ноември 30, 2009

Курс по творческо писане

Курс по творческо писане
Йосип Новакович
изд. Сиела
316 страници
12 лева




В България не се намират много книги, в които човек може да открие съвети за писането. Стивън Кинг пласира нещо подобно, най-вече заради името си; съмнявам се някой да се е загрижил за чукчите - писатели.
С изключение на Фондация "Елизабет Костова"! (какъв обрат!)
С нейна помощ у нас се появява въпросната книга, чието оригинално заглавие Fiction Writer's Workshop трябва да подскаже, че става дума за популярните на запад литкръжоци. Такава е и структурата на книгата - след всяка част има упражнения, а тонът наподобява изложение пред присътваща аудитория.

Малко несериозно звуча, 'Курс по творческо писане' не го заслужава. Книгата ще е изкючително важно четиво за всеки, който се опитва да пише и няма нищо против да получи ценни съвети, вместо да разчита на безбрежния си талант и да открива топлата вода отново и отново.
Съдържанието е разделено на десет глави, обхващащи основните елементи в писателския процес - Източникът, Обстановката, Образът, Сюжетът, Гледната точка, Диалогът, Началото и Краят, Описанията и подбора на думите, Гласът и Преработката.

Сигурно си мислите, че като сте чели стотици книги, тия неща са ви известни? Повярвайте ми, повечето не са. На някои места ще си кажете 'е, да бе, това е ясно', но то е от оня тип ясни неща, които не ти идват на ум в точния момент, докато ти мажеш ли, мажеш...

Добре подредените и изложени принципи дават допълнителни възможности за анализ при четенето на художествена литература. Което може само да те обогати, без значение дали ти е попаднал добър или лош образец за литература.
И започваш да се питаш:
Защо в този абзац един описан навик е по-ценен от дълга сцена?
Къде е конфликтът в сюжета и как е въведен?
Разказ от първо лице или от обективна гледна точка в трето лице щеше да въздейства повече?
Къде диалогът се различава от истинския разговор?
Анекдот във встъпителните изречения?
Коя е точната дума вместо тези тромави наречия и прилагателни?
И т.н.

Новакович е нещо като първия даскал в българското килийно училище по творческо писане. Не че не нямаме родни висшисти, но кой от тях е имал подобно помагало за първите си стъпки?
Абе, не е за хора с голямо самочувствие за творчеството си и с ниско за пазарната среда.
Аз мисля да препрочитам оттук-оттам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 17/20 - затичах се изключително бързо втурнах се

ноември 28, 2009

Монахът, който продаде своето ферари

Монахът, който продаде своето ферари
Робин Шарма
изд. Екслибрис
цена 8 лева
212 страници




Този месец всякакви неприкосновени територии биват осквернявани по график. След дефлорацията на английското писано слово с Вонегът, идва ред на сефтето с книгите за самоусъвършенстване. Имам особено мнение за тях (с две думи - резервиран съм), то се запазва и след прочитането на историята на Монаха.

Известен адвокат имал всичко на света - пари, мацки, коли, слава. Един ден в съдебната зала сърцето му не издържало. Той оцелял на косъм след сърдечната криза и впоследствие изчезнал от града без да каже нито дума.
След време същият се появява при бивш колега и го посвещава в истините за живота, направо му пълни празната чаша. Неговата версия - ходил до Тибет, скитал се из Хималаите и намерил учители, които му споделили всичките си знания. Той ги усвоил, променил се, станал щастлив, силен и пълноценен човек. Условието за придобиването на тая мъдрост е едно - да го предаде на друг. И той започва да го предава на по-младия си приятел.

В книгата има 0 (нула) литература. Текстът представлява един въздълъг диалог между монаха и бившия колега. Няма действие, няма движение, няма показване на каквото и да е. Думите на монаха са 'концентрирана истина', която се излива монотонно. От време на време слушателят задава уточняващи въпроси, охка в захлас, пуска шеги, самообвинява се, обещава, радва се на открилите се възможности.

Системата от 'тибетски' възгледи и правила е структурирана в няколко глави, които следват псевдотибетска притча, която накратко звучи така: В чудна градина с много цветя се издига фар; от него излиза огромен борец по сумо със странна препаска, подхлъзва върху хронометър на земята, пада и губи съзнание; после се събужда, вижда диамантена пътека и тръгва по нея.
Всеки елемент в тази история е символ, който помага да помниш нещо важно. Например - градината е твоят ум, който трябва да пазиш от бурени, да почистваш, да поддържаш и т.н.

Не казвам, че в книгата няма полезни неща. Вероятно всеки ще намери нещо интересно и важно, нещо полезно. Аз например се замислих върху идеята за ранното ставане (!?), шегата настрана. Има и ценни изречения, не се майтапя.
Но няма нужда да четете банална псевдоистория без сюжет и с липсващи литературни доствойнства, за да получите такъв тип информация. Една презентация на powerpoint или сайт с няколко линка биха имали същия ефект. Пример - 200 топ принципа на успеха.

Предпочитам истинския художествен текст, в който важните неща трябват да бъдат открити и възприети по най-личния начин. Някой като ми ги налива наготово със схеми, точки и подточки, не ми въздействат.

Иначе Робин Шарма е известен лектор, личен съветник на големи бизнесмени, търсен консултант по въпросите на лидерството и въобще важен човек на съвремието ни.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/9 - гъзарско монашеско расо

ноември 23, 2009

Закуска за шампиони

Breakfast of Champions
Kurt Vonnegut
RosettaBooks LLC
227 stranici
0 lv. (pirat)




13 страници на ден.
Това е оптималната скорост, с която се движа в книга на английски. Включвам авторовите илюстрации, разбира се; тук те са доста.
Повече текст в оригинал на LCD дисплей леко ме напряга (засега), а пък и пречи на работния ми процес, кхм-кхм. От друга страна, по-малко десет страници на ден ме карат да се чувствам по-несериозен, отколкото всъщност съм.
Но пък план-графикът за прочитане на Вонегът беше ясен и категоричен - до края на месеца. И така - с дисциплина, желание и помощта на сбития, но съдържателен Кърт, първата книга на англицки вече е зад гърба ми.
(детски глас зад кадър: "ти успя, мамо!")

Има реална опасност да разказвам за въпросния си първи път, вместо за книгата.

Вонегът твърди, че всеки писател трябва да подхвърли някаква кукичка на читателите си, която да гъделичка любопитството им до финала. Пред студентите си дал пример с монахиня, която има зъбобол, който не и дава мира. И без значение какво се случва, човек постоянно се пита какво стана с проклетия кариес в устата на жената.
В "Закуска за Шампиони" стръвта е издайнически детайл от заключителната част на книгата, сервиран в самото начало - единият герой ще срещне другия, вследствие на което той ще полудее и ще нарани много хора.
В останалото време разстоянието между тях бавно се стопява.
Килгор Траут, култовият и абсолютно неизвестен писател на фантастични истории, пътува на стоп към малко градче.
Дуйн Хувър, богат търговец с дялови участия в какво ли не, изкукуригва със сигурни темпове.
Накрая ще се срещнат, знаете, Дуейн съвсем ще изгуби разсъдъка си и много хора ще пострадат.

Използването на речник налага една особена скорост, която превиших безвъзвратно в трети клас. Не смятам, че е голям минус. Така имам време да осмисля думите, да ги потъркалям в главата си, да им се насладя.
Нямам никаква идея как би протекъл целият процес, ако четях на хартия, с томче английско-български речник в ръка.
Сигурно и в това има чар.

Вонегът разказва кротко, мъдро и дори малко примиренчески за вече променената Америка, чиито пейзажи се редуват пред очите на Килгор Траут. Хората изкривяват средата с абсурдните си действия, след което се адаптират към нея, правейки още по-неразбираеми неща. Нещо като лавинообразна лудост, която можеш да видиш само със специални очила.
Накрая Дуейн Хувър ще реши, че всички освен него са роботи и ще започне да ги наранява безмилостно.

Иронично, носталгично, притихнало, но с усмивка - така Вонегът пише реквиема си.
А рисува малко по-цинично.

Ако трябваше да го изиграя позьорската, щях да завърша с:
И така нататък.

Вместо това - картинка:








ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - leaks