Среща с Рама

Среща с Рама

Артър Кларк

Вече забравих преди колко месеца я прочетох. Помня колко смислена и лаконична е книгата. И колко въобрaжение може да се изсипе, дори когато трябва да спазваш всички физични закони на Вселената.

Огромен непознат обект се появява в Слънчевата система и приближава слънцето. Произходът му не е естествен, видно от перфектната цилиндрична форма с размери 50км. дължина и 20км. в диаметър. Хората не са сигурни дали цялата ситуация е закачливо намигване или тик, но решават да изпратят кораб, който да провери дали това е събитието на столетието или на събитието на хилядолетието. Кръщават кораба Рама.

Представете си, че влизате в мрака на такъв цилиндър. Сега си представете, че нещо започва да свети. И че няма никакво време, защото Слънцето е все по-близо, а заледеното море се връща към живот.

Стегнато, умно, смислено, логично. В мрака на Рама вселенските правила също трябва да се спазват. Променливата гравитация ще се отрази на физическата ви издръжливост, а метеорологичният модел на завихрящите се въздушни маси в сърцето на космически кораб не е майтап.

Препоръчва се на мислещи хора в научно-популярно настроение. Да се избягва от търсачи на високи литературни скокове.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - А, пасатите!

Кратка история на почти всичко

Кратка история на почти всичко

Бил Брайсън







Научно-популярна книга за любопитни умове. И любознателни. И за всички, които поназнайват това-онова, но годините са им изтрили възможността да систематизират. Което понякога, става ясно, е невъзможно.
Перфектният учебник трябва да изглежда по подобен начин - написан със стил (все пак някакъв), с чувство за хумор, с биографични истории за учените и последиците от откритията им. Последните три са важни за разкриване на вселенската ирония.

Не знам как се пишат "няколко думи" за толкова всеобхватна научно-популярна книга. Написаното и без това е максимално сбито. Дочу се, че вътре имало неверни и/или вече неактуални данни. Бих се изненадал, ако не е така. Препоръчвам ви я от тук, докато все още информацията в нея не е остаряла прекомерно. Айде, че изстина.

Знанието обогатява, наистина. И инжектира нужната доза реализъм, показвайки ти, че на фона на ВСИЧКО ОСТАНАЛО, ти клониш към нула. Затова спри да се тормозиш с дребнавостта си и бъди поне малко странен и луд. Разни хора са разкривали вселенски истини дори само с разходка до хълма или спане върху два стола.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - маниаци по камънаци

Денят не съмва за нас

Денят не съмва за нас
Робер Мерл







Сещате се кой е Робер Мерл - авторът на "Добре охранявани мъже", страховито симпатичната, сатирична и (анти)утопична фантастика от поредицата малки книжки с великанско съдържание на поредица "Галактика". Щрак.

Тук фантастика няма. И историята не се движи по типичната схема завръзка-алибали-развръзка. Екшън липсва, както и лош герой. Е, какво толкова има тогава?
Живот. Обичайният живот на екипажа на необичайна подводница.
Млад доктор е зачислен към една от френските ядрени подводници на почти двумесечен курс. Времето е предостатъчно, а от стотиците мъже, затворени на дъното на океана, има какво да се научи. Затова докторът разпитва и споделя в дневника си.
Как се движи тази подводница? Откъде идва въздухът? Как се изстрелват ядрените глави? Къде отива боклукът? Какво се случва, ако някой получи бъбречна криза? По какъв начин пристигат съобщенията от семействата?

Бих нарекъл историята "мъжка", въпреки че през цялото време Мерл говори на въображаемата си читателка, която замества в мислите му една префърцунена годеница. В подводницата е пълно само с мъже и дори един млад курсант, облечен на майтап в дамски чорапи, се превръща в сензацията на седмицата.
Какво толкова може да се случи в подобна атмосфера?
Много неща. Обикновени, ежедевни, но важни. Безсмислени и опасни. Поетични и прозаични.

Мерл има прекрасно чувство за хумор, което никога не изнасилва, за да бъде още по-смешен. И въпреки това остроумията се сипят на всяка страница, премерени и на място. Човек ще си каже, че във френската армия са най-духовитите хора на света.
А накрая книгата свършва, просто така, защото е дошъл краят на плаването.
Няколко мисли за света и много звезди в небето.

Чудно!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - две петлета

Да направиш пари

Да направиш пари

Тери Пратчет







Както намекнах преди време по повод Дребнио волен народ и Пощоряване - ик "Вузев" са или некадърни, или мързеливи, или и двете едновременно. Държат правата за златната мина Discworld и вместо бързо-бързо да издават всичко ново на обичан автор като Пратчет, те се туткат до безкрай, а накрая пускат тъпи преводи.
Народната любов (или недоволство, зависи от коя страна си) обаче не търпи вакуум. За пореден път доброволният труд на de Cyrvool доказва, че е когато си гладен, не се чудиш дали обядът е безплатен или не. Важното е да е на клечка.
Отново страхотен превод, отново радост от бележките под линия, писани от истински познавач.

След като изправи на крака Пощенската служба на Анкх-Морпорк, Олян Ментелик трябва да съживи и Градската Банка. По "молба" на Ветинари, разбира се.
Нефункциониращите и прашасали институции имат нужда от човек с престъпно минало и съвест. И стил.
Какво още е необходимо на един прохождащ банкер, освен усещането, че банките дават пари само на хора, които могат да докажат, че нямат нужда от тях?

Щом пощенските марки служат за разменно средство на пазара, то тогава... В Анкх-Морпорк е време за хартиени пари.
И ако някой от вас не се е замислял за същността и ролята на парите (или не го е учил в училище), ще разбере много по най-лесния и интересен начин. Какви са функциите им, кой гарантира за тях, кое ги прави това, което са? Златото в мазето ли им вдъхва живот или ръцете, през които минават?
Дълга тема финансова, а донякъде и философска.

Книга за парите, златото и града.
Когато ви говори умен човек, вслушвайте се. За Пратчет говоря, не за себе си.

Книгата може да се изтегли от тук. Първото цъкане не се получава, пробвайте пак.

Корицата горе е от изданието на английски, което притежавам. Това е за информация на онези, които ще крякнат, че съм пират. Какъвто в действителност съм.

Важна информация за неизкушените от Пратчет, както и за всички останали: инфографика за всички произведения от поредицата за Света на диска. Ясно, прегледно, много полезно.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - число или номер?

Космическа колонизация

Космическа колонизация - неосъществената мечта
Светослав Александров
изд. е-книги






Кратко и стегнато изложение на тема "Къде (по дяволите) се дянаха пилотираните космически полети?". Авторът е начетен, материята му е любима и резултатът е много добър - получило се е кратко и лесно за възприемане познавателно четиво. С необходимото количество история, технологии, политика, романтика и поглед напред.
Единствен минус според мен е беглото усещане, че написаното е по-скоро реч на модератор в дискусия, отколкото готов и завършен научно-популярен труд. И акцентът е върху полетите, а пък колонизацията си има и други аспекти, мисля аз. Но пък така се е получило по-сбито и се чете наведнъж.

Книгата можете да изтеглите абсолютно безплатно от сайта e-knigi.net, като опцията за плащане е само препоръчителна.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 69/99 - the robots killed the astronauts

Сенна хрема

Сенна хрема

Станислав Лем
издателство Отечество
221 страници
1 лев нова цена



Още една книга на старо. Криза.
Тази я намерих, докато си чаках рейса, и започнах да я чета веднага. Първите 10-20 страници са абсолютно неподходящи за градския транспорт в летен сезон. Главният герой пътува из горещата като пещ Италия, поти се, дрехите лепнат, климатиците не помагат, въздухът е замрял, всичко е на ниски обороти.
Жега.
На всичкото отгоре мъжът постоянно се озърта, усеща се параноя, някой го следи. А той усърдно повтаря стъпките на жертва на убийство.
Нищо фантастично няма засега, освен че всичко това се случва на бивш астронавт.

Освен, че е малко трудно и лепкаво, началото ме изненада и със стила на Лем. Пълно е с имена на улици, хотели, барове и ресторанти, марки автомобили и всякакви други брандове. Нещо като при Б. Русев, но на място - всичко това показва, че астронавът е нащрек, запомня и регистрира и най-малки детайли, въпреки че топлината е като болест.
В следващия момент на футуристично летище, обезопасено срещу всякакъв вид атентати, се случва.. атентат, да, и нашият човек се замесва.
Дотук с екшъна.

Следват много на брой и много интересни разговори, разпити и дискусии, от които става ясно какво и защо се случва. Астронавтът е изпратен по следите на загадъчни убийства в италианско градче, защото отговаря на профила на жертвите.
Дузина чужденци изведнъж полудяват и се самоубиват в неадекватно състояние. Никой не може да разбере каква е причината.

Книгата може да се нарече и криминален роман, в който обаче не се търси убиецът, а истината, закономерността, причините. Нещо като научно-криминален роман, чиято цел е да се сглоби пъзела на реалността. С помощта на криминалисти, патолози, детективи, доктори, математици, физици, химици, икономисти, психолози и т.н. Всеки разпитва, надгражда, оборва и съставя теории.
Ако очаквате нещо друго или всичко по-горе ви се струва тъпо, няма да ви хареса.
За разлика от мен.

Затова:
ОЦЕНКА ПО ОРАЖНЕВАТА СКаЛА: 4/5 - минерални бани


ps - между другото съм длъжен да отбележа, че защитниците на читанка.инфо не са 100% прави и много хора четат там, само защото е 'далаверка'.

Курс по творческо писане

Курс по творческо писане
Йосип Новакович
изд. Сиела
316 страници
12 лева




В България не се намират много книги, в които човек може да открие съвети за писането. Стивън Кинг пласира нещо подобно, най-вече заради името си; съмнявам се някой да се е загрижил за чукчите - писатели.
С изключение на Фондация "Елизабет Костова"! (какъв обрат!)
С нейна помощ у нас се появява въпросната книга, чието оригинално заглавие Fiction Writer's Workshop трябва да подскаже, че става дума за популярните на запад литкръжоци. Такава е и структурата на книгата - след всяка част има упражнения, а тонът наподобява изложение пред присътваща аудитория.

Малко несериозно звуча, 'Курс по творческо писане' не го заслужава. Книгата ще е изкючително важно четиво за всеки, който се опитва да пише и няма нищо против да получи ценни съвети, вместо да разчита на безбрежния си талант и да открива топлата вода отново и отново.
Съдържанието е разделено на десет глави, обхващащи основните елементи в писателския процес - Източникът, Обстановката, Образът, Сюжетът, Гледната точка, Диалогът, Началото и Краят, Описанията и подбора на думите, Гласът и Преработката.

Сигурно си мислите, че като сте чели стотици книги, тия неща са ви известни? Повярвайте ми, повечето не са. На някои места ще си кажете 'е, да бе, това е ясно', но то е от оня тип ясни неща, които не ти идват на ум в точния момент, докато ти мажеш ли, мажеш...

Добре подредените и изложени принципи дават допълнителни възможности за анализ при четенето на художествена литература. Което може само да те обогати, без значение дали ти е попаднал добър или лош образец за литература.
И започваш да се питаш:
Защо в този абзац един описан навик е по-ценен от дълга сцена?
Къде е конфликтът в сюжета и как е въведен?
Разказ от първо лице или от обективна гледна точка в трето лице щеше да въздейства повече?
Къде диалогът се различава от истинския разговор?
Анекдот във встъпителните изречения?
Коя е точната дума вместо тези тромави наречия и прилагателни?
И т.н.

Новакович е нещо като първия даскал в българското килийно училище по творческо писане. Не че не нямаме родни висшисти, но кой от тях е имал подобно помагало за първите си стъпки?
Абе, не е за хора с голямо самочувствие за творчеството си и с ниско за пазарната среда.
Аз мисля да препрочитам оттук-оттам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 17/20 - затичах се изключително бързо втурнах се

Монахът, който продаде своето ферари

Монахът, който продаде своето ферари
Робин Шарма
изд. Екслибрис
цена 8 лева
212 страници




Този месец всякакви неприкосновени територии биват осквернявани по график. След дефлорацията на английското писано слово с Вонегът, идва ред на сефтето с книгите за самоусъвършенстване. Имам особено мнение за тях (с две думи - резервиран съм), то се запазва и след прочитането на историята на Монаха.

Известен адвокат имал всичко на света - пари, мацки, коли, слава. Един ден в съдебната зала сърцето му не издържало. Той оцелял на косъм след сърдечната криза и впоследствие изчезнал от града без да каже нито дума.
След време същият се появява при бивш колега и го посвещава в истините за живота, направо му пълни празната чаша. Неговата версия - ходил до Тибет, скитал се из Хималаите и намерил учители, които му споделили всичките си знания. Той ги усвоил, променил се, станал щастлив, силен и пълноценен човек. Условието за придобиването на тая мъдрост е едно - да го предаде на друг. И той започва да го предава на по-младия си приятел.

В книгата има 0 (нула) литература. Текстът представлява един въздълъг диалог между монаха и бившия колега. Няма действие, няма движение, няма показване на каквото и да е. Думите на монаха са 'концентрирана истина', която се излива монотонно. От време на време слушателят задава уточняващи въпроси, охка в захлас, пуска шеги, самообвинява се, обещава, радва се на открилите се възможности.

Системата от 'тибетски' възгледи и правила е структурирана в няколко глави, които следват псевдотибетска притча, която накратко звучи така: В чудна градина с много цветя се издига фар; от него излиза огромен борец по сумо със странна препаска, подхлъзва върху хронометър на земята, пада и губи съзнание; после се събужда, вижда диамантена пътека и тръгва по нея.
Всеки елемент в тази история е символ, който помага да помниш нещо важно. Например - градината е твоят ум, който трябва да пазиш от бурени, да почистваш, да поддържаш и т.н.

Не казвам, че в книгата няма полезни неща. Вероятно всеки ще намери нещо интересно и важно, нещо полезно. Аз например се замислих върху идеята за ранното ставане (!?), шегата настрана. Има и ценни изречения, не се майтапя.
Но няма нужда да четете банална псевдоистория без сюжет и с липсващи литературни доствойнства, за да получите такъв тип информация. Една презентация на powerpoint или сайт с няколко линка биха имали същия ефект. Пример - 200 топ принципа на успеха.

Предпочитам истинския художествен текст, в който важните неща трябват да бъдат открити и възприети по най-личния начин. Някой като ми ги налива наготово със схеми, точки и подточки, не ми въздействат.

Иначе Робин Шарма е известен лектор, личен съветник на големи бизнесмени, търсен консултант по въпросите на лидерството и въобще важен човек на съвремието ни.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/9 - гъзарско монашеско расо

Изкуството на войната

Изкуството на войната
Сун Дзъ
~ 40 страници

какво е това?
Един от най-старите текстове за военно дело.

кога е писан?
Преди повече от 25 века.

кога?
6 в. пр. Хр.?

как изглежда?
Като монография. Трактат. Разделен е на 13 части.

коя е шестата?
Слаби Места И Силни Страни.

кой е авторът?
Китайски генерал, около чиято историческа достоверност витаят всякакви съмнения.

има ли легенди около личността му?
Има. Кралят го назначил след изпитание, което представлявало нелеката задача да превърне триста и шейсетте жени от харема в бойци. Разделил ги на две роти, а за командири назначил двете любими кралски наложници. Последвал женски кикот, който коствал няколко отрязани глави.

това го прочете в нета, нали?
Да.

какво друго пише там?
По тоя военен труд са си падали Наполеон, Макартър, че и Шварцкопф дори. Има отражение и върху някои бизнес стратегии, не само военни.

и какъв е вкуса на тоя военен труд?
Прост, ясен, с много концентрирана информация. Без излишни калории.

а на мирис какъв е?
С аромат на военен поход. Пешаци, елитни восйки, колесници, огън, прах.

нямаш нищо общо с това, нали?
Тъй вярно.

оценката каква е?
ОЦЕКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/17 – заблуда, заблуда, заблуда

Вампирите в българския фолклор

Вампирите в българския фолклор
Анатол Анчев
Леге Артис, 2008
цена 10 лв.
186 страници

Айде, оплюйте потребителя; и тази си я купих заради корицата. Приятно релефна, със сгънати навътре корици и ретро оформление.
А над заглавието със страшна сила виси 'Поредица К.Г.Юнг & последователи'.
Вампири и психоанализа. Кой каза oh yeah?

Началните страници понатежават заради дългите бележки под линия и нескончаемите психо-цитати, които се точат така чак до края. Любимка сред цитираните юнгиански капацитети в промишлени количества е някоя си г-жа Франц.
Като цяло психологията и фолклора (иначе тол-ко-ва симпатични играчи) не са се сработили добре на терена. Ту едното, ту другото изглежда като зашита с бели конци кръпка на фона на другото. Като вода и мазнина са.

По-интересно ми беше да чета фолклорната вампирска част. Какви са вампирите в българските поверия, защо се появяват, как живеят и умират, какво и на кого правят, кой ги вижда, как може да ги победиш. В кои приказни истории се споменават, какви архетипови образи се срещат там (тук г-жа Франц се включва с няколко психо-страници в чест на котките), как би изглеждала една вампирска история с по-съвременен изказ.
Прави се и уговорката, че за разлика от митологичните образи, в народните поверия на главните герои не се приписват обичайни човешки характеристики - те не се колебаят, не изпитват противоречиви чувства, не са заети с Егото си и т.н.
Тук логичният въпрос какво тогава ще им психоанализираме чезне в тежките финални страници, които чистосърдечно претупах.

Академичният привкус сигурно ще се понрави на капацитетите.
Ако пак реша да чета книга за български фолклорни създания, смятам да си спестя юнгианския поглед.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 5/9 - легендата Курт!

Клан клан - недоклан (II част)

След първа част е ред и на втората. Продължавам нататък с книгите, които така и не прочетох от начало до край по обичайния, нормален и човешки начин. Което съвсем не означава, че не съм ги прочел; не мога да бъде сигурен. Гризвам оттук-оттам и пак зарязвам, в зависимост от настроението, времето и живия живот.
Поредната порция книги, които чета както, където и когато си поискам:


"Афоризми"
Оскар Уайлд
/двуезично издание/




Равнис!
Мирно!
Оскар Уайлд е на линия. Няма какво да се лъжем - това е любимият ми хомосексуален писател (други нямам; или поне не знам с кого с лягат). От викторианската епоха. Остроумен. Талантлив. Изтънчен. Сръчен с ума и думите.
Чета тази книга със и без поводи, постоянно. Ако не сте чели нещо на Уайлд, ще ми е трудно да ви обясня за какво става дума. Ако сте - няма да се наложи.
Все пак, няколко от по-известните му цитати - тук.


"Grimms' Fairy Tales"
Brothers Grimm






Това трябваше да е първата прочетена книга на английски, с която да се справя и съответно гордо да запиша една точка в дисциплината 'чужди езици'. Но уви, подкарал съм я прекалено бавно и недотам славно.
Противно на някои очаквания, езикът не е кой знае колко вехт и се чете без проблем. Кратки, на места доста мрачни, забавни и недотам познати приказки.
Обещавам днес да прочета още 2-3 страници.


"Частицата Бог"
Леон Ледерман & Дик Теръси





Това е абсолютният ми трансферен удар. Купих тези големи, изпълнени с дребен шрифт, повече от 400 страници онлайн за около 2 лв. и веднага се похвалих на няколко приятели, повечето от които също се уредиха с евтини екземпляри преди mobilis.bg да реагират с нова цифра. В момента забелязвам, че не я предлагат.
Физика на елементарните частици, друзя, това е то. Но поднесена изненадващо четивно и без да те кара да се чувстваш непълноценен, задето си седял в сянката на толкова много идеи. Освен теория, има и емпирични доказателства, оборудването за повечето от които е по възможностите само на някоя много богата институция.
Хумор, история и полезна информация. Проблемът в случая (което от друга страна си е плюс) е последователността и хронологията, които 'пречат' на разгърни и прочети системата ми.


"Хилядолетието"
Фелипе Фернандес - Арместо





Това тук е тежката артилерия в историческия лагер. Мащабен и всеобхватен поглед върху огромен обем събития - с точните детайли, с необичайната перспектива, с гъдела на внезапния контраст на различните цивилизации. Не ми е лесно да мисля такива изречения, затова ми повярвайте като ви казвам, че "Хилядолетието" е сериозна книга.
Съвсем спокойно ще цитирам автора:
В настоящата книга ще се опитам да обединя две трудно съвместими гледища: да погледна на хилядолетието от въображаема дистанция, непредубедено, "всестранно", както би го видяла една бъдеща епоха, обобщавайки тенденции и изтъквайки на преден план някоя най-важна характеристика; и в същото време да се възползвам от предимствата, които дава погледът отвътре - да очертая различията и проследя барометъра на движение, за да доловя колорита на различните култури и набележа промените, които те претърпяват във времето...
Ще се чете от първа до последна страница. Явно.


"Гравитационната гибел на вселената"
Айзък Азимов





Още една настолна книга. Малка, оръфана и много ценна. Най-качествения, интересен и запомнящ се Бърз Курс По Физика И Астрономия, който съм минавал.
Както казах и преди - Азимов е талант и научно-популярните му книги, които съм чел, са страхотни.
Някои твърдения са остарели или вече преразгледани от науката, но в основата си книгата е прекрасен синтез на много информация, наблъскана в завидно в малко обем.
Ако можете да си я намерите, вземете я. Ако не - губите.


Толкова засега.

Клан клан - недоклан (I част)

Лампата за четене върху нощното ми шкафче почти не се вижда. В годините някак придобих навика да чета по няколко книги наведнъж. Купчините се увеличават, книгите се трупат нестабилно една върху друга и аз реших, че е време да напиша по няколко думи за тях.

Изброените книги не са никак лоши, дори напротив. Просто начинът по който са написани, не предполага стръвно четене от кора до кора. А за мен това е голямо предимство - взимам и чета почти произволни пасажи, наслаждавам се и след това оставям на страна без да се страхувам, че няколко дни/седмици пауза ще ми развалят насладата следващия път.

Някои от изброените са четени многократно (почти никога изцяло и на 100%), някои - по-рядко. Едни са по-хубави, други - не толкова. Но нито една не е била прочетена от начало до край, така че да мога да пиша в блога специално за нея. А и не е била толкова зле, че да спра по средата и да си кажа, че не струва.
И така, книгите, които никога не успях да прочета по стандартния начин, но продължавам да разгръщам:

Пътеводител в науката - биологически науки

Пътеводител в науката - физически науки

Айзък Азимов



Азимов е голяма работа. Наистина. Не само защото е написал стотици книги и Бог знае колко разкази, статии и прочие.
Този човек има талант на разказвач. Дори когато не става думи за романи, а научно-популярни книги. Тогава, вярвайте ми, положението става култаджийско.
Тези две книги се намират трудно. Запалих се по поредицата (която в България не е издадена изцяло) заради библиотечен екземпляр, който бях на ръба да открадна, изгубя или нещо подобно, след което да платя и притежавам вовеки. Благодарение на Генерала обаче успях да се сдобия със собствени книги. На старо, в перфектно състояние.
И оттогава съм ги разгръщал адски много пъти. Някои неща съм препрочитал, други сигурно съм прескочил и ще прочета за пръв път скоро. Заради странната система на четене има шанс други пък да останат завинаги непознати. Рискът на "разгърни и прочети" системата.
Не знам как бих могъл да пиша 'накратко' за подобен род произведение. Информацията вътре и начинът, по който е представена, е уникален. Сякаш Азимов те хваща за ръка (ухо, яка, нос) и те разхожда из всички важни събития, които са оформили знанията за Земята през вековете.
Да, някои данни са остарели и редактирани под линия, все пак областите се развиват бързо и динамично, но талантът и енциклопедичността на Азимов могат да ви дадат много.
Над 800 страници в комплект. Здължителни за всяка библиотека.


"Упражнения по стил"
Реймон Кьоно





Тук май подробностите са излишни, книгата е позната на много хора. Една и съща кратка история, разказана по 99 различни начина. Трудно се описва, трябва да се прочете. Словесни пируети до полуда.
Чел съм я многократно, напоследък все по-рядко. Забавлението е пълно без значение коя страница ще резгърнеш. Идеална за моя случай.


"Нещо се случи"
Джоузеф Хелър





За тази книга си заслужава да се пише много. Смятам я за по-добра от "Параграф 22" и я държа винаги под ръка. Цели страници знам почти наизуст; подобни диалози е невъзможно да се забравят.
Яд ме е, че така и не я прочетох от самото начало до края. Със сигурност съм 'изял' всяка една страничка от нея, но не в обичайната последователсност. За сметка на това пък - многократно.
Публично обешавам да пиша за нея надълго и нашироко в отделна тема. А дотогава ще я чета кой знае колко пъти. Оттук-оттам. Разпръснати бисери. А аз трябва само да отворя на някоя страница и да започна да им се наслаждавам.
Ще я прочета цялата, о да. И ще и пиша оценка минимум 98/100, само гледайте.


"Тайнствени, магически, свещени и легендарни места на Европа"
Масимо Чентини



Поредния подарък, който си избрах сам преди време. Името говори достатъчно за книгата. Чета я по-рядко, само когато нещо му хрумне и искам да поразровя малко по-дълбоко. Информацията е на съвсем достъпен език, немного добре класифицирана и в обилни количества - над 500 страници.

За писането

За писането (On writing)
Стивън Кинг
издателство "Весела Люцканова"
256 страници = 10 лева

Книгата ще ви хареса ако:
- се опитвате да пишете и искате да чуете немалко добри съвети
- сте от върлите фенове на Кинг и четете всичко негово
- сте се опитвали да пишете и се чудите какво по дяволите се обърка

Така или иначе всеки се е пробвал да напише нещо в тоя живот. Може и да не са опряли до прословутите стихове върху салфетка, но есета или разкази са писали доста хора. Особено тези, които обичат да четат. Еволюцията при чукчите е незбежна - от читател към писател.

Въпреки анонсираните 'мемоари на занаята' в книгата има и доста за самия занаятчия. Почти половината от написаното е за живота на Стивън Кинг, разделен на 2 части (животът, а не човека): в началото става дума за безизвестния Стиви, а в края - за оцелелият след автомобилна катастрофа писател на бестселъри. Между тях е онази част, която ще зарадва хора, които искат да станат по-добри в писането. Сандъкът с инструменти, които трябва да подредите правилно и да използвате при нужда.

Започвам да си мисля, че всички писатели са стартирали с комикси и фантастични филми, след което са започнали да разпращат немного добри разкази на периодичните издания. Следва колеж, зле платена работа и внезапен пробив. Историята със захвърления ръкопис на "Кери" е добре известна на всички.
После има деца, алкохол и наркотици, но писането винаги е налице. Като дишането. И бирата.

Самият Стивън Кинг казва, че най-хубавата книга за творческо писане е "Елементите на стила" на Стрънк и Уайт. 80 страници безценни съвети.
Тези в "За писането" също не са за изхвърляне, а пък и не трябва да забравяме, че Кинг е преподавал английска литература.
Накратко: използвайте повече активни глаголи и знайте, че наречието е враг (особено при въвеждане на пряката реч).
Всичко останало ще трябва да прочетете сами.
Съжалявам, че се сетих да подчертавам мъдрите мисли едва в края на книгата. Сега можеше да попрепиша някои от тях и да ви изкуша.

На последните страници има изброени над 70 автори, които спред Кинг си заслужават и трябва да се прочетат, тъй като са образци в някои отношения - темпо, стил, диалози, идеи и/или прочие.

Ако ви се пише, казва Стивън Кинг, трябва да имате време за четене. Така че си купете тая книжка и няма да съжалявате. Това не го е казал, мое мнение е. Но помнете, че (перефразирам, защото не мога да намеря точните думи): докато ние с вас си говорим за писане, всъщност не го правим, така че се хващайте на работа.

Още за книгата може да прочетете в ревюто на Shadowdance, което ме подсеща, че съм абсолютно съгласен с посочените там минуси.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - вкусно и полезно