Орфеус слиза в Ада

Орфеус слиза в Ада

Георги Малинов
колекция terrafantastica
240 страници

Внимание!
И пак: Внимание!

Официална новина! И важна, на всичкото отгоре: Тук, друзя, си имаме събитие. От истинските.

Ето това е Книгата, която ме зарадва истински в края на годината. Толкова много, че поставям Жоро Малинов в графата "хора, които ми подариха нещо за празниците". Чуден, чуден подарък.

Исках да напиша много неща по случая. Да ви убедя, че си заслужава да потърсите и прочетете романа. Да изпитате удоволствието, което изпитах аз. Да ви уверя, че това е книга, която не бива да подминавате.
Е, писах, каквото писах - прочетете го тук.
Ако някога сте ми повярвали за книга и не съм ви подвел - послушайте ме и този път. И ще се убедите, че "Орфеус слиза в Ада" е книга, която ще запомните.
Коледно-новогодишен подарък същински!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 10/11 - билки за душата

Хронолитите

Хронолитите
Робърт Уилсън
ИК Бард
цена 9.99 лв.
351 страници



Ускорение си беше попадение. Затова реших, че мога да си позволя още нещо от Уилсън. Робърт Чарлс/з Уилсън, всъщност.

Не се подведох, книгата си заслужава.
Всичко, което си мислех докато я четях, както и след това - в новия брой на Старлайтър.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 33/38 - всичко коз, пас, пас, пас

За да позапълним мястото:
Честита Коледа на патерици! Да сте живи и здрави, другото както се нареди.
Да не забравяме: Весело Посрещане на Новата Година!

И още:
Разгледайте цялото списание. Коледния брой е тлъст, та ще се пръсне. За феновете на Силвърбърг има цяло празнично меню. С бонус - интервю.

Какво сънуват псиборгите

Какво сънуват псиборгите
Пиер Барбе
библиотека Галактика
1 лв.
188 страници




Тук началото е ясно, измислих го още след петата прочетена страница:

- Какво сънуват псиборгите?
- Не знам, не разбрах.

Изясни се, че не довърших книжлето, нали? Реших да се откажа още в началото, но продължих. После още малко, и още малко. Стилът е лековат до полуда, за малко да се подхлъзна. И сигурно щях да я довърша, ако не бях захванал нещо по-сериозно.
Това не е ли сериозно, ще попита някой?
Ето, цитирам:

— Благодаря ви, Ваше величество! — възкликна последният. — Много съм радостен, че съм задължен на един толкова смел воин. Бога ми, много храброст е нужна, за да нападнеш рицар без шлем и ризница. Наричам се Юон дьо Бордо… - И с тези думи той ми протегна ръка.
— Братко — забръщолевих аз, — аз съм само един беден скитник, тръгнал за абатството Клюни. Господ повелява да помагаме на ближните си, изпаднали в беда. Това, което сторих, съвсем не е някаква заслуга. Името ми е Окасен дьо Серн.
— Да, но за един скитник ти прекрасно владееш изкуството да се сражаваш с меч. Струва ми се, че този конник е мъртъв!

О, не думай, храбри рицарю! Ето още малко:

— Благодаря, благородни господине! Ето кое ще ме подкрепи.
— Добре! Щом пожелаеш, бихме могли да подновим това приятелско състезание.
— Приятелю, изобщо нямах такова намерение и съвсем не притежавам твоята ловкост в изкуството на ездата. Единственото ми желание беше да те настигна, за да те поразпитам за това прочуто джудже, чиято власт е толкова голяма. Аз съм от едно много далечно село и тези чудеса не са достигнали до слуха ми. Знаеш ли къде живее то?
— Господи, братко, малко хора могат да отговорят на този въпрос. Вълшебното джудже благоволи да ми помогне на няколко пъти.

Устроен съм да не понасям подобни текстове, простете за което.
Началото е като в някоя посредствена книга-игра. Развитието на сюжета - също. Героят е избран да иде на странна планета, където среща странни хора и същества, но благодарение на съобразителността си, успява да се измъкне от всяка ситуация. И се приближава до истината.
Към замъка на тайнствения господар ли ще поемете (епизод Х), или към бушуващата река на изток (епизод Y)?
Към финала, мерси, моля.

Сега, трябва да споменем, че книгата е писана преди повече от 30 години, по времето когато са се наливали някои основи (според непотвърдени източници) и, бидейки рожба на времето си, може би трябва да съм по-снизходителен. И, хмм, аз... съм?
Разбрах за какво става дума накрая, но не мога да преглътна толкова страници, изписани от-до в подобен стил.
За невярващите има десерт:

— Бога ми — извика той, — ти ме измами… Ти само приличаш на скитник. Ако трябва да вярвам на джуджето-магьосник, ти всъщност си могъщ вълшебник! Независимо от това, аз съм твой длъжник, ти ми спаси живота и аз никога няма да те изоставя! Това е честната дума на Юон дьо Бордо!
— Благословен да си, ваше величество! Може би скоро ще ми се наложи да се обърна към теб…

И т.н.
Не е фентъзи, но слабите такива дразнят по същия начин.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/5 - О! А! Велики, Премъдри, сбогом!