Нощем с белите коне

Нощем с белите коне
Павел Вежинов
изд. на ОФ
2.18 лв. (ценова база: 1980г.)
395 страници (83% прочетени)




Много бях ядосан на книгата, но вече ми мина. Така и не я довърших, не открих смисъл да го правя.

Тежък късен соц.
Вали дъжд, времето е лошо и всички герои си спомнят за умрели приятели и роднини. Възрастен академик бута живота си на финалната права. Племеникът му някак се справя с младостта, мъртвия си баща и един желан аборт.
Няма искра, няма живец.
Не мога да повярвам, че съм се родил в такава тегава година.

Фантастичният елемент в книгата е само фон. Твърде повърхностен, незабележим дори. Всичко останало е соцреализъм, който по стил невероятно наподобява Черните лебеди на Райнов. Приятно описателно, ама мъчно и трудно, всичко е една мрачна инерция, по която можеш да се движиш и 200, и 1200 страници.

Само като си представя, че такава книга може да бъде светъл лъч в онази литературна действителност, се ококорвам. Явно има нещо ново в нея - да се говори за неангажиращ секс, командировки в бели държави, роднини с други политически възгледи. Обаче само това не стига.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/10 - вила на Витоша

Смъртта на Ахил

Смъртта на Ахил
Борис Акунин
ик Еднорог
цена: 7.50
страници: 334




Понасъбра ми се доста руска литература напоследък.
След страшно добрата Коронация на Акунин (препоръчвам!), ето още една негова. Тази е по-слаба, по-малко ме изненада и по-малко ще я помня.
Няма как - някой като вдигне летвата твърде високо, нивото трудно се поддържа.

Историята в "Смъртта на Ахил" се случва преди приключенията в "Коронация". Фандорин тъкмо се завръща от Япония, все така заекващ, пъргав, симпатичен и с прилежен перчем и мустачки. И вместо да се срещне със своя стар приятел белия генерал Соболев, се налага да оглежда трупа му. Известният герой от руско-турската война е издъхнал при съмнителни обстоятелства в хотела, след съмнителни срещи, носейки съмнителни неща със себе си.

Книгата си има всичко, наистина. Приключение, загадка, фатална жена, Царска Русия.
Но някак бледнее, очакванията ми бяха по-високи. Тук Фандорин е по-комичен със забавните си източни обичаи, историята на Лошият заема половината обем и финалът е едновременно очакван и недостоверен.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - нинджа

Клан Клан - Недоклан (III част)

Нова порция от позабравената рубрика "Писания, които не дочетох; не и по стандартния начин".

Този път става дума само за разкази. Не е лесно да прочетеш десетки един след друг. Затова оставям сборниците настрани, уж да им дойде времето, да отлежат, и подхващам друга книга. Понякога ги забравям, а понякога се сещам за тях и пиша каквото си спомням.
Ето:

Действителен романс
Ерих Кестнер
изд. Сиела
159 страници
14 лева




Топли и сърдечни разкази, стихове и (литературни) речи на истински майстор. Купих си сборника след като прочетох Трима мъже в снега и няколко вечери заспивах с добродушна усмивка. Кестнер трябва да бъде твоят учител в 3-и клас, добрият ти съсед, любимият чичо от летните ваканции и непознатият в дълго пътуване с влак.
Кестнер не е само детски романи. Но дори в кратък разказ за първата любов или за живота на момиченце на разведени родители, от написаното струи доброта. Банално, но факт.
Доброта.
И трудно обяснима вяра в хората.
Свеж делничен цитат:
Денят е чуден, слънце свети.
Камбаните сънуват Бог.
Градът мирише на котлети
и мъничко на зелев сок.

Дамата с кученцето
Антон Павлович Чехов
кк Труд
726 страници
14.99 лева




Този Чехов е непоносимо добър.
Не помня колко разказа прочетох преди да реша, че трябва да спра и да си почина (около двайсетина?), но сборникът си остана на една ръка разстояние от нощната лампа.
Оттогава като стане дума за къси разкази, казвам: "Аа, ти да видиш Чехов - с едно изречение те вкарва в картината. Но не е само заради най-точните думи. Например описва как пред нечий дом спира разкошна каляска с дебел кочияш и ти вече можеш да си представиш що за човек идва на гости" и т.н.

Народ от исихиасти
Деян Енев
изд. Омофор
65 страници
5.10 лева





Странно е колко много книги може да има в православна книжарница. Стотици. Рафтове, рафтове... А на витрината - Деян Енев.
Купих книгата заради чудесния сборник Всички на носа на гемията, но останах разочарован. Не заради съдържанието по принцип - нямам нищо против няколко разказа/есета на религиозна тематика, - а заради личните възгледи на автора по някои въпроси.
Например спорът за езика, на който трябва да се извършва богослужението. Новият български бил профанизиран, затова се служи на старобългарски. Той не е толкова неразбираем. Бил по-близо до езика на духа, до ритуала, до неуловимото. Литургията сама по себе си е тайна. А последният абзац представлява това:
"Българската православна църква в момента наистина има много проблеми за решаване - за заплащането на свещениците, за декапсулирането на висшия клир, за медийната политика и издателската дейност на църквата. Но измисленият спор за езика на богослужението не е сред тях."
Нека си назначат медийни съветници тогава. Сигурен съм, че много ще паснат на белия мерцедес, който стои паркиран на показ всяка сутрин пред Светия Синод. А пък че хората не схващат какво мърмори попът пред олтара...
Иначе стегнат и точен език, Енев го умее това.

Чупливи неща
Нийл Геймън
ик Бард
383 страници
10.99 лева




Все същата странна птица.
С няколко чудесни разказа.

Петте реки на живота

Петте реки на живота
Виктор Ерофеев
издателство:
страници: 184
цена: липсва (!?)




Продължаваме на руска вълна.
Но тази вълна е много особена - многоцветна, с неясна форма, неопределима посока и влачи със себе странни предмети (например: шише от индийска бира, дървена съветска значка, окървавена капитанска шапка, надпис от градска баня на немски език, снимка на хипопотам с надпис "Мали" и т.н., и т.н.)
Описанието на книгата вкратце включва думите "шантава", "интелектуална", "забавна", "странна", "трудно смилаема", "лесно смилаема" и "умозрителна".
Умозрителна, а, а?

Това е пътешествие по течението на пет големи реки - Волга, Рейн, Мисисипи, Ганг и Конго. Пътешествие в нечие съзнание, пътешествие в търсене, пътешествие-небивалица, навярно почиваща на лични прежвявания. Авторът сам съчинява обстановката и спътниците си, чийто брой непрекъснато се променя в зависимост от сюжетната нужда: постоянно изникват жени, странични наблюдатели, моряшки екипаж, революционери, предани приятели, алигатори, капитан и помощник-капитан. Появяват се от нищото, където и изчезват след няколко страници.
Въображаеми герои в нечий ум, който се шегува и надсмива, подиграва се и се примирява, сквернослови и ругае.

Както се вижда, не е лесно да се пише за тази книга. Бих я препоръчал, ако искате да сръчкате литературния дял в мозъка си, което в случая ще ви докара най-разнородни мисли: про-и-анти-славянски, геополитически, физико-физиологични, географско-исторически, еротично-интелектуални, приключенско-домошарски и др.
Жанрово е мелез. Нещо като скеч пътеписи.
Има много смях, някои редове се четат по 3 пъти.

Представям си Ерофеев като в сън. Седнал е на маса за вечеря, отворил е черепа си и ровичка нещо вътре. Непрекъснато говори, бързо и стегнато, все разказва за поречията на реки и за хора. Разказът е объркан, но с посока.
Накрая се събужда.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - (Бог): Бог е един.

Коронация

Коронация
Борис Акунин
ик Еднорог
8.5 лева
366 страници




Оценката я пиша в края, но отсега ви казвам, че ще е малко над 9.5 по десетобалната, така че продължавайте смело.
Ще пиша доволно и с настроение.

Царска Русия, 1894 година.
Предстои коронацията на Николай II ("николай-две", както би казал Димитър Пенев) и благородни люде от всички краища се изсипват в Москва за церемонията.
Сред тях, разбира се, е фамилията на Георгий Александрович, чичо на бъдещия руски цар.
Освен августейши особи свитата включва всякакви придворни длъжности - камерюнкери, хоффуриери, камериери, гувернантки, майордоми, камердинери, лакеи, форейтори и др.
Този строен оркестър от служещи (а не прислужващи) на Негово Височество си има диригент и той се казва Афанасий Зюкин. Още в самото начало за него стават ясни три неща - има внушителни бакенбарди, службата му е безупречна и непорочна и разказва историята в първо лице.

Не съм чел друга книга на Акунин, но знаех, че главният му герой е Ераст Фандорин (гледал съм Турски гамбит). Статският съветник в оставка е мистичен образ, за който никой не знае твърде много, но всеки е чувал.
След като племеникът на бъдещия цар е отвлечен дни преди коронацията, Фандорин се появява и тук - бързо и решително, придружен от мълчалив японец. И действието се завихря около него, въпреки че разказва Зюкин.
Това на пръв поглед не изглежда странно - приключението да се описва от страничен наблюдател, който невинаги е в центъра на събитията и който най-често разказва за главния герой през собствената си призма. Обаче придворният Зюкин е толкова различен от Фандорин, че на човек му иде да се смее с глас. Просто призмата е непоносимо забавна.
Придворният е класически иконом, който пестеливо се възмущава от всяка нерегламентирана постъпка, от всяка волност и неподходяща дума и действие. Възпитан и консервативен до дъното на душата си, царското семейство за него е по-важно от всичко на света, а удобството и благоденствието на членовете му са доживотна мисия. Тесногръд и вдървен от предразсъдъците си, Афанасий Зюкин е чудесен художник на времето, което си отива с последния Романов.
Фандорин от друга страна е праобразът на петдесетарския детектив. Мълчалив, винаги на точното място, майстор на преобразяването, не лиже височайши задници, не цепи басма и дамите го харесват. На всичко отгоре заеква, което само го прави още по-симпатичен.

След отвличането на малкия Михаил Георгиевич на сцената започва истинско приключение - из тъмни московски улици, в бавни и мъгливи реки, в стаите на Ермитажа и из подземията на педерастки сборища, в паркове и карети, в тъмни стаи сред князе и царе.
Всичко става бързо, всичко е интересно, а Зюкин винаги е възмутен от "безпардонното" и "кощунствено" поведение на някой от участниците.
Хуморът е на страхотно ниво - в големи количества, но хитро и ненатрапчиво поднесен.
Четях вечер, четях през деня, четях с кеф и с планове да чета още.

Този Акунин е много добър, да. И как умело е вплел разказа си в истинската история. Или обратното.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 22/23 - coffret

Иглата

Иглата

Хол Клемент (Hal Clement)
ик Орфия
цена 1 лев (на старо)
страници 286




Готови ли сте за малко петдесетарска научна фантастика?
На вашите екрани е г-н Клемънт (по паспорт Хари Стъбс), астроном и химик, бивш военен пилот, преподавател и автор на няколко научно - фантастични книги. В края на дните си получава титла Grand Master, a на негово име ежегодно се присъжда награда за юношеска фантастика.
Картинката се изяснява, нали?

Извънземен с желеподобна форма и полицейски функции е по петите на себеподобен. Преследването ги отвежда до земята, където двамата (Ловеца и Дивеча) благополучно разбиват космическите си корабчета до обитаем остров в Атлантическия океан.
Видът им позволява и има смисъл предимно в симбиозно съществуване с приемник, затова добрият извънземен се намества в тялото на момче, намира начин за комуникация и разказва за мисията си.
Островът е малък, заподозряните потенциални приемници на другия извънземен не са много, детективската игра на криеница започва.

Приятна, почти детска книга. С хубава природо-научна логика, криминална загадка и главен герой, на който всеки 13 годишен би завидял.
Не е суха, описанията са приятни, чете се лесно (ако не си в автобус, който пътува от половин денонощие) и в общи линии си заслужава, въпреки че темата се е изтъркала за последните 50-60 години.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 49/70 - лято с колела

Балада за Георг Хених

Балада за Георг Хених
Виктор Паскалев Пасков
изд. Народна младеж?
цена: N/A
страници: 150-200



Прочетох я преди няколко седмици и все не мога да се наканя да пиша.
Искам да е кратко и точно, като текста в книгата.
Да има емоция.
Едва-едва да разсмива, повече да натъжава.
Да се усеща пяната на отдръпналите се преди 50 години вълни.
Да те убеждава, че вътре е събрано много на малко място - нещо толкова трудно за повечето писатели, дори за самия Пасков в другите му книги (както казват прочелите ги).

Навярно е новела, навярно авторът никога не е писал нещо по-добро, навярно като малък наистина е обикалял из вехтите къщи по ул. "Искър", учил е цигулка и е схващал за какво всъщност се карат възрастните в тъмното. Не ми се проверява, харесва ми да си го представям така.

От една страна това е история за скрин, от друга - за цигулка. За треперещ старец или за малчуган. За щастливите минути или за мълчаливите дни. За детските спомени в главата на зрял мъж.

Началото трябва да се чете и след финала. Там е причината, там е и признанието.
"Двадесет и четири години след смъртта ти никой не знае нищо за теб. Малкото, което знам аз, едва ли има нещо общо с твоето изкуство. По-скоро то има нещо общо с мен. Защото бях забравил кой съм!"

Много силна българска книга; да, има и такива
и туйто

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - цар Виктор

Звездна вълна се надига

Звездна вълна се надига
Дейвид Брин
ик Бард
цена 3000 лева
страници 463




О, да!
Припомних си какво е да четеш хубава фантастична книга на нощна лампа и да не ти се спи, и да искаш да прочетеш още няколко страници, а после още няколко...
Книгата ми я даде hazel, която заслужава благодарности и бира. Аз също заслужавам подобни неща, задето не се отказах в самото начало, където има списък с имена на местности, раси и герои, както и схема на космически кораб. Сега и вие се стреснахте, знам, но спокооойно! Няма нищо излишно.
С известна трудност успях да преборя първите 17 страници, след които книгата си заприлича на съвсем прилична страховита класика.

Вселената, в която властват правилата на Ъплифта, се появява в написната по-рано (но у нас издадена впоследствие) "Потапяне в слънцето". Споменаха ми, че последователността не е задължителна и аз се съобразих.
Накратко: всяка разумна раса може да ъплифтне друга раса, проявяваща наченки на разум. Процесът включва генетични промени, които отключват процеси и създават условия за пълноценен разум. Расата-патрон властва над починената раса точно 100'000 години, след което сметката е платена.
Появява се обаче раса, която си няма патрон и сякаш е еволюирала сама на принципа на безброй проби и грешки, оставяйки в историята си бурни и срамни моменти, обвити в неяснота. Тази раса-скитник, разбира се, сме ние хората. Най-вече мразени, по-малко харесвани и донякъде изучавани с любопитство от останалите извънземни, хората успяват да приложат ъплифт на делфини и шимпанзета, без да прилагат на практика обичайния експлоататорски патронаж.

И така, имаме един изследователски кораб "Стрийкър", неголям, пълен с вода, в който разнороден екипаж от делфини (няколко дузини), хора (половин дузина) и шимпанзе (един брой) попада на загадка - големи колкото луни космически кораби, пълни с трупове, за които земния клон на Библиотеката не знае нищо.
Всички познати раси, особено по-фанатизираните, се нахвърлят върху "Стрийкър", за да изкопчат координатите на находката, защото смятат, че това ще ги отведе до прародителите, първата раса.
"Стрийкър" успява да се измъкне и каца на малка водна планета, която се превръща в скривалище и капан.
Книгата започва някъде тук.

Всичко, което се случва след това, е много класно изпълнение по всички параграфи - с много идеи, точен поглед върху детайлите, напълно изграден правдоподобен свят със свои правила и закони, обещаващи разклонения на сюжета, въпроси и отговори, разказ за цяла една вселена през погледа на хора (ок - същества), забързваща и разплитаща се история, лингвистика и делфинска поезия, напрежение.
Действието прескача кинематографично от един герой към друг, като от време на време включва дори дебнещите в орбита извънземни. Докато четях си мислех колко велик филм би се получил от всичко това, ако някой успее някак да създаде образите на делфини с присадки, механични накрайници и доловим диалект. Техният свят е описан по уникален начин - с всички езици, които ползват или са използвали, начина им на живот и поведение, социални контакти и приспособяване, сънища и поезия.

"Звездна вълна се надига" е за всички, които някога са харесвали фантастична книга. Може би не е най-подходяща за първа sci-fi любов, но за вече изкушените е абсолютно задължителна.
А аз съм толкова възхитен, че смятам някой ден да дам още един шанс на Килн хора, както и на останалите неща на Брин.

ОЦЕНКА НА ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 39/40 - Неговото Име Е Том Орли

Нощен патрул

Нощен патрул

Сергей Лукяненко
ик Инфодар
цена 11 лв.
страници 485




Сергей, славянско душо, трябваше ли накрая да се напиват с водка, да ядат кисели краставички и да обсъждат съдбата си?
Но да започнем отначало.

Доброто и Злото играят вечната си игра, която обаче си има правила. Всяка нерегламентирана намеса в съдбата на хората бива наказвана и другата страна получава право на ответно действиe.
Светлите магове от Нощния патрул дежурят из вечерни улици, подлези и метростанции на Москва и дебнат Тъмните. Те пък обикалят със своя Дневен патрул по светло. Свързва ги древна договорка, безпристрастен съд и Сумракът - странно място с различни физични закони, в което можеш да навлезеш, ако се напъхаш в сянката си (в пряк и преносен смисъл, мисля).
И войната си е война по всички параграфи - с дебнене, надлъгване, тайни планове, изненадващи сблъсъци, големи и малки битки, скрити козове и пешки, които се чудят за какво по дяволите е всичко това.

Книгата е съставена от три повести/новели, в които Антон Городецки (светъл маг трето ниво) се забърква в какво ли не - от амбициозен план на своя отбор до невъзможна любов. Полето на действие е (недотам) тихия фронт на Москва - с всички вампири, върколаци и прочие фентъзи пасмина, които налазват улиците на града.
Лукяненко пише много леко и въпреки това динамиката спада с всяка следваща история. Дотолкова, че в последната целият нощен патрул разпуска на вила, налива се с алкохол и размишлява за живота.
Освен това е трудно да паднеш в един и същи капан два пъти. След 'врътката' в първата история и неочаквания финал, в който се оказва, че големите играчи предварително са планирали всичко в една мащабна схема, номерът не е толкова ефектен в псоледствие. Совите никога не са това, което си предполагал.

Прословутата битка между Доброто и Злото е поутъпкана територия, дори когато я разкрасяваш с рационални закони, човъркащо съмнение и непримиримост с предопределеността. Но пък във фентъзито си има канони, дори когато е urban.
Лукяненко си заслужава, винаги е било така.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - горещо сърце, чисти ръце

Кошерът на Хелстрьом

Кошерът на Хелстрьом
Франк Хърбърт
ик Бард
цена 5 лева на старо
страници 317




Човек би трябвало да е предубеден като се захване с книга от автор, който така или иначе е останал в историята (и в мокрите сънища) на хиляди фенове с друго писание. Всички ми казваха (дори и продавачът), че тази е добра, но далече в класацията след Дюн. И много различна, и т.н.
Обаче - къде го чукаш, къде се пука! - аз подходих безпристрастно и без да ми пука коя книга е по-любима и харесвана, си прочетох "Кошерът на Хелстрьом" с най-голям кеф.

Книгата е много добра, особено в началото.
Агент от секретна американска агенция (без прибързани изводи!) лази сред притихналия треволяк около пуст чифлик. Партньорката му го чака в един ван, преструвайки се на летуваща художничка. Двамата са напрегнати, усеща се странноста на мястото, липсват животни и птици. Трябва да разберат какво се случва на това място.
А там се случва следното - има безброй подземни нива, където десетки хиляди индивида се подготвят да излязат на повърхността и да завладеят земята, въвеждайки правилен природен и еволюционен ред. По примера на насекомите.
Десетки години под земята, точно кръстосване и желязно възпитание в общността са довели да строга специализация - една част са бойци, други са работници, трети си падат само по интелектуалния труд. Всяка група също е разделена на още по-тясно специализирани подгрупи и т.н.
Кошер.

Някои от идеите в кошера ми напомниха за "Дюн" - запазването на ценните вещества у загиналите и споделянето им с останалите, например. Само дето тук Кошерът предизвиква отвращение.
Дочух, че соц-ком феновете много се кефели на обществото в кошера, което ме учудва - на немалко места Хърбърт съвсем ясно се е опитал да подскаже, че цялата тази история изглежда cool, ама няма нищо общо с хората. Подобна предопределеност ("ти ставаш за носач на храна, лягай за скопяване") блъска много притеснително в стомаха. Въпреки че изглежда ефективна.

Та началото е много добро, има напрежение, разкриват се тайни. На зачитащият му става интересно, браво.
Някъде по средата на книгата човек може да се наслади на страхотен вербален двубой межди служител на агенцията и кошерен възпитаник, внедрен в едно градче навън. Премерени, умни противници, които се примамват, блъскат, залъгват и пробождат с думи.

Финалът е претупан. Сякаш някой е натиснал Хърбърт да предаде по-бързо курсовата работа, защото сроковете изтичат. Прекалено информираща разходка из нивата на кошера и скалъпен завършек.
Въпреки това книгата си заслужава и получава висока

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 27/35

Сенна хрема

Сенна хрема

Станислав Лем
издателство Отечество
221 страници
1 лев нова цена



Още една книга на старо. Криза.
Тази я намерих, докато си чаках рейса, и започнах да я чета веднага. Първите 10-20 страници са абсолютно неподходящи за градския транспорт в летен сезон. Главният герой пътува из горещата като пещ Италия, поти се, дрехите лепнат, климатиците не помагат, въздухът е замрял, всичко е на ниски обороти.
Жега.
На всичкото отгоре мъжът постоянно се озърта, усеща се параноя, някой го следи. А той усърдно повтаря стъпките на жертва на убийство.
Нищо фантастично няма засега, освен че всичко това се случва на бивш астронавт.

Освен, че е малко трудно и лепкаво, началото ме изненада и със стила на Лем. Пълно е с имена на улици, хотели, барове и ресторанти, марки автомобили и всякакви други брандове. Нещо като при Б. Русев, но на място - всичко това показва, че астронавът е нащрек, запомня и регистрира и най-малки детайли, въпреки че топлината е като болест.
В следващия момент на футуристично летище, обезопасено срещу всякакъв вид атентати, се случва.. атентат, да, и нашият човек се замесва.
Дотук с екшъна.

Следват много на брой и много интересни разговори, разпити и дискусии, от които става ясно какво и защо се случва. Астронавтът е изпратен по следите на загадъчни убийства в италианско градче, защото отговаря на профила на жертвите.
Дузина чужденци изведнъж полудяват и се самоубиват в неадекватно състояние. Никой не може да разбере каква е причината.

Книгата може да се нарече и криминален роман, в който обаче не се търси убиецът, а истината, закономерността, причините. Нещо като научно-криминален роман, чиято цел е да се сглоби пъзела на реалността. С помощта на криминалисти, патолози, детективи, доктори, математици, физици, химици, икономисти, психолози и т.н. Всеки разпитва, надгражда, оборва и съставя теории.
Ако очаквате нещо друго или всичко по-горе ви се струва тъпо, няма да ви хареса.
За разлика от мен.

Затова:
ОЦЕНКА ПО ОРАЖНЕВАТА СКаЛА: 4/5 - минерални бани


ps - между другото съм длъжен да отбележа, че защитниците на читанка.инфо не са 100% прави и много хора четат там, само защото е 'далаверка'.

Игрите на Вор

Игрите на Вор
Лоис Макмастър Бюджолд
ик Бард
количество 335
цена 7.99




Хората харесват Бюджолд заради Майлс. Лично наблюдение.
Майлс Воркосиган е с аристократично потекло, наследник на висши военни в императорския двор. Роден е с физически недъзи заради отравяне на бременната му майка. Високотехнологичните операции и импланти не са успели да компенсират напълно щетите и той прилича на накуцващ мутант. А привилиегиите, с които се ползва фамилията му, често имат обратен ефект върху него.
Майлс обаче е умен. И хитър, и съобразителен.
Героят мечта - с ум и дързост срещу всички обстоятелсва.

Едва завършил военната академия (или школа от тоя род), младежът със синя кръв е изпратен на пуста планета, за да се занимава с... метеорология. Почти успява да се самоубие по невнимание, забърква се в бунт и бива отзован. По странно стечение на обстоятелствата среща свой приятел от детинство (всъщност Самия Император), след което се започва с едни машинации, двойни игри, влизане в чужда роля, инриги с няколко флотилии, разгадаване не заговор, предотвратяване на военна инвазия и т.н., и т.н.

Имах неблагоразумието да чета книгата в продължение на 2 месеца, въпреки че и 1 ден стига. Сюжетът започна да ми изглежда твърде накъсан, а историята - прекалено разнолика. Всичко е заради тези 2 месеца, знам. Но остана у мен като кофти впечатление.
По същия начин запомних и постоянните препратки към предишни събития с Майлс с една наемна флотилия, които авторката ще опише след известно време в друга книга. Която трябва да прочета, ако Майлс ми е харесал.
Преводачът на места се е изтървал. В момента се сещам за Сетаганда/Кетаганда.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 12/17 - вор********

Годината на дивия заек

Годината на дивия заек
Арто Паасалина
ик Колибри
6.50 лв.
206 стр.




Видях, че някой е описал книгата с изречението "Бягство по финландски." и много се ядосах, че ми го е откраднал. Затова дори няма да сложа линк към него.

Няма свобода без бягство.
И журналистът Ватанен го разбира една вечер в гората, търсейки заек, който току-що са блъснали с колата. Превързва го. Успокоява се. Без да бърза се оглежда, ослушва и решава да върви пеша и без посока. Не иска да се връща на работа, не желае да вижда жена си.
Когато не харесваш начина, по който живееш, трябва да го промениш.

Човек и заек пътуват из финландската провинция и се наслаждават на живота. Далече от градовете, врявата и грижите на модерния (книгата е писана 75-а) човек.
Ватанен е извоювал свободата от самия себе си.
И постоянно се случва нещо смешно. Книгата всъщност е много забавна. И бърза. Десетки персонажи влизат в кадър за малко и изчезват. Полицаи, военни, политици, алкохолици, пенсионери, проповедници, ловци и всякакви други, които обитават севера.

Не знам какво повече да напиша.
Мъж, заек, свобода. Забава.

Палците щръкнаха.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - няколко месечен запой с годеж

Български хроники - 3 том

Български хроники - 3 том

Стефан Цанев
ик труд / ик жанет-45
страници 551
лева 14.99




Фенският огън става все по-буен, поглъща мебели и завеси. След историческата книга от журналист, следва историческа книга от писател. Явно хората, които са свикнали да бъдат четени (или поне искат да са такива), се различават от тези, които пишат учебници. Защото моите асоциации за историята са само и единствено от училищно време, което не ми е оставило ясни спомени. Кой беше Фердинанд, кой беше Батенберг, а Стамболов и Стамболийски как се омотаха, а оня Цанков какъв беше, ами сърбите последно прецакаха ли ни или ние тях?..
А пък може и просто да забравям и училището да не ми е виновно за нищо.

Третият том от Хрониките обхваща времето от Освобождението (1878) до един момент през Втората световна война (1944), когато заровете май вече са хвърлени. И картите са раздадени. Ние сме all-in. Резултатът е ясен.
В далечната 1878-а година обаче българския народ започва да се опитва да бъде европеец, да гради дръжава, да се обединява, да кове закони. Да сплетничи в парламента, да фалшифицира, да се опиянява от властта, да прави преврати и контрапреврати, да убива противниците си.
Този период в историята ни е толкова шарен, че докато четях, казах на някой (не помня кой, иначе щях да го линкна) "Няма такова фентъзи като нашата история, целият екшън е вътре и не е банален, защото няма хепи енд".

Има нещо очарователно в това да научаваш факти за отдавна отминали събития, да откриваш взаимовръзки, да съзираш възходи и падения. Да усетиш как хората са искали да стане едно, пък то станало съвсем друго. И да се убедиш, че народите не са приятели - има само интереси, сфери на влияние и лични интереси.
Остава горчилката след всеки повод за гордост да виждаш поне две грозни и кървави неща, които те връщат на земята.
И не е вярно, че българската армия не е губила битка. Губили сме. Лошото е, че след спечелените не сме знаели къде и как да спрем, за да се утвърдим.

В голямата си част книгата се върти около личността на Стамболов, чиито действия са комай прекалено идеализирани. Защото хората около него изглеждат странно непоследователни, а постъпките им - нелогични и ирационални. Явно си имаме пристрастия. Но по-добре интересна история с лека украса, отколкото суха хронология, която отвращава четящия.
Всеки прави изводите си сам, затова трябва да се чете повече. Информацията оттук и оттам, а заключенията - на ум.

С ръка на сърцето препоръчвам книгата, историята трябва да се знае. Наистина.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - двама ходят, един спи

Лекарство против северния вятър

Лекарство против северния вятър
Даниел Глатауер
ик Обсидиан
15 лева
238 страници




Ако някой помни какво е 'епистоларна проза', да знае, че тази книга е нещо... е-пистоларно.
Който е забравил - да си припомни.

Тъй като закъснях с това ревю/преглед/оценка/обзор/мнение, мога спокойно да огледам кой и какво е писал по повод Глатауеровата книга. Мнения всякакви, предимно разнопосочни.
Харесващите харесват как леко се чете, остроумните диалози, достоверния поглед, интересния финал. Нехаресващите не харесват лековатия стил, липсата на истински хумор, скалъпената история, неоправданото очакване.
Хора всякакви. Пък и темата е плодотворна за масов диспут - мъж и жена се запознават онлайн заради сгрешен имейл, започват да си пишат, да се опознават, да любопитстват, да се харесват, да се търсят, чакат и разминават. Целият роман е поредица от мейли - Лео пише на Еми, Еми пише на Лео.

Аз съм от харесалите книгата. Заради простичкия, но непренебрежим факт, че толкова прозаичен сюжет успява да разкрие още няколко пласта от и без това подлагания на многократни дисекции емоционален човешки спектър.
Ебати изречението, дългото неписане ми се отразява. В многословие и маниерничене.

Възприемам книгата като разказ за сладката самозаблуда, за търсенето, надеждата и трупащите се емоции. И за (нуждата от) изграждане на нечий образ, невъзможно твой и непосилен за сбъдване.

Останалите мнения - цонко, ylith, exquisite, carreragt, те четат, автора.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 31/40 - фатално "Еми"

Моят чичо Осуалд

Моят чичо Осуалд

Роалд Дал
ик Унискорп
255 страници
7.00 лева





Хумористичен и немалко еротичен роман. На места е много забавен, а на други се чувствах като с посредствена книга-игра - често минаваш по един и същ път, правиш правилните неща и пак не се получава кой знае колко интересно.
(На корицата има... гръд, нали?)

Става дума за младия Осуалд, който разказва какво е правил, за да натрупа милиони. В началото го изпращат от Англия във Франция, за да види свят. Той напуска квартирата (където хазяинът се храни грозно с отвратителни неща; как иначе) и пристига в Судан, където търси легендарна муха. Изсушиш ли я, се превръща в могъщ афродизиак. Следват безумни сцени.
Осуалд е хитър, ловък, много дързък и сексуално ориентиран. Натрупва хиляди лири. Запознава се с пропаднал преподавател, който тъкмо е измислил как да замразява и запазва с години семенна течност. Решава да събере такава от десетки известни мъже в Европа и Америка - Айнщайн, Пикасо, Щраус, Реноар, Киплинг, Пучини, всякакви царе, музиканти, артисти, и да я продава на богати жени.
Впуска се в рисковано пътуване с една страшно хубава девойка (за която дори нарушава желязното си правило никога да не спи втори път с една и съща жена) из широкия свят, където е пълно с даровити мъже, които пощуряват след доза суданска муха.
Всичко това до финала, където Осуалд е леко прецакан.

Забавно и непретенциозно, с много добри попадения, които биват леееко помрачавани от моменти на зацикляне.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 2/3 - две дози

Трима мъже в снега

Трима мъже в снега
Ерих Кестнер
издателство на нац. съвет на отеч. фронт (1959г.)
193 страници
7.70 лева




Най-яркият ми спомен от книгите на Кестнер е Малкият мъж. Човекът, който живее в кибритена кутия и работи в цирк. Във втората книга си намери Малка Мис, с която имаха някаква миниатюрна рожба. Следва Емил (и детективите), както и смътни образи от аудиограмофонен вариант на "Антон и Точица".
Кестнер е великолепен детски писател - забавен, мил и топъл майстор на думите, който дори в бедите е щадящ към децата. И винаги намира начин да прокара смислена възпитателна линия. Ако си имате деца, четете им Ерих Кестнер. И Линдгрен, разбира се.

"Трима мъже в снега" е роман за възрастни, но в него я има топлината и уюта на историите за деца. Игривата предвидимост и усещането за хепиенд не дразнят, дори са в полза на романтичния поглед върху приятелството между непознати и любовта от пръв поглед.
Всичко това е описано с точни думи, кратки изречения, чувство за хумор и много обръщения на "Вие". Започнеш ли да говориш с някого на "Ти", вече сте повече от познати.

Собственик на много фабрики и банкови сейфове участва анонимно в конкурс на собствения си завод за рекламно лого. Печели второ място и за награда получава ски-ваканция в планината. Там отива и бедният младеж, който печели първа награда - притеснен, само с един костюм и дребни пари в джобовете си.
Следва недоразумение, заради което младият мъж е третиран като милионер, а милионерът (чиято титла е 'г-н Таен съветник') - като дрипав натрапник. Двамата се сближават, появява се красива девойка и т.н.
В снежната планина има смях, изненадващи ситуации, приятелство и любов. И уж невинен, но укоряващ поглед върху лицемерието и изкривения морал на хората, които посрещат по дрехите (и май не са способни на друго).
С 5 думи - много(1) симпатична(2), романтична(3), мъжка(4) история(5).

Други мнения за книгата - положително при Цонко и отрицателно при, ъъ CarreraGT.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - казимир!

Войната се завръща

Войната се завръща
Анри Пози
ик "Колибри"
16 лева
332 страници




Тлеещият ми афинитет към Историята се разгаря. Резултатът е четене до 2 през нощта, ровичкане в нета и обсебване на разговорите с приятели. Възможно е да става все по-зле, да.
Чувствам се като 50 годишен, който е играл тенис 2-3 пъти в училище и чак сега решава, че този спорт всъщност си заслужава и трябва на всяка цена да се практикува. Вината донякъде е на учителя и методологията, но за това след малко.

Анри Пози (1879-1946) е френски журналист с множество официални и неофициални връзки в Източна Европа. През 1934 година пише тази книга, в която се опитва да разкрие на французите какво се прикрива от медиите и официалните власти относно състоянието на Югославия, относно действията на сръбските власти в анексираните територии и начинът по който преначертаването на Европа след Първата световна война поддържа тлеещ огъня на ревизионизма и реваншизма.
Признавам си, забравил съм почти всичко от новата ни българска история. А във "Войната се завръща" има много неща за България.
Ама пък в кой учебник пише какво се случва с Македония след войната, когато е присъединена към новоучредена Югославия? В кой учебник са описани отношенията ни със съседките - победителки, апетитите, напрежението? Къде са анализирани великосръбските идеи между двете войни, как ни засягат и как се гледа на тях от Великите сили?

След 1СВ картата на Европа е прекроена. От някои победени държави са откъснати части, чието население и история нямат почти нищо общо с прилапалите ги. Чехия, Румъния и Сърбия гризат яко от унгарска територия, последните две плюс Гърция - от нас.
Авторът започва с истории за Хърватия, която по нищо не е близка до сърбите (история, религия, цивилизация, манталитет), но е включена в Югославия. Започва претопяване, поддържано с военна сила и полицейщина. Югославия, която (според автора) от малко кралство се превръща в силна европейска държава, започва да вижда и на яве империалистичните си блянове.
В Македония положението е плачевно. Веднага след като са очертани новите граници, половин милион македонци (нека ги наричаме така, въпреки че говорят български, пишат на български и ходят в български църкви) напускат земите си и се заселват в България. Останалите са оградени с телени огради и това е най-малката злина, която им се случва.

Във втората си част книгата включва много описания на зверства и изтезания, на които са подложение македонците при съпротивата си срещу сръбската асимилация. Без значение дали става дума за отказ за женитба, изнемогване заради принудителен труд, укриване на хайдути или избягал в България роднина. Няма да описвам изобретателните методи заради хората със слаби нерви.
А как иначе да сърбизираш хора, които са с ясно съзнание, че не са сърби. Пропъждаш българските попове, назначаваш свои учители, налагаш друг език, унищожаваш всички паметници - добре. Но въпреки това те не се дават. Убиваш, заплашваш, изтезаваш. Ограждаш с бодлива тел и вълчи ями, за да не влизат комитите на ВМРО, чието отмъщение всеки път е кърваво. И поражда още насилие...

Книгата не е само това. Въпреки наивността и вярата в някои водачи на великите сили (едва ли не като са подписвали договорите след войната, са искали по света да тече мед и масло), авторът е с автентични наблюдения. Лично, на място, в разговори с политици, полицаи, чиновници, обикновени хора.
В това време Франция е 'по-големият брат', Франция купува оръжие и помага финансово на Югославия. В Белград има паметник на френския воин. Французите се ползват с привилегии.
И един французин пътува из Хърватия, Сърбия и Македония. Описва нещата, които е видял и издава книга. Във Франция отзивите са мълчание или хули. В Сърбия го осъждат задочно на 20 години, а най-влиятелната сръбска военна организация му издава смъртна присъда.
Анри Пози предвижда убийството на сръбския крал Аександър (убит от българин при визитата си във Франция, след като от дълги години ВМРО му е вдигнала мерника; но на заден план винаги има и по-стратегически кукловоди) и предупреждава, че ако някои договори не се ревизират мирно, втора световна война е неминуема. Bingo.

Книгата е доста дебела за толкова страници и струва 16 лева, кеото ми се струва множко. Особено като се има предвид, че се намира и онлайн в частта си, която е издадена в Бъгария през 30-те години на 20 век и описваща какво се случва в Македония.
Препоръчвам я на всеки, готов съм да я давам и назаем срещу съмнително обещание за връщане.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - югокарикатура

Безотечественик

Безотечественик
Кърт Вонегът
ИК Бард
120 страници
7.99 лева




Голяма суша. Започнал съм дузина книги и не мога да довърша никоя. Вонегът е чудесен повод да прекъснеш подобна серия.

Това не е роман, а нещо като кратки есета на всякакви теми. Просто написани мисли за живота, Земята и всичко останало.
Вонегът е стар, изморен, може би примирен. Болезнени истини без скрита символика. Кратко, ясно и тъжно. Но усмихнато и остроумно.

Вонегът не харесва това, което правим със своя живот и живота на другите; с цялата планета. И май вече няма сили да ни го обяснява по заобиколния начин.

Истинско ревю за книгата - тук.
И бонус - сайт с ежедневни цитати от Кърт Вонегът.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/9 - херцогиня в студена, дъждовна вечер

Всички на носа на гемията

Всички на носа на гемията
Деян Енев
изд. Фабер
цена 8 лева
~300 страници




Купих си книга на Енев заради препоръката на Андрея Илиев, чието мнение за литераура (и не само) ценя много, особено пък когато става дума за разкази.
Много е лесно да се разочароваш, когато са ти казали, че някой е много, извънредно и безусловно добър.
Да, ама не. Не се разочаровах, прочетох всички разкази и потвърждавам, че Енев е голям майстор.

Някои са тъжни, други те перват незлобливо по врата, трети разказват тиха история, издухват дим в очите ти и изчезват. Вътре са бабините козунаци, ожулените колене, най-хубавото момиче в махалата, странният съсед със стъклен поглед.
И смъртта е вътре - неизбежна и логична, защото началото има и край. А от някои трупове изникват истини, които трябва да знаеш; затова не се страхувай, поседни, послушай.
Вътре е лудият, който си мисли, че е гълъб, но не иска да пропусне среща със сина си, чиято походка с ръце в джобовете доказва кой е най-страхотния татко на света.
Вътре са и най-страхотните и точни сравнения и метафори. Индиговото цигане, гладно като мида!

Дълго време я четох, още по-дълго се колебах как да разкажа колко хубави са повечето разкази. Мога да цитирам наградите на автора, колоритния му живот или интервюта. Но тях ще си намерите сами.
От мен - едно 'заслужава внимание!'

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - кандидат-гимназисти