tag:blogger.com,1999:blog-24714065.post7558633733895174828..comments2023-06-25T19:39:06.762+03:00Comments on Палатков лагер зa пингвини: Дива патица между дърветатаalvinhttp://www.blogger.com/profile/05126445691947136870noreply@blogger.comBlogger1125tag:blogger.com,1999:blog-24714065.post-85229141219061191222013-01-29T08:24:35.766+02:002013-01-29T08:24:35.766+02:00" Когато ни ставаше прекалено горещо, ние се ..." Когато ни ставаше прекалено горещо, ние се хвърляхме в морето и отпуснали се, потъвахме към дъното. Гледахме се в прозрачните кристали на водата, телата ни се търсеха и там, издължени и красиви през пластовете вода, пронизани от светлина. Изскачахме на повърхността на сияещото море, спокойно и гладко, поглеждахме се и започвахме да плуваме към хоризонта-плувахме, без да бързаме, удължавахме всяко движение, наслаждавахме се на минутите, които бавно течаха покрай нас и отминаваха към брега.<br />Връщахме се след тях на скалите и се изтягахме на горещите плочи. И отново ни обгръщаше тишината, неестествена и необятна, без начало и без край, ръцете ни се търсеха по грапавата повърхност на скалата и се намираха...<br />Вечер, когато МИРИС НА ЗРЕЛИ СМОКИНИ изпълваше въздуха, а в дворовете святкаше жарта на мангалите и рибата покорно лягаше върху въглените, ние се разхождахме по тесните и тъмни улички на градчето.<br />-- -- -- -- --<br />Каменните къщички на градчето се припичаха на късното слънце, разпънати под стрехите, съхнеха паламуди, до края на зимата щяха да станат тъмнокафяви, сухи и солени. Жените все така седяха в дворовете на малки столчета до СМОКИНИТЕ, по чиито листа започваха да пълзят цветовете на есента. Морето беше топло и спокойно, корабите се връщаха пълни с риба, по каменния калдъръм на пристанището мъжете разпъваха кафяви мрежи, окачваха ги на коловете, корковите тапи глухо кънтяха при удар.<br />Вървях по уличките на градчето, гледах обърнатите лодки със следи от катран по дъната, с женски имена по бордовете. На прозорците цъфтяха познатите червени цветове на мушкатото.<br />--- --- ---- ----- ------ ---<br />Пролетта нахлу в градчето с ветрове, смени цвета на пясъчните хълмове. Пристанището оживя, старите рибари боядисваха лодките си и ги стягаха за пролетния риболов, забумтяха моторите на рибарските кораби. Тревистото празно пространство през пристанището отново се напълни с мрежи. По наровите дръвчета се появиха зелени листа, морето стана неочаквано синьо., за един ден сякаш някой беше сменил през нощта водата. Въздухът се избистри, беше прозрачен и дълбок, по покривите на къщите стояха гларуси. "<br /><br />... " Дива патица между дърветата" -Станислав Стратиев -1972г.Любомир Николовhttps://www.blogger.com/profile/17822589337770123808noreply@blogger.com