август 21, 2010

Звездна вълна се надига

Звездна вълна се надига
Дейвид Брин
ик Бард
цена 3000 лева
страници 463




О, да!
Припомних си какво е да четеш хубава фантастична книга на нощна лампа и да не ти се спи, и да искаш да прочетеш още няколко страници, а после още няколко...
Книгата ми я даде hazel, която заслужава благодарности и бира. Аз също заслужавам подобни неща, задето не се отказах в самото начало, където има списък с имена на местности, раси и герои, както и схема на космически кораб. Сега и вие се стреснахте, знам, но спокооойно! Няма нищо излишно.
С известна трудност успях да преборя първите 17 страници, след които книгата си заприлича на съвсем прилична страховита класика.

Вселената, в която властват правилата на Ъплифта, се появява в написната по-рано (но у нас издадена впоследствие) "Потапяне в слънцето". Споменаха ми, че последователността не е задължителна и аз се съобразих.
Накратко: всяка разумна раса може да ъплифтне друга раса, проявяваща наченки на разум. Процесът включва генетични промени, които отключват процеси и създават условия за пълноценен разум. Расата-патрон властва над починената раса точно 100'000 години, след което сметката е платена.
Появява се обаче раса, която си няма патрон и сякаш е еволюирала сама на принципа на безброй проби и грешки, оставяйки в историята си бурни и срамни моменти, обвити в неяснота. Тази раса-скитник, разбира се, сме ние хората. Най-вече мразени, по-малко харесвани и донякъде изучавани с любопитство от останалите извънземни, хората успяват да приложат ъплифт на делфини и шимпанзета, без да прилагат на практика обичайния експлоататорски патронаж.

И така, имаме един изследователски кораб "Стрийкър", неголям, пълен с вода, в който разнороден екипаж от делфини (няколко дузини), хора (половин дузина) и шимпанзе (един брой) попада на загадка - големи колкото луни космически кораби, пълни с трупове, за които земния клон на Библиотеката не знае нищо.
Всички познати раси, особено по-фанатизираните, се нахвърлят върху "Стрийкър", за да изкопчат координатите на находката, защото смятат, че това ще ги отведе до прародителите, първата раса.
"Стрийкър" успява да се измъкне и каца на малка водна планета, която се превръща в скривалище и капан.
Книгата започва някъде тук.

Всичко, което се случва след това, е много класно изпълнение по всички параграфи - с много идеи, точен поглед върху детайлите, напълно изграден правдоподобен свят със свои правила и закони, обещаващи разклонения на сюжета, въпроси и отговори, разказ за цяла една вселена през погледа на хора (ок - същества), забързваща и разплитаща се история, лингвистика и делфинска поезия, напрежение.
Действието прескача кинематографично от един герой към друг, като от време на време включва дори дебнещите в орбита извънземни. Докато четях си мислех колко велик филм би се получил от всичко това, ако някой успее някак да създаде образите на делфини с присадки, механични накрайници и доловим диалект. Техният свят е описан по уникален начин - с всички езици, които ползват или са използвали, начина им на живот и поведение, социални контакти и приспособяване, сънища и поезия.

"Звездна вълна се надига" е за всички, които някога са харесвали фантастична книга. Може би не е най-подходяща за първа sci-fi любов, но за вече изкушените е абсолютно задължителна.
А аз съм толкова възхитен, че смятам някой ден да дам още един шанс на Килн хора, както и на останалите неща на Брин.

ОЦЕНКА НА ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 39/40 - Неговото Име Е Том Орли

август 17, 2010

Нощен патрул

Нощен патрул

Сергей Лукяненко
ик Инфодар
цена 11 лв.
страници 485




Сергей, славянско душо, трябваше ли накрая да се напиват с водка, да ядат кисели краставички и да обсъждат съдбата си?
Но да започнем отначало.

Доброто и Злото играят вечната си игра, която обаче си има правила. Всяка нерегламентирана намеса в съдбата на хората бива наказвана и другата страна получава право на ответно действиe.
Светлите магове от Нощния патрул дежурят из вечерни улици, подлези и метростанции на Москва и дебнат Тъмните. Те пък обикалят със своя Дневен патрул по светло. Свързва ги древна договорка, безпристрастен съд и Сумракът - странно място с различни физични закони, в което можеш да навлезеш, ако се напъхаш в сянката си (в пряк и преносен смисъл, мисля).
И войната си е война по всички параграфи - с дебнене, надлъгване, тайни планове, изненадващи сблъсъци, големи и малки битки, скрити козове и пешки, които се чудят за какво по дяволите е всичко това.

Книгата е съставена от три повести/новели, в които Антон Городецки (светъл маг трето ниво) се забърква в какво ли не - от амбициозен план на своя отбор до невъзможна любов. Полето на действие е (недотам) тихия фронт на Москва - с всички вампири, върколаци и прочие фентъзи пасмина, които налазват улиците на града.
Лукяненко пише много леко и въпреки това динамиката спада с всяка следваща история. Дотолкова, че в последната целият нощен патрул разпуска на вила, налива се с алкохол и размишлява за живота.
Освен това е трудно да паднеш в един и същи капан два пъти. След 'врътката' в първата история и неочаквания финал, в който се оказва, че големите играчи предварително са планирали всичко в една мащабна схема, номерът не е толкова ефектен в псоледствие. Совите никога не са това, което си предполагал.

Прословутата битка между Доброто и Злото е поутъпкана територия, дори когато я разкрасяваш с рационални закони, човъркащо съмнение и непримиримост с предопределеността. Но пък във фентъзито си има канони, дори когато е urban.
Лукяненко си заслужава, винаги е било така.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - горещо сърце, чисти ръце