Палатков лагер зa пингвини

Войната на старците

2012-01-28T12:59:00.005+02:00

Войната на старците
Джон Скалзи

Ехее, тази пък колко отдавна я прочетох. Ще се опитам да си спомня за какво ставаше дума.

Значи, ако си американец и искаш да видиш как е в откририя космос, трябва да изчакаш до дълбоки старини. Млад и силен можеш да вкусиш от извънпланетния живот, само ако си индиец, норвежец или нещо подобно, някакъв реверанс в следствие кофти война.
Главният герой - сбръчкан и побелял - погребва жена си и се записва в редиците на звездната армия, това е единствения начин. Загърбваш всичко, забравяш миналото, приятелите и родния си град, и заминаваш към звездите. С надеждата да си отново млад, на ново място, сред нови хора. Втори живот, при това след доизживян първи. Много силно.
Там се сдружава с други старци и взаимно се чудят как ще бъдат използвани в битка, след като са амортизирани до краен предел. Отговорът идва с демонстрация на живо (която ще ви спестя), след което пенсионерите се включват в битки, срещат извънземни и се борят за живота си. Хвърчи кръв и лимфа, повечето не оцеляват.
Това беше отгоре-отгоре. Май.

Книгата е доста противоречива за мен. От една страна са изключително силните моменти, добрите идеи, достъпния изказ (и обяснения), свежите лафове. От друга страна са повърхностните диалози и сцени, предсказуемият сюжет, изфабрикуваните усмивки на съдбата и като цяло - холивудският дух, който властва от начало до край.
Има намигване към Хайнлайн, но без количествата философия.

Има и продължение, току-що видях. Смятам да го прочета, което пък означава, че книгата си е заслужавала.

А, не знам как ще филмират книга, в която всички са зелени.
По-тъмнозелените ще бутат ли рейса? Ха-ха.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - животоспасяваща реклама

Бялото слънце на пустинята

2011-12-30T20:40:00.002+02:00

Бялото слънце на пустинята
Рустам Ибрахимбеков & Валентин Ежов

Хо хо хо.
Четох я преди няколко месеца и докато се наканя да пиша за нея, позабравих това-онова. Нещо като половината или, да речем, 60%.
Симпатичен войник търси отвлечената си жена и докато пресича пустинята, някак успява да се забърка в история, която включва цял харем. Леко написана чудесна история за пясъци, жега, приятелство и живот.
Останаха само 3 неща:
1. Препоръчвам ви я
2. Ще гледам филма
3. Помагам с линк

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - ножът е живот

Кратка история на почти всичко

2011-11-07T19:08:00.004+02:00

Кратка история на почти всичко

Бил Брайсън

Научно-популярна книга за любопитни умове. И любознателни. И за всички, които поназнайват това-онова, но годините са им изтрили възможността да систематизират. Което понякога, става ясно, е невъзможно.
Перфектният учебник трябва да изглежда по подобен начин - написан със стил (все пак някакъв), с чувство за хумор, с биографични истории за учените и последиците от откритията им. Последните три са важни за разкриване на вселенската ирония.

Не знам как се пишат "няколко думи" за толкова всеобхватна научно-популярна книга. Написаното и без това е максимално сбито. Дочу се, че вътре имало неверни и/или вече неактуални данни. Бих се изненадал, ако не е така. Препоръчвам ви я от тук, докато все още информацията в нея не е остаряла прекомерно. Айде, че изстина.

Знанието обогатява, наистина. И инжектира нужната доза реализъм, показвайки ти, че на фона на ВСИЧКО ОСТАНАЛО, ти клониш към нула. Затова спри да се тормозиш с дребнавостта си и бъди поне малко странен и луд. Разни хора са разкривали вселенски истини дори само с разходка до хълма или спане върху два стола.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - маниаци по камънаци

Избрани разкази - Чудомир

2011-09-30T19:28:00.003+03:00

Избрани произведения
Чудомир
изд. "Христо Г. Данов", 1971 г.

Гениални къси разкази, фейлетони или просто кратки истории.
Народни, смешни, селски, истински.
Човешки характери в малко думи.
И абсолютен майсторлък.

Замълчавам с:
Отчет

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 44/50 - Голо Бърдо

Американски богове

2011-09-15T20:45:00.005+03:00

Американски богове
Нийл Геймън
ик Бард
544 стр.

Аз и тази книга имаме история. Харесахме се от пръв поглед, от втори - никак.
Купих си я, когато се появи преди 5-6 години. Започнах я веднага и помня, че казах на hazel "Ако се окаже, че мацката на главния е умряла в тази катастрофа, фелацирайки шофьора, ще е ебати баналното". Познах.
Първите 50-100 страници създадоха у мен впечаталението, че Геймън не е кой знае какво, когато пише стандартни, не-странни неща. Бивш затворник, мъртва съпруга, щатски магистрали. Проза като проза. И, да, имаше един скандинавски бог, но дори това не ме въодушеви.
Зарязах я в началото, това помнех. Скоро я пробвах пак и ето - вече финиширах успешно.

Оказа се, че първият път съм прочел почти 50% от книгата. Втората половина всъщност е много по-добра. Както и цялата книга.

Какво става с боговете, които заселниците на Америка са донесли със себе си? Ирландски, скандинавски, славянски, африкански, всякакви? Как се приспособяват към новата земя, в новите времена?
Старите богове имат врагове - нови, технологични, съвременни въплащения на хорската вяра, внимание и молитви. Неизбежна ли е еволюцията или хилядолетната памет ще надделее?
В цялата книга няма толкова въпроси, просто аз така представям нещата.

Книгата е дълго пътуване из Щатите, нещо като градски/кънтри фентъзи пътепис. Но не е скучно, историята набира скорост и след това е лесно и приятно.
Няколко нишки се разплитат на финала. Главната по банален начин, съпътстващите - много по-интересно и оригинално.

Да се повторя: книгата си заслужава, а продължението вече е на пазара, то си заслужавало точно 8 пъти повече.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - екс жива съпруга

Юбик

2011-08-21T17:53:00.002+03:00

Юбик

Филип К. Дик

Е, тоя Дик голямата работа, ама са му посредствени първите страници. Нито е написано кой знае колко майсторски, нито идеята те грабва от раз. Както беше и в Играчите от Титан. Виж, в Човекът във високия замък началото си заслужаваше, а според мен - и книгата като цяло.

И така, г-н Дик ни пуска директно във врящата супа, никакви жабешки експерименти с постепенно затопляне. Ако не ви харесва - скачайте навън.
В бъдещето можете да си наемете човек с необичайна дарба, например телепат, съживител или ясновидец. А можете и да си наемете неутрализатор, който да ви пази от подобни. В природата е така - когато някой се научи да лети, друг започва да плете мрежи.
На всичко отгоре тънката линия между живота и смъртта е опозната и трансформирана в оживена магистрала. Нарича се полуживот и означава, че докато тялото ти е мъртво, мисълта ти все пак е на разположение на роднини и приятели.
След това започва играта с реалността.

Умът и сетивата не са на едно мнение, загадките са много, подозренията и теориите също. Колегите на главния герой измират един по един, борейки се с регресиращата реалност, която ги връща назад във времето.
Финалът е приемлив и смислен, но не издига романа в очите ми до кой знае какви висоти. За сметка на това звучи актуално и трудно се усеща, че книгата е писана толкова отдавна (1969 г.)

Препоръчва се на хардкор феновете.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/17 - ако се използва според инструкциите

Трима другари

2011-08-17T19:21:00.004+03:00

Трима другари
Ерих Мария Ремарк
изд. Отечествен фронт
413 стр.

Животът трябва да се живее. И няколко гадни удара в лицето или болест, която стопява любовта на живота ти, не променят това.

Книгата изостава само на крачка от Черния обелиск, която с времето се катери все по-неудържимо към върха на вечната ми класация. Може би си въобразявам, но си личи, че тази е писана по-рано. Тук любовта и приятелството са живот. А в Обелиска животът е всичко, въпреки всичко.
Една теория твърди, че предимство измежду двете книги получава тази, която прочетеш първа.

Как се говори за книга, която описва живота на един 30-годишен ветеран от Първата световна война, който се чувства едновременно на 16 и на 50?
Трима истински приятели.
Рожден ден.
Една бърза кола.
Внезапна (както се полага на всяка истинска) любов.
Много ром, много коняк.
Няколко натъртвания, няколко битки, счупен нос.
Оглупяването, ядът, гордостта, унинието, крилете, ревността, жертвоготовността.
Смъртта, болестта.
Музиката, разходките.
Пролетта, зимата.

Трудно се пише за "Трима другари", лесно се препоръчва.
Вижте какво са писали по темата Цонко, apieceofme и библиотеката - има страхотни цитати и много по-умело сглобени изречения.

Книгата не е тежка или тегава, написана е с немалко чувство за хумор. С много действие, диалози, запомнящи се сцени.
И винаги се появява стар познат, който казва най-подходящата за момента мъдрост. А после "наздраве".

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 - "Човек никога не е твърде млад. Винаги е само твърде стар."

Шапка от небето

2011-08-09T23:06:00.002+03:00

Шапка от небето

Тери Пратчет

За мен Пратчет има добри и много добри книги. Тази спокойно я слагам сред вторите.
Отново нова книга е на разположение на всички ни благодарение на аматьорски превод и алтруизъм. Официалният издател (Вуzzzев) нека се офлянква в омаята на договорите си с агентите на Пратчет, нека пуска нескопосани преводи и обещава темпо.

Книгата е самостоятелно приключение, но директно продължение на Дребнио волен народ. Доколкото схващам от официалните схеми, поредицата за Тифани е с етикет "детска", не зная защо.
Може би защото главната героиня е малко момиче.
Може би защото сюжетната линия е само една, без многоточков старт с разнообразен вкус.
Може би защото главознанието е още по-достъпно, а поученията - внимателни и топли.
А може би защото пластовете за разбирането й са по-малко на брой и едно дете няма да се обърка, докато дъвче многослойната лукова глава.
Но това е без значение - книгата е 100% Пратчет, при това (както казах) от по-добрите. Умна и смешна, уютна и мъдра.

Тифани напуска родното Варовитище и местния фийгълски клан, за да учи вещерския занаят. Който се оказва не толкова атрактивна смесица от битовизми - доене и чистене, помагане на стари хора, тук-там малко акушерство.
Но вече втърде много очи са се втренчили в Тифани - както тези на самата Баба Вихронрав, така и на едно безплътно същество (без очи, разбира се), което търси поредното си тяло. Кой може да победи ефирна мъгла?

Книга за корените, израстването и природата на всеки от нас.
Плюс първокласен шопски превод на ирландски диалект.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - бабаягуване

P.S. корицата горе е от изданието на английски, както добре се вижда

Машината спира

2011-07-27T19:31:00.003+03:00

Машината спира
Едуард М. Форстър
изд. е-Книги

Обемът не е достатъчен дори за "повест", така че спокойно можем да наречем "Машината спира" разказ. Фантастичен и толкова стар, че звучи още по-фантастично. Писан е в самото начало на 20-и век и сигурно разкрива много за света, такъв какъвто е бил преди повече от 100 години. Машините се превръщат в ежеднение, удобството и напредъкът са налице, но... винаги има едно "но".

Бъдещето.
Хората живеят под земята, комуникират помежду си само с видео и аудио връзки (браво на автора за видеоразговорите), отчуждението е добродетел, която стимулира творческия и съзидателен процес. Машината е Бог, среда, законотворец, спасител, защитник, бъдеще и единствена алтернатива. На повърхността изхвърлят само ренегатите, които са прегрешли срещу Машината. Там няма въздух, няма дом, няма живот.
Един любопитен мъж, една шахта, истината.

Лесно ли е да замениш/загубиш всичко човешко за сметка на автоматизирана безметежност?
Разказът може би е предупреждение, въпрос и мрачно опасение. А може би обсебващата технология няма нищо общо и си говорим само за микросвета на всеки от нас.
И всичко това в едно от най-старите sci-fi неща, които съм чел.

Намира се безплатно в електронен формат в e-knigi.net и въпреки че има нужда от лека коректорска намеса, си заслужава времето.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/18 - музикално вдъхновение

Фани Мае

2011-07-24T17:09:00.006+03:00

Фани Мае
Франк Хърбърт

Всъщност се бях засилил към "Експериментът Досейди", но разбрах, че преди това главният герой се появява в друга книга.
И ето я "Whipping Star" в творчески български превод на заглавието. Не намирам смисъл да прекръстиш цяла книга на един от главните герои, освен ако не ти е адски трудно да преведеш оригинала.

Йори Маккай е извънреден саботьор на БюСаб - организацията, която слага пръти в твърде забързаното колело на цивилизацията, за да не катастрофират всички. Организация с големи правомощия, чиято структура е побрала най-различни същества.
Във Вселена с няколко разумни вида, които се опитват да живеят заедно, всеки трябва да прави компромиси и да внимава с лактите.

Кейлбаните - едни от най-непознатите и странни разумни видове, които навигират пространствените скокове - изчезват един по един, а хората около тях полудяват. Последният кейлбан засяда в сферичното си обиталище на един морски бряг и допуска Маккай при себе си.
Как се общува със същество, което няма физическо присъствие, което вижда четириизмерно и е готово да изпълни докрай договор, който ще унищожи него и всички останали? Няма "тук", няма "умирам", няма "болка".
По този повод - един неслучаен цитат:
Всеки език е своеобразен код, зависим от жизнените ритми на биологическият вид, който го е създал. Ако тези ритми не се усвоят, кодът остава неразбираем.

Голяма част от действието е статично - разговри в стая, кабинет или вътрешността на кейлбана. Въпреки това емоциите са предадени добре и текстът не звучи сухо.
Препоръчва се на сци-фи почитателите.

p.s. корицата няма нищо общо с футбола

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/16 - "Точно, защото ми говориш, затова и не ти вярвам."

Тютюн

2011-07-19T20:50:00.005+03:00

Тютюн

Димитър Димов

Кой ли не е чел "Тютюн" в училище?
Аз.
И въпреки това дори сега ми е трудно да пиша за книга от "задължителния списък". Чувствам се като преди 15 години, когато отказвах да бъда оценяван според официалния аршин на мастити критици от учебника. Авторът бил искал да каже, че... а дали?
Е, точно пък за тази книга навярно са слъгвали какво е имал предвид Димов, защото десетилетия се е изучавал преправения, преработен вариант.

Книгата има много интересна история.
Оригиналнатат версия е издадена през 1951г. и веднага разбунва духовете. Активисти, идеолози, вестници, творци, критици и организации дискутират "правилността" на творбата. Сбита информация по случая - в Читанка. От там можете и да изтеглите и автентичния текст.
Димов е принуден да пренапише романа, добавяйки повече идеологически размисли и нови партизански сюжетни нишки. Около 250 страница баластра за кефа на партията.
Кому е било необходимо това - не знам. И така текстът си е достатъчно червен по приятен и зарибяващ начин. Да, наистина.
Наскоро излезе книга за историята на романа - Блажев е писал много интересни неща за нея в Книголандия.

Най-ценното в "Тютюн" за мен - разкрит е духът на времето в България преди Втората световна война. Не историята (тя е с много пипала), драмите на героите или стила, а картината на миналото. Това са нравите и животът, които новата власт се опитва да изтрие, потисне и промени в продължение на десетилетия след войната.
Ще се изненадате колко близки са тези хора до днешната действителност. Далавери, подкупи, сребролюбие, секс за пари и удобства, несгоди и сиромашия, безскрупулната власт. Плюс спомени и опасения за войната, която обезценява човешкия живот още повече.
Тогава е сега.
Ако тези дни отидете в Софийска художествена галерия, ще видите, че на някои картини освен манастири се виждат и свидетели на времето, в което са рисувани. На платно от 1941г. наконтени жени крачат покрай приближаващ лъскав трамвай, а костюмирани господа се оглеждат около будка за вестници. Европа. Толкова истинско и съвременно. Няма нищо общо с унифицирания калъп на комунизма. Това са хора, които обичат френските вина и шоколада, които се женят по сметка и развеждат заради балерини, които търсят гешефта и се страхуват от глада.

Героите на "Тютюн":
Ирина - умно и красиво момиче от провинциален град, което учи медицина в София. В началото честолюбива, а впоследствие - метреса и държанка на богаташи, която спи с всеки красив мъж, който се изпречи пред очите й. Изберете си по-точна дума за нея, ако искате, на мен ми е трудно, защото в едни случаи го прави за пари и удобства, а в другите - за кеф. Всичко това я превръща в куха, лишена от желание за живот жена, която не намира смисъл в живота си, но вече не може да се лиши от него. И не че това е грешно и/или лошо, просто контрастът с образа й в началото на книгата нагарча.
Борис Морев - беден младеж, който презира сиромашкото си семейство и ламти за милиони. Готов е да ги преследва с цената на безброй стъпкани глави. Жени се за дъщерята на тютюнев магнат и след смъртта му се превръща в чудовищна машина за пари и власт - хладнокръвен, без емоции, без притеснения и угризения пред кръвта и сълзите. Най-лошото е, че не забогатява, за да угажда на свои слабости и интереси, а за да става все по-могъщ и да има все повече. Пари прим.
Разбирам защо новата власт е захапала такива главни герои. Но нямам желание да чета "правилния" препис на романа, който се появява след това.

Димов пише хубаво и не е многословен, ала множеството герои и случки изискват обем. Най-силен според мен е в описанията на характера и чувствата на хората - нещо, което само авторът може да ти разкаже, бръквайаки надълбоко в измисления от него образ.
От книгата става чудна телевизонна сага, обаче последните серии ще са много тегави. Думата "разруха" се среща на всяка страница.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - два тома, много текст

Нещо зло се задава

2011-06-10T23:09:00.004+03:00

Нещо зло се задава

Рей Бредбъри

Месецът е октомври, училището вече е започнало, а следващото лято е след век. Момент на безвремие за всички 13-годишни момчета.
Продавач на гръмоотводи вещае мрачна, есенна буря.
През нощта със стар влак пристига пътуващ цирк. Тайно, неочаквано, сред скърцане и зовяща мелодия.
Шатрите са издигат сами, сляпа вещица полита над града с балон, улиците осъмват с плакати, които карат момчешките сърца да танцуват.

Който е чел Бредбъри, знае как умее да те завърти и запрати назад, назад във времето. Там където сладкият сироп на закуска се влива направо във вените ти, където летните поляни са безкрайни, а до теб тичат най-добрите приятели.
Романтичен и приятнострашен, носталгичен до болка и екстаз.
Защото всяко момче знае колко иска да стане голям, а всеки мъж поглежда към летните ваканции на своето детство и мечтае за тях, за още поне ден под онова по-истинско слънце.

Две момчета разбират колко злокобен е цирка - с неговия примамлив огледален лабиринт, в който хиляди различни твои отражения искат да те отвлекат; със странната въртележка, която може да те прати назад или напред във времето; с уродливите хора, които дори нямат спомен за миналото си.
Но съкровените желания са по-силни от разума, от страха, а понякога и от приятелството.

Всички други неща на Бредбъри, които съм чел, не помня като история, а само като усещане. Тук сюжетът е изненадващо ясно оформен, простичък и по детски разбираем - и като случки, и като внушение.
Само глупаците искат всичко. Не можеш да си на 13 и изведнъж да станеш на 21, да си силен, да имаш момиче и да отпътуваш. Не можеш и да си на 50, а да се събудиш отново млад и жизнен, само защото го желаеш толкова силно.
Само глупаците искат всичко. Изкушението си има цена.

Книгата е свръхвъздействаща и в типичния стил на Бредбъри - красиви описания и забравени думи, които се появяват, за да ти припомнят нещо отдавна изчезнало.
Нямам представа дали твърде момчешката тематика би се харесала на жена. Мисля, че да. Всеки има нужда да вземе страна и да знае как трябва да изживее живота си, преди да започне да копнее за детството.

Препоръвам от сърце! (и смятам да си я купя на хартия, защото заслужава)

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 63/67 - "Кугър & Дарк"

Академик Невиждан У.

2011-06-08T20:45:00.003+03:00

Академик Невиждан У.

Тери Пратчет

Официално: неиздавана и непозната книга за българския пазар.
Неофициално: още един триумф на фенския алтруизъм над издателската немощ.

Забелязали ли сте, че в книгите от Света на диска досега нямаше нищо за гоблини и орки? Гъмжи от пародийни образи на почти цялата приказна паплач, но за тези - нито дума. Ако пък в някоя книга е имало, явно съм забравил (защото съм чел всичко, издадено на български), а и сигурно не е било в центъра на събитията.
Гоблините са дребни, таласъмоподобни същества, които крадат кокошки. Анкх-Морпорк няма проблем с това, градът отдавна асимилира всичко и всеки (включително вражески армии).
Орките са друга история. Създадени от Игори, кръвожадни, много трудни за убиване и с афинитет към откъсване на глави. Смразяващ повей от кофти епоха. Вярва се, че са изчезнали завинаги.

Но всъщност не са.
И освен страха от тях, на голяма градска сцена (зад канала) се появява Футболът. Груб, първичен, израз по-скоро на желанието за сблъсък, а не за победа.
Стана ли ясна манджата? Различни агитки, различни раси. Омразата на тълпата, страхът на тълпата. Правилата в живота, правилата в играта.
Различните, другите.

За да е по-весело новите футболните правила за поверени на магьосниците от Невиждания (да, това е правилно, а не "невидимия") Университет, които сформират свой собствен отбор. Звезда и централен нападател е гостуващ магсоьник от Генуа. Вратар, разбира се, е Библиотекаря.
Как е измислена засадата и защо не е правилно да ядеш баничка с месо пред вратата и да чакаш на гюме? С каква топка да се играе? Трябва ли да има две полувремена, за да се пият разхладителни напитки по време на почивката?
А оркът е дребен, свръхинтелигентен, начетен и скромен. Работи в свещоливницата на Университета и иска "да струва". Титулярен централен защитник и старши треньор.

Забелязвам, че с времето Пратчет променя подхода си към някои знакови герои и особено Ветинари. Забуленият в мистика Патриций на Анкх-Морпорк вече не е само всяваща респект сянка, която кове пирони с къси изречения и подмятания.
Ветинари става все по-достъпен, все по-разбираем, дори предвидим. Говори с готвачките. Напива се с капитаните на футболния отбор. Открито изразява симпатиите си към Морголота.
Това всъщност е хубаво. Светът на диска е достатъчно добре измислен и поставен на сцена. Време е да чуем всичко за всеки, още сега, докато има време, мамка му.

Любителският превод се намира тук.
Хвалебствени мнения за други книги на Пратчет, дошли у нас по същия начин: Дребнио волен народ, Пощоряване и Да направиш пари.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 67/70 - О, Жулиета!..

Денят не съмва за нас

2011-05-24T14:17:00.005+03:00

Денят не съмва за нас
Робер Мерл

Сещате се кой е Робер Мерл - авторът на "Добре охранявани мъже", страховито симпатичната, сатирична и (анти)утопична фантастика от поредицата малки книжки с великанско съдържание на поредица "Галактика". Щрак.

Тук фантастика няма. И историята не се движи по типичната схема завръзка-алибали-развръзка. Екшън липсва, както и лош герой. Е, какво толкова има тогава?
Живот. Обичайният живот на екипажа на необичайна подводница.
Млад доктор е зачислен към една от френските ядрени подводници на почти двумесечен курс. Времето е предостатъчно, а от стотиците мъже, затворени на дъното на океана, има какво да се научи. Затова докторът разпитва и споделя в дневника си.
Как се движи тази подводница? Откъде идва въздухът? Как се изстрелват ядрените глави? Къде отива боклукът? Какво се случва, ако някой получи бъбречна криза? По какъв начин пристигат съобщенията от семействата?

Бих нарекъл историята "мъжка", въпреки че през цялото време Мерл говори на въображаемата си читателка, която замества в мислите му една префърцунена годеница. В подводницата е пълно само с мъже и дори един млад курсант, облечен на майтап в дамски чорапи, се превръща в сензацията на седмицата.
Какво толкова може да се случи в подобна атмосфера?
Много неща. Обикновени, ежедевни, но важни. Безсмислени и опасни. Поетични и прозаични.

Мерл има прекрасно чувство за хумор, което никога не изнасилва, за да бъде още по-смешен. И въпреки това остроумията се сипят на всяка страница, премерени и на място. Човек ще си каже, че във френската армия са най-духовитите хора на света.
А накрая книгата свършва, просто така, защото е дошъл краят на плаването.
Няколко мисли за света и много звезди в небето.

Чудно!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - две петлета

Черният отряд

2011-05-11T23:20:00.000+03:00

The Black Company

Glen Cook / Глен Кук

Продължавам да търся фентъзи, което ще ми хареса, като този път извращението има нови измерения - търсенето е в оригинал. Сделката е добра, защото дори най-голямото разочарование ще има ограмотяваща функция. Хитрец съм, а?

Критериите са същите: искам сурово фентъзи, мрачно, непредвидимо; искам героите да газят калта и да умират, и т.н.
Важно допълнително условие е книгата да представлява нещо сама по себе си и да не е необходимо да прочетеш още 2-3-5 тома, за да стигнеш до що-годе обособен финал.
И така, подхващам аз първата книга от Хрониките на черния отряд. Точно така, първа. Но можело да се прочете и само тя, въпреки че "ще искаш да прочетеш още и още" (което не е много хубаво, страх ме е от зарибяващи дъвки) и "поне трилогията е задължителна".

Черният Отряд е малка войска от наемници. Няколкостотин бойци със славна история, чието начало се губи в забравени времена и места. Братство на хора с минало, единствено семейство за всеки член.
Действието се води от името на Croaker (в българския превод - Знахаря), лечител и летописец на Отряда. Саркастичен, романтичен и все пак войник, който убива. Има още дузина главни образи - Капитана, Лейтенанта и няколко офицери, познати единствено с прякорите си.
Началото на книгата въвлича Отряда в интрига, която ги поставя в служба на лошите, условно погледнато. Лошите трябва да смажат мащабен бунт с всякакви средства. Следват много военни походи, сблъсъци, задкулисни игри, предателства и битки. Които се случват по възможно най-изморителния и труден начин - реалистично, кално, опасно, смъртоносно, с притеснение и страх. Има и магия и гадни магически номера.
Важно е обаче какво няма в книгата. Няма момче с белег по рождение. Няма магьосник с шапка, който напътства момчето. Няма красавица за спасяване. Няма храбри пълководци, които освобождават света. Няма рицарски турнир, слава Богу!

Хареса ми, много дори. Въпреки че се наложи да науча всички английски думи за човешки звуци - сумтене, мърморене, мрънкане, буботене, дрънкане и т.н.
Стилът е много приятен, темпото се променя постоянно. Мисля, че да уцелиш мярката и да знаеш кога да напишеш две страници в описание на игра на карти, и кога - да отделиш само един ред на голяма битка, е истинско майсторство. И не е лесно, защото неритмичния разказ лесно се превръща в буламач.
Цялата история е доста.. мъжкарска. По особен момчешки и романтичен начин.

Възможно е, разбира се, да ми харесва толкова, защото се кефя, че съм я прочел на английски. Но се съмнявам.
Има нещо класическо в цялата история, но не ме дразни. Не е типичното "меч&магия" приключение и навярно ще прочета и другите части. Поне тези от трилогията.
Дочух, че всички познати герои измират. Найс, а?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/13 - гласове зад маската

Кървава музика

2011-05-10T22:53:00.002+03:00

Кървава музика
Грег Беър

В такива книга се вижда научното на научната фантастика.
И върви по-бавничко само в началото. Нататък четеш и пееш, и си мислиш, че вече си в час с генното инженерство.

Романът всъщност е канибализиран разказ, който на много хора се е сторил толкова идеен, че посъветвали Беър да го развие в роман. Речено - сторено, кой отказва на издател?
Саможив учен прави пробив в извънработно време, успявайки да създаде "умни" клетки, които с поведението си демонстрират интелект. Работодателите му обаче усещат, че се пързаля по опасна плоскост и го уволняват. При напускането си ученият успява да изнесе част от клетките, инжектирайки ги в собственото си тяло.
Това е частта, която е предвидима и пълна с много информация за ДНК, РНК, ензими, левкоцити и прочие понятия, за които които никой от вас не знае много.

Мислещите клетки завладяват тялото на домакина си. Внимателно, необратимо. Изчезват диоптрите, умората. После тялото започва да се променя - мускули, костна структура. Малките любопитковци искат да опознаят и другите хора. И са толкова добри в това, че разпространението им заприличва на чума, която обезлюдява Северна Америка за няколко дни.
Главен герой няма. Много хора се докосват до закадката, почти всички от тях биват трансформирани в нещо, което е или зараза, или откровение. Защото новите клетки не могат да мислят за звездите и космоса, а се вглеждат в човешкото тяло, навътре в микровселената, в най-малките частици. И откриват страхотни неща.
Цената е тотална промяна. Плашеща, безвъзвратна и трудно разбираема.

А, в книгата има и теоритична физика. Много интересно, между другото.

Препоръчва се само на sci-fi фенове. Неизкушените няма да открият нищо кой знае колко литературно, а сигурно няма да оценят научния елемент.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/19 - нооцити

Да направиш пари

2011-05-03T12:01:00.006+03:00

Да направиш пари

Тери Пратчет

Както намекнах преди време по повод Дребнио волен народ и Пощоряване - ик "Вузев" са или некадърни, или мързеливи, или и двете едновременно. Държат правата за златната мина Discworld и вместо бързо-бързо да издават всичко ново на обичан автор като Пратчет, те се туткат до безкрай, а накрая пускат тъпи преводи.
Народната любов (или недоволство, зависи от коя страна си) обаче не търпи вакуум. За пореден път доброволният труд на de Cyrvool доказва, че е когато си гладен, не се чудиш дали обядът е безплатен или не. Важното е да е на клечка.
Отново страхотен превод, отново радост от бележките под линия, писани от истински познавач.

След като изправи на крака Пощенската служба на Анкх-Морпорк, Олян Ментелик трябва да съживи и Градската Банка. По "молба" на Ветинари, разбира се.
Нефункциониращите и прашасали институции имат нужда от човек с престъпно минало и съвест. И стил.
Какво още е необходимо на един прохождащ банкер, освен усещането, че банките дават пари само на хора, които могат да докажат, че нямат нужда от тях?

Щом пощенските марки служат за разменно средство на пазара, то тогава... В Анкх-Морпорк е време за хартиени пари.
И ако някой от вас не се е замислял за същността и ролята на парите (или не го е учил в училище), ще разбере много по най-лесния и интересен начин. Какви са функциите им, кой гарантира за тях, кое ги прави това, което са? Златото в мазето ли им вдъхва живот или ръцете, през които минават?
Дълга тема финансова, а донякъде и философска.

Книга за парите, златото и града.
Когато ви говори умен човек, вслушвайте се. За Пратчет говоря, не за себе си.

Книгата може да се изтегли от тук. Първото цъкане не се получава, пробвайте пак.

Корицата горе е от изданието на английски, което притежавам. Това е за информация на онези, които ще крякнат, че съм пират. Какъвто в действителност съм.

Важна информация за неизкушените от Пратчет, както и за всички останали: инфографика за всички произведения от поредицата за Света на диска. Ясно, прегледно, много полезно.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - число или номер?

Създания от светлина и мрак

2011-04-27T22:36:00.004+03:00

Създания от светлина и мрак
Роджър Зелазни

Не че подхванах книгата с предубеждения, но в никакъв случай не очаквах да ми хареса толкова много.
Съответно ми е трудно да пиша за нея.

Да речем, че е сайънс фентъзи на фона на египетската митология.
Тот, Сет, Хор, Анубис, Озирис. Ангели от Станциите. Същества с изключителни сили, които се грижат за живота в една част на Вселената - ограничават го, когато се самозадушава в растежа си и го насърчават, когато суровите условия го смачкват.
Но когато в един момент цялата енергия на Станциите се използва за битка с незнайно разрушително създание, игрите за надмощие взимат връх. Някои "божества" умират, други изчезват. Останалите преразпределят властта си и се вторачват в новия си най-голям враг - Принцът, Който Беше Хиляди. Непобеден и засега безсмъртен.

Звучи така, сякаш по темата могат да се изпишат поне 5 тома, нали? Да, ама не.
Романът е изключително стегнат, без локуми, без ненужни сюжетни нишки. Зелазни знае кога трябва да опише колоритен панаир на две-три страници, и кога - да избере 2-3 точни думи за цяла битка или ера.
Хуморът е дозиран с изящна точност. Никакво повтаряне, натъртване и изнасилване на забавни думи и случки. Реплика, после втора и край на епизода; така усмивката се задържа най-дълго на лицето.

Много действие. И поезия.
Това не знам как да го обясня, нито как да се аргументирам, без да се налага да преписвам големи пасажи.
Всяка страница е важна за действието, постоянно се случва нещо ново. А същевременно се намира място за по-особен поглед върху хора, божества, време и предмети, който оставя усещане за.. усещане.
Красива динамика.
Кой е очаквал нещо подобно, когато става дума за спекулации с древна митология? Не и аз, не и аз.

На всичко отгоре има страхотни образи - достоверни в нереалността (абсурдността?) си и затова любими, забавни и интересни.
Принцът, Който Беше Хиляди (вкл. Хирург)
Стоманеният Генерал - въплъщение на каузата, за която трябва да се бориш.
Поетът в зелено, чийто стихове отлитат и се изписват на всякаква повърхност.
Свещеникът, който изповядва странен неперсонифициран атеизъм и се друса.
Упоритият пратеник на Дома на смъртта.
Сприхавият бог, който се допитва до врачки и гадатели.

Книгата може да се намери в Читанка или из кашоните със стари книги. Ако я преиздадат, бих я наместил в библиотеката си с най-голямо удоволствие и гордост.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 12/13 - бъдещето в стомаха ти

София и Мага

2011-04-24T19:55:00.006+03:00

"София и Мага" - 7 разказа
Злат Торн

Изумление и усмивка. Това предизвикаха у мен тези разкази.
Изумлението е заради стила на автора; усмивката - защото хубавите неща продължават да се появяват ненадейно.
Когато и вие попаднете на толкова изпипани писания, публикувани в незнаен блог - свиркайте.

Няколко награди за фантастичен разказ, дузина фенове онлайн. Толкова знам за Злат Торн, толкова ще знаете и вие.
Всички разкази можете да четете свободно тук - zlatthorn.wordpress.com
Поднесени на тепсия, а заедно с тях:
мрак вътре и отвън
тленна плът
трансформации
герои от кръв
кървави герои
и още:
нещо като фантастичен готически кошмар
нещо като усещане за обреченост
нещо като изискано алангле

Разказите са изпипани и силни. Добре измислени и майсторски написани. Тук-там скърцат врати, които остават отворени за по-дълги истории.
Половината от тях ще препрочетете, а другите ще ви се сторят просто добри.
Аз препрочетох и препоръчвам Еволюция (за sci-fi фенове) и София и Мага (за фентъзи ориентираните). Личният бронз отива в Семеен портрет.

Остава ни да чакаме муза, редактор и цял сборник.
На корицата ще трябва да има нещо на Гигер. Задължително.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - Санае

Малтийският сокол

2011-04-14T19:54:00.003+03:00

Малтийският сокол

Дашиъл Хамет

Романът се чете вече 80 години, така че си е абсолютна класика. Нещо като първообраз на всички детективски романи, в които частното ченге търси мотиви и улики на улицата, в барове и бардаци, в ресторанти и хотелски стаи. Животът е суров, груб и лицемерен; понякога за да се случат нещата, са необходими юмруци и пистолет. На такъв фон иронията и цинизмът изпъкват и са симпатични.
У нас това се нарича "черен роман", а на английски е просто hard-boiled. В този ред на мисли задължително трябва да се спомене Чандлър, който си остава ненадминат връх в жанра - ученикът е надминал учителя си (Хамет).

Противно на много от клишетата, изписани впоследствие от безчет криминални автори, главният герой тук е приятно различен.
Сам Спейд, частен детектив. 30+ годишен.
Когато се усмихва веждите, носа, усмивката и брадичката му придобиват дяволита V-образна форма. Не плаче за убития си партньор, защото не е бил цвете за мирисане. Спи с жена му и я оставя да си мисли, че ще се женят. Най-довереният му човек е неговия адвокат, с който се консултира постоянно, за да не стъпи накриво пред градския прокурор и полицията. Не тормози съвестта си, когато крои собствени планове и преследва парите. Страхува се от майката на секретарката си. И е способен да изрече "Може би те обичам. И какво от това?"

Историята не е нищо особено. Появява се фатална красавица, която обича да лъже и която преследва собствена цел. Замесени са много пари. Многото пари привличат много хора, които са готови на всичко. Няколко убийства, след които полицията започва да пипа грубо.
Сам Спейд играе собствена игра. Иска да вземе наградата и да излезе чист.
Сцените са като извадени от черно-бял филм (има такъв с Хъмфри Богарт в главната роля), всичко се развива предимно в стаи и кабинети, където се изприказват много неща.

Неслучайно Хамет е сред пионерите на жанра. Освен че е участвал в двете световни войни, е работил няколко години като детектив в "Пинкертън". Опитът си е опит.
Дотолкова мразел фашистите, че се увлякъл по комунизма и членувал в американския вариант на БКП (това обяснява защо е издаван у нас преди '89). По този повод в началото на 50-те години е разследван и осъден. След излизането си от затвора няма сили за писане, пие много и умира изолиран.

Корицата горе е от дебелото българско издание на романите "Малтийският сокол", "Кльощавият" и "Прокълната кръв" в един том. Всеки я има у дома, сигурен съм.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 22/29 - the la paloma

Гласът на острието

2011-04-05T19:14:00.004+03:00

Гласът на острието

Джо Абъркромби
ик Колибри
476 страници
цена 19 лева

Аз нали непрестанно търся фентъзи, което най-накрая да ми хареса...
"Искам да не е банално, да не е твърде приказно, лигаво и псевдопоучително. Да няма чирак с белег по рождение и добър магьосник, който го напътства. Добрите да не са красиви, а лошите - грозни. Искам да е сурово и истинско и да има кал, кръв и смърт."
Няколко независими озточника ми препоръчаха тази. И ето ме олекнал с 19 лева, излизам от книжарницата и се чудя как се държеше дебела книга.

Ще започна с минусите и ще се движа в положителна посока.

Абъркромби има много фенове, включително няколко, които познавам като хора с вкус и поглед.
Въпросът ми е към тях, а и към всички други - Защо не ми казахте, че тази книга е само едно начало?!
Това е то, една завръзка без самостоятелна история, без обособен финал. Начало на приключение, чийто край не се вижда. Нещо, което се плете с 4-5 кълба прежда, но може да се окаже чорап или пуловер, или нещо съвсем непознато. Текст, на който слагаш "To be continued...", а не "The End".
Това ми остави горчивия привкус след последната страница, не друго. Ако имаше поне лек намек за финал, щях да простя другите слабости и да се съсредоточа само върху хубавите страни.
Така де. Все едно съм си купил половин книга. Или четвърт.

Сюжетът е леко банален, но този факт не се натрапва, защото главните герои са поне 5 и преплитането на съдбите им трудно може да се пъхне в калъп. Пък и какво съм видял аз от сюжета, той тепърва ще се развива и разкрива. И въпреки това си имаме симпатична група от различни хора, които се оказват заедно в името на обща (и незнайна) цел. Предвожда ги магьосник. До него е чиракът му. Плюс един мощен северняк с кървав прякор. Една бясна за мъст амазонка. И разглезено богаташче, което върти добре меча. Има инквизитори, редови офицери в армията, дворцови интриги, политика, битки, войни. И турнир по фехтовка.

Звучи кофти, знам. Но!
Героите са силната страна на книгата. Не само защото не са чисто бели и си имат недостатъци. Характерите им се разкриват по много любопитен начин, а миналото им е такова, че няма как да не са интересни.
Инквизиторът е бивш първенец в армията, който е бил изтезаван до смърт. Изпитва нетърпима болка постоянно, а жертвите му - само понякога.
Магьосникът прилича на месар, обича да се разхожда гол и в изблик на гняв не си помайва с мъдри слова, а гори до основи. Той е от добрите.
Едрият варварин е боец ветеран с кофти прякор и спокоен нрав, който в моменти на опасност получава шизофренични включвания. Този, който го обсебва за момента, е нещо като умопобъркан касапин.
Разглезеното богаташче се цели в спокойна военна кариера, обича комара, виното и се влюбва в грешното момиче. Този е колкото банален, толкова и дразнещ, браво за което.
Чернокожата мадама не може да контролира неспирното си желание за отмъщение. Има лоши спомени от детството си като роб и от тогава желае смъртта на всички, които не са на нейна страна, т.е. всички.

Абъркромби има много кинематографичен стил. Цялата книга е сбор от сцени, в които главните герои редуват гледната точка. Описанията са приятно подробни, точно такива, че да визуализират поредния кадър. Не е необходима много фантазия, недоизказани думи и намеци липсват. Това не знам дали е плюс или минус.
Въпросният кино-стил създава постоянно, динамично темпо. Сцена, екшън, нови черти на героя, после пак сцена, екшън и т.н.

Има кръв, има кал, има суров живот.
Има интересни герои, които искаш да опознаеш.
Има защо да се препоръча, но не смятам да си купувам продълженията. Просто не е човешко да имаш нужда от 2'000 страници, за да си кажеш приказката.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/11 - шахматно извадени зъби

Тигър! Тигър!

2011-03-31T22:14:00.005+03:00

Тигър! Тигър!
Алфред Бестър

Казват, че книгата е класика и присъства в почти всички класации. Че предшества киберпънка със своите мега-корпорации и биотехнологични подобрения на човешкото тяло. Че е sci-fi вариант на "Граф Монте Кристо".
И са прави.
А освен това романът си е един скоростен, идеен адвенчър с много фантастични идеи, екшън и добре замислен сюжет.

Добре замислен, но доста моменти са претупани. Разни герои се появяват и изчезват набързо. Действието препуска с такава скорост, че няма време за описание на характери.
Имаме само Гъли Фойл - груб, недодялан и обладан от такова желание за отмъщение, че не може да мисли за нищо друго. Лицето му е татуирано с тъмно червени линии, яростта му е безгранична, а разрушението - единствена цел.

Светът се е променил коренно, откакто хората са научили как да се телепортират (нарича се "джонтиране"). Градовете са подчинени на новият начин на придвижване, изчезнали са много нужди, неудобства и професии. Големи бизнес фамилии управляват всичко, воюват, печелят и крият тайните си.
Гъли Фойл е последният оцелял на разрушен кораб, който се движи безцелно в комоса. Фойл живее без вяра, оцелява като на сън, бори се почти механично. Изведнъж се появява се надежда за спасение, която бързо угасва и с последната си искра разпалва огъня на неистовото желание за отмъщение.

Пъргав ритъм, хубави идеи, половин век гаранция за качество.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - The Stars My Destination

Няма място за старите кучета

2011-03-20T21:44:00.005+02:00

No country for old men
Cormac McCarthy

Тотално и безпощадно размазване.
Що за човек трябва да си, за да блъскаш толкова мощно с такива прости, обикновени и разбираеми думи?

Всички сте гледали филма. Ако не сте, няма извинение.
Помня, че когато го гледах преди години, много харесах реализма му.
Когато срещу теб играе професионалист, почти сигурно е, че ще загубиш.
Ако те улучат, кръвта ти изтича, усещаш болката и това се отразява на всичките ти действия.
Кървиш ли дълго - умираш.
След смъртта ти нещата продължават да се случват, просто без теб.
Една грешка е достатъчна. Не можеш да започнеш "на чисто", защото нещата, които си правил вчера, остават завинаги.

Четох книгата на английски и заявявам, че е напълно подходяща за аматьори като мен (помагащи си с вградения речник на Kindle).
Простия, естествен изказ е красота.
Без панделки, лупинги, безцелни описания или досадни размишления. Без препинателни знаци дори (!).
Само обичайни действия, описани детайлно, но кратко и пределно ясно. И ненатрапчиви спомени за нещата, които те правят това, което си.

Банална история. Мъж намира кървави пари и решава да пробва късмета си. Хитър е, находчив, съобразителен. По петите му е плашещо въплъщение на смъртта със странно разбиране за морал. Възрастен шериф наблюдава преследването, опитва се да помогне и разсъждава за променящия се свят.
Много смърт, никаква драма.
Много стрелба, никаква холивудщина.
Много истини, никакви проповеди.

Криминална история, която отива много отвъд разгадаването на престъпление и преследване на убиец.
История за промяната, живота и смъртта. И начинът, по който ти се случват всички тези неща.

Там горе е корицата от изданието в оригинал. Има я и на български, смятам да я купя, но не се намира лесно офлайн. Въпреки че въобще не мога да си представя как се превежда текст без запетайки. Или пък вътрешния глас на стар тексаски шериф.

Разтърсваща книга. И същевременно простичка. Като самия живот.
Четете я, моля.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 49/50 - this sugar guy

Червей под есенен вятър

2011-03-18T22:48:00.004+02:00

Червей под есенен вятър

Любомир Николов
изд. е-книги
цена 2.40 лв.

Бях прочел малко повече от половината книга и така се ядосах, че публично я обявих за безсмислена. Плюс "не се чете".
Е, това не е вярно.

Любо Николов е много добър разказвач. Неговите книги-игри толкова пъти съм ги прелиствал, че съвсем заобичах четенето. Ако ме пита някой за него, ще кажа: оо, много е добър; служи си с думите като истински майстор!
И сега започнах да чета "Червей под есенен вятър" с очаквания. Big mistake.

Първата половина - възможно най-лошия вариант. Твърде много описания, които не можеш да материализираш в картини. Емоции, проблясъци. Главният герой има проблеми с паметта си.Нещо започва, нещо свършва. Бягство. Същества. Совалка. Някаква друга машина, която се носи по реката. Ама грам не можеш да си представиш ситуацията.
Четеш и се чудиш какво се прецака. И изведнъж - главният герой започва мислено да се бори с някакъв свръхразум. Светове се разпадат, умове се сблъскват.
Ей тук някъде не издържаш и казах всичко онова, което написах по-горе.

Втората половина - спокойствие. Някакви хора в телевизионно студио обсъждат важно технологично откритие. Веднага се досещаш какво се е случвало в мътната първа част. И вече не си ядосан, но книгата така или иначе си я отписал.

Има смисъл.
Но Любомир Николов е писал по-хубави неща.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - Игнасио във всеки дом

Несъществуващият Вирт

2011-03-11T19:03:00.004+02:00

Несъществуващият Вирт
Георги Малинов
изд. е-книги

Този Жоро Малинов много добър, тц тц.

Книгата съдържа 3 повести. Доколкото ми е известно, и трите са публикувани в разни сборници през годините. Аз ги чета за пръв път.
Чета и се радвам, и намирам автора онлайн, и му пиша "ти си бил много добър бе", и той ми се смее.

Всяка една история е написана страхотно. Повествование в отлично темпо, с обиграна стъпка, с точни и въздействащи описания.
Живи картини. Живи хора.
Бързо кино. Бавни истини.
Екшън. Емоция.
Замисъл и хубав финал без претупване.

ВИРТ
Футуристична София. Тотален разпад, Витоша е оглозгана и посиняла от киселинния дъжд. Градът е полуразрушен, хората са като плъхове - гладни, озлобени, действащи по закона на джунглата. Главният герой търси нов вид наркотик - Вирт, за който се знае малко и не се предлага.
Нощни преходи в покрайнините на града, забързано действие, смърт, загадка.

НЕСЪЩЕСТВУВАЩИЯТ
Посткиберпънк военен екшън?
Войник и няколко възкресени митични същества с бойни наклонности трябва да се доберат до мозъка на военен компютър, който не знае, че войната е свършила.
Екшън, никакви шансове, измиращ човешки род и биткаджийски сцени на супер ниво.

ХАКЕРИ НА ГЕНОМА
Генна и вирусна персонализация. Научния прогрес кръжи около теб - натрапчив и бесен, с неограничени възможности.
На входа на морската градина във Варна можеш да видиш почти всичко - хора, бивши хора, хора на бъдещето.
Генжинер и негов приятел се заемат със странна поръчка - да създадат същество по генна карта, открита под земята.

Книгата е безплатна, а ако ви хареса - може да си я купите. Като мен.
По повода е писал и Цонко.
Задължителна за всеки, който иска да чете нещо хубаво и нещо българско, едновременно.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/44 - авангард таласъми

Ден за ден в магическото царство

2011-02-26T10:40:00.002+02:00

Ден за ден в магическото царство
Кори Доктороу

Какво ще правиш с живота си, ако смъртта е победена, а работата и работното място са само спомен?
Ще учиш, ще откриваш, ще измисляш и създаваш, ще срещаш хора. Ще се влюбваш, ще експериментираш с тялото си, ще опиташ безтегловността в орбита, ще "пропспиш" няколко столетия, ще напишеш пиеса, ще умираш и тялото ти ще бъде възстановявано. После още. И още.
А след това?..

Може би ще се опиташ да сбъднеш детската си мечта - да се заселиш в Дисниленд, да измисляш и поправяш атракциони, да привличаш посетители, да се веселиш вечно. Безсмъртен доброволец в увеселителен парк. Забавление до края на света. Завинаги млад.
Най-футуристичната носталгия, която може да ти хрумне.

В този перфектен свят без смърт и недоимък някои хора все пак трябва да бъдат възнаграждавани за креативността си, за добрите дела и ценните си изобретения или просто за качествения си труд. Как да платиш на човек, когато пари не съществуват? Кой е универсалният измерител за добре свършена работа?
Нарича се уъфи. Уъфи е твоят универсален рейтинг, изразител на обществено одобрение. Твоята репутация в очите на другите. Най-важната цифра. Динамичен показател, с който всички останали ти показват дали си ценен за обществото. Уъфи е видимо за всички (освен, ако някой не е офлайн, за което се полага бърз преглед при лекаря), уъфи определя дали си достатъчно готин, за да седнеш на най-хубавата маса в най-харесвания ресторант или пък дали въобще на някого му пука за теб и канавката, в която лежиш.
Нещо като бутон "Харесва ми", но и с опция "Не ми харесва" (ако някой вече се мръщи заради връзката с facebook - спокойно, книгата е издадена през 2003г.)

Кори Доктороу е много, много идеен автор. Достатъчно смел, за да гледа в близкото бъдеще, където мрежата диктува всичко. И достатъчно умен, за да прогнозира правдоподобно. Освен това пише добре.
Единствен минус е сюжетът. Малко муден, на моменти лутащ се. Въпреки че започва с убийство.
Не че е лесно да равиеш толкова идеи на фона на един лунапарк.
Романът е номиниран за "Небюла" за 2004г.

Книгата се намира на български съвсем официално и безплатно в den-za-den.com, преведена, редактирана, илюстрована и представена от няколко доброволци, които заслужават много уъфи за труда си.
Кори Доктороу по принцип публикува всичко безплатно под СС лиценз и, разбира се, се е изкефил на сършената работа по българския превод - I'm immensely honored and delighted.

Още от автора: Малкия брат

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - много Бичън!

Една нощ през самотния октомври

2011-02-23T19:16:00.005+02:00

Една нощ през самотния октомври
Роджър Зелазни

Тридесет и една глави за всеки от дните на месец октомври. Само толкова, за съжаление.
Романът се оказва един от последните на Зелазни, но въпреки това е изключително усмихнат и забавен. С късите и свежи диалози, с познатите от чужди произведения герои, с намигванията към любими автори и произведения, със спокойното си темпо. Без тежки абзаци, равносметки, внушения и двойна психоподплата. Само една игра с приближаващ финал, който винаги виси на косъм.

Почти дузина герои се подготвят за края на октовмри, когато ще заемат местата си от двете страни на барикадата. Едни ще се опитат да отворят врата за нахлуващи прастари същества, а другите ще трябва да им попречат. В началото на книгата (месеца) никой не знае принадлежността на останалите, не са известни дори самите участници. Тече трескава, мнителна подготовка. Отварачи и затварачи се разучават и дебнат на фона на покрайнините на малко градче, разговарят, пият чай, сключват съюзи, кроят планове, палят си къщите.
Всеки участник има до себе си разумно животно, което също е част от играта. Котка, змия, плъх, прилеп, сова и т.н.

Историята разказва Смрък. Смрък е кучето с най-класна разказваческа дарба, което сте срещали (ако сте срещали други). Негов господар е Джак. Джак има ножове. Разхожда се вечер.
Опростеният и особен кучешки поглед върху цялата игра носи допълнително количество усмивки. Смрък прави задължителната си сутрешна разходка. Ако нещо го притеснява - лае. Ако попадне на друго куче, си разглеждат си зъбите, подушват се и коментират господарите си. Има особено мнение за котките и за хората, които го преследват с арбалет. И е нещо като магистър по висша свръхестествена геометрия.
Голяма част от останалите играчи ще разпознаете лесно - Графа, Големия детектив, Добрия доктор. Други са по-неизвестни, но благодарностите от автора в началото на книгата донякъде вдигат завесата.

Най-странното е, че съм чел книгата преди повече от 10 години, а бях забравил около 90% от историята.
Препоръчвам ви я най-най-горещо. Ненатрапчиво фентъзи, чието съдържание е изпълзяло от любимите рафтове със стари книги, за да ти ги припомни.
Книгата се намира трудно в кашоните с литература на старо и май не е преиздавана скоро, затова четете от тук. И аз от там четох, и аз три дни и три нощи се веселих.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 93/100 - съблазнителка в кръга

Космическа колонизация

2011-02-17T23:12:00.005+02:00

Космическа колонизация - неосъществената мечта
Светослав Александров
изд. е-книги

Кратко и стегнато изложение на тема "Къде (по дяволите) се дянаха пилотираните космически полети?". Авторът е начетен, материята му е любима и резултатът е много добър - получило се е кратко и лесно за възприемане познавателно четиво. С необходимото количество история, технологии, политика, романтика и поглед напред.
Единствен минус според мен е беглото усещане, че написаното е по-скоро реч на модератор в дискусия, отколкото готов и завършен научно-популярен труд. И акцентът е върху полетите, а пък колонизацията си има и други аспекти, мисля аз. Но пък така се е получило по-сбито и се чете наведнъж.

Книгата можете да изтеглите абсолютно безплатно от сайта e-knigi.net, като опцията за плащане е само препоръчителна.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 69/99 - the robots killed the astronauts

Generation "П"

2011-02-08T20:46:00.005+02:00

Generation "П"

Виктор Пелевин

Много ми се иска да кажа, че книгата ми счупи главата, но не. Просто ~~потупване по рамото~~ дружески шамар.
Да, пълно е с интересни, прозорливи, запомнящи се неща. Авторът е интересен, умен. И разплита световния чорап с усмивка.
Запомня се като усещане, по-малко като внушения. Трудно мога да я разкажа, бих я препоръчал внимателно и избирателно.

Книгата е с абсолютно култаджийски статус сред фантасти, рекламисти и техни производни. Заигравката с по-реалната реалност не прощава. Винаги има гъдел, когато някой разкрива тайните знаци на картата пред очите ти. Уж познаваш живота, света и властта, но винаги ти се иска да разбереш какво има отвъд познатото, отвъд прозаичното, отвъд новините по телевизията.
Телевизорът е новият жречески инструмент, жезълът над главите на заблудените. Дистанционното само симулира право на избор.
И Вавилен Татарски ще измине целия път от мазе-магазин за цигари до телевизионно божествено превъплащение. С всички съпътстващи съставки - мистика, халюцинации, маркетинг и реклама, чеченски бойци.

Толкова.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 12/15 - многословен дух на Че

PS - книгата четох на Kindle, корицата е от българското хартиено издание

Москва - Петушки

2011-01-28T20:51:00.008+02:00

Moсква - Петушки

Венедикт Ерофеев

Поема в проза.
Такъв етикет е сложил на повестта някой сведущ по лирическата и литературната като цяло теория. Звучи претенциозно и като нещо от задната корица, oбаче като се замислиш - явно става дума за красив разказ в стихове, но без стихове. Ритмичен и плавен, задушевен и въздействащ, но без рими. Привлекателно, м?

В повестта се разказва за Веничка Ерофеев, пропаднал несретник и абсолютен пияница. Ако играеше футбол, щеше да е плеймейкър в идеалния отбор на ШЛ, но с развод, висящо дело за нарушаване на обществения ред и пропусната дузпа на финал.
От всяка страница се лее алкохол, всеки абзац мирише на спирт. Животът е пречупен през полупразна бутилка водка. А историята сякаш е стих, леко написана, човечно разказана и не ти се иска да стигаш края, защото там има махмурлук или нещо по-лошо.

Главният герой пътува от гара Москва към гара Петушки, където го чака жена и (чуждо) дете. Алкохолът поддържа всички случки на границата между приключенията и унеса, между сълзите от смях и сълзите от мъка.
Веничка се налива без умора, брои гарите, изброява рецепти за коктейли и разказва за миналото и бъдещето.
И уж не се случва нищо, а е толкова, толкова добре написано. Стилно, възпитано, добродушно. И някак нехайно брилянтно.
Поема в проза. Поема - пиянска и безпътна, и без рими - но все пак.

Повестта се намира в Читанка. И добре, че е така, защото иначе никога няма да я прочета и да потърся за българско издание, каквото за щастие се намира - корицата по-горе е от него. В сборника се намират и други неща на Ерофеев, така че ще си го купя.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/12 - бяло десертно

Стрелата лети

2011-01-09T11:25:00.009+02:00

Стрелата лети
Андрея Илиев
изд. е-Книги
194 страници
цена: 2.40 лв.

След като се попреситих на документални исторически книги, време е за исторически роман.
Писан преди повече от 20 години, но неиздаден заради един забавен и знаков за времето си случай, "Стрелата лети" най-накрая вижда бял свят. По възможно най-съвременния начин - в електронен формат, директно от сайта на E-knigi.net за 2.40 лв.

За Андрея Илиев съм писал доста (това, това и това), заради което и бях сигурен, че не може да ме изненада. Но - както твърди старата пакистанска поговорка - фиданката е само един кръг от дебелото дърво.
Изреченията са по-дълги, но все така бързи, разбираеми и въздействащи. А описанията са по-емоционални, много точни и създаващи ясни образи. Явно на младини авторът е пишел по малко по-различен начин.

Хан Омуртаг е твърдо решен да превърне България, която прилича на бивакуващ военен лагер, в просперираща в мирно време държава. За тази цел една от задачите се пада на копанът Окорсис, който трябва да отиде в Ателкуз. Това е област нейде на север от Черно море (по спомени), където разнолико сборище от славяни живее между българската държава и хазарския хаганат. Целта на Окорсис е да присъедини приятелски настроената територия мирно, деликатно, но твърдо.
До Окорсис стоят два важни образа - младият багатур Ославна и възрастният Добрента. Много хубаво и на място се появяват те, като началото и краят на пътя на всеки мъж. Единият - с младостта и желанието си да се докаже, да живее, да усеща. Другият - с тежката корона на опита и тъгата в очите на прозорливите.
Има битки, има интриги на високо ниво, предателство, любов и хубав финал. И много интересни неща за България от онова време. Много далечна, много различна. (времето размива ли кръвта?)

Всичко това прочетох на най-хубавия коледен подарък - Kindle. Белобрадият старец уцели десятката, а с него и аз.
Устройството е удобно, леко и с чудесен дисплей, който наподобява истинска хартия. Евентуален спор "за" и "против" електронните рийдъри можем да водим, но имайте предвид, че аз също се кълнях в книгата, аромата на хартия, прелистването и усещането на приятната тежест в ръката през дъждовен следобед. С Kindle просто е по-удобно, по-лесно и по-бързо.

Малкия брат

2011-01-04T19:44:00.005+02:00

Малкия брат
Кори Доктороу
ик Бард
страници 318
цена 11.99 лв. (под наем от копо)

Когато някоя книга "отлежи" твърде много след прочитане, впечатлението от нея започва да се вкисва и изветрява. Четох я преди 2 месеца и ми хареса, но как точно да разкажа за нея - не е ясно. Миналата година си беше за миналата година.

Жанрът е фантастика. Времето - в много близкото бъдеще, почти настояще. Сцената е Сан Франциско. Главният герой е момче, което разбира от компютри и мрежи. Проблемът му е, че не иска да живее в свят, в който всеки е третиран като заподозрян и бива следен. Приятели - съученици и анонимни потребители на параноична мрежа. Врагове - държавата в лицето на федерална служба за сигурност.
Автор е известен с позицията си за авторското право в мрежата и още куп други неща канадец. Стилът е лек, бърз, на места постен. Информация в книгата има немалко, особено за неизкушените от мрежовите технологии.

Книга за свободата, силата и слабостта на заобикалящите ни технологии.

Докато я четях, си мислех да я препоръчам на Григор Гачев. Мисля, че ще му хареса.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - nintendo time mark

Нощем с белите коне

2010-12-18T14:21:00.004+02:00

Нощем с белите коне
Павел Вежинов
изд. на ОФ
2.18 лв. (ценова база: 1980г.)
395 страници (83% прочетени)

Много бях ядосан на книгата, но вече ми мина. Така и не я довърших, не открих смисъл да го правя.

Тежък късен соц.
Вали дъжд, времето е лошо и всички герои си спомнят за умрели приятели и роднини. Възрастен академик бута живота си на финалната права. Племеникът му някак се справя с младостта, мъртвия си баща и един желан аборт.
Няма искра, няма живец.
Не мога да повярвам, че съм се родил в такава тегава година.

Фантастичният елемент в книгата е само фон. Твърде повърхностен, незабележим дори. Всичко останало е соцреализъм, който по стил невероятно наподобява Черните лебеди на Райнов. Приятно описателно, ама мъчно и трудно, всичко е една мрачна инерция, по която можеш да се движиш и 200, и 1200 страници.

Само като си представя, че такава книга може да бъде светъл лъч в онази литературна действителност, се ококорвам. Явно има нещо ново в нея - да се говори за неангажиращ секс, командировки в бели държави, роднини с други политически възгледи. Обаче само това не стига.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/10 - вила на Витоша

Смъртта на Ахил

2010-11-25T18:58:00.004+02:00

Смъртта на Ахил
Борис Акунин
ик Еднорог
цена: 7.50
страници: 334

Понасъбра ми се доста руска литература напоследък.
След страшно добрата Коронация на Акунин (препоръчвам!), ето още една негова. Тази е по-слаба, по-малко ме изненада и по-малко ще я помня.
Няма как - някой като вдигне летвата твърде високо, нивото трудно се поддържа.

Историята в "Смъртта на Ахил" се случва преди приключенията в "Коронация". Фандорин тъкмо се завръща от Япония, все така заекващ, пъргав, симпатичен и с прилежен перчем и мустачки. И вместо да се срещне със своя стар приятел белия генерал Соболев, се налага да оглежда трупа му. Известният герой от руско-турската война е издъхнал при съмнителни обстоятелства в хотела, след съмнителни срещи, носейки съмнителни неща със себе си.

Книгата си има всичко, наистина. Приключение, загадка, фатална жена, Царска Русия.
Но някак бледнее, очакванията ми бяха по-високи. Тук Фандорин е по-комичен със забавните си източни обичаи, историята на Лошият заема половината обем и финалът е едновременно очакван и недостоверен.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - нинджа

Клан Клан - Недоклан (III част)

2010-11-17T16:45:00.011+02:00

Нова порция от позабравената рубрика "Писания, които не дочетох; не и по стандартния начин".

Този път става дума само за разкази. Не е лесно да прочетеш десетки един след друг. Затова оставям сборниците настрани, уж да им дойде времето, да отлежат, и подхващам друга книга. Понякога ги забравям, а понякога се сещам за тях и пиша каквото си спомням.
Ето:

Действителен романс
Ерих Кестнер
изд. Сиела
159 страници
14 лева

Топли и сърдечни разкази, стихове и (литературни) речи на истински майстор. Купих си сборника след като прочетох Трима мъже в снега и няколко вечери заспивах с добродушна усмивка. Кестнер трябва да бъде твоят учител в 3-и клас, добрият ти съсед, любимият чичо от летните ваканции и непознатият в дълго пътуване с влак.
Кестнер не е само детски романи. Но дори в кратък разказ за първата любов или за живота на момиченце на разведени родители, от написаното струи доброта. Банално, но факт.
Доброта.
И трудно обяснима вяра в хората.
Свеж делничен цитат:
Денят е чуден, слънце свети.
Камбаните сънуват Бог.
Градът мирише на котлети
и мъничко на зелев сок.

Дамата с кученцето
Антон Павлович Чехов
кк Труд
726 страници
14.99 лева

Този Чехов е непоносимо добър.
Не помня колко разказа прочетох преди да реша, че трябва да спра и да си почина (около двайсетина?), но сборникът си остана на една ръка разстояние от нощната лампа.
Оттогава като стане дума за къси разкази, казвам: "Аа, ти да видиш Чехов - с едно изречение те вкарва в картината. Но не е само заради най-точните думи. Например описва как пред нечий дом спира разкошна каляска с дебел кочияш и ти вече можеш да си представиш що за човек идва на гости" и т.н.

Народ от исихиасти
Деян Енев
изд. Омофор
65 страници
5.10 лева

Странно е колко много книги може да има в православна книжарница. Стотици. Рафтове, рафтове... А на витрината - Деян Енев.
Купих книгата заради чудесния сборник Всички на носа на гемията, но останах разочарован. Не заради съдържанието по принцип - нямам нищо против няколко разказа/есета на религиозна тематика, - а заради личните възгледи на автора по някои въпроси.
Например спорът за езика, на който трябва да се извършва богослужението. Новият български бил профанизиран, затова се служи на старобългарски. Той не е толкова неразбираем. Бил по-близо до езика на духа, до ритуала, до неуловимото. Литургията сама по себе си е тайна. А последният абзац представлява това:
"Българската православна църква в момента наистина има много проблеми за решаване - за заплащането на свещениците, за декапсулирането на висшия клир, за медийната политика и издателската дейност на църквата. Но измисленият спор за езика на богослужението не е сред тях."
Нека си назначат медийни съветници тогава. Сигурен съм, че много ще паснат на белия мерцедес, който стои паркиран на показ всяка сутрин пред Светия Синод. А пък че хората не схващат какво мърмори попът пред олтара...
Иначе стегнат и точен език, Енев го умее това.

Чупливи неща
Нийл Геймън
ик Бард
383 страници
10.99 лева

Все същата странна птица.
С няколко чудесни разказа.

Петте реки на живота

2010-11-13T13:59:00.008+02:00

Петте реки на живота
Виктор Ерофеев
издателство:
страници: 184
цена: липсва (!?)

Продължаваме на руска вълна.
Но тази вълна е много особена - многоцветна, с неясна форма, неопределима посока и влачи със себе странни предмети (например: шише от индийска бира, дървена съветска значка, окървавена капитанска шапка, надпис от градска баня на немски език, снимка на хипопотам с надпис "Мали" и т.н., и т.н.)
Описанието на книгата вкратце включва думите "шантава", "интелектуална", "забавна", "странна", "трудно смилаема", "лесно смилаема" и "умозрителна".
Умозрителна, а, а?

Това е пътешествие по течението на пет големи реки - Волга, Рейн, Мисисипи, Ганг и Конго. Пътешествие в нечие съзнание, пътешествие в търсене, пътешествие-небивалица, навярно почиваща на лични прежвявания. Авторът сам съчинява обстановката и спътниците си, чийто брой непрекъснато се променя в зависимост от сюжетната нужда: постоянно изникват жени, странични наблюдатели, моряшки екипаж, революционери, предани приятели, алигатори, капитан и помощник-капитан. Появяват се от нищото, където и изчезват след няколко страници.
Въображаеми герои в нечий ум, който се шегува и надсмива, подиграва се и се примирява, сквернослови и ругае.

Както се вижда, не е лесно да се пише за тази книга. Бих я препоръчал, ако искате да сръчкате литературния дял в мозъка си, което в случая ще ви докара най-разнородни мисли: про-и-анти-славянски, геополитически, физико-физиологични, географско-исторически, еротично-интелектуални, приключенско-домошарски и др.
Жанрово е мелез. Нещо като скеч пътеписи.
Има много смях, някои редове се четат по 3 пъти.

Представям си Ерофеев като в сън. Седнал е на маса за вечеря, отворил е черепа си и ровичка нещо вътре. Непрекъснато говори, бързо и стегнато, все разказва за поречията на реки и за хора. Разказът е объркан, но с посока.
Накрая се събужда.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - (Бог): Бог е един.

Коронация

2010-10-17T14:59:00.008+03:00

Коронация
Борис Акунин
ик Еднорог
8.5 лева
366 страници

Оценката я пиша в края, но отсега ви казвам, че ще е малко над 9.5 по десетобалната, така че продължавайте смело.
Ще пиша доволно и с настроение.

Царска Русия, 1894 година.
Предстои коронацията на Николай II ("николай-две", както би казал Димитър Пенев) и благородни люде от всички краища се изсипват в Москва за церемонията.
Сред тях, разбира се, е фамилията на Георгий Александрович, чичо на бъдещия руски цар.
Освен августейши особи свитата включва всякакви придворни длъжности - камерюнкери, хоффуриери, камериери, гувернантки, майордоми, камердинери, лакеи, форейтори и др.
Този строен оркестър от служещи (а не прислужващи) на Негово Височество си има диригент и той се казва Афанасий Зюкин. Още в самото начало за него стават ясни три неща - има внушителни бакенбарди, службата му е безупречна и непорочна и разказва историята в първо лице.

Не съм чел друга книга на Акунин, но знаех, че главният му герой е Ераст Фандорин (гледал съм Турски гамбит). Статският съветник в оставка е мистичен образ, за който никой не знае твърде много, но всеки е чувал.
След като племеникът на бъдещия цар е отвлечен дни преди коронацията, Фандорин се появява и тук - бързо и решително, придружен от мълчалив японец. И действието се завихря около него, въпреки че разказва Зюкин.
Това на пръв поглед не изглежда странно - приключението да се описва от страничен наблюдател, който невинаги е в центъра на събитията и който най-често разказва за главния герой през собствената си призма. Обаче придворният Зюкин е толкова различен от Фандорин, че на човек му иде да се смее с глас. Просто призмата е непоносимо забавна.
Придворният е класически иконом, който пестеливо се възмущава от всяка нерегламентирана постъпка, от всяка волност и неподходяща дума и действие. Възпитан и консервативен до дъното на душата си, царското семейство за него е по-важно от всичко на света, а удобството и благоденствието на членовете му са доживотна мисия. Тесногръд и вдървен от предразсъдъците си, Афанасий Зюкин е чудесен художник на времето, което си отива с последния Романов.
Фандорин от друга страна е праобразът на петдесетарския детектив. Мълчалив, винаги на точното място, майстор на преобразяването, не лиже височайши задници, не цепи басма и дамите го харесват. На всичко отгоре заеква, което само го прави още по-симпатичен.

След отвличането на малкия Михаил Георгиевич на сцената започва истинско приключение - из тъмни московски улици, в бавни и мъгливи реки, в стаите на Ермитажа и из подземията на педерастки сборища, в паркове и карети, в тъмни стаи сред князе и царе.
Всичко става бързо, всичко е интересно, а Зюкин винаги е възмутен от "безпардонното" и "кощунствено" поведение на някой от участниците.
Хуморът е на страхотно ниво - в големи количества, но хитро и ненатрапчиво поднесен.
Четях вечер, четях през деня, четях с кеф и с планове да чета още.

Този Акунин е много добър, да. И как умело е вплел разказа си в истинската история. Или обратното.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 22/23 - coffret

Иглата

2010-10-05T21:32:00.005+03:00

Иглата

Хол Клемент (Hal Clement)
ик Орфия
цена 1 лев (на старо)
страници 286

Готови ли сте за малко петдесетарска научна фантастика?
На вашите екрани е г-н Клемънт (по паспорт Хари Стъбс), астроном и химик, бивш военен пилот, преподавател и автор на няколко научно - фантастични книги. В края на дните си получава титла Grand Master, a на негово име ежегодно се присъжда награда за юношеска фантастика.
Картинката се изяснява, нали?

Извънземен с желеподобна форма и полицейски функции е по петите на себеподобен. Преследването ги отвежда до земята, където двамата (Ловеца и Дивеча) благополучно разбиват космическите си корабчета до обитаем остров в Атлантическия океан.
Видът им позволява и има смисъл предимно в симбиозно съществуване с приемник, затова добрият извънземен се намества в тялото на момче, намира начин за комуникация и разказва за мисията си.
Островът е малък, заподозряните потенциални приемници на другия извънземен не са много, детективската игра на криеница започва.

Приятна, почти детска книга. С хубава природо-научна логика, криминална загадка и главен герой, на който всеки 13 годишен би завидял.
Не е суха, описанията са приятни, чете се лесно (ако не си в автобус, който пътува от половин денонощие) и в общи линии си заслужава, въпреки че темата се е изтъркала за последните 50-60 години.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 49/70 - лято с колела

Балада за Георг Хених

2010-09-28T22:16:00.004+03:00

Балада за Георг Хених
Виктор ~~Паскалев~~ Пасков
изд. Народна младеж?
цена: N/A
страници: 150-200

Прочетох я преди няколко седмици и все не мога да се наканя да пиша.
Искам да е кратко и точно, като текста в книгата.
Да има емоция.
Едва-едва да разсмива, повече да натъжава.
Да се усеща пяната на отдръпналите се преди 50 години вълни.
Да те убеждава, че вътре е събрано много на малко място - нещо толкова трудно за повечето писатели, дори за самия Пасков в другите му книги (както казват прочелите ги).

Навярно е новела, навярно авторът никога не е писал нещо по-добро, навярно като малък наистина е обикалял из вехтите къщи по ул. "Искър", учил е цигулка и е схващал за какво всъщност се карат възрастните в тъмното. Не ми се проверява, харесва ми да си го представям така.

От една страна това е история за скрин, от друга - за цигулка. За треперещ старец или за малчуган. За щастливите минути или за мълчаливите дни. За детските спомени в главата на зрял мъж.

Началото трябва да се чете и след финала. Там е причината, там е и признанието.
"Двадесет и четири години след смъртта ти никой не знае нищо за теб. Малкото, което знам аз, едва ли има нещо общо с твоето изкуство. По-скоро то има нещо общо с мен. Защото бях забравил кой съм!"

Много силна българска книга; да, има и такива
и туйто

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - цар Виктор

Звездна вълна се надига

2010-08-21T23:13:00.004+03:00

Звездна вълна се надига
Дейвид Брин
ик Бард
цена 3000 лева
страници 463

О, да!
Припомних си какво е да четеш хубава фантастична книга на нощна лампа и да не ти се спи, и да искаш да прочетеш още няколко страници, а после още няколко...
Книгата ми я даде hazel, която заслужава благодарности и бира. Аз също заслужавам подобни неща, задето не се отказах в самото начало, където има списък с имена на местности, раси и герои, както и схема на космически кораб. Сега и вие се стреснахте, знам, но спокооойно! Няма нищо излишно.
С известна трудност успях да преборя първите 17 страници, след които книгата си заприлича на съвсем прилична страховита класика.

Вселената, в която властват правилата на Ъплифта, се появява в написната по-рано (но у нас издадена впоследствие) "Потапяне в слънцето". Споменаха ми, че последователността не е задължителна и аз се съобразих.
Накратко: всяка разумна раса може да ъплифтне друга раса, проявяваща наченки на разум. Процесът включва генетични промени, които отключват процеси и създават условия за пълноценен разум. Расата-патрон властва над починената раса точно 100'000 години, след което сметката е платена.
Появява се обаче раса, която си няма патрон и сякаш е еволюирала сама на принципа на безброй проби и грешки, оставяйки в историята си бурни и срамни моменти, обвити в неяснота. Тази раса-скитник, разбира се, сме ние хората. Най-вече мразени, по-малко харесвани и донякъде изучавани с любопитство от останалите извънземни, хората успяват да приложат ъплифт на делфини и шимпанзета, без да прилагат на практика обичайния експлоататорски патронаж.

И така, имаме един изследователски кораб "Стрийкър", неголям, пълен с вода, в който разнороден екипаж от делфини (няколко дузини), хора (половин дузина) и шимпанзе (един брой) попада на загадка - големи колкото луни космически кораби, пълни с трупове, за които земния клон на Библиотеката не знае нищо.
Всички познати раси, особено по-фанатизираните, се нахвърлят върху "Стрийкър", за да изкопчат координатите на находката, защото смятат, че това ще ги отведе до прародителите, първата раса.
"Стрийкър" успява да се измъкне и каца на малка водна планета, която се превръща в скривалище и капан.
Книгата започва някъде тук.

Всичко, което се случва след това, е много класно изпълнение по всички параграфи - с много идеи, точен поглед върху детайлите, напълно изграден правдоподобен свят със свои правила и закони, обещаващи разклонения на сюжета, въпроси и отговори, разказ за цяла една вселена през погледа на хора (ок - същества), забързваща и разплитаща се история, лингвистика и делфинска поезия, напрежение.
Действието прескача кинематографично от един герой към друг, като от време на време включва дори дебнещите в орбита извънземни. Докато четях си мислех колко велик филм би се получил от всичко това, ако някой успее някак да създаде образите на делфини с присадки, механични накрайници и доловим диалект. Техният свят е описан по уникален начин - с всички езици, които ползват или са използвали, начина им на живот и поведение, социални контакти и приспособяване, сънища и поезия.

"Звездна вълна се надига" е за всички, които някога са харесвали фантастична книга. Може би не е най-подходяща за първа sci-fi любов, но за вече изкушените е абсолютно задължителна.
А аз съм толкова възхитен, че смятам някой ден да дам още един шанс на Килн хора, както и на останалите неща на Брин.

ОЦЕНКА НА ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 39/40 - Неговото Име Е Том Орли

Нощен патрул

2010-08-17T21:29:00.004+03:00

Нощен патрул

Сергей Лукяненко
ик Инфодар
цена 11 лв.
страници 485

Сергей, славянско душо, трябваше ли накрая да се напиват с водка, да ядат кисели краставички и да обсъждат съдбата си?
Но да започнем отначало.

Доброто и Злото играят вечната си игра, която обаче си има правила. Всяка нерегламентирана намеса в съдбата на хората бива наказвана и другата страна получава право на ответно действиe.
Светлите магове от Нощния патрул дежурят из вечерни улици, подлези и метростанции на Москва и дебнат Тъмните. Те пък обикалят със своя Дневен патрул по светло. Свързва ги древна договорка, безпристрастен съд и Сумракът - странно място с различни физични закони, в което можеш да навлезеш, ако се напъхаш в сянката си (в пряк и преносен смисъл, мисля).
И войната си е война по всички параграфи - с дебнене, надлъгване, тайни планове, изненадващи сблъсъци, големи и малки битки, скрити козове и пешки, които се чудят за какво по дяволите е всичко това.

Книгата е съставена от три повести/новели, в които Антон Городецки (светъл маг трето ниво) се забърква в какво ли не - от амбициозен план на своя отбор до невъзможна любов. Полето на действие е (недотам) тихия фронт на Москва - с всички вампири, върколаци и прочие фентъзи пасмина, които налазват улиците на града.
Лукяненко пише много леко и въпреки това динамиката спада с всяка следваща история. Дотолкова, че в последната целият нощен патрул разпуска на вила, налива се с алкохол и размишлява за живота.
Освен това е трудно да паднеш в един и същи капан два пъти. След 'врътката' в първата история и неочаквания финал, в който се оказва, че големите играчи предварително са планирали всичко в една мащабна схема, номерът не е толкова ефектен в псоледствие. Совите никога не са това, което си предполагал.

Прословутата битка между Доброто и Злото е поутъпкана територия, дори когато я разкрасяваш с рационални закони, човъркащо съмнение и непримиримост с предопределеността. Но пък във фентъзито си има канони, дори когато е urban.
Лукяненко си заслужава, винаги е било така.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - горещо сърце, чисти ръце

Кошерът на Хелстрьом

2010-07-30T22:17:00.002+03:00

Кошерът на Хелстрьом
Франк Хърбърт
ик Бард
цена 5 лева на старо
страници 317

Човек би трябвало да е предубеден като се захване с книга от автор, който така или иначе е останал в историята (и в мокрите сънища) на хиляди фенове с друго писание. Всички ми казваха (дори и продавачът), че тази е добра, но далече в класацията след Дюн. И много различна, и т.н.
Обаче - къде го чукаш, къде се пука! - аз подходих безпристрастно и без да ми пука коя книга е по-любима и харесвана, си прочетох "Кошерът на Хелстрьом" с най-голям кеф.

Книгата е много добра, особено в началото.
Агент от секретна американска агенция (без прибързани изводи!) лази сред притихналия треволяк около пуст чифлик. Партньорката му го чака в един ван, преструвайки се на летуваща художничка. Двамата са напрегнати, усеща се странноста на мястото, липсват животни и птици. Трябва да разберат какво се случва на това място.
А там се случва следното - има безброй подземни нива, където десетки хиляди индивида се подготвят да излязат на повърхността и да завладеят земята, въвеждайки правилен природен и еволюционен ред. По примера на насекомите.
Десетки години под земята, точно кръстосване и желязно възпитание в общността са довели да строга специализация - една част са бойци, други са работници, трети си падат само по интелектуалния труд. Всяка група също е разделена на още по-тясно специализирани подгрупи и т.н.
Кошер.

Някои от идеите в кошера ми напомниха за "Дюн" - запазването на ценните вещества у загиналите и споделянето им с останалите, например. Само дето тук Кошерът предизвиква отвращение.
Дочух, че соц-ком феновете много се кефели на обществото в кошера, което ме учудва - на немалко места Хърбърт съвсем ясно се е опитал да подскаже, че цялата тази история изглежда cool, ама няма нищо общо с хората. Подобна предопределеност ("ти ставаш за носач на храна, лягай за скопяване") блъска много притеснително в стомаха. Въпреки че изглежда ефективна.

Та началото е много добро, има напрежение, разкриват се тайни. На зачитащият му става интересно, браво.
Някъде по средата на книгата човек може да се наслади на страхотен вербален двубой межди служител на агенцията и кошерен възпитаник, внедрен в едно градче навън. Премерени, умни противници, които се примамват, блъскат, залъгват и пробождат с думи.

Финалът е претупан. Сякаш някой е натиснал Хърбърт да предаде по-бързо курсовата работа, защото сроковете изтичат. Прекалено информираща разходка из нивата на кошера и скалъпен завършек.
Въпреки това книгата си заслужава и получава висока

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 27/35

Сенна хрема

2010-06-30T22:09:00.000+03:00

Сенна хрема

Станислав Лем
издателство Отечество
221 страници
1 лев нова цена

Още една книга на старо. Криза.
Тази я намерих, докато си чаках рейса, и започнах да я чета веднага. Първите 10-20 страници са абсолютно неподходящи за градския транспорт в летен сезон. Главният герой пътува из горещата като пещ Италия, поти се, дрехите лепнат, климатиците не помагат, въздухът е замрял, всичко е на ниски обороти.
Жега.
На всичкото отгоре мъжът постоянно се озърта, усеща се параноя, някой го следи. А той усърдно повтаря стъпките на жертва на убийство.
Нищо фантастично няма засега, освен че всичко това се случва на бивш астронавт.

Освен, че е малко трудно и лепкаво, началото ме изненада и със стила на Лем. Пълно е с имена на улици, хотели, барове и ресторанти, марки автомобили и всякакви други брандове. Нещо като при Б. Русев, но на място - всичко това показва, че астронавът е нащрек, запомня и регистрира и най-малки детайли, въпреки че топлината е като болест.
В следващия момент на футуристично летище, обезопасено срещу всякакъв вид атентати, се случва.. атентат, да, и нашият човек се замесва.
Дотук с екшъна.

Следват много на брой и много интересни разговори, разпити и дискусии, от които става ясно какво и защо се случва. Астронавтът е изпратен по следите на загадъчни убийства в италианско градче, защото отговаря на профила на жертвите.
Дузина чужденци изведнъж полудяват и се самоубиват в неадекватно състояние. Никой не може да разбере каква е причината.

Книгата може да се нарече и криминален роман, в който обаче не се търси убиецът, а истината, закономерността, причините. Нещо като научно-криминален роман, чиято цел е да се сглоби пъзела на реалността. С помощта на криминалисти, патолози, детективи, доктори, математици, физици, химици, икономисти, психолози и т.н. Всеки разпитва, надгражда, оборва и съставя теории.
Ако очаквате нещо друго или всичко по-горе ви се струва тъпо, няма да ви хареса.
За разлика от мен.

Затова:
ОЦЕНКА ПО ОРАЖНЕВАТА СКаЛА: 4/5 - минерални бани

ps - между другото съм длъжен да отбележа, че защитниците на читанка.инфо не са 100% прави и много хора четат там, само защото е 'далаверка'.

Игрите на Вор

2010-06-08T22:11:00.005+03:00

Игрите на Вор
Лоис Макмастър Бюджолд
ик Бард
количество 335
цена 7.99

Хората харесват Бюджолд заради Майлс. Лично наблюдение.
Майлс Воркосиган е с аристократично потекло, наследник на висши военни в императорския двор. Роден е с физически недъзи заради отравяне на бременната му майка. Високотехнологичните операции и импланти не са успели да компенсират напълно щетите и той прилича на накуцващ мутант. А привилиегиите, с които се ползва фамилията му, често имат обратен ефект върху него.
Майлс обаче е умен. И хитър, и съобразителен.
Героят мечта - с ум и дързост срещу всички обстоятелсва.

Едва завършил военната академия (или школа от тоя род), младежът със синя кръв е изпратен на пуста планета, за да се занимава с... метеорология. Почти успява да се самоубие по невнимание, забърква се в бунт и бива отзован. По странно стечение на обстоятелствата среща свой приятел от детинство (всъщност Самия Император), след което се започва с едни машинации, двойни игри, влизане в чужда роля, инриги с няколко флотилии, разгадаване не заговор, предотвратяване на военна инвазия и т.н., и т.н.

Имах неблагоразумието да чета книгата в продължение на 2 месеца, въпреки че и 1 ден стига. Сюжетът започна да ми изглежда твърде накъсан, а историята - прекалено разнолика. Всичко е заради тези 2 месеца, знам. Но остана у мен като кофти впечатление.
По същия начин запомних и постоянните препратки към предишни събития с Майлс с една наемна флотилия, които авторката ще опише след известно време в друга книга. Която трябва да прочета, ако Майлс ми е харесал.
Преводачът на места се е изтървал. В момента се сещам за Сетаганда/Кетаганда.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 12/17 - вор********

Годината на дивия заек

2010-05-28T21:08:00.005+03:00

Годината на дивия заек
Арто Паасалина
ик Колибри
6.50 лв.
206 стр.

Видях, че някой е описал книгата с изречението "Бягство по финландски." и много се ядосах, че ми го е откраднал. Затова дори няма да сложа линк към него.

Няма свобода без бягство.
И журналистът Ватанен го разбира една вечер в гората, търсейки заек, който току-що са блъснали с колата. Превързва го. Успокоява се. Без да бърза се оглежда, ослушва и решава да върви пеша и без посока. Не иска да се връща на работа, не желае да вижда жена си.
Когато не харесваш начина, по който живееш, трябва да го промениш.

Човек и заек пътуват из финландската провинция и се наслаждават на живота. Далече от градовете, врявата и грижите на модерния (книгата е писана 75-а) човек.
Ватанен е извоювал свободата от самия себе си.
И постоянно се случва нещо смешно. Книгата всъщност е много забавна. И бърза. Десетки персонажи влизат в кадър за малко и изчезват. Полицаи, военни, политици, алкохолици, пенсионери, проповедници, ловци и всякакви други, които обитават севера.

Не знам какво повече да напиша.
Мъж, заек, свобода. Забава.

Палците щръкнаха.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - няколко месечен запой с годеж

Български хроники - 3 том

2010-05-18T19:03:00.005+03:00

Български хроники - 3 том

Стефан Цанев
ик труд / ик жанет-45
страници 551
лева 14.99

Фенският огън става все по-буен, поглъща мебели и завеси. След историческата книга от журналист, следва историческа книга от писател. Явно хората, които са свикнали да бъдат четени (или поне искат да са такива), се различават от тези, които пишат учебници. Защото моите асоциации за историята са само и единствено от училищно време, което не ми е оставило ясни спомени. Кой беше Фердинанд, кой беше Батенберг, а Стамболов и Стамболийски как се омотаха, а оня Цанков какъв беше, ами сърбите последно прецакаха ли ни или ние тях?..
А пък може и просто да забравям и училището да не ми е виновно за нищо.

Третият том от Хрониките обхваща времето от Освобождението (1878) до един момент през Втората световна война (1944), когато заровете май вече са хвърлени. И картите са раздадени. Ние сме all-in. Резултатът е ясен.
В далечната 1878-а година обаче българския народ започва да се опитва да бъде европеец, да гради дръжава, да се обединява, да кове закони. Да сплетничи в парламента, да фалшифицира, да се опиянява от властта, да прави преврати и контрапреврати, да убива противниците си.
Този период в историята ни е толкова шарен, че докато четях, казах на някой (не помня кой, иначе щях да го линкна) "Няма такова фентъзи като нашата история, целият екшън е вътре и не е банален, защото няма хепи енд".

Има нещо очарователно в това да научаваш факти за отдавна отминали събития, да откриваш взаимовръзки, да съзираш възходи и падения. Да усетиш как хората са искали да стане едно, пък то станало съвсем друго. И да се убедиш, че народите не са приятели - има само интереси, сфери на влияние и лични интереси.
Остава горчилката след всеки повод за гордост да виждаш поне две грозни и кървави неща, които те връщат на земята.
И не е вярно, че българската армия не е губила битка. Губили сме. Лошото е, че след спечелените не сме знаели къде и как да спрем, за да се утвърдим.

В голямата си част книгата се върти около личността на Стамболов, чиито действия са комай прекалено идеализирани. Защото хората около него изглеждат странно непоследователни, а постъпките им - нелогични и ирационални. Явно си имаме пристрастия. Но по-добре интересна история с лека украса, отколкото суха хронология, която отвращава четящия.
Всеки прави изводите си сам, затова трябва да се чете повече. Информацията оттук и оттам, а заключенията - на ум.

С ръка на сърцето препоръчвам книгата, историята трябва да се знае. Наистина.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - двама ходят, един спи

Лекарство против северния вятър

2010-04-30T21:07:00.004+03:00

Лекарство против северния вятър
Даниел Глатауер
ик Обсидиан
15 лева
238 страници

Ако някой помни какво е 'епистоларна проза', да знае, че тази книга е нещо... е-пистоларно.
Който е забравил - да си припомни.

Тъй като закъснях с това ревю/преглед/оценка/обзор/мнение, мога спокойно да огледам кой и какво е писал по повод Глатауеровата книга. Мнения всякакви, предимно разнопосочни.
Харесващите харесват как леко се чете, остроумните диалози, достоверния поглед, интересния финал. Нехаресващите не харесват лековатия стил, липсата на истински хумор, скалъпената история, неоправданото очакване.
Хора всякакви. Пък и темата е плодотворна за масов диспут - мъж и жена се запознават онлайн заради сгрешен имейл, започват да си пишат, да се опознават, да любопитстват, да се харесват, да се търсят, чакат и разминават. Целият роман е поредица от мейли - Лео пише на Еми, Еми пише на Лео.

Аз съм от харесалите книгата. Заради простичкия, но непренебрежим факт, че толкова прозаичен сюжет успява да разкрие още няколко пласта от и без това подлагания на многократни дисекции емоционален човешки спектър.
Ебати изречението, дългото неписане ми се отразява. В многословие и маниерничене.

Възприемам книгата като разказ за сладката самозаблуда, за търсенето, надеждата и трупащите се емоции. И за (нуждата от) изграждане на нечий образ, невъзможно твой и непосилен за сбъдване.

Останалите мнения - цонко, ylith, exquisite, carreragt, те четат, автора.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 31/40 - фатално "Еми"

Моят чичо Осуалд

2010-04-17T11:03:00.003+03:00

Моят чичо Осуалд

Роалд Дал
ик Унискорп
255 страници
7.00 лева

Хумористичен и немалко еротичен роман. На места е много забавен, а на други се чувствах като с посредствена книга-игра - често минаваш по един и същ път, правиш правилните неща и пак не се получава кой знае колко интересно.
(На корицата има... гръд, нали?)

Става дума за младия Осуалд, който разказва какво е правил, за да натрупа милиони. В началото го изпращат от Англия във Франция, за да види свят. Той напуска квартирата (където хазяинът се храни грозно с отвратителни неща; как иначе) и пристига в Судан, където търси легендарна муха. Изсушиш ли я, се превръща в могъщ афродизиак. Следват безумни сцени.
Осуалд е хитър, ловък, много дързък и сексуално ориентиран. Натрупва хиляди лири. Запознава се с пропаднал преподавател, който тъкмо е измислил как да замразява и запазва с години семенна течност. Решава да събере такава от десетки известни мъже в Европа и Америка - Айнщайн, Пикасо, Щраус, Реноар, Киплинг, Пучини, всякакви царе, музиканти, артисти, и да я продава на богати жени.
Впуска се в рисковано пътуване с една страшно хубава девойка (за която дори нарушава желязното си правило никога да не спи втори път с една и съща жена) из широкия свят, където е пълно с даровити мъже, които пощуряват след доза суданска муха.
Всичко това до финала, където Осуалд е леко прецакан.

Забавно и непретенциозно, с много добри попадения, които биват леееко помрачавани от моменти на зацикляне.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 2/3 - две дози

Трима мъже в снега

2010-03-22T18:51:00.004+02:00

Трима мъже в снега
Ерих Кестнер
издателство на нац. съвет на отеч. фронт (1959г.)
193 страници
7.70 лева

Най-яркият ми спомен от книгите на Кестнер е Малкият мъж. Човекът, който живее в кибритена кутия и работи в цирк. Във втората книга си намери Малка Мис, с която имаха някаква миниатюрна рожба. Следва Емил (и детективите), както и смътни образи от аудиограмофонен вариант на "Антон и Точица".
Кестнер е великолепен детски писател - забавен, мил и топъл майстор на думите, който дори в бедите е щадящ към децата. И винаги намира начин да прокара смислена възпитателна линия. Ако си имате деца, четете им Ерих Кестнер. И Линдгрен, разбира се.

"Трима мъже в снега" е роман за възрастни, но в него я има топлината и уюта на историите за деца. Игривата предвидимост и усещането за хепиенд не дразнят, дори са в полза на романтичния поглед върху приятелството между непознати и любовта от пръв поглед.
Всичко това е описано с точни думи, кратки изречения, чувство за хумор и много обръщения на "Вие". Започнеш ли да говориш с някого на "Ти", вече сте повече от познати.

Собственик на много фабрики и банкови сейфове участва анонимно в конкурс на собствения си завод за рекламно лого. Печели второ място и за награда получава ски-ваканция в планината. Там отива и бедният младеж, който печели първа награда - притеснен, само с един костюм и дребни пари в джобовете си.
Следва недоразумение, заради което младият мъж е третиран като милионер, а милионерът (чиято титла е 'г-н Таен съветник') - като дрипав натрапник. Двамата се сближават, появява се красива девойка и т.н.
В снежната планина има смях, изненадващи ситуации, приятелство и любов. И уж невинен, но укоряващ поглед върху лицемерието и изкривения морал на хората, които посрещат по дрехите (и май не са способни на друго).
С 5 думи - много(1) симпатична(2), романтична(3), мъжка(4) история(5).

Други мнения за книгата - положително при Цонко и отрицателно при, ъъ CarreraGT.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - казимир!

Войната се завръща

2010-03-09T21:19:00.004+02:00

Войната се завръща
Анри Пози
ик "Колибри"
16 лева
332 страници

Тлеещият ми афинитет към Историята се разгаря. Резултатът е четене до 2 през нощта, ровичкане в нета и обсебване на разговорите с приятели. Възможно е да става все по-зле, да.
Чувствам се като 50 годишен, който е играл тенис 2-3 пъти в училище и чак сега решава, че този спорт всъщност си заслужава и трябва на всяка цена да се практикува. Вината донякъде е на учителя и методологията, но за това след малко.

Анри Пози (1879-1946) е френски журналист с множество официални и неофициални връзки в Източна Европа. През 1934 година пише тази книга, в която се опитва да разкрие на французите какво се прикрива от медиите и официалните власти относно състоянието на Югославия, относно действията на сръбските власти в анексираните територии и начинът по който преначертаването на Европа след Първата световна война поддържа тлеещ огъня на ревизионизма и реваншизма.
Признавам си, забравил съм почти всичко от новата ни българска история. А във "Войната се завръща" има много неща за България.
Ама пък в кой учебник пише какво се случва с Македония след войната, когато е присъединена към новоучредена Югославия? В кой учебник са описани отношенията ни със съседките - победителки, апетитите, напрежението? Къде са анализирани великосръбските идеи между двете войни, как ни засягат и как се гледа на тях от Великите сили?

След 1СВ картата на Европа е прекроена. От някои победени държави са откъснати части, чието население и история нямат почти нищо общо с прилапалите ги. Чехия, Румъния и Сърбия гризат яко от унгарска територия, последните две плюс Гърция - от нас.
Авторът започва с истории за Хърватия, която по нищо не е близка до сърбите (история, религия, цивилизация, манталитет), но е включена в Югославия. Започва претопяване, поддържано с военна сила и полицейщина. Югославия, която (според автора) от малко кралство се превръща в силна европейска държава, започва да вижда и на яве империалистичните си блянове.
В Македония положението е плачевно. Веднага след като са очертани новите граници, половин милион македонци (нека ги наричаме така, въпреки че говорят български, пишат на български и ходят в български църкви) напускат земите си и се заселват в България. Останалите са оградени с телени огради и това е най-малката злина, която им се случва.

Във втората си част книгата включва много описания на зверства и изтезания, на които са подложение македонците при съпротивата си срещу сръбската асимилация. Без значение дали става дума за отказ за женитба, изнемогване заради принудителен труд, укриване на хайдути или избягал в България роднина. Няма да описвам изобретателните методи заради хората със слаби нерви.
А как иначе да сърбизираш хора, които са с ясно съзнание, че не са сърби. Пропъждаш българските попове, назначаваш свои учители, налагаш друг език, унищожаваш всички паметници - добре. Но въпреки това те не се дават. Убиваш, заплашваш, изтезаваш. Ограждаш с бодлива тел и вълчи ями, за да не влизат комитите на ВМРО, чието отмъщение всеки път е кърваво. И поражда още насилие...

Книгата не е само това. Въпреки наивността и вярата в някои водачи на великите сили (едва ли не като са подписвали договорите след войната, са искали по света да тече мед и масло), авторът е с автентични наблюдения. Лично, на място, в разговори с политици, полицаи, чиновници, обикновени хора.
В това време Франция е 'по-големият брат', Франция купува оръжие и помага финансово на Югославия. В Белград има паметник на френския воин. Французите се ползват с привилегии.
И един французин пътува из Хърватия, Сърбия и Македония. Описва нещата, които е видял и издава книга. Във Франция отзивите са мълчание или хули. В Сърбия го осъждат задочно на 20 години, а най-влиятелната сръбска военна организация му издава смъртна присъда.
Анри Пози предвижда убийството на сръбския крал Аександър (убит от българин при визитата си във Франция, след като от дълги години ВМРО му е вдигнала мерника; но на заден план винаги има и по-стратегически кукловоди) и предупреждава, че ако някои договори не се ревизират мирно, втора световна война е неминуема. Bingo.

Книгата е доста дебела за толкова страници и струва 16 лева, кеото ми се струва множко. Особено като се има предвид, че се намира и онлайн в частта си, която е издадена в Бъгария през 30-те години на 20 век и описваща какво се случва в Македония.
Препоръчвам я на всеки, готов съм да я давам и назаем срещу съмнително обещание за връщане.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - югокарикатура

Безотечественик

2010-02-24T18:36:00.004+02:00

Безотечественик
Кърт Вонегът
ИК Бард
120 страници
7.99 лева

Голяма суша. Започнал съм дузина книги и не мога да довърша никоя. Вонегът е чудесен повод да прекъснеш подобна серия.

Това не е роман, а нещо като кратки есета на всякакви теми. Просто написани мисли за живота, Земята и всичко останало.
Вонегът е стар, изморен, може би примирен. Болезнени истини без скрита символика. Кратко, ясно и тъжно. Но усмихнато и остроумно.

Вонегът не харесва това, което правим със своя живот и живота на другите; с цялата планета. И май вече няма сили да ни го обяснява по заобиколния начин.

Истинско ревю за книгата - тук.
И бонус - сайт с ежедневни цитати от Кърт Вонегът.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/9 - херцогиня в студена, дъждовна вечер

Всички на носа на гемията

2010-01-21T20:39:00.004+02:00

Всички на носа на гемията
Деян Енев
изд. Фабер
цена 8 лева
~300 страници

Купих си книга на Енев заради препоръката на Андрея Илиев, чието мнение за литераура (и не само) ценя много, особено пък когато става дума за разкази.
Много е лесно да се разочароваш, когато са ти казали, че някой е много, извънредно и безусловно добър.
Да, ама не. Не се разочаровах, прочетох всички разкази и потвърждавам, че Енев е голям майстор.

Някои са тъжни, други те перват незлобливо по врата, трети разказват тиха история, издухват дим в очите ти и изчезват. Вътре са бабините козунаци, ожулените колене, най-хубавото момиче в махалата, странният съсед със стъклен поглед.
И смъртта е вътре - неизбежна и логична, защото началото има и край. А от някои трупове изникват истини, които трябва да знаеш; затова не се страхувай, поседни, послушай.
Вътре е лудият, който си мисли, че е гълъб, но не иска да пропусне среща със сина си, чиято походка с ръце в джобовете доказва кой е най-страхотния татко на света.
Вътре са и най-страхотните и точни сравнения и метафори. Индиговото цигане, гладно като мида!

Дълго време я четох, още по-дълго се колебах как да разкажа колко хубави са повечето разкази. Мога да цитирам наградите на автора, колоритния му живот или интервюта. Но тях ще си намерите сами.
От мен - едно 'заслужава внимание!'

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - кандидат-гимназисти

Живак

2009-12-29T19:16:00.005+02:00

Живак

Амели Нотомб
ИК Колибри
цена: 12 лева
страници: 126 или 140

Всяка година Амели Нотомб пише по една книга. Всеки септември нейните почитатели се редят на опашка, за да се сдобият с новото бижу. Разбирам ги.
"Живак" е кратка книга. Интелигентна. И емоционална. Майсторски написана. Запомняща се.

Франсоаз, медицинска сестра от болницата в крайбрежния град Ньод отива на близкия остров, чийто собственик има нужда от специфична помощ. Неговата храненица е болна, но не всеки може да я доближи. Младата жена не трябва да вижда отражението на своето лице, защото е претърпяла ужасен инцидент в детството си.
Забранени са всички огледала, стъкла, отразяващи повърхности, метални прибори и съдове, легени и вани с бистра течност. На кея неколцина пазачи претърсват щателно багажа на пристигащите, дори на тези, които работят в имението от десетилетия.
Франсоаз решава да излъже за състоянието на болната, за да посещава острова ежедневно. Със себе си всеки път носи по един нов живачен термометър, чиято течност събира, за да създаде отразяваща повърхност...

Явно е възможно да се създаде книга, чийто главен герой не обсебва историята със своето минало, важност, възходи и падения, борби и мечти.
Франсоаз е читателят - разсъждаваща над ситуацията, находчива, умна, мислеща единствено за проблема, оглеждаща и усещаша го.
Ако приемем, че тя е главният герой, де.

Книгата има два официални финала, разделени с бележка от автора, който разказва как разклонението е било неизбежно. Понякога историите имат свой живот и като хората искат да го изживеят по различни начини.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/10 - в пушилнята

ps весели празници, хора :)

Шампионите

2009-12-09T20:00:00.007+02:00

Шампионите
Георги Малинов
изд. terra fantastica
цена 8 лева
142 страници

Всъщност повестта "Шампионите" е около 120 страници, останалото място е заето от 2 разказа (непрочетени засега).
Така, повест е. Абсурдна, забавна, хапеща българското честолюбие. Според редакторът и пичовете в Сивостен, из книгата се усеща духът на Вонегът. На мен той ми е пресен - пресен, комай хуморът тук е от по-друг тип, повече сатира се усеща, повече авторова намеса.
Пасажите с операцаионните системи на хората, ъпдейтът и бъговете им са много Вонегътски обаче.

Няколко странни интернационални екземпляра се срещат в затънтено селце, намиращо се в една прастара държава, обхваната от деменция. Всеки от тях носи името на известна историческа личност, с която няма нищо общо.
Всеки от тях е шампион в това, с което се занимава.
Всички се крият.

Един от шестимата е извънземен. Шампион по имотни измами във вселенски мащаб. Ако го изключим от картината, повестта губи фантастичната си украса и се превръща в нещо като полит-соц-битова сатира.

Формата е несъизмерима, но Орфеус слиза в ада ми хареса повече.
Имаме си, значи, една добра и една много добра книга на Малинов в блога.

Курс по творческо писане

2009-11-30T21:38:00.000+02:00

Курс по творческо писане
Йосип Новакович
изд. Сиела
316 страници
12 лева

В България не се намират много книги, в които човек може да открие съвети за писането. Стивън Кинг пласира нещо подобно, най-вече заради името си; съмнявам се някой да се е загрижил за чукчите - писатели.
С изключение на Фондация "Елизабет Костова"! (какъв обрат!)
С нейна помощ у нас се появява въпросната книга, чието оригинално заглавие Fiction Writer's Workshop трябва да подскаже, че става дума за популярните на запад литкръжоци. Такава е и структурата на книгата - след всяка част има упражнения, а тонът наподобява изложение пред присътваща аудитория.

Малко несериозно звуча, 'Курс по творческо писане' не го заслужава. Книгата ще е изкючително важно четиво за всеки, който се опитва да пише и няма нищо против да получи ценни съвети, вместо да разчита на безбрежния си талант и да открива топлата вода отново и отново.
Съдържанието е разделено на десет глави, обхващащи основните елементи в писателския процес - Източникът, Обстановката, Образът, Сюжетът, Гледната точка, Диалогът, Началото и Краят, Описанията и подбора на думите, Гласът и Преработката.

Сигурно си мислите, че като сте чели стотици книги, тия неща са ви известни? Повярвайте ми, повечето не са. На някои места ще си кажете 'е, да бе, това е ясно', но то е от оня тип ясни неща, които не ти идват на ум в точния момент, докато ти мажеш ли, мажеш...

Добре подредените и изложени принципи дават допълнителни възможности за анализ при четенето на художествена литература. Което може само да те обогати, без значение дали ти е попаднал добър или лош образец за литература.
И започваш да се питаш:
Защо в този абзац един описан навик е по-ценен от дълга сцена?
Къде е конфликтът в сюжета и как е въведен?
Разказ от първо лице или от обективна гледна точка в трето лице щеше да въздейства повече?
Къде диалогът се различава от истинския разговор?
Анекдот във встъпителните изречения?
Коя е точната дума вместо тези тромави наречия и прилагателни?
И т.н.

Новакович е нещо като първия даскал в българското килийно училище по творческо писане. Не че не нямаме родни висшисти, но кой от тях е имал подобно помагало за първите си стъпки?
Абе, не е за хора с голямо самочувствие за творчеството си и с ниско за пазарната среда.
Аз мисля да препрочитам оттук-оттам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 17/20 - ~~затичах се изключително бързо~~ втурнах се

Монахът, който продаде своето ферари

2009-11-28T10:28:00.000+02:00

Монахът, който продаде своето ферари
Робин Шарма
изд. Екслибрис
цена 8 лева
212 страници

Този месец всякакви неприкосновени територии биват осквернявани по график. След дефлорацията на английското писано слово с Вонегът, идва ред на сефтето с книгите за самоусъвършенстване. Имам особено мнение за тях (с две думи - резервиран съм), то се запазва и след прочитането на историята на Монаха.

Известен адвокат имал всичко на света - пари, мацки, коли, слава. Един ден в съдебната зала сърцето му не издържало. Той оцелял на косъм след сърдечната криза и впоследствие изчезнал от града без да каже нито дума.
След време същият се появява при бивш колега и го посвещава в истините за живота, направо му пълни празната чаша. Неговата версия - ходил до Тибет, скитал се из Хималаите и намерил учители, които му споделили всичките си знания. Той ги усвоил, променил се, станал щастлив, силен и пълноценен човек. Условието за придобиването на тая мъдрост е едно - да го предаде на друг. И той започва да го предава на по-младия си приятел.

В книгата има 0 (нула) литература. Текстът представлява един въздълъг диалог между монаха и бившия колега. Няма действие, няма движение, няма показване на каквото и да е. Думите на монаха са 'концентрирана истина', която се излива монотонно. От време на време слушателят задава уточняващи въпроси, охка в захлас, пуска шеги, самообвинява се, обещава, радва се на открилите се възможности.

Системата от 'тибетски' възгледи и правила е структурирана в няколко глави, които следват псевдотибетска притча, която накратко звучи така: В чудна градина с много цветя се издига фар; от него излиза огромен борец по сумо със странна препаска, подхлъзва върху хронометър на земята, пада и губи съзнание; после се събужда, вижда диамантена пътека и тръгва по нея.
Всеки елемент в тази история е символ, който помага да помниш нещо важно. Например - градината е твоят ум, който трябва да пазиш от бурени, да почистваш, да поддържаш и т.н.

Не казвам, че в книгата няма полезни неща. Вероятно всеки ще намери нещо интересно и важно, нещо полезно. Аз например се замислих върху идеята за ранното ставане (!?), шегата настрана. Има и ценни изречения, не се майтапя.
Но няма нужда да четете банална псевдоистория без сюжет и с липсващи литературни доствойнства, за да получите такъв тип информация. Една презентация на powerpoint или сайт с няколко линка биха имали същия ефект. Пример - 200 топ принципа на успеха.

Предпочитам истинския художествен текст, в който важните неща трябват да бъдат открити и възприети по най-личния начин. Някой като ми ги налива наготово със схеми, точки и подточки, не ми въздействат.

Иначе Робин Шарма е известен лектор, личен съветник на големи бизнесмени, търсен консултант по въпросите на лидерството и въобще важен човек на съвремието ни.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/9 - гъзарско монашеско расо

Закуска за шампиони

2009-11-23T18:57:00.012+02:00

Breakfast of Champions
Kurt Vonnegut
RosettaBooks LLC
227 stranici
0 lv. (pirat)

13 страници на ден.
Това е оптималната скорост, с която се движа в книга на английски. Включвам авторовите илюстрации, разбира се; тук те са доста.
Повече текст в оригинал на LCD дисплей леко ме напряга (засега), а пък и пречи на работния ми процес, кхм-кхм. От друга страна, по-малко десет страници на ден ме карат да се чувствам по-несериозен, отколкото всъщност съм.
Но пък план-графикът за прочитане на Вонегът беше ясен и категоричен - до края на месеца. И така - с дисциплина, желание и помощта на сбития, но съдържателен Кърт, първата книга на англицки вече е зад гърба ми.
(детски глас зад кадър: "ти успя, мамо!")

Има реална опасност да разказвам за въпросния си първи път, вместо за книгата.

Вонегът твърди, че всеки писател трябва да подхвърли някаква кукичка на читателите си, която да гъделичка любопитството им до финала. Пред студентите си дал пример с монахиня, която има зъбобол, който не и дава мира. И без значение какво се случва, човек постоянно се пита какво стана с проклетия кариес в устата на жената.
В "Закуска за Шампиони" стръвта е издайнически детайл от заключителната част на книгата, сервиран в самото начало - единият герой ще срещне другия, вследствие на което той ще полудее и ще нарани много хора.
В останалото време разстоянието между тях бавно се стопява.
Килгор Траут, култовият и абсолютно неизвестен писател на фантастични истории, пътува на стоп към малко градче.
Дуйн Хувър, богат търговец с дялови участия в какво ли не, изкукуригва със сигурни темпове.
Накрая ще се срещнат, знаете, Дуейн съвсем ще изгуби разсъдъка си и много хора ще пострадат.

Използването на речник налага една особена скорост, която превиших безвъзвратно в трети клас. Не смятам, че е голям минус. Така имам време да осмисля думите, да ги потъркалям в главата си, да им се насладя.
Нямам никаква идея как би протекъл целият процес, ако четях на хартия, с томче английско-български речник в ръка.
Сигурно и в това има чар.

Вонегът разказва кротко, мъдро и дори малко примиренчески за вече променената Америка, чиито пейзажи се редуват пред очите на Килгор Траут. Хората изкривяват средата с абсурдните си действия, след което се адаптират към нея, правейки още по-неразбираеми неща. Нещо като лавинообразна лудост, която можеш да видиш само със специални очила.
Накрая Дуейн Хувър ще реши, че всички освен него са роботи и ще започне да ги наранява безмилостно.

Иронично, носталгично, притихнало, но с усмивка - така Вонегът пише реквиема си.
А рисува малко по-цинично.

Ако трябваше да го изиграя позьорската, щях да завърша с:
И така нататък.

Вместо това - картинка:

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - leaks

Натиснете ENTER

2009-10-31T10:31:00.012+02:00

Натиснете ENTER
Джон Варли
~30 страници

Възторжения отзив при цонко не ми остава много възможности. Тегля, форматирам, разпечатвам, прочитам бързо.
На български произведение с подобен размер би трябвало да се нарича новела, поне доколкото за мен тази дума съществува някъде между разказа и повестта. На английски си е novella и в тази категория печели куп награди през 85-а и 86-а. Иначе е писана една година по-рано, което е и най-важният фактор за каквото и да е славословене по неин адрес.

Представете си 1984-а година (нашата, не на Оруел) - Sony и Philips представят CD плейър устройствата, Apple пускат първия Macintosh в продажба, появява се 3.5 инчовата дискета, Били Гейтс пласира MS-DOS 3.0, EGA видео стандартът позволява 16 цвята и нечувана резолюция 640 х 350. 1100-доларовата персонална компютърна мечта изглежда така.
И това е най-високата приливна вълна на настъпващото бъдеще, the ultimate масова технология, каймакът на пазара.
В такъв момент Варли пише новела, в която хакер успява да проникне във всички общински, военни и банкови мрежи, да заличи всякакви следи за съществуването си и да открадне куп пари и ценна информация. Охраняващите програми са заобиколени, паролите са разбити и неограничената власт почти се сбъдва.
Сега звучи банално, но светът (пък и литературата) не започват от днес. Преди 25 години идеята си е заслужавала.

Главният герой е остаряващ мъж с епилепсия и лоши спомени от войната. Един ден получава автоматично съобщение от телефонния секретар на съседа си (гореспоменатия хакер) и когато го навестява, открива тялото му с дупка от куршум.
Появява се чаровна азиатка със завидни компютърни умения, ченге от старата школа и незнаен враг. Между интригуващото начало и параноичния финал са се наместили десетки страници с размишления за компютрите и бъдещето им, както и за начина, по който хората ще се възползват от тях.

И това е. Ръбест превод, обичаен сюжет и един голям медал за смелостта да гледаш и описваш бъдещето.
Линк към новелата - в иконоподобната картинка най-горе.

Между другото оригиналното заглавие е Press ENTER [], като това в края би трябвало да наподоби едновремешен курсор в команден ред.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 2/3 - Хюго, Небюла, Локус

Вълните усмиряват вятъра

2009-10-27T19:37:00.006+02:00

Вълните усмиряват вятъра
А. и Б. Стругацки
издателство "Христо Г. Данов"
страници 115
цена неизвестна

Третият роман в осемдесетарското томче е най-кратък, най-интригуващ и най-добър. Изпипана работа.
Причната според мен е в постигнатия чудесен баланс между идейна натовареност и мащабна визия (от една страна) и художествени достойнства, четивност и емоционалност (от друга). Достойнствата на тази балансираност изпъкват още повече на фона на факта, че в по-голямата си част романът е съставен от доклади, донесения, писма и записи на отминали събития. Което би трябвало да е сух и дървен подход, но не и този път. Чете се много леко.
А кой не се радва на интелигентно замислени и умело описани истории?

Максим Камерер вече е старец, седи на шефското място в Комкон-2 и сглобява пъзела на спомените си.
Няколко дни след като представя идеята си за възможната дейност на чужда цивилизация, известен учен е открит мъртъв. В кабинета му няма никакви доказателства, че подобна теза някога е била развивана. Млад служител на Камерер се захваща с разследването и повлиян от недоразвитата теория се опитва да събере доказателства за инвазията. Странни случаи говорят за труднообясним изкуствен подбор, а примката се затяга все повече.
Не знам дали е задължително човек да е чел Обитаемият остров, за да се наслади на тази история. Но Бръмбар в мравуняка май е важна част от цялото, най-малко заради 'синдрома на Сикорски'.

Има книги на Стругацки (пък и не само), в които въпросите са повече от отговорите. Или пък съвсем липсват. Такъв маниер не ми допада; зейналата врата към свободни интерпретации мога да си я отворя сам и без да чета романи. Обичам умни въпроси и умни отговори, с които да се съглася или не.
Искам авторът да тресне тая врата под носа ми и да ме втрещи, а докато разтривам натъртеното, да я отворя сам.
"Вълните усмиряват вятъра" дава отговори. И интригата има хубав финал. Нещо започва и свършва, и от теб зависи колко още ще поумуваш.
Едно предупреждение - читател без поне минимален стаж с фантастични произведения ще види лек зор с докладите в началото.

С две думи - челното място на Хищните вещи на века вече е за двама победители.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/8 - своенравен квас

Те не вярват в приказки

2009-10-26T20:11:00.003+02:00

Те не вярват в приказки
Мартин Петков
изд. TerraFantastica
155+ страници
цена 6 лв.

С тази книга се разминавах най-малко три пъти, включително и при запознанството си с автора, когато на него просто не му се намираше авторска бройка под ръка. А имаше немалка чанта/раница, така си мисля; на негово място винаги бих носил в себе си няколко екземпляра.
Горният абзац да се чете като "Мартин Петков пише много умело".

Друг е въпросът дали всеки ще хареса историята и идеите, така поднесената българска действителност, въпросите (понякога без отговори), опасните разклонения, по които могат да тръгнат разсъжденията ви. Няма особени причини всичко това да не ви се понрави, но понякога човек просто има нужда от книга за плажа. Факт.
Тази повест не е такава, не е особено бодряшка, наистина трябва да се чете бавно и да се осмисли. А при осмислянето май се оказва, че разказваческото умение ти допада повече от авторовата позиция.

Да не забравя да спомена - в книгата има две повести. Гореспоменатата + 'Теория на законността...', до която още не съм стигнал. Самият автор си я харесва по-малко от "Те не вярват в приказки", така че се чудя дали да я чета или да потърся всичките му разкази публикувани из вестници, списания, сборници от конкурси и т.н.

Някак постен се получава целият коментар дотук. Незаслужено.
Историята е едновременно емоционална и натоварена идейно. И натоварваща на места. Въпросите са поставени ребром, а тук-там някои ребра изпукват.
Главният герой е адвокат (като създателя си), който след отпуск се сблъсква с привидно абсурден случай - частно училище се възползва от мъртъв нормативен текст, който му дава възможност да осинови учениците си. Родителите скубят коси и се проклинат за подписите, политиците мърморят срещу митичен враг, а представителите на училището изглеждат плашещо спокойни. Самите деца настояват да учат и живеят далече от родителите си. Твърде далече.

И се усеща нечие пристрастие към творчестото на Стругацки. В най-най-добрия смисъл.
(ако сега някой се цупи при споменаването на руска фантастика, да хвърли око на блога след няколко дни)

Пътешественикът във времето и неговата жена

2009-10-13T19:47:00.004+03:00

Пътешественикът във времето и неговата жена
Одри Нифнегър
ИК Бард
479 страници
9.99 лева

Уважаема г-жо Нифнегър,
това всъщност не е истинско писмо до вас, просто се правя на интересен, пък и за разнообразие. Никога няма да го прочетете, но аз все пак ще си го измисля.

Прочетох точно половината от вашата книга. Не е много, но пък не е и малко, защото за тези 240 страници не се случва абсолютно нищо. Аз бях упорит и се доверих на копо, който ми набута книгата в ръцете (той никога не ви е писал писмо, което няма да прочетете), обаче съм разочарован. Това не ви притеснява, знам, по романа вече има филм, който се върти в моловете у нас. Значи сте припечелили добре.

Изключително съм благодарен на българския ви издател, задето не сте в сци-фи колекцията му. Така щяхте да бъдете прочетени от хора със стаж, вкус и претенции в този иначе-толкова-симпатичен жанр, а истинската ви таргет група щеше да подмине потенциалната бластери-мластери история за сметка на Даниел Стийл.
Излиза, че и вие трябва да сте благодарна на издателя си.

Знам, че сте много добре запозната със сюжета на книгата си, но аз искам да щрихирам няколко момента, колкото да съм полезен на хората, които все пак ще ме прочетат.
Хенри пътува във времето, прескача в миналото и бъдещето. Без да иска, без да знае къде точно отива. Просто му прилошава и се оказва гол на друго място, в друго време. Хенри среща малко момиченце, което се оказва бъдещата му съпруга. И така.
Знам, че всичко това трябва да е история за любовта, ‘която не се подчинява на времето и пространството’, да речем. Обаче е скучна, а най-интересните моменти са всъщност безкрайно омръзналите ми подскоци напред-назад във времето. Много експлоатирана тема, повярвайте ми.

Аз всъщност съм романтична натура, г-жо Нифнегър. И мога да си падна по такива истории, защо пък не. Обаче има един проблем – когато чета нещо любовно, мило и романтично, изрази като “седна на втвърдения ми член” и “щедър минет” са леко встрани от темата. (о, да, вторият израз си го бива, поздравления, надявам се, че ви цитирам правилно и не съм си го измислил)
Нехомогенно някак. Е, да, “такъв е животът”, ще кажете вие. Или пък не, няма значение.

Имам няколко въпроса за парадоксите, породени от възможността да срещнеш себе си в миналото, но няма смисъл, защото така или иначе няма да ми отговорите. А на страниците в книгата е обяснено доста постно.
Ще завърша писмото до неподозиращо другарче с нещо положително – в книгата е пълно с писатели, композитори, художници и съпътстващите ги атрибути. Ако самата вие знаете всички тези неща – моите поздравления.

Подпис: не се чете

PS ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/20 - халдол & библиотека

Чисто злато

2009-09-30T22:10:00.003+03:00

Чисто злато (Good As Gold)
Джоузеф Хелър
изд. АБАГАР
страници 444
цена 7.50 (не е на старо!)

Играта на думи в заглавието е непреводима, защото главният играч се казва Брус Голд.

Брус Голд, преподавател в колеж.
Брус Голд, писател и публицист.
Брус, неверен, отегчен съпруг.
Бруси, най-малкият син, най-умният във фамилията, най-обижданият на семейните сбирки.
Доктор Голд, запътилият се към президентската администрация автор на вцепеняващи мозъка прозрения.
Док, сервилен и удобен автор на несъществуващи доклади.
Голдщайн, бъдещ зет на мултимилионер – антисемит.
Бруси, застаряващ годеник и любовник, оценен на /6 минус/
Брус Голд – Good As Gold.

Тази книга ми харесва повече от “Параграф 22”, повече дори от “Нещо се случи”. Привидно безсюжетна, изпълнена с безсрамно добри диалози, абсурдни ситуации и второстепенни герои, които искаш да удушиш.
И голд, като Йосарян и Слоукъм, изглежда най-нормалният луд в свят от безумци.
“Чисто злато” би трябвало да се нарече политическа сатира, но подправките са толкова много – социални, битови, образователни, икономически, дипломтически, журналистически и т.н., че ястието в никакъв случай не заслужава само един етикет. Не заслужава никакъв етикет.

Брус Голд не харесва (и дори мрази): съпругата си заради безропотното си примирение; дъщеря си заради неприязънта и; баща си заради всичко; мащехата си заради лудостта и; големият си брат заради заяждането му; сестрите си заради безумните препирни; издателят си заради лепнещият му конформизъм; подопечните си колежани заради съществуването им; съученикът си във Вашингтон заради влудяващата му оксиморонистичност; Кисинджър заради всичко, което е; младата си годеница заради пробивната и ограниченост, от която се нуждае; бъдещият си тъст заради жилещата му, властна уста; любовницата си заради нечестната и честност.
Мисля, че Брус Голд харесва (или поне няма нищо против) единствено агентът от ФБР, с който винаги можеш да се свържеш, говорейки на стената.

В неговия свят, на негово място щях да мразя повече хора.
Нямаше да олижа толкова подметки, задници, длани и устни, но пък и никога нямаше да имам сили да се опомня след това. Или да си го призная.
Брус Голд е роб. Роб с добри шансове за успех (това го откраднах от преводача Добрев в края на книгата)
А Хелър е голям.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 – "Не знам!"

Изкуството на войната

2009-09-25T19:37:00.003+03:00

Изкуството на войната
Сун Дзъ
~ 40 страници

какво е това?
Един от най-старите текстове за военно дело.

кога е писан?
Преди повече от 25 века.

кога?
6 в. пр. Хр.?

как изглежда?
Като монография. Трактат. Разделен е на 13 части.

коя е шестата?
Слаби Места И Силни Страни.

кой е авторът?
Китайски генерал, около чиято историческа достоверност витаят всякакви съмнения.

има ли легенди около личността му?
Има. Кралят го назначил след изпитание, което представлявало нелеката задача да превърне триста и шейсетте жени от харема в бойци. Разделил ги на две роти, а за командири назначил двете любими кралски наложници. Последвал женски кикот, който коствал няколко отрязани глави.

това го прочете в нета, нали?
Да.

какво друго пише там?
По тоя военен труд са си падали Наполеон, Макартър, че и Шварцкопф дори. Има отражение и върху някои бизнес стратегии, не само военни.

и какъв е вкуса на тоя военен труд?
Прост, ясен, с много концентрирана информация. Без излишни калории.

а на мирис какъв е?
С аромат на военен поход. Пешаци, елитни восйки, колесници, огън, прах.

нямаш нищо общо с това, нали?
Тъй вярно.

оценката каква е?
ОЦЕКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/17 – заблуда, заблуда, заблуда

Питай прахта

2009-09-11T19:59:00.003+03:00

Питай прахта

Джон Фанти
ик Пулсио
цена 7.95
страници 230

“С предговор от Чарлс Буковски” прочитам на корицата и това предопределя начинът, по който аз ще прочета тази книга.
Иначе корицата изглежда прекалено комиксова за нещо, писано преди 70 години. В началото това дразни, после не. Защото черупката все пак не е най-важното.

В предговора Буковски разказва за гладни години, когато се опитва да пише, пие и виси из обществени книжарници. Там е пълно с книги, които не пишат за него и за живота, който познава. Един ден обаче открива “Питай прахта” на Фанти, прочита я и, доколкото схванах, се вдъхновява донемайкъде. Вдъхновява и повлиява, може би.
Затова този роман е обречен на постоянно сравнение, аналогии, търсене на сходства и очаквания. Което не е никакъв проблем за толкова добре написна книга.

На сцената – Артуро Бандини. Хенри Чинаски още не се е родил. Ако беше, щяха да обитават сходни бърлоги, да се хранят оскъдно и да тракат на пишещите си машини.
Бандини не е заклет пияница. Чинаски пък не се поддава на суета (във вид на нов панталон и лъскави обувки) след продажба на някой разказ. И двамата харчат за глупости.
Бандини може да демонстрира по-добри маниери, но Чинаски може да е по-галантен. Жените са важна част от времето, в което не спят.
Бандини се обсебва от идеи и чувства, които го преследват и измъчват. Чинаски хлопва врати зад гърба си без особени терзания.
Комплексите на Бандини са по-цветни, заради глупашките им проявления. Чинаски е от по-вглъбените.
Бандини е богобоязлив. За Чинаски не помня, ала не вярвам да му пука кой знае колко.
Лесно е да се правиш на Чинаски. Трудно е да бъдеш Бандини.
За финал: и двамата са честни. Като авторите им.

А романът е любовна история. Трудна, язвителна, едностранчива. Все по-разрушителна.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 26/31 – в ритъм на бягащи хълмове

ps ако не ме домързи, ще попрепиша някоя страница в коментарите

Б като Бира

2009-09-05T11:28:00.007+03:00

Б като Бира
Том Робинс
ИК Обсидиан
цена 14 лева
124 страници

Истината е горчива (като някои бири, може би) - тази книга не е нищо особено. Въпреки името на автора и култаджийския му статут. Значи, разочароващо.
Това всъщност е повест, разположена уютно на повечко страници и подвързана с твърди корици. Отпред се мъдри надпис “голяма книга за малки читатели, малка книга за големи читатели”, което звучи някак обещаващо на фона на нарисуваната огромна халба, около която щъкат човечета.
Да, ама не.

Грейси е почти шестгодишна, обича “Търсенето на Немо” и иска розов мобилен телефон. Майка и не харесва чичо Мо (който винаги говори смешни, мъдри и неприлични неща, докато пие), а баща и вечно е на работа или в командировка със секретарката си.
След инцидентен запой с две кутийки бира се появява Биренаата Фея. Тя завежда малкото момиче на странно пътешествие, където Грейси научава много факти за бирата, съставките, производството, алкохола, вселената и всичко останало.
Семенцата мъдрост и житейски поуки са покълнали на твърде малко места в историята (от моя селскостопанско-битова гледна точка). Явно за разобличаването на простите, но мистични истини за живота, е нужно повече от момиченце с махмурлук и стотина страници.

Ако трябва да избирам книга за деца, ще е Линдгрен, а не Робинс. А ако трябва да препоръчам нещо от сорта на някой възрастен, ще е Вила Инкогнито.
Шестгодишните не трябва да знаят колко добре се целува докторката на чичо Мо, а пълнолетните нямат нужда от инфантилните речи на фея.
Значи става за 12 годишни.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 – не отивай гола в мола!

Будистки плаж

2009-08-30T17:55:00.006+03:00

Будистки плаж
Васил Георгиев
ИК Жанет 45
6.80 български пари
129 български страници

Наистина, наистина силен български сборник с разкази.
25 свежи пирона, с които можеш да се самозаковеш по всяко време и навсякъде: в рейса, в обедната почивка, в парка (ъъ, в офиса?).
Сега вие сигурно ще решите, че разказите са някаква лесносмилаема ширпотреба и повърхностна закусчица, нали? Обаче се явявам аз - ето, хоп! - и ви убеждавам, че нещо сте се объркали като ви споделям следния факт: докато четях книгата в парка и слушах препирните на пенсионерите, казах поне 5 пъти "Много литература има на места, много". В смисъл - някои изречения те карат да заобичаш четенето още повече.

С което в общи линии приключваме с тази книга - нито мога да разкажа историите, нито искам (защото, хм, не мога).

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА:17/20 - Шурли

едит: вече втори час се терзая колко малко написах за една хубава книга. Бих дал линкове към ревюта в нета, но е пълно с 'пародийни реминисценции' и прочие хватки. Ето обаче едно интервю. И това е.

Бръмбар в мравуняка

2009-08-26T18:40:00.006+03:00

Бръмбар в мравуняка
А. и Б. Стругацки
издателство "Христо Г. Данов"
134 страници
цена неизвестна

Тъй като е част от сборник и не съм забелязал в началото, чак сега направих тънката сметка колко страници е романът. Оказа се, че не е от най-големите. Във всеки случай доста по-малък от Обитаемият остров. И по-добър от него, според мен. Писан е 10 години по-късно.

Максим вече е зрял мъж и работи на Земята, събитията от Саракш са само спомени, изникващи тук-там, когато сюжетът го изисква.
Първите страници хващат бързо, има задача, опасност и спешни действия, които трябва да се предприемат. Преходът с “Обитаемият остров” е плавен и приятен – едновременно си спомняш с усмивка за познатите герои, но и става ясно, че тук интригата ще е по-различна.
Известен прогресор се завръща на Земята след дълги години работа из далечните кътчета на Галатиката (държа на този израз!) и вместо да се регистрира и да доклава, той се укрива. Максим трябва да го открие и търсенето започва по най-гъделичкащия за читателя начин – разговори с роднини, близки, познати и всякакви хора от миналото. Гарнирано е с изненадващи появявания и нови неизвестни.
Малко по малко, в разговори и четене на досиета образът на търсения мъж се прояснява. Това отнема около 4/5 от книгата. Останалите 20% изведнъж разкриват проблема и генезиса му, как и къде се е родила интересната история. Малко несиметрично ми се струва това.

Поводи за размисъл не липсват, както се и предполага. А приятното и леко темпо, с което се случват нещата, напомня за Хищните вещи на века (все още моят номер едно), явно разследването на тайнствени личности е благодатно за книгите на Стругацки.

Остават “Вълните усмиряват вятъра”.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/21 - главанак!

Човекът във високия замък

2009-08-20T18:42:00.004+03:00

Човекът във високия замък
Филип К. Дик
Ик Бард
223 стр.
... лв.

Много обичам този момент. Има книга, която си пробвал да прочетеш, нещо все не става и не става, но след години – хоп, то не било толкова сложно, че си и заслужавало, браво. Кое му беше трудното?
Трудното на “Човекът във високия замък” е, че няма главен герой.

Романът е класика в жанра, а и емблематична алтернативна история.
Германия и Япония са спечелили войната и са си поделили света. В САЩ на власт е марионетно правителство, обособени са японска и немска зона на влияние. Колелцата на Европа се движат в такт с немската машина. В Африка нацистите правят грозни опити. А Борман, наследникът на Хитлер, умира и различните фракции започват да се борят за поста му.
Всичко това води до едно важно посещение в щатите, заради което се пресичат съдбите на половин дузина герои. Различен статус, различни политически възгледи, различни желания. Обединяват ги две книги - И Дзин, древната Книга на промените, която има отговор за всеки въпрос, стига да успееш да разтълкуваш отговора, и “И скакалци земята покриха”, чийто автор описва алтернативна действителност, в която американците не са победени. Нашата действителност.

Книгата не е голяма, но ровичка надълбоко в измислените, алтернативни социални и културни феномени. Спечелили и загубили, приемащи и отхвърлящи японския модел, про и антинацисти, хора на действието и хора на съзерцанието, усещането за историчност и усещането за нов път.
Краят на историята се разплита смислено и внимателно, за да остави впечатление за завършеност.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/9 – Дик е ползвал И Дзин!

Последното желание

2009-08-03T18:25:00.005+03:00

Вещерът. Последното желание
Анджей Сапковски
Ик ИнфоДАР
365 страници
11 лева

След дългата юлска суша последва бърза порция полска бира.
Шест бутилки, поднесени с нарязано на ситно мезе за спойка. Уж нискоалкохолна, по която не си падам, но с приятно горчив послевкус. Умерена мътност.
Първата бутилка не ми се стори кой знае какво, а последната съжалих, че съм я изпил, толкова досадна пяна се получи. Консумираните в промеждутъка между тези двете обаче си заслужават парите (които не платих, защото копо черпи).
След известно време ще пийна пак от същото.

Превод на посредствената алкохолна метафора:
Сборник полско фентъзи, съставен от 6 разказа, свързани смислово и почти хронолически с отделна, накъсана история. Не си падам по фентъзи, драги, знаете добре, но г-н Сапковски се понася.
Баналните клишета се преглъщат заради шегата със самите тях, добрия хумор, цинизма, динамиката и добре разказаните истории.
А доброто впечатление развалят последния разказ, един дразнещ бард, неизбежните клишета, амплитудите в нивото на стила и непостоянния образ на главния герой.
А, главният герой – той е вещер, ловец на чудовища. С меча е касапин, знае разни заклинания, може да чете руни и да отбива стрела в полет. Албинос.
Coolness?

Между другото (къде иначе?), авторът оставя смесени чувства у срещналите го на живо. Ама и не е длъжен да се харесва на всички.

ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Красотата на живота е в това да правиш всичко, което ти се прави

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - аферата Блавикен

Хроника на птицата с пружина

2009-07-31T18:16:00.004+03:00

Хроника на птицата с пружина
Харуки Мураками
ИК Колибри
страници 678
цена 16 лева

Юлски жеги са, само рибите и хората в южното полукълбо се чувстват добре. Времето не става за четене на книги.
За малко да запиша цял месец без нито една книга. Ден преди края хващам последния влак – японският влак стрела!
Така.

Ами, май нищо особено не мога да напиша.
Не е като Кафка на плажа, защото се оказва, че лабиринтът има изход и повечето въпроси намират отговорите си. Мистицизмът, котките и еротиката са по-малко. Вътрешният свят, отчуждението и странните жени – повече.

Тору Окада напуска работа и докато се чуди какво да прави с живота си, готви спагети и слуша класическа музика, чакайки съпругата си у дома. После непозната жена му се обажда по телефона и иска десет минути, за да изняснят отношенията си. Котката изчезва. Непознат мъж му донася празна кутия. Жена му закъснява след работа и.. една вечер не се прибира, пишейки му, че го напуска.
Кукичката се е забила в устните и не ти остава нищо друго, освен да четеш и четеш. Бързо и бавно, сутрин и вечер, по малко или по много. На някои ще им отнеме 2-3 дни, на мен – почти месец.

Чувствам се като предишния път, когато прочетох Мураками. Добър е, много добър, но е изключено пак да прочетеш нещо негово веднага след това. Заради разнообразието, многото истории и изскачащите иззад всеки ъгъл идеи. Или въпреки тях.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 27/32 – никой човек не е остров

Пръстенов свят

2009-06-27T13:57:00.005+03:00

Пръстенов свят
Лари Нивън
ик Аргус
цена: 2 лв на старо
страници: 1/3 от 414

Купих я в момент, в който ми се четеше нещо по-фантастично, по-старо и по-златно. Първата книга с Хюго и Небюла, все пак.

Книгата не е лоша, но не я дочетох. Твърде лековат адвенчър ми се стори, ок, сигурно това е класическата спейс опера.
Симпатичен главен герой, красива мацка, умен и пресметлив извънземен, буен и непредвидим извънземен, загадка в космоса, опасно пътуване. Личните интереси на всеки от тях са чудесна спойка при сглобяването на екипажа, авантюрата започва. Покрай така конструирани сюжети напоследък се сещам все по-често за книгите-игри. Предложение, загадка, риск, шанс, приключение.
Може би ако я бях чел преди 10 години, щеше да ме грабне.

Не мога да кажа нищо повече от това, явно не съм бил в настроение за “Пръстенов свят”. Повече от сто страници и никакъв интерес. Сигурно ставам мързелив, сигурно трудно задържам вниманието си върху нещо конкретно.
И за да потвърдя състоянието си, ето какво може да до/про-чета в скоро време, ако нещо не се прецака:
“Космосът да ти е на помощ, Александър” (много дълги изречения, много)
“Бръмбар в мравуняка” (хубав, гъделичкащ преход с “Обитаемият остров”)
“Хроника на птицата с пружина” (започва със спагети)
“Френски уроци” (английски кулинарен пътепис)

Цонко е писал повече за книгата.

И идете да гласувате, хора. Някои неща не стават само с четене.

Пътят

2009-06-18T23:17:00.005+03:00

Пътят
Кормак Маккарти
ИК Новелон
Страници 244
Цена 12.90 лв.

Никога не съм попадал на друга книга, чиято рекламно-гъделичкаща част да е оформена от издателя толкова обемно и натрапчиво.
Двете страни на предна и задна корица, както и няколко страници от самата книга са нафрашкани с цитати от вестници и списания. Велика, грандиозна, връх, неповторима, задължителна, разтърсваща.
Хайде посмей да не я прочетеш.

Представете си Америка след неизвестен катаклизъм. Няма животни. Няма храна. Топлината е лукс. Фин сив прах поглъща настоящето и бъдещето.
Баща и син пътуват на юг, бутайки пазарска количка по пътя. Носят дрехи, пистолет с два патрона, пътна карта, случайно намерена храна и мъждукащата факла на надеждата. Промъкват се между болести, сив сняг, канибали и мисли за края.
Без завръзка, развитие, заплетен финал. Просто баща, който има син и момче, което има своя татко. Буря е и всеки е спасителна котва за другия.
“Пътят” не е първия постапокалиптичен роман, който съм чел. Но този е по-различен; силен и сериозен. Много чувствен. Болезнено нежен.
Текстът те кара да си представяш всичко, да усетиш пепелта и тишината, страхът и стенанието, потопената наполовина яхта и срутващите се черни стволове на умрели дървета.
Къси изречения, понякога трудна за различаване пряка реч, най-най-точните думи.
Трудно можеш да заобиколиш такава книга. И повечето силни думи за нея са верни.

Ако се чудите откъде ви е познато името на автора – той е писал и “Няма място за старите кучета”, с която братя Коен ме накараха да гледам без да мигам.

ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Помним нещата, които искаме да забравим и забравяме нещата, които трябва да помним.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 – прясна вода

Два погледа към личността на Атанас Буров

2009-06-05T20:06:00.004+03:00

Два погледа към личността на Атанас Буров
библиотека "Полемики"
цена 2.84
страници 60

Преди 89-а година в България са циркулирали копия на записките на Михаил Топалов - Памукчиев, които той си води след разговорите с Буров.
Икономист, политик, банкер и какво ли още не, Буров има богата биография, няколко министерски кресла и доста натрупана мъдрост зад гърба си. Умира в затвора през 1954г.

След промените няколко редакции надушват ценната находка и издават записките, къде посъкратени, къде не толкова. Това издание е поорязано. Разбрах го, защото рзгърнах "Срещи с Буров" и по случаност попаднах на пасаж, който тук отстъства.
За сметка на това това книжле е побрало и един втори, различен поглед към образа на Буров - неговата дъщеря оспора автентичността на записките, твърдейки, че това не е езика и маниера на баща и. Прилага едно нежно писмо на Буров до внучката си.

Темите, които се обсъждат са най-различни - от скотовъдството в България, през политическата икономия и френското образование, до образите на някои министър-председатели и общественици от онова време.
Пиперливо, на места вулгарно и цинично, прямо и безпардонно - така е поднесена информацията.

ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: глупак като мене

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - из новата българска история

И, моля, идете да гласувате в неделя.

Фермата на животните

2009-05-31T10:01:00.009+03:00

Фермата на животните

Джордж Оруел

ик Фама

111 страници

цена 7 лева

Една вечер старият шопар на име Майор (по паспорт - Красавеца от Уелингдън) разказва необикновения си сън на всички животни във фермата на Джоунс.

Кучета, коне, овце и гълъби слушат в захлас за свободата и възможността да живеят истински в благоденствие, а не да само да съществуват в окаяното положение на роби. Човекът, казва тлъстият оратор, само консумира, а не произвежда. Без неговата тирания, другари, всички ще бъдем равни, ще работим за себе си и ще бъдем по-богати.

След няколко дни Майор издъхва кротко, оставил след себе си мечти и последователи. А съвсем скоро един непринуден бунт прогонва хората от фермата. Животните от Старото имение взимат властта в свои ръце.

Повестта е много кратка, при по-пестелив формат страниците могат да се намалят наполовина (или да се точно 42, да речем). Ясна и изнервящо реалистична, предпоследната книга на Оруел многократно е разнищвана. Прасето Наполеон е Сталин, Объл е Троцки - това май е ясно доловимо.

Уж свободната животинска ферма затъва в демагогия, удобна идеология и жестока борба за власт. Заповедите се допълват и изменят, неудобните се обявяват за врагове, информацията дезинформира. Манипулация, фалшификации, страх. Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.

Подмяната е толкова изнервяща. Болезнено изнервяща.

ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Никое животно да не пие алкохол без мярка

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/21 - тактика, другари, тактика!

Само напред

2009-05-18T21:22:00.005+03:00

Само напред
Майкъл Маршал Смит
ик ПАН
страници 281
цена 4500 лева

Още една порция Майкъл Маршал Смит. И за съжаление последна; на белия свят няма други негови фантастични романи.
Едно, две, три - и край! Нещо като Бари Хюгарт, но Смит поне не е теглил майната на всичко и всички и продължава да пише.

Има още една любопитна прилика между двамата - личното ми (дългогодишно и неволно) изследване на вкусовите рецептори у определен кръг читатели показа, че за най-добра книга на всеки от тези автори се смята първата прочетена.
Немного разтърсващото явление можем да обясним лесно с повтарящия се във всяка книга модел, който навярно грабва най-силно първият път.

И тук главният е единак, който си има вземане-даване с могъща организация. Докато се опитва да излезе от кашата и да разбере кой е отговорен за всичко, се сблъсква с котки, говореща техника (бяла и черна), паралелна реалност, кошмарни визии и тъмното си минало.
Фонът отново е футуристичен, любопитен и симпатичен. Мегаполисът е разделен на десетки Квартали според предпочианията на жителите им. В Цветния всичко е подчинено на цветовете - променящите цветовете си стени у дома и на улицата, терапевтичните програми във влаковете, облеклото. Червения е гангстерска зона, в която властва избуяващото иззад всеки ъгъл насилие, наркотици и секс. В Действения живеят, пардон - работят, работохолици, които не спят и не се хранят, за да се издигнат в йерархията. В Котки има само котки. В Стабилния управата лъже жителите си, че извън стените има радиационна пустиня, затова следващите 200 години трябва да останат на сигурно. Звук пък забранява вдигането на какъвто и да е шум на територията си. И т.н. и т.н.

Финалът не е типичен, някак странно до последната страница се излива миналото на героя, а самата сюжетна развръзка изскача от кутията бързо и само на половин страница. Последната страница.
Дотогава кошмарните картини от мястото, където всъщност се случват сънищата на всеки един от нас (всичко е обяснено в книгата) са обсебили всичко. Мрачно, сурово, странно.

Има и черен хумор.
Ако книгата беше моя, бих я раздавал. Тя обаче е на Копо, затова я пазя.

от днес въвеждаме и новата категория
ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Животът е един голям план Б.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - Книжарница Старк

Обитаемият остров

2009-05-11T18:36:00.004+03:00

Обитаемият остров
А. и Б. Стругацки
издателство 'Христо Г. Данов'
страници 214
цена неизвестна

Покрай скоро появилия се филм изскочи и нова порция дискусии, свързани с "Обитаемият остров". Авторов замисъл, тълкувания, скрити послания, адвенчър срещу философия, многоластови (извинявам се за израза) герои, преоценени с времето идеи, крайъгълни камъни в руската фантастика и отправна точка в разбирането на много други книги на Стругацки.
Няма дим без огън. Проверих лично защо се вдига такава пушилка за Прогресорите и Странниците (както всъщност се казва и сборникът, съдържащ три романа), а пък и имах едно на ум с факта, че в "Звездите са.." и "Звездната сянка" Лукяненко се заиграва с темата и творчеството на братята по принцип.

Книгата става за четене от хора на различна възраст. Което си е важно предимство, защото немалко хора са се разминали със стойностни книги заради закъснение или прибързване.
По-младите, както може би и хората с прекалено високи очаквания ще видят само приключенската страна на нещата. А философски настроените (както и съвременниците на авторите) ще започнат да нищят посланията, да търсят метафори и маскирани възгледи.
Аз си взех по малко и от двете възможности. Друг голям плюс е, че книгата е съвсем подходяща за препрочитане, когато пък евентуално човек може да си вземе и по много.

Сюжетът накратко: младеж попада на чужда планета и се впуска в битката между воюващите страни. У него има много плам, идеали, лековерност, 'морето е до колене', приятелство, отговорност, собствено мнение, собствен възглед за нещата, непримиримост, желание, 'защо, по дяволите', кураж и т.н.
Типичен симпатичен младеж. Всеки някога е бил малко или много Максим (така се казва), така че е привлекателен образ.
Той е истински. Останалите са сиви. Като в истинския живот, нали?

"Хищните вещи на века" все пак ми хареса повече.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - 33 пъти

Изумление и трепет

2009-04-27T20:11:00.006+03:00

Изумление и трепет
Амели Нотомб
ик Колибри
страници 118
цена 6.00

Още една кратка и очарователна книга на Амели Нотомб.
Майсторски сбит текст, който не те лишава от нищо важно. По-стегнат изказ в сравнение с Антихриста, същия интелигентен финал, но без реваншистката усмивка накрая. По-малко диалози отколкото в Хигиена на убиеца (къде ли пък са повече?!), но все така семпли и остроумни.

Главната героиня започва работа в японска компания на възможно най-незначителна длъжност. Докато балансира между влиянието на европейските си корени и непоклатимите японски обичаи, прави много грешки и успява да се сгромоляса дори под абсолютното дъно в служебната йерархия.
Намира си прелестен обект на обожание, около който почвата е комбинация от плаващи пясъци и блато.
Добродушно и без капка злоба или отмъстителност продължава да се старае и да прави ужасни гафове,финиширайки с четка в тоалетните.
Накрая смирено се сбогува с всички и получава признание в 3 реда.

Приятно изнервящите ситуации, в които привидно безобидни действия водят до катаклизми и комичен конфуз, всъщност разкриват много за Япония. Социалният живот е подчинен на непонятни за нас категории, а общуването си има строги правила, така че ако видиш някой да плаче или ако да се изпотиш, си е смъртна обида.
Животът е вкаран в рамки, всеки си знае мястото, традициите са точно това, което бяха.
И въпреки това всичко е много интересно и описанието му не отблъсква. Сигурно заради любопитството и желанието да опознаеш непознатото.

В Япония, разбира се, с изумление и трепет човек трябва да гледа императора.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/21 - wc стачка

Завладяването на Америка

2009-04-21T19:17:00.008+03:00

Завладяването на Америка
Христо Пощаков
ик Аргус
цена 12 лв. (не съм плащал!)
110 от 383 страници

Не е тайна, че не се разбирам с творчеството на Пощаков. Най-вече заради претенциите за качество, което разни привърженици му приписват. Нямам нищо против някой да се изявява, продава и дори награждава, но изстрели като 'българският Шекли' наистина могат да убият някой невинен читател.
Започнах книгата максимално непредубеден, водих си кратки записки на последна страница, прочетох над сто страници и реших да споделя какво мисля по въпроса.

Има едно нещо, което винаги се набива на очи в една книга и много ме е яд, че не знам официалното му име. Аз си го наричам нехомогенност на стила и в общи линии показва, че авторът така и не е успял да хване един коловоз и да закара историята до края му.
Вагоните сменят цвета и формата си, пътниците мутират, гарите пътуват във времето. Дълго време никой не проговаря, изведнъж някой разказва тъп виц. Крайната дестинация е неизвестна. И т.н.

Такъв е случаят и сега: кралят е едновременно пародиен образ, но и класически храбър героичен шаблон.
Има деца и хумор за деца, а в следващия момент дебел чиновник стръвно чука девойка.
Високопарна приказност се редува с тоалетни битовизми.
Фентъзи обстановката се облагородява с подхвърлени хапки техническа информация за машинни детайли и индустриални процеси.
Натуралистичните, кървави батални моменти контрастират на фона на псевдовоенщината (армията готви гозби на цяла страница и спи на открито, защото не и остава време за опъване на палатки?) и инфантилната история като цяло.
Дълги, безобидни диалози за пръднята са последвани от натъпкан в две изречения месец на военни приготовления.
Опити за емоционална дълбочина се трансформират в плоска сърцераздирателност
Ни орел, ни рак, ни щука. И така историята няма облик, а авторът прилича на скучаещ разказвач, който във всеки един момент може да накара главния герой да яде боб против запек или пък да нареди клане на вражеското село.

Така и не мога да преглътна логическите недомислици и въпреки че част от тях могат да минат в графата 'пародия' (с мнооого уговорки), просто няма начин да добиеш нефт преди да си измислил огледалото. Което ме подсеща, че морският кораб имаше огледала за задно виждане... А кралят има лаптоп, който е снабдил с батерии за 10 години. Няма електричество, но има шлосери.

А за какво става дума всъщност: крал Барди, драконът Дзог, магьосникът Горо и Рок живеят в приказен свят, географски подобен на нашия. Били са веднъж на наша земя, в Холивуд, и оттогава мечтаят да се превърнат в местен аналог на Колумб. Организират пътешествие и отплават, за да откриват друг континент.
Имената по-горе не ви ли звучат като Гудо и Агудо от "Тошко Африкански" между другото?

"Завладяването на Америка" е безобидна книга, прилича на посредствена книга-игра. Без дълбочина, без каквато и да е идея. С изтъркани клишета, натрапчиви повторения и наръбен текст. Изпъчена героична претенциозност с гарнитура плоски, нашенски лафове.
Няма дори да споменаваме предговорът, който също е своеобразен литературен връх.

За финал ще цитирам едно изречение, което описва доста добре какво точно четох. И като форма, и като съдържание.

"загадъчното същество Кико, гургилът от неизвестния континуум"

Добре, нека си пише Пощаков. Има фенове. Книгите му се издават в чужбина. На задната корица някакъв испанец казва, че ако се е бил родил в САЩ, щеше да е култов.
Корицата и илюстрациите са на ниво между другото.
Но ако някой ще го хвали, моля нека е с аргументи, касаещи литературните му достойнства. Такива аз досега не съм чул. За сметка на това всички критикуващи биват обявeни за завистници. На какво завиждаме - не е ясно.

И за да не съм толкова добронамерен, ето един коментар на Пощаков в блога Копо, където бурно изразява несъгласието си с критиките. Така де, пикльовци с пикльовци.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/20 - киселец

Обредът

2009-04-16T18:31:00.006+03:00

Обредът
Робърт Паркър
ИК 'Патриков'
191 страници
2-3 лева (на старо)

Някой няма ли да каже най-накрая, че чета Паркър прекалено много? Защото съм си приготвил едно 'ами, бързо го чета и ми е забавен, и лесен за възприемане; и в общи линии си почивам прекрасно с тия книжки'.

Спенсър отново е на улицата, в колата, край смълчани къщи, в опасна компания, на ръба на тигана.
Този път историята започва слабо. С всяка следваща страница нещата обаче се завъртат около все по-сериозни и мръсни теми, което добавя няколко нюанса сериозност в иначе забавните дни на бостънския частен детектив. Като цяло книгата е добра, една от най-добрите на Паркър, които съм чел.

Сюжетът накратко: ученичка бяга от дома и започва да проститурира във Военната Зона. Ядосаният татко не иска и да чува за нея, оплакващата майка обаче наема Спенсър. Той започва да души около няколко ученички, които се продават с плам и чувство за истинско призвание. Следите водят до подозрителен образователен деец, квартално ченге, няколко сводника, проститутки, порно деятели, наркомани - хедонисти и друга паплач.

Горчивият вкус от темата за проблемните деца, които остават завинаги на улицата, се разсейва леко на финала, където на около 3 страници е разположен най-веселият масов бой в историята на криминалните романи. Фактът, че статисти там са голи, доскоро консумирали се един друг, надрусани мъже и жени, само подсилва усмивките.
Самоирония, стегнат стил и Хоук за подкрепа. Предостатъчно.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 23/32 - харвардска подкрепа

другите от това тесто:
Дългът към отмъщението
Седем честни бандити
Версия Торнадо

Тайнствата на стената

2009-04-10T21:52:00.010+03:00

Тайнствата на стената (Kingdoms of the wall)
Робърт Силвърбърг
ик 'Сталкер-1993'
страници: 382
цена: 4 лв. на старо

Книгата е издадена през далечната 1993 година. Как са успели да я купят, преведат и пуснат на пазара броени месеци след дебюта и в САЩ, остава загадка. Някакъв български демократичен финт, навярно.

И тук, както в Книгата на черепите, историята е изградена върху пътешествието на група поклонници към непознатото, мистичното и бленуваното.
Важен е пътят. Накрая има истина, за която не всички са готови.

Тук пилигримите обаче са странни същества, живеещи на чужда планета, сред влагата и топлината в подножието на гигантска планина. Ежегодно селището изпраща няколко десетки млади мъже и жени (в обичайното си състояние са безполови), които се отправят към върха на стената, където живеят боговете.

Сюжетът не е много уникален, а развръзката не изненадва. Но начинът, по който е описаното пътуването на способните на трансформация същества, е повече от майсторски.
Плътен стил, но красив, на място и достъпен. Не натежава на нито едно място, въпреки че е детайлен и много образен.

Главният герой, който е водач на групата и разказва в първо лице, като че ли не търпи кой знае какво развитие; промяната е в средата и странните Кралства по пътя, както и в реакциите на спътниците му.
Младежкият плам и вяра не отстъпват на излишни терзания и колебливи помисли. Напред и нагоре, с вяра и желание. Въпреки непосилните условия, въпреки трудностите.
Боговете са мъртви, да живеят боговете.

Пътуването към страшната истина всъщност е пътуване към себе си, към разбирането и опознаването.
И ако най-лесният извод е, че трябва да си скъсаш задника от катерене, за да я разбереш и приемеш, аз нямам никакви проблеми с него.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - Огън на Промяната