август 28, 2006

От прахта родени

От прахта родени
Рей Бредбъри
ИК 'БАРД'
127 стр.
6.99 лв.

Бредбъри е поет.
Носталгичен и тъжен по оня начин, по който един възрастен човек може да върне времето, спомняйки си детството. Започването на лятната ваканция. И уханието на кухните събота сутрин, възрастните съседи, най-добрите приятели. Странните роднини, прахът на тавана, шепотът в комините. Всички онези неща, в които вярваш, докато си дете.
Който е чел Бредбъри, ще ме разбере.

Книгата е писана повече от 50 години, а е само 127 страници. Бредбъри сам разказва, че през годините заедно с Чарлс Адамс - авторът на 'Семейство Адамс' - са имали общи планове и идеи, но времето минавало и всеки вървял по пътя си, а когато книгата била готова, Адамс вече бил там, където обитават любимите и на двамата същества. Всеки може да открие сходство между Семейство Адамс и героите в "От прахта родени".

Тази книга е разказ за Къщата и Семейството. Меланхоличен, топъл и тъжен разказ. Без засукан сценарий, фабула, завръзки и развръзки.
Поет, който пише проза - това е Бредбъри.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/16 - вкус от детството

август 18, 2006

Многоръкият бог на далайна



Многоръкият бог на далайна
Святослав Логинов
ИК 'Бард'
447 страници
6.70 лв. на промоция




Спомнете си някоя стара електронна игра, подобна на Xonix. Правоъгълник, в който се лутат едро чудовище и някакви гадинки, а ти си малък и обикаляш отстрани, внимателно ограждайки все повече и повече земя, докато на звяра му отеснее и процентите в горния край на екрана достигнат нужното ниво. Всяко заградено място става безопасно и разкрива красив пейзаж, а ако сте попаднали на версия за възрастни - разголена кака.

Представете си сега, че на основата на всичко това е написана книга.
Веднага ще се сблъскате с многото 'чужди' думи - тесег, илбеч, далайн, тукка, парх, чавга, оройхон, зог и т.н. В началото е трудно, после човек свиква и приема, че в правоъгълен свят, където всяко парче земя е квадратно и е отделено от другите с права линия, нещата ще са по-необичайни и различните думи са само началото.
Хората живеят на земя покрай стената, морето е отрова и вътре живеят всякакви гадини. И, разбира се, Многоръкия Бог - огромен звяр, която се появява тук-там и ограничава популацията по жесток начин.
Главния герой е илбеч - човек, който може да строи в далайна (това е въпросното отровно море). Хората обаче не му се радват и не го носят на ръце. А отделните владетели се опитват да го хванат, за да строи по поръчка. Друго си е да проправиш път в гръб на противника, няма спор.

Нататък нещата са като във всяка история - има проклятие, лоши власти, жестоки познати от детството, любовна мъка и малко екшън. Интересното е, че всичко това се случва в правоъгълник, който може да бъде обходен за няколко дни. Хората не са много, животните са само няколко вида и рядко някой се пита какво има зад стената. Всеки знае, че великият Тенгер е построил всичко това за Многоръкия.
И не гледайте корицата - тоя тип с джинси и цицорестата мадама с къса пола са от друг филм.

Книгата е добра, но твърде дълга и досадна на места. Има стотина страници, в които нашия човек се лута насам-натам, строи и се крие. Не се случва нищо кой знае какво, само се появяват нови хора с нови имена. Той става все по-жесток и обладан от идеята за застрои целия свят. Накрая и това се случва, но няма да ви кажа какво става след това. Няма надпис "Next Level", де.

На тая книга и трябва един замък и два-три меча и ще може да я пишем "фентъзи".


ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 2/3 - гвааранз с нойт - дъвче се дълго

август 16, 2006

FACTOTUM



FACTOTUM (Момче за всичко)
Чарлс Буковски
ИК ФАМА
220 стр. за 9.99 лв. (обаче подарък)








Харесвам писанията на задните корици на книгите да имат нещо общо със съдържанието им. А тази има:

САЩ, четирийсетте години на миналия век. По света се води война, но тя остава незабелязана за Хенри Чинаски, който води своята лична война. Отхвърлен индивидуалист и начинаещ писател, той кръстосва страната, от време на време си намира някаква работа - коя от коя по-затъпяваща, - но обикновено бива уволняван заради неспособността и нежеланието си да се нагажда към средата.

Романът "Factotum", както и цялото творчество на Чарлс Буковски, е сплав от нежност и бруталност, откровеност и достойнство, без капка сантименталност или претенциозност.


Книгата ми хареса. След "Всичко на масата" знаех, че каквото и да прочета за Хенри Чинаски, ще ми хареса. Ако тепърва ще се забавлявате, блъскайки се челно в Буковски, започнете първо с нея. Като се запознае човек с първите 15 години на някого, нещата след това са по-интересни. Понякога изненадващи, но смислени. Ако въобще искате да откриете смисъл в действията на човек, чийто избор със сигурност се различава от вашия.

Смях се много. Изкушавам се да попрепиша малко от поредното интервю за работа, на което се явява Чинаски. Не е най-забавното, но ми е любимо. Ето:

Събеседването водеше плешив мъж със странни кичури коса над всяко ухо.
- Даа... - започна той и ме погледна.
- Писател съм. Временно изгубих вдъхновението си.
- О, писател, виж ти!
- Да.
- Сигурен ли си?
- Не, не съм.
- Какво пишеш?
- Най-вече разкази. А освен това привършвам един роман.
- Роман, а?
- Да.
- Как се казва?
- "Капещата чешма на моята съдба".
- О, това ми харесва, за какво се разправя?
- За всичко.
- За всичко? Искаш да кажеш, че и за болестта рак, например?
- Да.
- А какво ще кажеш за жена ми?
- И тя е вътре.
- Не думай. Защо искаш да работиш в магазин за дамски дрехи?
- Винаги съм харесвал дами, облечени в дамски дрехи.


Книгата е много непретенциозна и естествена. Дотолкова, че понякога натуралния език (който всички използваме; ок, някои от вас правят изключение, но и вие сте в книгата - като жената на интервюиращия и рака) и липсата на каквито и да е евфемизми стряска дори мен. Но се свиква. А диалозите са убийствени.
Няма фабула, няма сюжет, няма загадка, чието разкриване да ни погъделичка. Както е в живота. Нещата просто се случват, едно след друго, понякога тъжни, понякога весели. И финалът не е такъв, какъвто искаме да бъде - нагласен, предвидим и щастлив.

Доколкото схванах (разглеждайки рафтовете в онлайн книжарниците), в България са издадени общо 3 книги на Буковски. Ако греша, поправете ме. И ми кажете коя книга трябва да прочета, за да знам какво се случва с Чинаски между "Всичко на масата" и "Factotum". Защото в Уикипедия пише, че тоя човек е написал доста.

Утре ще гледам филма и ще драсна коментар.

ОЦЕНКА ПО ПРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - специалитет "Чинаски"

август 08, 2006

За подмяна


За подмяна (Spares)
Майкъл Маршал Смит
ИК "Бард"
320 страници за 3.40 лв.




Ето това е фантастиката, която бих искал да срещам по-често.
Но явно ми е трудно да пиша за книги, които харесвам. Изкушавам се да разказвам историята, да цитирам, да използвам клишета и в общи линии да прецакам идеята, а именно - че това е книга, която трябва да се прочете.
На всичкото отгоре сядам да пиша това за пети път и не знам как точно да подходя.

Затова идете и си купете "За подмяна", ако харесвате:
- фантастиката, в която се говори за хора, а не за научни трудове
- мрачна, сурова и реалистична атмосфера
- герои, чието минало не ги прави добри или лоши, а истински
- качественият хумор, черен в повечето случаи
- свестните фантастични идеи (явно отглеждането на клонинги, чиято основна цел е да са донори на органи за оригиналите си, е познато и преди Островът)
- Реймънд Чандлър
- острите диалози
- идеята за Ню Ричмънд - град, образувал се след като хиляди хора заселили приземилото се и незнайно защо останало там огромно средство за транспорт с повече от 200 етажа
- неподправена житейска философия, която горчи
- пасажи, които ви се иска да подчертавате с молив
- хубав финал
- 320 страници за по-малко от 4 лева

Изрових няколко линка на български - за книгата, за автора и за другите му романи. Внимавайте обаче, има подробности и може да си развалите кефа с набързо погълнато резюме. "За подмяна" не е екшън, който може да се разкаже на 10 реда. Ето: Сивеостен, Shadowdance, както и официалния сайт на Майкъл Маршал Смит.
Пожелавам ви приятни часове с книгата. Сигурен съм, че ще ви хареса.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 - вече любимо

август 02, 2006

кк Старплекс


кк Старплекс (Starplex)
Робърт Дж. Сойер
ИК "Бард"
287 стр. за 3.57 лв.




Да си го кажем направо: това е научна фантастика.
Алергичен съм към романи, които на места едва успяват да избегнат етикета "Реферат по химия/физика/астрономия". Този не е от тях, но докато четях книгата, на няколко пъти ми се щеше да я оставя за друг път. Само след страница обаче нещата ставаха много интересни. Пък и не е кой знае колко голяма, така че успях. Противоречиво четене падна.

Не оставяйте с грешно впечатление, книгата е доста идейна. Но на места се чувствах като в небрано лозе. Авторът, например, предполага, че знам какво е тест за паралакс на достатъчно широка основа, за да се измери точното разстояние. И после иска да се отнасям сериозно към 'спасяване' на бебенце на съществата от тъмна материя, които са големи колкото Юпитер и дърти като Вселената, буквално. Не че е невъзможно, но е някак.. детинско?
Спасиха отрочето (вкопчено в орбита около звезда, между другото; така е като излизаш от двора/галактиката си) и голямата топка им каза "Ние приятели". Аууу.

Вчера започнах да разказвам книгата на един приятел и се оказа, че има много интересни неща за разказване. Много интересни идеи. Дърдорих повече от 5 мин. При това аз фъфля бързо и такъв период за мен си е маратонска дисциплина.
Феновете на по-научната фантастика ще останат доволни. Аз, който не съм толкова запален по точните науки, се изкефих на доста авторски хрумки. Например:
Междузвездните портали, които могат да се ползват само ако първоначално бъдат активирани и от двете страни. Малка застраховка че преминалите през портала същества ще срещнат от другата страна що-годе развита раса (която все пак лети в космоса), а не мекотели в първичната супа.
Или пък транспортиране в миналото на звезди от четвърто поколение (тежички значи), за да се достигне критичната плътност, когато Вселената няма нито да се разширява, нито да се свива и ще е практически безсмъртна. Малко кофти го обясних, но на хората, които книгата би им била интересна, ще ме разберат.

Сещам се, че преди време четох статия на Робърт Сойер, вижте я, заслужава си. Има подробности за самия него. Наскоро май е спечелил "Хюго". И не харесва фентъзи, така че е Ок.
Най-важното за мен е, че в книгата е обърнато внимание на човешки проблеми. Въпроси за общуването, кризата на средната възраст (наближавам петдесетака, оплешивявам, а съм спал само с четири.. я, каква е хубава тази млада колежка.. дали ме намира симпатичен заради шефското място или чувството му за хумор?), безсмъртието, любовта, войната, дълга, прошката и т.н.
И е добър разказвач, особено когато описва. Без значение дали е пасторален пейзаж на Земята или динамична битка в космоса, човек лесно си представя картината.

Сюжета на книгата не ми се разказва, защото ще обезмисля четенето и. Не се притеснявайте от анонса на задната корица - там е разказано много, но не е вярно. В общи линии има извънземни, хора и делфини. Общуват трудно, но за това си има причини. Намират се в космически кораб, чиято цел е общуването с други цивилизации. Освен тия, които са на борда, де. Има и портали, разпръснати на безброй места из Вселената. Влизаш под различен ъгъл и с различна скорост, след което се оказваш на друго място.
Човек като преглътне научните факти, е забавно. А, и смислено.

Май ми хареса.
Не знам кога ще прочета друга негова книга, но и това ще стане. Препоръчайте, няма да е лошо.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 15/20 - твърдо и сериозно меню