ноември 14, 2006

Хиперион


Хиперион
Дан Симънс
543 страници
7.50 лв.



Това ми беше третия опит с "Хиперион".
Зор. Много зор видях, докато я довърша. Но успях.

И сега се чувствам крайно прецакан, тъй като тия стотици страници се оказаха просто една завръзка.
Имало продължение. А после още едно в няколко части.

Ебаси. Много съм разочарован.
Книгата на места е направо нечитаема, лепкава и досадна. Поезия и съдби.
Няма да чета продължения.

Надявам се Шрайка да избие копелетата.

И оценка няма да давам.

16 коментара:

Анонимен каза...

Винаги съм подозирала, че нищо не разбираш от книги :-)

alvin каза...

Хубаво, че ти разбираш. На теб кое ти хареса? Преведените стихове на Кийтс? Или продълженията? :)

Книгата е претенциозна.

Задава въпроси, а не дава отговори (не и в тази книга).

Единствените страници, които са динамични и в тях се случва нещо важно са двайсетината в края, когато Консулът разказва за Техноцентъра, Прокудените и неговата роля на Хиперион.

Романтиката около Сайри е непоносима. Дори след като разбереш, че умира.

Разказът-реверанс към Чандлър е много далеч от Чандлър. Краката на бюрото и бутилка уиски - айде, моля ви се!

Касад е пич. Обаче като четеш цял час как се промъква из останки на кораб, ти идва до гуша. Както и като се блъскаш в описанията на семейството, терзаещо се с болното си дете. Мъката, обществото, журналята.

Погледът на автора е толкова мащабен, че ако успее да сглоби всичко след n-тото продължение, ще е цар. Да го викнат да помага на ония от LOST :)

Абе, както и да е. Вкусове.

vladimir каза...

То това щом не ти е харесало, значи едва ли друго от Симънс ще ти се стори читаемо. На мен Хиперионите са ми много любими и "Кухият човек" ми хареса донякъде, но всичко останало, което съм се опитвал да чета от този човек ми се е струвало невъзможно за довършване. Има една дълга повест за Първата световна война и (разбира се) поетите от този период, която би била страхотна, ако беше написана от истински литературен автор, а не от жанров такъв с амбиции малко по-големи от таланта му (който никак не е малък).

А в това, което си написал за разказа реверанс към Чандлър, е същността на проблема на Симънс. Не знам защо е решил

Обаче, колкото и странно да е, в момента много ми се чете Симънс и ще го направя скоро :). А ти може да попрехвърлиш "Триумфът на Ендимион", като събереш сили - тази книга е чудесна.

vladimir каза...

* че този стил на писане му отива.

(продължение на едно незавършено по-горе изречение :))

Анонимен каза...

Докато четох изпълнения с вътрешен драматизъм коментар, изказан с ясен, силен и нетърпящ възражение глас, се сетих за едни думи на капитан Блъд - "ако умът ти беше толкова силен като гласа, щеше да си велик човек".

hazel каза...

А пък аз най-после зачетох "Илион", за да имаме синхроничност (synchronicity;) във възхищението си към Симънс. О, напразни усилия на любовта!

Иначе, освен Хиперионската четирилогия, съм чела само един сборник с ранни разкази и никак не бях очарована. Не съм чела "Лешояди", но някой ден като реша, че ми се чете хорър, ще го направя. Също така смятам да прочета и "Олимп" след "Илион". Аз фен ли съм или лукова глава?

Сега сериозно. Хиперионът е книгата, която ме накара след десетгодишна пауза в четенето на фантастика (между 15 и 25 годишна възраст, за незапознатите), да почна отново. Изобщо не помня дали някой ми я препоръча, или си я харесах интуитивно в книжарница, но съм благодарна на Отговорното лице, че се открихме със Симънс.

Да, многословен е на места, претенциозен е на други места, фука се с ерудиция на трети места, но като цяло създава фантастична вселена, в която мога да изпитвам само страхопочитание. И ме кара да мечтая както малцина могат да го направят само с подреждане на букви.

Задава въпроси, а не дава отговори.

Именно. Като всяка велика литература.

alvin каза...

@armydreamer
Отдавна съм се примирил с факта, че и великите книги не са толкова велики за всеки. Харесва ми, че в "Хиперион" има толкова идеи, но не ми се нрави лепкавото блато, което трябва да изминеш/прочетеш, за да видиш, че няма да разбереш какво точно се случва.
Доколкото знам Симънс има цял роман-реверанс към Чандлър - "Куфарът".

@анонимния
"Ние обичаме нашият вътрешен глас да идва отвън." - Ст. Лец
Аз се опитвам да не е така. Казвам каквото мисля.
Ти имаш ли мнение за книгата? Давай!

alvin каза...

Hazel, аз мисля, че ти ме разбра :)
Да, права си - в големите книги се задават големи въпроси и отговори с менторски тон се спестяват. Това, което се случва в нечия глава, не може да е еднозначно. Както например не е еднозначно тълкуването на действията на Консула - 'предателството' му спрямо Хегемонията и Прокудените. Аз нямам и не мога да имам забележки за нечий морален избор. Тия въпроси се задават, за да може всеки да си отговори.

Когато говорих за задаване на въпроси, имах предвид всички мистерии, който Симънс създава. Загадки и прочие. Очаквах отговори. Развръзки.
А накрая - сапунен финал. Очаквайте още. И още.

Стоян Христов каза...

И аз бях разочарован от многото и блудкави продължения. Предадох се обаче след втората.:)
Можеше спокойно да направи едно кратко романче от целия материал и да е доволен от себе си. Пък и аз от него.
Иначе верно, че Касад е пич, ама и мадамата от света с многото g си я биваше.
А пък тоя олигОфрен Кийтс как ми тровеше нервите...

Анонимен каза...

Lelei, razbuni duhowete s toq posting, a?:)
Az Hiperion weche ne q pomnq. Ama pomnq che mi haresa. Mislq che naj-mnogo me wpechatli che 7te razkaza sa napisani w razlichni stilowe.
Inache si praw che se nalaga da porchetesh oshte 3 (slovom: tri) knigi, za da razberesh kakwo wsyshnost stawa.

I si sywsem praw che Shraika gi iztrepwa (e, Endimion go prawi, ama s pomoshtta na Shraika (koito razbira se sled kato e stanal tolkowa simpatichen na wsichki ne moje da ostane losh i stawa dobyr...mbwahahaha). Malko spoileri tuka, ama twa e da pokaja che te podkrepqm , wypreki che ne spodelqm mnenieto ti za knigata :)
Wsyshnost si mislq che ako ne q bqh chel kato malyk, a sega sigurno i na men shteshe da mi se stori boza... No kakto i da e.

Chakam da pishesh za Dune che da se posbiem :):):):):)

Twoi priqtel wechen,
Veren Paganelcho.

Анонимен каза...

(На тая манджа й липсва грозде.)

Та - Симънс много добре си го е казал в едно интервю: аз обичам да си развивам идеите в минимум 1500 страници. Какво да направя, когато издателите не щат да издават такива романи? Сцепиха ми Хипериона, сцепиха ми Ендимиона, и Олимпилиона ми сцепиха...

Това успокоява ли те?

(Не мога да изрвоя линк на прима виста, а си струва.)

Иначе - недей да почваш "Падналите богове". Никога. В никакъв случай.

(А "Триумфът на Еднимион", за който и колегата те посръчка, не отговаря на всичките въпроси в цикъла. И с това направо ми изкоруби банята.

Освен със завършека си, разбира се.)

alvin каза...

Успокоих се, да.
Ако предварително знаех, че Симънс е автор, който държи да развива идеите си на 1500 страници, никога нямаше да започна "Хиперион".
Имам "Лешояди", заема мястото на 3-4 книги. Трябваше да се досетя ;)

Кажи повече за Зиндел...

Анонимен каза...

Значи:

1) Зиндел си развива идеите в минимум 2000 страници. (За сметка на което ги има много - виж коментара ми Към армидриймър в темата за четенето в дир-а.)

2) Ето го и него. Хубаво, представително интервю. Преводът също не е лош. :D

3) Ако човек не е чел Зиндел, човек... не е чел Зиндел.

4) Ако човек е чел Зиндел, много, много, много друга фантастика му доскучава.

Анонимен каза...

В Хиперион съм впечатлен от разказът / историята на момичето, което старее наопаки. Това беше една много добра идея и с нещо ми напомня и за филма "Мементо" - човек, чието съществуване е доведено до състояние на невъзможност - в случая до всекидневна смърт и раждане на ново копие сутринта.

Историята на Рахил е причината да чувствам осмислено времето от прочитането на Хиперион.

Анонимен каза...

Помня, че прочетох "Хиперион" на един дъх. Седнах сутринта увита с дебело одеяло и се осъзнах чак когато започна да се стъмва. Странното е обаче, че сега почти не помня първата част от тази поредица. Някак си ми мина най-незабележимо и незапомнящо се. Помня "Ендимион" и "Триумфът на Ендимион"...просто невероятни. И не знам защо, но ми напомнят на Орсън Скот Кард. Поне тези споменатите.

Анонимен каза...

Е, аз ги прочетох и четирите ...и не съжалявам.., а местата с локумите и ластиците (особено песните на сатира), просто ги четях по диагонал...