февруари 18, 2009

Звездната сянка

Звездната сянка
Сергей Лукяненко
ик ИнфоДАР
443 страници
13 лева





За разлика от Студени играчки са звездите, в продължението не се наложи да се возя на виенското колело и ту да се радвам на висините на Лукяненко, ту пък да мърморя в ниското. Нещата се движат гладко в същия ритъм, на същото литературно, идейно и руско-вселенско ниво.

Плюсовете:
Интересен поглед върху личния рай и избора на живот, включително разумни причини в полза на подсъзнателния такъв; занемарен суперменски подход от първата книга; важни малки решения.

Минусите:
Великоруско скромничене; на места наивно и дълбоко душевно; побеждаваме защото сме най-съобразителни; важни големи решения; космически рицар в действие;

Повече и по-ценна информация може да добиете от копо и фил.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/19 - 300'000 възможности

февруари 10, 2009

Пощоряване

ПощоряванеПощоряване
Тери Пратчет
без издател
цена: 1.42 Мегабайта
страници: 504




Онлайн алтруизмът се оказва по-благонадежден от ик "Вузев". Въпросните издатели явно са го закъсали с новите книги на Пратчет и вече дори не буксуват енергично. А някои мили хора спретнали още един превод на български, за да потушат абстиненцията у всички останали. По-добре късно, отколкото в неведение.
След Дребнио волен народ сега си имаме и "Going Postal"; българското заглавие "Пощоряване" пасва идеално. Смея да твърдя, че преводът е чудесен, с много бележки от преводача и познаване на предишни истории и персонажи. Единственото, което липсва, е по-прецизна редакторска работа. На такива коне зъбите не се гледат, знам, но все пак.

Този път историята започва и свършва с Олян Ментелик (симпатичен измамник на едро и дребно), няма ги типичните за последните книги на Пратчет няколко паралелни сюжетни линии.
Анкх-Морпорк вони, ври и кипи, градската поща е потънала в прахоляк и птича тор, а семафорните кули на Голямата Магистрална Линия АД щракат денем и нощем. Прелюбимият ни Лорд Ветинари разказва на Олян няколко неща за Ангелите, Изборът и Г-н Помпа.
Следва чисто удоволствие. Има ли нужда да обяснявам колко е добър Пратчет? Добре, ето: мнооого е добър.

Често съм казвал, че във всяка своя книга Пратчет си харесва тема и я върти в ръцете си (образно казано), докато не оформи нещо едновременно оригинално, простичко и мъдро. Тук съставките на глината са монопол и дребни риби, класни мошеници, обвита в дим любов, забравени думи и всичко друго, което може да се намери в Анкх-Морпорк.
Готовата фигура прилича на пощенска марка, на която има надпис 'надежда, избор, сяра в чорапите' и шапка с крила.

В случай че и на вас не ви се чака за книжен вариант, пробвайте тук. Ако след време линкът умре, поискайте си.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/6 - с големи големи

февруари 02, 2009

Дори каубойките плачат - I част

дори каубойките плачатДори каубойките плачат - I част
Том Робинс
обединени издатели
199 страници
~10 лв. на старо




Преди време прочетох Вила Инкогнито и в момент на силно вълнение реших, че трябва ще прочета всичко на Том Робинс, което е издавано у нас. Всичкото се оказа всичко на всичко три книги. Всъщност четири книги, три романа. Каубойките е в две части. Впечатленията ми се основават само на първата.

Удоволствието от четенето е свързано основно със стила на Робинс. Което автоматично дисквалифицира книгата в дисциплината 'Книга за бързо четене в трамвая'.
Текстът е като симпатичен вулкан в горещ ден, от чийто кратер изригват каубойки, кадилаци и градински тоалетни. Облакът пепел е примесен с прахоляк от прерията, а лавата - с индианска кръв. А нейде в недрата всичко това е предизвикано от два могъщи палеца, с които можеш да хванеш на стоп каквото си поискаш. Дори катафалка и камила, да.
Ако на някого последният абзац му се струва излишно натруфен, ето опростената версия: Сиси Хенкшоу има гигантски палци, бяга от къщи и се превръща в легенда на пътя, където стопира всичко и всеки, непрестанно, с години. После се влюбва в художник с индианска кръв и попада в ранчо, пълно с каубойки. Край на първа част.

Тъй като съм склонен да нарека авторовия маниер на писане 'неповторим' (наред със забавен, мъдър, щур и култаджийски), не мога да предам кой знае колко от атмосферата.
А тъй като съм прочел само половината история, няма как да разкажа и сюжета.
Затова само ще споделя, че ми хареса много, въпреки високите очаквания. За вас, неизкушените, остава да потърсите книгата из кашоните. Но се пазете, капиталистите знаят, че е рядка и си умират да изнудват.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 49/61 - той, Графинята