септември 15, 2007

Когато един мъж е на колене


Когато един мъж е на колене
Андрея Илиев
ИК Аргус
6 лв.
192 стр.




И така, поредната книга на Андрея, която чета за 1 (една) вечер. Защото думата, която най-точно описва стила му, е четивен. Ясно, стегнато, без излишни завои и натруфени фрази. Каквито са нещата и в действителност.

А в трите повести става дума точно за действителността. За нашата българска реалност, която може да е сурова, брутална и жестока. И в която все пак има място за любов и справедливост.
Криминалните загадки не са от онзи тип, които се решават с лула в устата и дълбоки мисли пред камината. Ще трябва да се пътува из затънтени родни градчета, да се общува с мутри, мръсни ченгета и политици. А гърба на главния се пази от хора с минало, за което НПК дава няколко години награда.
Реализъм и неподправеност.

А забавното и сериозното се преплитат постоянно. Сладко и горчиво. Сълзи от смях и от мъка. Неща, на които да се смееш, и такива, които те натъжават. И колкото и да е било забавно, финалът е съвсем истински - без тържествена музика, конфети и усмивки.

Ще цитирам съвсем малък пасаж , за да добиете представа за начина, по който е написана цялата книга:

В такива моменти човек забива в девета глуха и се вторачва в нещо дребно, странично. Както когато навремето станах световен шампион... Бях се сдавил на финала с един руснак, вече бяхме станали само воля и дух... Издържах един миг повече и го туширах. Чух свирката, съдията ме отмести от него. Отпуснах се по гръб, трибуните кънтяха, станало бе нещо голямо, треньорът ми скачаше един бой край тепиха, а аз учудено гледах стотиците лампи по тавана и мислех: "Колко ли ток гълтат, мамка му..."

Препоръчвам. Няма да спрете, докато не прочетете и последната страница. Дали ще ви допадне сюжета и нещата, които се споменават - не знам. Но със сигурност ще се усмихнете на места, а на други ще ви стегне гърлото.

/ясно е, че съм пристрастен заради приятелството ни с автора, затова - без оценки/

септември 02, 2007

Очите на дракона


Очите на дракона
Стивън Кинг
ИК Бард
80/381 стр
9.99 лв.



Тази книга е чудесен пример за импулсивна покупка. Беше желание да си купя някоя книга, която и да е; не че съм търсил конкретно Стивън Кинг. И то във видеотека, хух. Стелажите на 'бард' са въздесъщи.

Не дочетох "Очите на дракона", както очевидно се разбира от това "80/381". Щях да спра след петдесетата страница, но обстоятелствата ме принудиха да пробвам пак и пак още известно време. Бях извън града, в една селска къща - навън дъждът се сипе монотонно, леглото е удобно и няма телевизор или компютър, който да те разсейва. Идилия. Само дето не знам кой ме би по главата да взема точно тази книга. За уикенда, не по принцип. Не съжалявам, че я купих, защото хареса поне на един човек. На мен - тц.

Кинг е добър разказвач, но тук историята ми е скучна. И банална. Не че идеята е била да се напише нещо революционно и нечувано в жанра. Сюжетът е приказен и обичаен - простоватият крал с двама сина; единият е умен и красив, другият - посредствен, сив и прецакан; загиналата добра кралица, с която може да се мери само лейди Даяна; злият магьосник, който е много мъдър, много зъл и много неясно откъде-накъде искащ злото да властва за сметка на доброто.
Повтарям - идеята не е в това историята да е кой знае колко оригинална, а просто да е разказана добре. Такива са ми впечатленията след около осемдесет страници.
И наистина стилът ми хареса, но само той не стига, за да чета стотици страници банални фентъзи клишета. За обреченият кон, който тъкмо да бъде убит, бива спасен от младия и красив принц, който се грижил за него ден и нощ, споменах ли? А за убитото с камъни куче, което имало лошия късмет да се изпречи на пренебрегвания и ревнуващ по-малък брат?

Та така. Фентъзи-ментъзи отвсякъде. Нелошо написано и лесно смилаемо. Би било чудесно четиво за някой подрастващ и тепърва вкусващ от подобен род истории, ако не бяха неподходящите (поне според мен) описания на кралския пенис, предизвикващ въздишки у кралицата. Така де - или пишем за деца, или не.
Иначе през цялото време ме глождеше съмнението, че тази книга всъщност съм я чел, особено след култовия диалог по време на въпросната първа брачна вечер. Това е меч, кралице моя, ама не е изкован още; ти си донесла наковалнята без да знаеш, ела тук и гледай какво става.
Има хумор, длъжен съм да отбележа.

Сега продължавам с О.Хенри и Шекли, а от Булгакон 2007 се надявам да се върна с нови книги. И автографи. Този линк го сложих неслучайно, така че ако сте фен на фантастиката и не знаете какво е това чудо - цъкайте и четете. Ето ви една възможност да се срещнете с писатели, издатели и фенове - все сродни души, с които да обсъждате каквото си искате на фантастичен фон. И на маса, евентуално.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: */* - прощавай, любезни...