август 29, 2007

Хищните вещи на века


Хищните вещи на века
А. и Б. Стругацки
библиотека ГАЛАКТИКА






Хубавите работи стават случайно. Или бавно, как беше точно?
Няма значение. Тази стана случайно. И много бързо.

Стоя си, значи, преди няколко дни и се чудя какво да чета. Оглеждам библиотеката, позабавям се на рафта с по-старите книги и - оп! - изваждам "Хищните вещи на века". Заради заглавивието, забележете. Бях забравил, че е на Стругацки. Ако се бях сетил, сигурно нямаше да я взема.
Истината е, че няколко пъти съм започвал техни книги и така не успях да стигна до края. "Охлюв по склона" май я изгубих, а "Трудно е да бъдеш бог" зарязах след двайсет страници.
Бях предубеден. Мислил съм си това, което и много от вас (навярно) са мислили - че пишат за неща, които не ме интересуват, с политическа окраска, с тоя досаден соц език, пропагандиращ мухлясали идеи.
Мислил съм си, че не стават, честно казано.

А тази книга ми хареса много. Имам предвид много.
И което ме изненада най-приятно - написана е по чудесен начин. Супер четивна (за две вечери я прочетох), с много балансиран изказ откъм диалози-описание, с много ярки и запомнящи се герои. Ама наистина ярки - помня всички, които са казали повече от две думи, помня прякорите им, погледа им, поведението, всичко.
А главният.. Главният герой е симпатяга. Наистина. Това е думата. Имам навика да чета на всеослушание култовите реплики, които срещам в книгите. За да им се порадват и околните. От "Хищните вещи на века" четох доста, да ви кажа.
Ако Иван Жилин беше частен детектив, щеше да остави зад себе си доста известни колеги, сигурен съм. Остроумен, забавен, мъжкар. Но по оня ненатрапчив начин, който е много по-реалистичен и истински.
С две думи - книгата е написана добре. Много добре дори. Диалози, описания, герои, структура. И финалът си е на място.

Романът е писан през 65-а година. Мисля си за този факт и няма как да не призная, че написаното вътре никак, ама НИКАК, не звучи като от 65-а. Нито е демоде, нито идеите са в паяжина (поне 92% от тях, де), нито хората са едновремешни.
Заглавието на английското издание е 'The Final Circle of Paradise' и няма да е лошо да тръгнем от това, ако ще си говорим за сюжет.
Хедонистичният, безделен и безметежен живот ли е това, към което всъщност се стремят хората?
Някои казват, че това е книга за хората в условия на пълна задоволеност. Други - че е за наркотиците, ескейпизма и за факторите, които водят до това. Трети намекват, че си е критика на западното общество, което тъне в безпросветност, леност и деградация. Четвърти ще говорят за застой, регрес и упадък сред хора, чиито единствени мисли са свързани със стомаха, блаженството и измамните илюзии.
Сигурно всички са прави по малко.

Всъщност всичко опира до избора. Избор на реалност, на среда, на начин на живот. Избор да се бориш или не с изкушението, с тълпата, с времето си. С начина, по който мечтите стават реалност и със самите мечти.

Ако ви звучи твърде психо-задълбаващо - лъжете се. Книгата се чете леко и бързо.
Четивност и възможност да се замислиш след последната страница. Какво повече му трябва на човек?

Препоръчвам с две ръце.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/10 - общодостъпни изкушения

август 18, 2007

Клан клан - недоклан (II част)


След първа част е ред и на втората. Продължавам нататък с книгите, които така и не прочетох от начало до край по обичайния, нормален и човешки начин. Което съвсем не означава, че не съм ги прочел; не мога да бъде сигурен. Гризвам оттук-оттам и пак зарязвам, в зависимост от настроението, времето и живия живот.
Поредната порция книги, които чета както, където и когато си поискам:


"Афоризми"
Оскар Уайлд
/двуезично издание/




Равнис!
Мирно!
Оскар Уайлд е на линия. Няма какво да се лъжем - това е любимият ми хомосексуален писател (други нямам; или поне не знам с кого с лягат). От викторианската епоха. Остроумен. Талантлив. Изтънчен. Сръчен с ума и думите.
Чета тази книга със и без поводи, постоянно. Ако не сте чели нещо на Уайлд, ще ми е трудно да ви обясня за какво става дума. Ако сте - няма да се наложи.
Все пак, няколко от по-известните му цитати - тук.


"Grimms' Fairy Tales"
Brothers Grimm






Това трябваше да е първата прочетена книга на английски, с която да се справя и съответно гордо да запиша една точка в дисциплината 'чужди езици'. Но уви, подкарал съм я прекалено бавно и недотам славно.
Противно на някои очаквания, езикът не е кой знае колко вехт и се чете без проблем. Кратки, на места доста мрачни, забавни и недотам познати приказки.
Обещавам днес да прочета още 2-3 страници.


"Частицата Бог"
Леон Ледерман & Дик Теръси





Това е абсолютният ми трансферен удар. Купих тези големи, изпълнени с дребен шрифт, повече от 400 страници онлайн за около 2 лв. и веднага се похвалих на няколко приятели, повечето от които също се уредиха с евтини екземпляри преди mobilis.bg да реагират с нова цифра. В момента забелязвам, че не я предлагат.
Физика на елементарните частици, друзя, това е то. Но поднесена изненадващо четивно и без да те кара да се чувстваш непълноценен, задето си седял в сянката на толкова много идеи. Освен теория, има и емпирични доказателства, оборудването за повечето от които е по възможностите само на някоя много богата институция.
Хумор, история и полезна информация. Проблемът в случая (което от друга страна си е плюс) е последователността и хронологията, които 'пречат' на разгърни и прочети системата ми.


"Хилядолетието"
Фелипе Фернандес - Арместо





Това тук е тежката артилерия в историческия лагер. Мащабен и всеобхватен поглед върху огромен обем събития - с точните детайли, с необичайната перспектива, с гъдела на внезапния контраст на различните цивилизации. Не ми е лесно да мисля такива изречения, затова ми повярвайте като ви казвам, че "Хилядолетието" е сериозна книга.
Съвсем спокойно ще цитирам автора:
В настоящата книга ще се опитам да обединя две трудно съвместими гледища: да погледна на хилядолетието от въображаема дистанция, непредубедено, "всестранно", както би го видяла една бъдеща епоха, обобщавайки тенденции и изтъквайки на преден план някоя най-важна характеристика; и в същото време да се възползвам от предимствата, които дава погледът отвътре - да очертая различията и проследя барометъра на движение, за да доловя колорита на различните култури и набележа промените, които те претърпяват във времето...
Ще се чете от първа до последна страница. Явно.


"Гравитационната гибел на вселената"
Айзък Азимов





Още една настолна книга. Малка, оръфана и много ценна. Най-качествения, интересен и запомнящ се Бърз Курс По Физика И Астрономия, който съм минавал.
Както казах и преди - Азимов е талант и научно-популярните му книги, които съм чел, са страхотни.
Някои твърдения са остарели или вече преразгледани от науката, но в основата си книгата е прекрасен синтез на много информация, наблъскана в завидно в малко обем.
Ако можете да си я намерите, вземете я. Ако не - губите.


Толкова засега.

Клан клан - недоклан (I част)


Лампата за четене върху нощното ми шкафче почти не се вижда. В годините някак придобих навика да чета по няколко книги наведнъж. Купчините се увеличават, книгите се трупат нестабилно една върху друга и аз реших, че е време да напиша по няколко думи за тях.

Изброените книги не са никак лоши, дори напротив. Просто начинът по който са написани, не предполага стръвно четене от кора до кора. А за мен това е голямо предимство - взимам и чета почти произволни пасажи, наслаждавам се и след това оставям на страна без да се страхувам, че няколко дни/седмици пауза ще ми развалят насладата следващия път.

Някои от изброените са четени многократно (почти никога изцяло и на 100%), някои - по-рядко. Едни са по-хубави, други - не толкова. Но нито една не е била прочетена от начало до край, така че да мога да пиша в блога специално за нея. А и не е била толкова зле, че да спра по средата и да си кажа, че не струва.
И така, книгите, които никога не успях да прочета по стандартния начин, но продължавам да разгръщам:


Пътеводител в науката - биологически науки
Пътеводител в науката - физически науки

Айзък Азимов



Азимов е голяма работа. Наистина. Не само защото е написал стотици книги и Бог знае колко разкази, статии и прочие.
Този човек има талант на разказвач. Дори когато не става думи за романи, а научно-популярни книги. Тогава, вярвайте ми, положението става култаджийско.
Тези две книги се намират трудно. Запалих се по поредицата (която в България не е издадена изцяло) заради библиотечен екземпляр, който бях на ръба да открадна, изгубя или нещо подобно, след което да платя и притежавам вовеки. Благодарение на Генерала обаче успях да се сдобия със собствени книги. На старо, в перфектно състояние.
И оттогава съм ги разгръщал адски много пъти. Някои неща съм препрочитал, други сигурно съм прескочил и ще прочета за пръв път скоро. Заради странната система на четене има шанс други пък да останат завинаги непознати. Рискът на "разгърни и прочети" системата.
Не знам как бих могъл да пиша 'накратко' за подобен род произведение. Информацията вътре и начинът, по който е представена, е уникален. Сякаш Азимов те хваща за ръка (ухо, яка, нос) и те разхожда из всички важни събития, които са оформили знанията за Земята през вековете.
Да, някои данни са остарели и редактирани под линия, все пак областите се развиват бързо и динамично, но талантът и енциклопедичността на Азимов могат да ви дадат много.
Над 800 страници в комплект. Здължителни за всяка библиотека.


"Упражнения по стил"
Реймон Кьоно





Тук май подробностите са излишни, книгата е позната на много хора. Една и съща кратка история, разказана по 99 различни начина. Трудно се описва, трябва да се прочете. Словесни пируети до полуда.
Чел съм я многократно, напоследък все по-рядко. Забавлението е пълно без значение коя страница ще резгърнеш. Идеална за моя случай.


"Нещо се случи"
Джоузеф Хелър





За тази книга си заслужава да се пише много. Смятам я за по-добра от "Параграф 22" и я държа винаги под ръка. Цели страници знам почти наизуст; подобни диалози е невъзможно да се забравят.
Яд ме е, че така и не я прочетох от самото начало до края. Със сигурност съм 'изял' всяка една страничка от нея, но не в обичайната последователсност. За сметка на това пък - многократно.
Публично обешавам да пиша за нея надълго и нашироко в отделна тема. А дотогава ще я чета кой знае колко пъти. Оттук-оттам. Разпръснати бисери. А аз трябва само да отворя на някоя страница и да започна да им се наслаждавам.
Ще я прочета цялата, о да. И ще и пиша оценка минимум 98/100, само гледайте.


"Тайнствени, магически, свещени и легендарни места на Европа"
Масимо Чентини



Поредния подарък, който си избрах сам преди време. Името говори достатъчно за книгата. Чета я по-рядко, само когато нещо му хрумне и искам да поразровя малко по-дълбоко. Информацията е на съвсем достъпен език, немного добре класифицирана и в обилни количества - над 500 страници.

август 15, 2007

Светът, денят, нощта, аз

Светът, денят, нощта, аз

Уилям Сароян
ИК Фама
240 страници
10 лв. (подарък)





Тази книга си я 'поръчах' за рожденния ден. Не държа на изненадите.
¬Какво би искал за празника? ¬Е, как какво, книга. ¬Ама, ти имаш доста, подскажи ни. ¬Тогава... Разкази на Сароян, да; и О'Хенри; и Удхаус; каквото си изберете.
Четат ми се разкази напоследък. Оруел се чете бавно, предимно вечер, и се налага да разнообразявам.

За пръв пръв път четох разказ на Уилям Сароян преди доста години, в една стара преддемократична История на хумора с твърди корици. Страхотни истории за арменци в Америка, за лудориите на децата, за училището, цирка, дома, за странния и забавен чичо, дядо, татко.
В "Светът, денят, нощта, аз" има съвсем малко подобни истории. Затова останах леко разочарован.

Сароян пише много добре, няма какво да се лъжем. И в историите му има житейска мъдрост, но не е предадена по обичайния начин. Което си е плюс, но понякога разказът тръгва в скучна посока, прави завой и свършва.
Четеше ми се нещо по-бодро, по-весело. Нещо, което прилича повече на онези 2 (1?3?) разказа в стария сборник отпреди 20-30 години.
Последните разкази ги подкарах като Георги Димитров (според митовете на другарката от втори клас) - от горния ляв до долния десен ъгъл за 15 секунди.

6 разказа от тази книга може да прочетете свободно в литернет, сами проверете колко ще ви харесат.
За мен авторът и формата са подходящи, но не и времето, в което се захванах със този сборник. Във всеки разказ има по няколко пасажа, които си заслужават цитата, но за съжаление книгата сега не ми е под ръка. Ще пиша скоро в коментарите.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/5 - хм