Магьосникът от Землемория

Магьосникът от Землемория
Урсула Ле Гуин
ИК 'БАРД'
150 страници
цена: 13,99 (4 в 1)



>>>>>
Със 100 думи:

Момчето с дарба и немагическия му бит. Заклинателката, която му посочва пътя. Учителят, който се появява, когато ученикът е готов.
Училището за магьосници. Учителите. Ученето на магии.
Един добър и един лош приятел.
Черно-белите герои. Благородните са с добродушен вид. Лукавите - с хитър поглед и остър език. Лошите са с грозни лица и белези.
Безименното зло с ясни намерения. Идва отникъде, т.е. – от твоята собствена същност.
Имена на острови и заливчета, които повече няма да чуеш. Високопарен, приказен изказ. Живописни описания на фона на терзанията на героя. Значи скоро ще открие себе си.
Просто по-дълга приказка.
<<<<<

Както винаги се получава, след като съм очаквал прекалено много от книга или филм, следва разочарование.
Дори след като четох как си представя Ле Гуин истинското фентъзи - с магичен, тържествен език; без жаргонни думи; без 'нисък', ежедневен изказ - се надявах, че суперлативите за Землемория ще са заслужени. И сигурно са, но за нечий друг вкус.

Знам, че е по-лесно да се критикува. Затова постоянно търсих онова, което ще ми хареса в книгата. Дрбна поука, истина за живота или красив диалог - каквото и да е. Уви, срещнах почти всички фентъзи-клишета, които не бих искал да срещам.
Книгата е писана отдавна, сигурно други автори след това са прекалили с експлоатацията на оригиналните за времето си похвати на Ле Гуин.
Сигурно хубавите идеи за били писани и преписвани, докато са втръснали на хора като мен.

Не знам доколко подобно фентъзи може въобще да ми хареса. Това е истинският ескейпизъм за мен - толкова приказен, нереален и 8-битов, че идеите му се на светлинни години (или на 300 дни с керван, ок) от моя свят. С подобна книги съм способен да запазя не детето в себе си, а някакъв романтично объркан младеж, който си мисли, че морето е до колене и хората са в два цвята.
Може би просто харесвам по-суровите книги. В които тъмното е част от живота, а не врагът зад барикадата.

Хубаво е поне, че нямаше белег по рождение, омагьосан меч и красива принцеса за освобождаване. Е, имаше една хубавелка, но не искаше да бъде освободена, а могъща и властна. Умря в ролята на гълъб или нещо от сорта.
И в общи линии доста от лошите хора си го получиха. За тези, които не са, имало още три части.

А на мен ми е кофти, че не успях да се докосна до този магичен стил, за който бях чувал. Дълбоко психологически и прочие.
Затова не ме обвинявайте, че не съм харесал "Магьосникът от Землемория", а ми съчувствайте.

Още за книгата:
в Уикипедия
мнението на dzver
и мнението на Григор

Разни хора, разни вкусове, нали така?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 15/20 - безалкохолно