ноември 25, 2006

Играта на лъва


Играта на лъва
Нелсън Демил
ИК "Бард"
8.99 лв.
607 страници (~32% прочетени)


Да, прочетох само 194 страници. Слушайте обаче защо.

Преди време Насо (ало, Канада, драсни 2-3 реда) горещо ми препоръча "Златният бряг" на Нелсън Демил. Пишел хубаво и забавно, книгите били интересни. И стават за четене в оригинал, ама пък чак на това не се навих.
Купих си "Играта на лъва".

И така, Демил наистина пише леко и увлекателно. Главният герой е остроумен и пипето му сече. Диалозите са четивни и весели без да са абсурдни.
За какво става дума? Либиец се предава в американското посолство в Париж и след часове вече лети за САЩ. Датата обаче е 15 април, а Кадафи е злопаметен. Кучият му гъз, нали така.
На тази дата през 86-а няколко самолета бомбардират мишени в Либия (това е истина), заради което умира семейството на Асад Халил (това явно не е). Казват му Лъва и е терорист. И луд, разбира се. Значи опасен.
Самолетът каца много съмнително, а всички пътници са мъртви - отровени, застреляни, със счупен врат. Лъвът прави още една поразия на летището и изчезва със списък на лошите, които са пускали бомби преди години.
Ченгетата го гонят. Той е хитър и жесток. И така нататък.

Повествованието се води от името на основните персонажи - Асад и детектив Кори. Единия описва как избива хора, а другия - как сглобява мозайката. Звучи вълнуващо, но така интригата избледнява и е малко досадно. На кого му се чете разследване, за което знае повече от разследващите?

Книгата не е лоша, но реших, че нямам време за нея. Мога да предположа какво ще стане по-нататък - лошия започва да избива пилотите и замесените в бомбардировката, а добрите го гонят из щатите. По някое време може да поиска и тях да избие. Накрая бива убит, мислейки се за мъченик. Нашия човек продължава да дразни по-важните клечки с хапливи реплики. Заиграва се с колежката от ФБР.
Ако греша, поправете ме.

Та така. Толкова. Книгата наистина не е лоша и е написана добре. Просто ми се чете нещо по-различно. Пък и 600 страници...

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/10 - за други моменти

ноември 21, 2006

За писането


За писането (On writing)
Стивън Кинг
издателство "Весела Люцканова"
256 страници = 10 лева



Книгата ще ви хареса ако:
- се опитвате да пишете и искате да чуете немалко добри съвети
- сте от върлите фенове на Кинг и четете всичко негово
- сте се опитвали да пишете и се чудите какво по дяволите се обърка

Така или иначе всеки се е пробвал да напише нещо в тоя живот. Може и да не са опряли до прословутите стихове върху салфетка, но есета или разкази са писали доста хора. Особено тези, които обичат да четат. Еволюцията при чукчите е незбежна - от читател към писател.

Въпреки анонсираните 'мемоари на занаята' в книгата има и доста за самия занаятчия. Почти половината от написаното е за живота на Стивън Кинг, разделен на 2 части (животът, а не човека): в началото става дума за безизвестния Стиви, а в края - за оцелелият след автомобилна катастрофа писател на бестселъри. Между тях е онази част, която ще зарадва хора, които искат да станат по-добри в писането. Сандъкът с инструменти, които трябва да подредите правилно и да използвате при нужда.

Започвам да си мисля, че всички писатели са стартирали с комикси и фантастични филми, след което са започнали да разпращат немного добри разкази на периодичните издания. Следва колеж, зле платена работа и внезапен пробив. Историята със захвърления ръкопис на "Кери" е добре известна на всички.
После има деца, алкохол и наркотици, но писането винаги е налице. Като дишането. И бирата.

Самият Стивън Кинг казва, че най-хубавата книга за творческо писане е "Елементите на стила" на Стрънк и Уайт. 80 страници безценни съвети.
Тези в "За писането" също не са за изхвърляне, а пък и не трябва да забравяме, че Кинг е преподавал английска литература.
Накратко: използвайте повече активни глаголи и знайте, че наречието е враг (особено при въвеждане на пряката реч).
Всичко останало ще трябва да прочетете сами.
Съжалявам, че се сетих да подчертавам мъдрите мисли едва в края на книгата. Сега можеше да попрепиша някои от тях и да ви изкуша.

На последните страници има изброени над 70 автори, които спред Кинг си заслужават и трябва да се прочетат, тъй като са образци в някои отношения - темпо, стил, диалози, идеи и/или прочие.

Ако ви се пише, казва Стивън Кинг, трябва да имате време за четене. Така че си купете тая книжка и няма да съжалявате. Това не го е казал, мое мнение е. Но помнете, че (перефразирам, защото не мога да намеря точните думи): докато ние с вас си говорим за писане, всъщност не го правим, така че се хващайте на работа.

Още за книгата може да прочетете в ревюто на Shadowdance, което ме подсеща, че съм абсолютно съгласен с посочените там минуси.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - вкусно и полезно

ноември 16, 2006

Версия Торнадо


Версия Торнадо (Hugger Mugger)
Робърт Паркър
ИК Обсидиан
284 страници за около 5 лева (с отстъпката)




За пръв път чух (видях?) името на Робърт Б. Паркър, когато четях "Пудъл Спрингс" и си помислих, че сигурно е доста добър, щом са му поверили недовършения роман на Чандлър. Не беше зле, наистина.

"Версия Торнадо" пък е забавна книга, лек криминален роман. Радвам се, че ми попадна. (Е, какво ми попадна - купих си я...)
Явно заглавието не е преведено буквално, но и така бива.

Запознайте се със Спенсър. Частен детектив от Бостън. Никой не знае първото му име. Висок, як и се мисли за много забавен.

- Хубав кон - казах аз.
- Любителите на този кралски спорт обикновено не се изразяват така - смъмри ме Пени.
Намръщих се и строго се вгледах в Торнадо.
- Прекрасни рамене.
Някъде из южните щати неизвестен пакостник стреля по коне във ферма за расови добичета. Спенсър отива там и започва да разпитва всички, които са се мярнали наоколо, правейки си майтап с тях и натупвайки по-пияните. Хора, които не би трябвало да му оказват кой знае каква подкрепа, му помагат безрезервно и така нашият човекър изглежда още по-симпатичен. Накрая нещата опират до пари (90%), неприязън (7%) и любов (3%). Финалът не е вълнуващ, но Спенсър е пич и толкова.

Историята не е много оригинална, но пък главите са къси, пълно е със свежи диалози и човек си прекарва добре няколко часа, хилейки се на глас. Без каквито и да е претенции за 'велика' литература или морални и емоционални дупки, в които трябва да паднеш заедно с героя, за да се почувстваш литературен разбирач.
Понякога (доста често) имам нужда от такива книги. Релаксиращо е.

Мисля, че ще намеря още няколко негови неща и ще си ги чета след разни велики класики, които изискват тишина и самовглъбяване.
Това е официалния сайт, посветен на Спенсър - The Spensarium

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 33/40 - весела закуска

ноември 14, 2006

Хиперион


Хиперион
Дан Симънс
543 страници
7.50 лв.



Това ми беше третия опит с "Хиперион".
Зор. Много зор видях, докато я довърша. Но успях.

И сега се чувствам крайно прецакан, тъй като тия стотици страници се оказаха просто една завръзка.
Имало продължение. А после още едно в няколко части.

Ебаси. Много съм разочарован.
Книгата на места е направо нечитаема, лепкава и досадна. Поезия и съдби.
Няма да чета продължения.

Надявам се Шрайка да избие копелетата.

И оценка няма да давам.