април 07, 2006

Сянката на марионетките




"Сянката на марионетките"
книга #7 от поредицата за Ендър
Орсън Скот Кард
Цена: 9 BGN




Беше време, когато се кълнях, че любимият ни мормон г-н Кард е най-доброто, което може да се случи на фантастиката. Тогава разказвах на всички как трябва само да започнат "Играта на Ендър", за да се влюбят в историите на децата-гении и като луди да изкупят всичко останало от същия автор.
И сега за мен Орсън Скот Кард си остава един от най-добрите разказвачи на фантастични истории. Но поредицата за Ендър е мъртва, струва ми се. Или в най-добрия случай е на командно дишане.


Има нещо много страдалческо в положителните герои на Кард. Всички до един трябва по християнски да опитат най-мътната горчилка на живота и да се примирят с факта, че нещата са такива, след което да изчезнат тъжни зад завесата. В редките моменти на щастие задължително липсва еуфория и обреченото бъдеще чука на вратата. Децата се терзаят за неща, които не минават и през ум на възрастните.
Въпреки трудния и доста тъжен път, който трябва да извървят героите, първите книги бяха събитие за нескромната ми натура. Белези от страхотните йезуитски диалози има и в тази, но почти всичко останало е различно. Харесва ми да си мисля, че силата на Кард е в достоверните образи и нещата, които трябва да преживеят и почувстват, за да разберат кои са всъщност и как точно да напуснат белия свят. Добре...

Но какво общо, по дяволите, имат тук конфликтите между Индия, Китай, Русия и Тайван?!

Още в "Сянката на Хегемона" се разбра, че с образите на дребно е свършено. Ще си играем на геополитически анализи и прогнози. Ще оставим фантастичните идеи на далечен заден план и ще се заровим с войни, империализъм и външна политика на едро. В новите книги правителствата вербуват гениалните деца в рамките на ред и половина. Индия капитулира в два абзаца. Армии се вдигат, биват подведени и свалят оръжие за минута. Мащабна история, спор да няма.
Обаче на мен не ми се нрави.
На това му се казва
обективно мнение, знам.

Така и не прочетох цялата книга (обаче прегледах финала - добрите победиха и всичко беше толкова тъжно). Ужасно се срамувам. Но разберете, това не е оня Орсън Скот Кард. А аз съм си почти същия, така че май наистина има нещо гнило.

Знам, че с горенаписаното не съм полезен на никой. Почитателите на цялата поредица така или иначе ще прочетат и тази. А тези, които за първи път чуват за света на Ендър, може би ще останат разочаровани и няма да посегнат към него.
Затова слушайте: феновете нека прочетат и тази книга, за да се убедят колко страхотни бяха старите. А вие, необременени с една от най-хубавите фантастични поредици в тоя край на Слънчевата система, намерете "Играта на Ендър" и се насладете на срещата си с Орсън Скот Кард. Аз съм я чел поне два пъти и вече съм неспособен на това.

2 коментара:

itilien каза...

Все си мисля, че трябва да забранят на авторите да пишат поредици от повече от три романа. Винаги идеите им изтъняват и си развалят добрия имидж. Ендър е страхотна книга, но просто не трябва да се чете от трети том нататък.
Поздрави за интересния блог!

chinuk каза...

Ох, ужасена бях, когато прочетох "Сянката на марионетките". Просто не можах да повярвам, че Скот Кард е могъл да напише нещо такова...бозаво. Така се зарадвах, когато видях, че я има по книжарниците и такова разочарование изпитах, когато седнах да я чета. Нещо им става на авторите с продълженията. Може би единствения, който не ме разочарова беше Дан Симънс с "Хиперион". Иначе скоро прочетох и четвъртата на Мартин "Песен за огън и лед" и също ми дойде доста разочароващо. И все пак...като се изключат последните две сенки...поредицата за Ендър си е все така великолепна.