Фондацията

Фондацията
Айзък Азимов
"Народна младеж" 1989 г.
178 стр.
3.02 лв.




Имам един виртуален списък с книги и автори, от които очаквам много, затова изчаквам подходящия момент за четене. Или пък момента, в който ще си спомня какво точно съм си обещал да прочета.
Сега списъкът е по-кратък, защото "Фондацията" е вече зад гърба ми, а самият Азимов се е издигнал още по-високо в очите ми.
(да се готвят Зюскинд и Алън Милн)

Написана преди повече от 50 години и първоначално издавана на части в Astounding, Фондацията се е превърнала в абсолютен фаворит за повечето критици и читатели. Както и представител на ново поколение sci-fi, където зелените чудовища отстъпват място на по-значими теми и истинска литература.
Романът може да бъде наречен социополитически. Обаче звучи малко телевизионерски, затова само ще споменем, че освен социология и политика, във "Фондацията" има голяма доза психология, математика и религия. Основното, поне според мен, е политиката

Всичко започва с Хари Селдън и неговата психоистория - наука, която с голяма точност предвижда бъдещето на Империята. Приемайки, че човешкият конгломерат е достатъчно голяма величина за сериозна статистическа обработка, психоисториците предвиждат реакциите му срещу евентуални социални и икономически дразнители. Селдън е категоричен - краят на Империята е неизбежен.
След това историята се завърта около борбата за власт и оцеляване в сърцето на Фондацията, където група учени систематизират цялото човешко знание, настанени на далечна планета с оскъдни ресурси. А прогнозите на Селдън се оказват изключително точни.

Във "Фондацията" има една леко натрапваща се отживелост и старомодност в някои детайли, което обаче не дразни и дори има своя чар. А действието е толкова бързо и се развива така динамично, че на мен хич не ми пукаше дали наистина след 12000 години хората ще се черпят с хубави пури.
По-голямата част от историята преминава в срещи и диалози на хора с определена власт, които се опитват да решат някакъв проблем. Няма личен живот, няма емоционални отклонения, няма душевни дисекции. Времето лети и само действията и думите на хората, от които зависи Фондацията, са важни.

Препоръчвам ви тази книга повече от горещо. Единствения начин да опиша състоянието си, докато я четях, беше кеф.
Скоро започвам "Фондация и Империя".

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 - остра мозъчна енциклопедичност

Фондация и Империя

Фондация и Империя
Айзък Азимов
СД "Орфия"
264 страници
цена 2 лв. (след 17 г. амортизация)




Началото на поредицата за Фондацията беше прекрасно и много, много обещаващо. Ненадейно обаче се оказа, че продължението е далеч от нивото на първата книга.
Затова с прискърбие ще споделя, че съм разочарован и май не си заслужаваше.

Чарът на позиционния сюжет, в който хората просто се срещат на различни места и дискутират, е позавехнал. Нови герои, нови проблеми пред Фондацията, но с по-скалъпени и плоски решения. Добрите пътуват, правят ялови опити, чакат.
Селдъновите кризи се решават скучно и доста нагласено, прозрачно дори. Без хитри ходове и прозорливи лидери.

Нищо общо със страхотната, идейна история в първата книга. Още повече, че предпоставките за дълга и увлекателна поредица бяха налице, мислех си, че Азимов знае накъде е тръгнал.
А капакът на всичко е корицата, която директно посочва кой е убиеца във филма.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/10 - муле