юни 07, 2008

Кантата за Лейбовиц

Кантата за Лейбовиц (A Canticle for Leibowitz)
Уолтър Милър Мл.
ик Неохрон
цена 5 лв
301 стр.




Признавам, тази книга е пост-апокалиптичен роман с познатия за шейсетте години поглед от ръба на ядрената пропаст; футуристична история за саморазрушаващото се човечество.
Но "Кантата за Лейбовиц" е и много повече.

Изградена от три части, първоначално публикувани като самостоятелни разкази в The Magazine of F&SF, книгата проследява различни моменти около съществуването на католически манастир, чийто покровител е загиналият по време на Огнения Потоп учен Лейбовиц.
Католически манастир. Покровителят е учен. Евреин.

Самият разказ прави дълги подскоци, започвайки с FIAT HOMO (да бъде човек?) по времето, когато цивилизацията тепърва се отърсва от катастрофата. В средновековни условия монасите събират оцелели парчета информация, преписват механично неясни текстове и по всякакъв начин се опитват да акушират на прераждането на знанието.
А дозите религия не дразнят. Вярата и чистосърдечното посвещаване създават усещане за мисия и значимост, за нещо по-важно от църковни норми и канони. И съсредоточеното, бащинско обгрижване на жалките останки на науката, почти механично и без разбиране, методично, с кроткия плам на послушника, успява да спести критичният поглед, с който съм свикнал авторите да оглеждат религията.

FIAT LUX (Да Бъде Светлина) ни прехвърля векове напред, когато посъвзелото се човечество отново започва да воюва, примитивно и наглед безмислено, а учени и монаси спорят дали хората трябва първо да помъдреят преди да използват знанието или да го използват, за да натрупат мъдрост. Пътят от невежеството до преоткритата самоунищожителна сила е постлан с добри намерения.
Плашещата цикличност в начина, по който пишем историята си, хвърля петно върху усещането за ренесанс. И първата светеща електрическа крушка от столетия насам е кулминация - и за края на тъмните векове, и за началото на грешки, които ще се повторят.

FIAT VOLUNTAS TUA (Да Бъде Волята Му) показва високотехнологичен свят, в който човекът отново лети и отново е на път да зарови костите си дълбоко под земята.
Престъпление, наказание, милосърдие, отговорност. Изкупление. Надежда.
Пробудено човешко лице, урудливо и глупаво, тепърва прохождащо. Но човешко.

Нямам представа защо някой е прекръстил книгата и на български е по-известна като Апокалипсис I, нито пък дали точният превод включва думата 'кантата' в себе си. Също така се шири мнението, че изданието е осакатено откъм обем. А продължението - Saint Leibowitz and the Wild Horse Woman - не е издавано у нас, довършено е след като Милър се самоубива през 96-а и, казват, било далече от истината.
Въпреки това тази книга е повече от силна. И рита.
Прочетете тук или си купете.

ОЦЕНКА ПО ПРАНЖЕВАТА СКаЛА: 47/50 - бясна котка - орнитолог

юни 02, 2008

Големи неприятности

Големи неприятности
Дейв Бари
Булсофт Пъблишърс
цена 6.50
страници 271




Авторът се оказа известен хуморост - журналист, награден с Пулицър през 1988 г. 'заради последователната и ефективана употреба на чувството си за хумор като начин за представяне на свеж поглед по сериозни теми'. Писал е сценарии, радио пиеси, както и дузина книги. Това е първият му роман.
Личният му сайт посреща с картинка на Бари, чук, санитарна керамика и надпис "ако напуснете този сайт, ще убия беззащитната тоалетна". Nasty.

Самият автор признава, че преди не е творил сюжетно произведение и замислянето на такова се оказва нелесна работа. В действителност се е получила сносна каша от много образи и сюжетни нишки, които се пресичат твърде рано и твърде едновременно. После щурмуват заедно очаквания финал.
За целта са използвани: баща и син; майка, дъщеря и втори съпруг; скитник; прислужница; двама наемни убийци; две отрепки; двама агенти на фбр; двама патрулиращи полицаи; контрабандисти с руска кръв. Фонът е Маями.
Маниерът напомня изключително много на киносценарий. Забързан, на места истински смешен, на други - попресилен и прекалено ситуационен. Клишета присъстват. Както и няколко натрапващи се повторения (гладното куче и рефренът 'искам твойта секс-джаджа') Нищо чудно, че има филм по темата. Който бих гледал?

Самият Стивън Кинг казва, че това е най-смешната книга, която е чел от 40 години насам. Това явно показва, че г-н Кинг се занимава само и изключително с писане и не е чел нищо от толкова дълго време. Както и че двамата са приятели.

Прелиства се бързо.
На гърба на книгата, която чета успоредно, тази е прекалено небрежна.
Друго май няма за казване.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/5 - куче vs жаба