Сразени ангели

Сразени ангели (Broken Angels)
Ричард Морган
8,99 лева
1,93 стотинки на страница




Става дума за фантастика от оня тип, който кара доста хора да си мислят, че във фантастичните книги е пълно с марсианци, фотонери, гравибъгита, виброножове и стелт костюми.
Истината е, че в "Сразени Ангели" има доста фотонери, немалко мъртви марсианци, гравибъгита (и гравибайкове), виброножове за специални случаи и стелт костюми. Малко е абсурдно, но има и калашници.
Може би щеше да ми хареса повече, ако бях ходил в армията. Падни за 20, ама друг път.
Защото това, друзя, е екшън-фантастика с капчици живителна кибер-готика. И много, много военни маневри.

Трябваше ми повече от седмица, за да се справя с тази книга, но по моите стандарти това не е много. Признавам си, на места действах като Георги Димитров (според разказите на другарките от 4-и клас) - бърз диагонален поглед от горния ляв ъгъл до долния десен. Ако някой ми каже, че съм пропуснал нещо важно, няма да му повярвам.

И така, историята.
Векове напред във времето. Хората умират трудно. Някой хитрец е успял да дигитализира съзнанието и всеки може да си позволи дребно цилиндрично тяло, която се поставя някъде между прешлените и черепа. Когато умреш, услужливите колеги прибират въпросния цилиндър (междувременно ти си агонизираш, защото умирачката си е умирачка) и той бива нахлузен в ново тяло. Voila!
Такеши Ковач - мислех си, че странните комбинации от рода на унгарско име и тайванска фамилия са запазена марка само и единствено на киберпънка - е ценен военен кадър, част от елитна бойна група. Докато поредното му тяло умира за пореден път, той бива убеден да участва в комерческа експедиция. Намесва се алчна корпорация, фатална ерхеоложка и група командоси.
По това време човечеството е открило стотици артефакти от напуснала тоя затънтен край на галактиката раса. Наричат ги марсианци, тъй като първото доказателство за тях било открито на Марс. Това поне обяснява тривиалното име.
Най-голямото откритие обаче тепърва предстои - на планета, обхваната от революция и стабилна война, е открит странен портал, за когото с пълно основание се смята, че ще е най-великата марсианска находка. Така се и оказва.
Това е накратко. Ами, книгата не ми хареса.

На нито едно място не успях да си представя сцената, на която се развива коя да е случка. С изключение на едно прашно градче. Липсва каквото и да е описание на сгради, улици и околности, освен ако не се описва как биват взривявани. За сметка на това героите са описани добре и с приятни подробности. Действията на всички, без да броим главния герой, са основателни и смислени. Той се лута между сарказма, несигурността, любовта, войнишките навици, неизвестността, пълната информираност, кроткото поркане, жлъчните закани, страха, непукизма, желанието за оцеляване и още цял букет настанени нагъсто усещания.
Има няколко свежи идеи - интересна наносистема от бързо еволюиращи наноли (не ме питайте какво е това, сигурно го е измислил г-н Морган), които биват изтребени по глупав начин. А бяха толкова близо до затриване на измъчения състав на експедицията. Те и без това умираха бавно. Радиация, нали се сещате.
Интересен е и беглия поглед върху ролята на корпорациите и корпоративната принадлежност като цяло.

Явно не харесвам толкова екшън на едно място. Не научих нищо ново за хората, честно. Но накрая поне разбрах защо книгата се казва така.
Не открих нито интересна фантастична идея, нито интересни персонажи, нито дори кой знае колко оригинален диалог. В тоя ред на мисли за мен книгата е почти безмислена и не бих я прочел втори път.
Хау!


PS - Има киберсекс, има киберсекс!