Те вървяха като хора

Те вървяха като хора
Клифърд Саймък
ИК ПЛЕЯДА
303 страници джобен формат
цена: 23 лв (неденоминирани), подарък



Има два варианта да напиша това-онова за тази книга.
Първият - плосък сюжет, абсолютно еднопластов; абсурдна ситуация; недостоверна случка; странно действащи герои.
Вторият - великолепни описания на обстановка, хора и действия; Саймък е добър разказвач; човек чете в очакване на развръзката (тя пък не е сериозна)

Сместа от нещо подобно е доста противоречива, но хубавият (динамичен, ясен и четивен) стил прави книгата приятна. За мен всичките и достойнства са само и единствено там. Чувството, че някоя сграда, човек или улица изникват в съзнанието ти, докато четеш описанието им, и стават все по-плътни с всяко следващо изречение, е страхотно. И никакви мудни или объркани пасажи - Саймък знае къде отива и на теб не ти е никак трудно да подтичваш след него.

Иначе сюжетът е следния - извънземни решават да завладеят Земята законно. Пазарувайки с всичка сила. Банките се пълнят с пари, хората остават на улицата, а брокерите на недвижими имоти не смогват. Главният герой е журналист, който пръв разбира какво е станало. Пришълците са с формата на топки за боулинг и изглеждат като нас, имитирайки малки кукли. Миришат на лосион за бръснене. Накрая всичко се решава с миризмата на скунксове.
Някак едновремешно е всичко. Old gold, ама не точно.

Нищо в книгата не е случайно. Всеки един появил се образ- барман, стар приятел или животновъд от втора страница във вестника, има своята роля в случката. И нещата накрая се наместват, доста невероятно обаче.

Целият роман може да се прочете тук.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - обикновена манджа от добър готвач

Атентатът

Атентатът
Йоан Владимир
84 страници за всеки




Разказът ще ви допадне, ако:
- си падате по фантастика, фентъзи, митология и/или фолклор
- харесвате алтернативните истории
- сте загубили вяра в добрите български разказвачи
- не сте загубили вяра в добрите български разказвачи
- цените красивия и колоритен стил
- не сте забравили съвсем българската история
- вкусът ви е като моя, т.е. - много хубав, правилен и прочие
- са ви допаднали и другите неща на Йоан Владимир
- обичате качествената литература

Препоръчвам ви от все сърце - чете се бързо, идеята е прекрасна и е написана по страхотен начин.
Съвсем безплатно, красиво и удобно - тук

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 26/30 - търновска рецепта

Магьосникът от Землемория

Магьосникът от Землемория
Урсула Ле Гуин
ИК 'БАРД'
150 страници
цена: 13,99 (4 в 1)



>>>>>
Със 100 думи:

Момчето с дарба и немагическия му бит. Заклинателката, която му посочва пътя. Учителят, който се появява, когато ученикът е готов.
Училището за магьосници. Учителите. Ученето на магии.
Един добър и един лош приятел.
Черно-белите герои. Благородните са с добродушен вид. Лукавите - с хитър поглед и остър език. Лошите са с грозни лица и белези.
Безименното зло с ясни намерения. Идва отникъде, т.е. – от твоята собствена същност.
Имена на острови и заливчета, които повече няма да чуеш. Високопарен, приказен изказ. Живописни описания на фона на терзанията на героя. Значи скоро ще открие себе си.
Просто по-дълга приказка.
<<<<<

Както винаги се получава, след като съм очаквал прекалено много от книга или филм, следва разочарование.
Дори след като четох как си представя Ле Гуин истинското фентъзи - с магичен, тържествен език; без жаргонни думи; без 'нисък', ежедневен изказ - се надявах, че суперлативите за Землемория ще са заслужени. И сигурно са, но за нечий друг вкус.

Знам, че е по-лесно да се критикува. Затова постоянно търсих онова, което ще ми хареса в книгата. Дрбна поука, истина за живота или красив диалог - каквото и да е. Уви, срещнах почти всички фентъзи-клишета, които не бих искал да срещам.
Книгата е писана отдавна, сигурно други автори след това са прекалили с експлоатацията на оригиналните за времето си похвати на Ле Гуин.
Сигурно хубавите идеи за били писани и преписвани, докато са втръснали на хора като мен.

Не знам доколко подобно фентъзи може въобще да ми хареса. Това е истинският ескейпизъм за мен - толкова приказен, нереален и 8-битов, че идеите му се на светлинни години (или на 300 дни с керван, ок) от моя свят. С подобна книги съм способен да запазя не детето в себе си, а някакъв романтично объркан младеж, който си мисли, че морето е до колене и хората са в два цвята.
Може би просто харесвам по-суровите книги. В които тъмното е част от живота, а не врагът зад барикадата.

Хубаво е поне, че нямаше белег по рождение, омагьосан меч и красива принцеса за освобождаване. Е, имаше една хубавелка, но не искаше да бъде освободена, а могъща и властна. Умря в ролята на гълъб или нещо от сорта.
И в общи линии доста от лошите хора си го получиха. За тези, които не са, имало още три части.

А на мен ми е кофти, че не успях да се докосна до този магичен стил, за който бях чувал. Дълбоко психологически и прочие.
Затова не ме обвинявайте, че не съм харесал "Магьосникът от Землемория", а ми съчувствайте.

Още за книгата:
в Уикипедия
мнението на dzver
и мнението на Григор

Разни хора, разни вкусове, нали така?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 15/20 - безалкохолно