Килимените хора

Килимените хора
Тери Пратчет
ИК Прозорец
цена: 190лв / 6лв
159 стр.




А сега да чуя вашите поздрави за човека, който си обеща и го направи - препрочете книга и писа за нея в блога!
Разбира се, повече ще трябва да пляскате на мъжа, който ходи с цветя по улицата. И на оня с дамското бельо. Както и да е.

Това е една от първите книги на Пратчет, която прочетох. Трябва да е било преди... 11 години. Или 12. Тогава струваше 190 лв. и ми се стори страшно, ама страшно хубава. И то не защото струваше 190лв.
Грима и Доркас, Снибрил и Писмир, Брута и Ворбис. В тоя ред започна всичко с книгите на Прачтет и въпреки че сега книгата не ми изглежда толкова страхотна (защото не съм на 15 или пък вече съм я чел няколко пъти), пак ще кажа, че е най-добрия.

Първото, което ми прави впечатление след толкова години, е че Прозорец са минали метър, обявявайки новото издание за първо издание, предполагам за да спестят. Допечатките се плащат, май, но може и да е грешка.
Второ, това е детска книга. Добродушна, с ясни поуки, с един такъв откровен майтап. Добрите са силни, лошите са грозни. Обещах на hazel, че ще подаря книгата на Рада, ще и хареса.

Спомнях си 90% от предговора. Авторите са двама, един седемнайсет годишен хлапак и един 43-годишен Тери, който си е същия хлапак, ама пораснал. Ако питате колко е голям Уеър, ей толкова - ●.
И така, запознайте се с Килима. Вдън космалаци тилилейски е пълно с живот. Мунрунги - което ще рече 'истински хора; повечето племена се кръщават така - , моули, дефтмени, думийци, поуни и т.н.
Килимът ври от живот. От една страна, представяш си главните герои като хора, защото се чудят с коя точно ръка се държи меча, но от друга - те най-вероятно са някакви микроорганизми, реално погледнато, хух. Които обаче лекуват заболявания с лишеи, значи сами се сещайте за какъв мащаб става дума.

И така, кралства, империи, пътища, приключения, засади, пленничество, бъдеще и минало, голяма битка и голяма победа - всичко е тук. Поднесено по един така детински невинен (наивен?) начин, че човек се умилява. Пък и е пълно с междуметия, което предава една много отрудена народна атмосфера. Ох, ай, айде, хлъц, леле, божке, дзъннн, тц, тюх и прочие.

Това е детска книга. Ако приемете това, ще ви хареса. Иначе ще ви се стори несериозна и като ви пита някой защо се нервирате, ще се оплачете, че сте очаквали нещо по-така, а то се е оказало детска книга. А аз ще злорадствам с "Знам, че не е гот да го чуеш, ама аз казах ли ти?"

А, да - някой разбра ли какво е Фрей? Прахосмукачка, метла или стъпки на хората по килима?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - налимеразбиийшхрхрхррр

Краят на дъгата

Краят на дъгата
Върнър Виндж
ИК "Бард"
9.99 лв
398 страници

След офанзивата в блога на Копо и една нехайна разходка покрай витрина на книжарница битката беше загубена. Предизвестен край, разбира се. Купувам Виндж и започвам да чета нещо ново, модерно и обещаващо. Така.

Имам добра и лоша дума за книгата. Започваме с хубостите.

Страхотно начало, какво повече да кажа. Обещаващо. Идейно. Ако ви се чете, ето го въпросният пролог - съвсем непиратски пет страници. С лек хумор, добре написано, пълно с информация и възможности.
Накратко: неизвестен вирус се появява в Средиземноморието и отминава, без да създава сериозни неприятности. На финала на гръко-пакистанската купа по футбол няколко месеца по-късно обаче се случват две странни неща. Първо - гърците побеждават. И второ - неугледна реклама на вафла нуга на полувремето предизвиква масов маркетингов фурор, сякаш омагьосвайки всички, които са я гледали. Печалбите бият рекорди. С медена нуга, забележете. С малко късмет и много ресурс анализаторите откриват, че затихналият вирус има връзка с поведението на хората и приключението започва. Футболната история се оказва генерална репетиция. Представители на тайните служби се събират, за да разберат къде се разработва тази технология, която всъщност граничи с възможността за създаване на масово оръжие за контрол на поведението.
После историята засяда в съвсем друго русло - болен от Алцхаймер е излекуван от бъдеща технология и се възстановява в подмладено тяло и свят, който е коренно непознат. Тъкмо и ние да схванем за какво става дума.
Тук според мен, е основната заслуга на книгата. Има идеи. Има хрумки. Има симпатични проблясъци, заради които в анимационните филми рисуват светнала лампа над главата ти. Има едно бъдеще, което не изглежда чак толкова странно и невероятно. С две думи - заслужава си заради самите сци-фи елементи.

От друга страна историята е малко ялова. И като литература, и като развитие.
Главните герои (ако има такива) са около 4, второстепенните - два пъти повече. Диалозите не са на ниво. Описанията куцат и то не защото е намесена виртуалната среда.
Разни хора говорят, действат и се борят за нещо, а на читателя (това съм аз) хич не му пука. Семейни скандали, стари приятели и врагове, манипулации и конспирации - хич не ме трогна. Аз просто исках историята да е на нивото на заложените идеи. Уви - нъцки. Последните страници бяха много досадни и ми отнеха 3 вечери.

В началото на книгата има предълъг списък с хора, които са помогнали. Сигурно са ударили едно рамо за описанието на света, в който най-вероятно ще живеем след години. Евала, група, получило се е. Персонализация до дупка.
Книгата си заслужава дори само заради това.

А, намесен е и Пратчет. Както и негова несъществуваща книга. Малък откъс:

- Да, но... - Робърт махна към полето. - Къде е Анкх-Морпорк? Къде са каналите, мръсните улички и стражата?
- Предимно в Лондон и Пекин, професоре. Най-доброто за една фантазия е да следва реалните географски особености. Пратчет е изградил цял свят и това тук съответства на Сан Диего. Да, това е Абу Даджиб. Сещате ли се? Южният султанат, който се описва в "Огнената врана".

После се споменава, че Пратчет е "дръпнал" доста, но пак е след Роулинг. Ама си е купил голяма част от Шотландия. Go go, Тери!
По принцип се дразня от споменаване на любими автори, музика или нещо подобно в книги, описващи близкото бъдеще. Сякаш ми се натрапва някаква непреходна стойност, която ме е надживяла. Но тук не е така. Всичко е на мястото си. Дори Google и Windows.

Та така. Като литература - не е кой знае какво, дори е слабо. Като идеи - няма грешка.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/7 - с единия крак в бъдещето, а така

Пълна колекция разкази - 1

Пълна колекция разкази - 1
Реймънд Чандлър
ИК Унискорп
12 разгневени лева
316 стр.

Жив е той, жив е. (Плоска заигравка с дългото ми отсъствие и неостаряващата любов към стила на Чандлър)

Сборникът включва 5 разказа и предговор от автора, в който се изяснява, че един автор не може да угоди на всички. Има и няколко нескромни коментара за собствените си творения, както и една чудесна фраза, която ще препиша без да плащам 'всички права запазени':
Между едносричните смешки на комиксите и анемичните недомлъвки на високата литература се простира огромно пусто поле, в което криминалният жанр може да е, а може и да не е сериозен ориентир.
Мен ако питате, е! Т.е. - може да е. С писатели като Чандлър. С Мики Спилейн, например, ще е трудно.

Моите нескрити симпатии към някогашния счетоводител / журналист / военен / вицепрезидент на петролна компания / алкохолик и, разбира се, класик, са отпреди петнайсетина години. Казвал съм го много пъти и едва ли ще ми омръзне - "Дългото сбогуване" е една от най-страхотните книги, които съм чел. А Марлоу е велик. Въпреки че често е бит, пиян, без пари и с рицарски идеали. Или пък може би точно заради това.

Четейки всеки един от разказите в книгата - Бей Сити Блус, Удавницата, Убиец в дъжда, Нефритената огърлица и Запознанство на Нун Стрийт - ме преследваше странното чувство, че вече съм ги чел. Всъщност преследваше ме само в началото, защото проверих и си спомних, че Чандлър е обичал да 'канибализира' по-ранните си къси истории, ползвайки ги за основа в бъдещите си романи. С всеки един от тези разкази случаят е такъв. Въпреки това довърших всички и си заслужаваше. Вярно, някои сцени са идентични с тези в романите му, някои диалози - също. Но в късата форма си има чар, почти като тоя да четеш как някой пие 6 водки и после ги смята по 25 грама.

Чандлър си е Чандлър. Голям. И мой любимец.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - "Фрашкано е с мотиви за убийство, както океанът - със сол"