А утрините тук са тихи...

А утрините тук са тихи...

Борис Василиев
"Народна младеж" Издателство на ЦК на ДКМС
135 страници
1.43 лева (1973г.)

Андрея Илиев ми я препоръча преди време, а наскоро директно я пъхна в ръцете ми, явно досещайки се, че сам трудно ще стигна до нея.

Руска книга за Войната. Аз? Верно?

О йе!

Наистина бях забравил и името, и автора, помнех смътно само резюме на сюжета. Който след прочитане може да се обобщи така: Втората световна война, селце край съветската граница, в което са настанени войници. Старшина е длъжен да се справя с уникална ситуация - подчинените му са само жени! А въпросният взвод (или рота, или дявол знае какво; нали съм бос по казармените теми) му бива натресен, защото той постоянно се оплаква от това, че мъжете пият ракия и гонят момите в селцето.

В ответ се налага да командва млади жени, които отвръщат с хихикане и намеци, предизвикващи смях у всеки, освен него. ("Вдигнете си полите!" - заповядва старшината при един сериозен и опасен преход през блатото. - "Такава заповед няма в устава, другарю" - отвръща някоя по-устата девойка и всички се хилят).

След двайсетина страници нещата стават по-сериозни; двама германци (фашистът е звяр!) преминават границата с количества взрив в раниците си и се шмугват в горите. Старшината оставя най-опитната другарка в селцето, взима 5 девойки и тръгва подир вразите с идеята да мине по пряк и опасен маршрут, след което да залови диверсантите.

На следващите стотина страници историята е страхотна, наистина страхотна. И ако човек игнорира по-грубите патриотарски лозунги, останалото си заслужава без никакви уговорки.

Най-странното и същевременно най-ценното в повестта е обемът случки, действия и емоции, завързани и развързани върху толкова малко страници. При това с невероятно образен и семпъл изказ. Всичко е леко и простовато, а историята се запечатва в главата в детайли, с любими реплики и чудни сравнения. Действието е много стегнато, последователно, запомнящо се. Майстор-разказвач се оказва този Василиев.

Такива хора сигурно разказват адските истории вечер край огъня, за радост на онемелите слушатели.

Друг интересен факт, който ще остане в автобиографичните ми записки, е обаждането на Андрея, с което ме предупреди, че по книгата всъщност има филм, стар, черно-бял, с номинация за Оскар за чуждестранен филм '73 и ще го дават по еди-коя-си телевизия, уикенда, два пъти.

Аз го изпуснах, разбира се, хванах само неделната прожекция, последния половин час. Тъжната част.

И ме е яд, че черно-белите кадри не могат да покажат всеизвестната червенокоса девочка, пък била тя и с автомат в ръце.

Тъй като повестта се чете много бързо и леко (а аз знам, че всички сте много заети и без грам свободно време) и въпреки това в нея се случват сума интересни неща, ви я препоръчвам чистосърдечно. Ако се дърпате, ще ви я напъхам в ръцете.

Хо Хо Хо!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 - коклюш зад ъгъла

Вечната война

Вечната война (The Forever War)
Джо Холдеман (Joe Haldeman)

Забелязвам, че всички започват да говорят за "Вечната война" с препратки към Хайнлайн и "Звездните рейнджъри". Явно е заради: космическите битки, войната с извънземни, пехотинците (= машини за убиване), войсковите сърдечни тръпки и изведените на преден план принципни съображения за войната като такава.
Аз само ще ви кажа, че двата романа са на противоположни полюси. На северния е Хайнлайн, с окървавените муцуни на белите мечки. На южния е Холдеман - там има симпатични пингвини, озонова дупка и онлайн радио. Промилитаристични идеи от едната страна (верно, подплатени с философия) и безмислена сеч и пацифизъм с по една нашивка от друга.
Тук-там се прокрадва мнението, че Холдеман е написал сци-фи аналог на "Параграф 22". По тоя въпрос мълча, защото на мен това никога нямаше да ми хрумне.

Джо Холдеман е астроном по образование, ветеран от войната във Виетнам; в момента преподава creative writing из университетите. Занимавал се е основно с преподаване, но през годините е бил библиотекар, музикант и програмист.
Тези неща не ги споделих в Камуфлаж, защото онази книга не беше чак толкова важна. Или поне не достатъчно, че да ровя в мръсното бельо на човека и да се напъвам да слагам линкове.

Военното минало на автора си казва думата и книгата, освен че е достоверна с атмосферата на налагана безрасъдна и глупава военна политика, се оказва и доста автобиографична. Като се почне с имената на главния герой (Мандела = Mandellah, = Man-de-lah ≈ Hal-de-man) и любимата му (което пък е едно към едно с това на истинската му съпруга), премине се през нежеланата мобилизация и се стигне някъде до завръщането у дома, където след войната всичко е някак различно.

Накратко за сюжета: редник Мандела става войник по силата на закон за спешно мобилизиране на млади и интелигентни мъже и жени, които трябва да станат елитa на земната пехота в космоса. Следват немалко страници обучение и суров казармен живот (и безразборен секс), а после идва и първата битка. Враговете са загадъчна извънземна раса, някак неразбрани, но все пак Враг.
Мандела и останалите се движат (и умират) в пространството посредством фантастичен финт, касаещ колапсарите и особена разлика в обективното и субективно време. Което води до: 'за мен това бяха 25 дни, а за вас - 20 години'.
След месеци се връщат на Земята, за да видят, че всички са се променили и остарели. На Земята всички са станали хомосексуалисти, за да се ограничи пренаселеността. После пак в армията (която изглежда като остров на нормалността, въпреки дървените глави, които дирижират парада), пак битки, любов, битки, край на войната и усмихнат финал.
Това е накратко.

Книгата е написана свежо и леко, с много хубави описания, кратки при това. Внушенията не са груби, просто абсурдите се трупат един след друг и те оставят сам да им се чудиш. Интересен писател е този Холдеман, да. Ето нещо като интервю с него.
А книгата е издавана на български, но ако не можете да си я откриете из кашоните, вижте линка по-горе (скрит в стилизираната дълга икона на мястото на корицата). И един съвет - не четете на разпечатани листове А4. Много е кофти.
А като стана дума за корици - ето как изглежда "Вечната война" на запад от Сърбия. Плюс нашенската.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - МАЙНАТА ВИ, СЪР!