ноември 30, 2008

Когато ангелите подивеят

Когато ангелите подивеят
Андрея Илиев
ик Сиела
цена 9 лв.
156 страници




Драги ми капацитети, тази книга плаче за филмиране.
Не ми идва на ум кой може да изиграе Румен, но Стефан е само за Христо Мутафчиев. Деков го взима Христо Шопов, с класните си сиви нюанси. А бай ви Ламбо ще е съдията Добрев, стига е тичал подир трамваите...
Това ще издуха дзифката, само дето звучи прекалено добре, за да се случи.

Познавам добре стила на Андрея, но този път ме изненада. Още по-малко страници и още по-динамичен и точен текст.
Излишни думи няма, локумите са за хранителните магазини. Силни, кратки, ясни. Бързи и пълни с информация.
И така се зарадвах на тази книга, че затваряйки последната страница късно вечерта, веднага се хванах за телефона. Цитирам: Tykmo pro4etih Angelite. Pozdravleniq, stra6na e!!!
Надявам се, че се усеща импулсивния ми възторг, въпреки маймуницата.

Две успоредни линии се преплитат през цялото време, двама мъже разказват в първо лице.
И ми се иска да ви разкажа набързо за какво става дума в сюжета, но така неминуемо ще се впусна в историята и ще ви разваля удоволствието.
Ако сте се нагледали на екшъни и сега ви се чете такъв, български, стегнат, добре написан - това е книгата. А отвъд преследването, стрелбата, кръвта и съпътстващите крими елементи, има истински, разбираеми мотиви. Защото в книгата е пълно с хора, а не с вестникарски герои.

За малко да забравя, тази книга не е моя. Скоро ще пътува за Канада (чикс, прочетох я преди теб, но я обгрижвах много внимателно, don't worry), с автограф и корица на Чучулигов, моля ви се.
Ей къде е Канада.

ноември 23, 2008

Дзен под кедъра

Дзен под кедъра
Кръстьо Кръстев
ИК Жанет 45
135 страници
6 лева




Притчите на Учителя Кръстев, това е то. Мисли и диалози със Съпругата, Мутанта Крум или духовно извисените спирачи от гара Подуяне.
Не са типични дзен коани, ама пък и аз не съм много сведущ по въпроса, чел съм само джобния пътеводител плюс тук-там нещо в нета.
Имам си любим просветляващ лъч от въпросния сборник:
Животът и любовта са си живот и любов, едно букетче теменужки си е букетче теменужки...

За дзен под кедъра обаче ни е седянката: чете се лесно, забавно и много, много бързо. Всеки лист представлява текст и илюстрация, кратки и ясни. Аз лично ги прекарах точно три пъти. Поучителни и мъдри, да.
Има ценни попадения, някои се намират тук, но повечето неща са малко встрани от представата ми за дзен. Пропити са със фейлетонизъм и политически краски, личи си кой е обветрен кадър на Стършел. Афоризматично някак.
Любимото ми е това:
Непознат човек намерил Учителя Кръстев излегнат под кедъра.
- Някога с моите приятели вярвахме, че светът се нуждае само от любов! - започнал да разказва непознатият. - Носехме ризи на цветя, пеехме, че всички са братя, а днес приятелите ми говорят само за пари!
- Ако това е достатъчно да разколебае твоята вяра, време е и ти да се включиш в разговорите! - посъветвал го мислителят.


Между другото, абонаментът за Стършел струва 20 лева. Защо не зарадвате някой приятел за Коледа? Нова Година?

пс - моля някой запознат да ми каже защо Учителя Кръстев никога не се сдобива с пълен член на тия стотина странички? Някакъв дзен финт, предполагам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 27/40 - анти убоги

ноември 14, 2008

Камуфлаж

Камуфлаж
Джо Холдеман
ик Бард
обем:319 стр.
цифра: ~11 лв.




След кратък застой в плиткото блато на умерената посредственост (така поне твърди Всеядният за Стрийбър, Хамънд и Уат-Евънс), Бард зарадваха феновете на Холдеман с една от последните му книги, която си върви с етикетче Небюла'2005. Или поне са ги зарадвали когато са анонсирали заглавието, след прочит въпросът е спорен. Аз не съм сред тези фенове, все още не.

Книгата е добра, наградена и явно успешна, но не е нищо свръх. Просто приятна. Без големи трески за дялане, но и без специфичния култов блясък. Въпреки това авторът ми е симпатичен и смятам да прочета "Вечната война", за да видя защо толкова народ ми я пропоръчва. Вече си я намерих, хм, на абордаж, и е готова за усвояване.

В началото историите са две, дори две и половина.
В едната ръка, близкото бъдеще, имаме намерен странен обект в океана около Самоа. Неголям, но тежащ толкова, че менделеевата таблица да мълчи виновно. Изровен е изпод корали на по няколко хиляди години. Група учени го паркират на сушата (с много усилия) и започват да го изследват с блеснал за слава и пари поглед.
В другата ръка историята започва десетки години преди това. Странно същество, прекарало сума време като акула, излиза на сушата, убива местен жител и приема неговия образ. И започва да живее сред хората, да имитира, да се учи, да опознава. Да спи с мъже и жени, да. Отива на война, учи в университети, жени се за хермафродит от цирка. Наред с Изменчивия (така е наречен) на сцената се появява и Хамелеонът - подобна твар, която обаче обръща повече внимание на унищожението и убийствата.
Още от първите страници става ясно, че тия две ръце ще си кажат едно 'здрасти' по някое време.

Действието по точка "странен предмет от дълбините, ебати сензацията" не е много интересно. Тук-там зрънца наука за народа, няколко практически фокуса, нагледни схеми и лишена от кой знае какво напрежение история. Предимно се пие в бара и се мечтае за милиони.
Другата, паралелна история (паралелна чисто механично на страниците, иначе развиваща се назад във времето) е много по-интересна и повечето плюсове на цялата книга са там. Изменчивият, това дете на чуждата природа, успява да се приспособи сред хората и безпристрастно да наблюдава какви ги вършим помежду си. Престава да убива, съобразява се с болката, дори се влюбва.

Ако идеята е била да се представи как Хамелеонът и Изменчивият опознават хората по два различни начина - единият разрушавайки, а другият разбирайки ни - не се е получило. Но едва ли това е била целта. Около Хамелеонът има много малко текст, набързо се обяснява колко е лош и как иска да затрие всички врагове. Просто не е интересен, а що за злодей е тогава?
И двете същества са привлечени от откритието край Самоа и се насочват натам. Изменчивият вече ни е симпатичен и познат, другият е просто Лошия, който трябва да се появи изневиделица, преобразен в някой неочакван герой. Voila!

Развръзката е много бърза и лека, приятна поради което. Въпреки елементът deus ex machina във финалния акорд, малко след издишването с облекчение. Обаче я предхожда едно детайлно ухажване и подробно приближаване на съществото към хората около обекта, разположени на десетки страници, което в полунощ по средата на работната седмица не ми влезе под кожата. Дори ми създаде усещане за неритмичност в разказа, тъй като дотогава всичко се описваше бързо и ясно, без ненужни подробности, със съвсем различна стъпка.

Наистина почвам "Вечната война", да. Или съм забелязал капацитет у Холдеман, или хвалбите си казват думата.

Още едно мнение за книгата (по-позитивно и някак по-проникновено) - в Сивостен.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/24 - сфера/контакт/терминатор

ноември 06, 2008

Студени играчки са звездите

Студени играчки са звездите
Сергей Лукяненко
ик Инфодар
465 страници
13 лева




Дойде му редът на Лукяненко, загубих невинността си и по параграф "нова руска фантастика" (да се готви "български сатиричен дзен").
Да, добре, мерси за аплаузите и вирнатите палци. Всъщност не болеше.

Не съм сигурен, че случката се случи с най-подходящата книга. Причините са две, с негативен привкус:
Първо, романът има продължение. Увисналият финал създава кофти усещане, въпреки че сюжетът позволява антракт точно на това място.
И второ, авторът се заиграва задочно с братя Стругацки и по-конкретно с произведенията за прогресорите, които аз, хък-мък, не съм чел. Все още.
И двата минуса са поправими. Продължението би трябвало да се появи на пазара съвсем скоро. А книгите на Стругацки така или иначе се намират лесно. Ако са като тази - прекрасно. Ако ли не - лошо.

Най-точно бих описал впечатленията си от книгата по време на самото четене като синусоида. Или виенско колело. Up and Down.
Започваме със средни стойности, нещата изглеждат четивни, леко движение нагоре. После тая прословута богата, чувствителна славянска душа, умиляваща до степен на неприязън, ме подразни. Ох, Сашенка, ах, Машенка, кучето в двора, съседчето с любознателен поглед, кабинетът на дядо, космонавтът се завръща в родината. Движение надолу. На страниците започва да цари подозрителен наивитет и да мирише на детско меню. На дъното сме.
И извенъж - бам! - динамика и много свестни страници. Нещата се завързват и става наистина интересно, книгата ме радва. Движение нагоре. Вътрешният ми глас скандира внимателно "го го Сергей!". Съмнителна пауза, застой. После пак надолу. И нагоре. И т.н.
Малко странно звучи, но точно така се чувствах. Ту слаби моменти, ту много силни.

И целият този задочен диалог (спор?) с братя Стругацки прибавя няколко неизвестни за мен. Дали това е стилът на Лукяненко или просто се опитва да ги закача на техен терен? Доколко използва техни идеи и доколко свои, с които да ги сблъсква? И въобще цялата тази история реверанс ли е или диспут?
Услужливият преводач подсказва под линия, когато е налице явна препратка към чужда книга, но с тези прогресори стана явно, че метър няма да минем. Какви са, що са, регресорите и те ли са от същия филм? Прочетох набързо в wiki и продължих.

Сюжетът вкратце: във Вселената не сме сами. Обаче сме последна дупка на кавала. Не ни се нрави.
Малко по-подробно: във Вселената не сме сами. Няколко раси доминират над всички останали. Привидно взаимоизгодна симбиоза между специфични дарби. Ние сме по транспорта, защото единствено нашият вид понася скоковете. Обаче сме последна дупка на кавала. Не ни се нрави. И става интересно.
Допълнителна иформация: главният е руснак, млад, пилот, идеалист. Дядо му е величина в трудовете за извънземни и май не му е дядо. В затънтен край на цивилизацията се появява нова сила, която може да наклони везните в друга посока.

Накрая всичко опира до Избора. И да избереш да имаш такъв. Поне на мен така ми се струва, поне засега. Тук-там разсъжденията натежават, но на места има прекрасни попадения. Сещам се за това:
Когато няма никакъв контрол над ситуацията, остава единствено безсилието. Ние го наричаме доверие и се успокояваме.

Суперменският подход на финала е съмнителен, но да спестим упреците преди да е излязло и продължението.

Още мнения - Копо, Старлайтър.
Ами, толкоз.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/16 - совалка в доматите