април 26, 2006

Гаджетата имат нежна кожа



Гаджетата имат нежна кожа

Сан Антонио
ИК "Сибия" София ("Младост 4", бл. 468-Б)
2 лева на старо




1992 година. На пресния демократичен български пазар се появява тънко книжле - 127 страници - в джобен формат. На предната корица има огромно бледо лице, женско, със сини очи; странно наведен мъж в сянка; нещо църковно-готическо с женски черти, големи черни крила и опърпано наметало. На задната - фина руса дама с кринолин, букет и череп вместо лице, няколко летящи сови и свити от страх младоженци (това е корица на Карло Франети към "Цветя на злото" от Бодлер).
Книгата е под №1 в библиотеката "Френски романи".
Оригинално заглавие - "Les souria ont la peau tendre".


След всичко това вече си мислите, че съм ровил из масите с книги на старо, за да докопам нещо сюрреалистично, абсурдно, следвоенно, (пост)модернистично? Мащабно литературно платно, търсещо тайната на изтичащото време? Пищен текст със закодирани дълбоки социални сигнали и културологични корени? Гротескно отхвърляне на линията класицизъм-романтизъм-натурализъм? Темпераментна метафора в сблъсъците на изкривени модели, заменени идеали и морални деформации?
Очаквате френска белетристика от оная, която трудно се разказва???


Не бе!
Туй е Сан Антонио!!!
Великият комисар!

О, потрес!
О, ядец!
Обзалагам се на едно към хиляда да не е, че много надвишавам курса, ама едно на шейсет, че го познавате! Всички познават великият комисар Сан Антонио - интелектуалци и министри, луди и ненормални, русифили и педофоби, кравари и краеведи, адвокати и психопати, рекетьори и шофьори, барети и каскети, мегаломани и меломани, свалячи и косачи, хамали и абдали, атлети и поети!
Това е той - страшилището за вразите! Светскоплътската мечта на девойките в беда! Геният на словоблудството!
И честно казано няма никакви принципни възражение срещу телешкото!

Той е такъв, за какъвто го мислите! Приключенията му са истинско извикателство и отпред, и отзад, към книгите на другите автори.
О, красноречие, красиви думи! Пот ще се стича по фасадата ви, докато четете за него!
Дерзайте и гласувайте за Сан А!
Бис и бис на квадрат! Почти невероятностно!

Накратко за книгата - защо се казва така, разбираме буквално в последното изрчение. В смисъл, че там се твърди нещо за нежната кожа на гаджетата.Моля някой да каже дали наистина се превежда така от френски.
Любимият ни Берюрие отсъства, но пък сме в Белгия по време на нацистката окупация, което ще рече, че криминалния сюжет е с военен привкус и аромат на съпротива. Две красиви жени, три полка фрицове, няколко предатели и дузина обрати в сюжета. Има повече бой от обикновено, а долапа за дроб-сърма на неколцина бива напълнен с олово. Война е все пак.
Но какво ви пука за сюжета, след като Сан Антонио описва собствените си авантюри?!

Ако можете да намерите книжлето, значи ще се забавлявате истински и ще се убедите, че Сан Антонио е най-добрия и най-скромния майстор на перото (според собствените му думи), а ако не можете, потърсете каквото и да е, писано от него. Това се казва стил, казвам ви.

Аз спирам. Думите за Сан Антонио са излишни. Ама наистина.


PS - Най-култови, след самия Сан Антонио, разбира се, могат да бъдат само и единствено преводачите му.



-= Използвана литература =-

I. Гаджетата имат нежна кожа - Сан Антонио, виртуозът на сюжетфабулата
II. Гласувайте за Берю - Сан Антонио, ордьовърът на шедьоврите
III. На зла кучка - зъл прът - Сан Антонио, изящният кримипорнопародител
IV. Берю-Берю - Сан Антонио, нирваната на литературата
V. Човекът вълк - Борис Виан, предговорът

април 18, 2006

Играчите от Титан



Играчите от Титан
Филип Дик
ИК 'ИнфоДАР'
джобен формат, 8 лева




В началото вътрешно негодувах заради начина, по който авторът е избрал да ме въведе във фантастичната атмосфера, a именно - на час по лъжичка. Чак накрая успях да схвана цялата картина и да разбера за извънземните, за отношенията им с хората, за социалното положение на оцелелите на Земята, за намалената раждемост, за играта.
Аз, разбира се, не искам всичко това да се обяс
ни на пет реда в първия абзац, но повярвайте ми - един пиян Настойник без Късмет с Партньорката си в Играта (въпреки, че отдавна са заедно), който се бори с махмурлука, доказаната си суицидна мания и омразата към щъкащите наоколо Титанци, загубвайки току-що Бъркли на Блъф, не може да ви светне кой знае колко за атмосферата и ситуацията.
А това е важно, за да повярваш в мотивите на героите.
Затваряйки последната страница всичко идва на мястото си (освен симпатичния Ръшмор-ефект, с който се примирих без да разбера дори защо се казва така) и се оказва, че лекия и четивен стил помога на човек да се ориентира в небраното лозе, на което попада .

Подозирам, че съм чел и по-хубави неща от Дик, но и това като че ли си заслужава. Въпреки че смътните ми спомени са свързани с подозрението, че по-късите му неща ми допадат повече.
Струва ми се, че романът е съставен от няколко отделни свежи идеи, които можеха да напълнят и сборник със същите размери - извънземните, които имат вътрешнополитически различия по въпроса заслужава ли си да ни помагат; комарджийска игра на късмет и самообладание, с която се определя статуса ти на Земята; двама разследващи полицаи с пси-способности - човек и извънземен ( между другото, извънземния има бродирано с конци име върху тялото си, за да знаят хората кой е); група хора със специални умения, които се противопоставят на психически атаки чаааак от Титан; телепати, които мерят сили на нещо като покер и т.н.

Направи ми впечатление, че както и в някои други писания, така и тук на фантастичния фон се виждат немалко съвсем обикновени, битови подробности. Забелязал съм го и при други американски автори от същото поколение - Шекли, да кажем. Без значение годината и състоянието на човечеството, хората пият хапчета за махмурлук, ядосват се или се радват на личния си автомобил, гледат как децата играят в пясъчника, карат се със съпругите си, мислят Червените за лоши и прочие. Което не е лошо, помага на четящия да се почувства поне малко в свои води. Калифорнийски така.

Не знам дали си заслужава 8-те лева, но за прочитането на книгата не мога да съжалявам. Динамично написана е, липсват затлачващи моменти. Плюс 3-4 приятни обрата в сюжета и доста пряка реч. Чете се на един дъх, стига да ви допадне.

PS - Мда, объркал съм Филип Дик с Фредерик Пол по отношение на един сборник с разкази. Както и да е.

април 07, 2006

Сянката на марионетките




"Сянката на марионетките"
книга #7 от поредицата за Ендър
Орсън Скот Кард
Цена: 9 BGN




Беше време, когато се кълнях, че любимият ни мормон г-н Кард е най-доброто, което може да се случи на фантастиката. Тогава разказвах на всички как трябва само да започнат "Играта на Ендър", за да се влюбят в историите на децата-гении и като луди да изкупят всичко останало от същия автор.
И сега за мен Орсън Скот Кард си остава един от най-добрите разказвачи на фантастични истории. Но поредицата за Ендър е мъртва, струва ми се. Или в най-добрия случай е на командно дишане.


Има нещо много страдалческо в положителните герои на Кард. Всички до един трябва по християнски да опитат най-мътната горчилка на живота и да се примирят с факта, че нещата са такива, след което да изчезнат тъжни зад завесата. В редките моменти на щастие задължително липсва еуфория и обреченото бъдеще чука на вратата. Децата се терзаят за неща, които не минават и през ум на възрастните.
Въпреки трудния и доста тъжен път, който трябва да извървят героите, първите книги бяха събитие за нескромната ми натура. Белези от страхотните йезуитски диалози има и в тази, но почти всичко останало е различно. Харесва ми да си мисля, че силата на Кард е в достоверните образи и нещата, които трябва да преживеят и почувстват, за да разберат кои са всъщност и как точно да напуснат белия свят. Добре...

Но какво общо, по дяволите, имат тук конфликтите между Индия, Китай, Русия и Тайван?!

Още в "Сянката на Хегемона" се разбра, че с образите на дребно е свършено. Ще си играем на геополитически анализи и прогнози. Ще оставим фантастичните идеи на далечен заден план и ще се заровим с войни, империализъм и външна политика на едро. В новите книги правителствата вербуват гениалните деца в рамките на ред и половина. Индия капитулира в два абзаца. Армии се вдигат, биват подведени и свалят оръжие за минута. Мащабна история, спор да няма.
Обаче на мен не ми се нрави.
На това му се казва
обективно мнение, знам.

Така и не прочетох цялата книга (обаче прегледах финала - добрите победиха и всичко беше толкова тъжно). Ужасно се срамувам. Но разберете, това не е оня Орсън Скот Кард. А аз съм си почти същия, така че май наистина има нещо гнило.

Знам, че с горенаписаното не съм полезен на никой. Почитателите на цялата поредица така или иначе ще прочетат и тази. А тези, които за първи път чуват за света на Ендър, може би ще останат разочаровани и няма да посегнат към него.
Затова слушайте: феновете нека прочетат и тази книга, за да се убедят колко страхотни бяха старите. А вие, необременени с една от най-хубавите фантастични поредици в тоя край на Слънчевата система, намерете "Играта на Ендър" и се насладете на срещата си с Орсън Скот Кард. Аз съм я чел поне два пъти и вече съм неспособен на това.