Сянката на марионетките

"Сянката на марионетките"
книга #7 от поредицата за Ендър
Орсън Скот Кард
Цена: 9 BGN




Беше време, когато се кълнях, че любимият ни мормон г-н Кард е най-доброто, което може да се случи на фантастиката. Тогава разказвах на всички как трябва само да започнат "Играта на Ендър", за да се влюбят в историите на децата-гении и като луди да изкупят всичко останало от същия автор.
И сега за мен Орсън Скот Кард си остава един от най-добрите разказвачи на фантастични истории. Но поредицата за Ендър е мъртва, струва ми се. Или в най-добрия случай е на командно дишане.

Има нещо много страдалческо в положителните герои на Кард. Всички до един трябва по християнски да опитат най-мътната горчилка на живота и да се примирят с факта, че нещата са такива, след което да изчезнат тъжни зад завесата. В редките моменти на щастие задължително липсва еуфория и обреченото бъдеще чука на вратата. Децата се терзаят за неща, които не минават и през ум на възрастните.
Въпреки трудния и доста тъжен път, който трябва да извървят героите, първите книги бяха събитие за нескромната ми натура. Белези от страхотните йезуитски диалози има и в тази, но почти всичко останало е различно. Харесва ми да си мисля, че силата на Кард е в достоверните образи и нещата, които трябва да преживеят и почувстват, за да разберат кои са всъщност и как точно да напуснат белия свят. Добре...

Но какво общо, по дяволите, имат тук конфликтите между Индия, Китай, Русия и Тайван?!

Още в "Сянката на Хегемона" се разбра, че с образите на дребно е свършено. Ще си играем на геополитически анализи и прогнози. Ще оставим фантастичните идеи на далечен заден план и ще се заровим с войни, империализъм и външна политика на едро. В новите книги правителствата вербуват гениалните деца в рамките на ред и половина. Индия капитулира в два абзаца. Армии се вдигат, биват подведени и свалят оръжие за минута. Мащабна история, спор да няма.
Обаче на мен не ми се нрави.
На това му се казва обективно мнение, знам.

Така и не прочетох цялата книга (обаче прегледах финала - добрите победиха и всичко беше толкова тъжно). Ужасно се срамувам. Но разберете, това не е оня Орсън Скот Кард. А аз съм си почти същия, така че май наистина има нещо гнило.

Знам, че с горенаписаното не съм полезен на никой. Почитателите на цялата поредица така или иначе ще прочетат и тази. А тези, които за първи път чуват за света на Ендър, може би ще останат разочаровани и няма да посегнат към него.
Затова слушайте: феновете нека прочетат и тази книга, за да се убедят колко страхотни бяха старите. А вие, необременени с една от най-хубавите фантастични поредици в тоя край на Слънчевата система, намерете "Играта на Ендър" и се насладете на срещата си с Орсън Скот Кард. Аз съм я чел поне два пъти и вече съм неспособен на това.