май 28, 2007

Килимените хора


Килимените хора
Тери Пратчет
ИК Прозорец
цена: 190лв / 6лв
159 стр.




А сега да чуя вашите поздрави за човека, който си обеща и го направи - препрочете книга и писа за нея в блога!
Разбира се, повече ще трябва да пляскате на мъжа, който ходи с цветя по улицата. И на оня с дамското бельо. Както и да е.

Това е една от първите книги на Пратчет, която прочетох. Трябва да е било преди... 11 години. Или 12. Тогава струваше 190 лв. и ми се стори страшно, ама страшно хубава. И то не защото струваше 190лв.
Грима и Доркас, Снибрил и Писмир, Брута и Ворбис. В тоя ред започна всичко с книгите на Прачтет и въпреки че сега книгата не ми изглежда толкова страхотна (защото не съм на 15 или пък вече съм я чел няколко пъти), пак ще кажа, че е най-добрия.

Първото, което ми прави впечатление след толкова години, е че Прозорец са минали метър, обявявайки новото издание за първо издание, предполагам за да спестят. Допечатките се плащат, май, но може и да е грешка.
Второ, това е детска книга. Добродушна, с ясни поуки, с един такъв откровен майтап. Добрите са силни, лошите са грозни. Обещах на hazel, че ще подаря книгата на Рада, ще и хареса.

Спомнях си 90% от предговора. Авторите са двама, един седемнайсет годишен хлапак и един 43-годишен Тери, който си е същия хлапак, ама пораснал. Ако питате колко е голям Уеър, ей толкова - ●.
И така, запознайте се с Килима. Вдън космалаци тилилейски е пълно с живот. Мунрунги - което ще рече 'истински хора; повечето племена се кръщават така - , моули, дефтмени, думийци, поуни и т.н.
Килимът ври от живот. От една страна, представяш си главните герои като хора, защото се чудят с коя точно ръка се държи меча, но от друга - те най-вероятно са някакви микроорганизми, реално погледнато, хух. Които обаче лекуват заболявания с лишеи, значи сами се сещайте за какъв мащаб става дума.

И така, кралства, империи, пътища, приключения, засади, пленничество, бъдеще и минало, голяма битка и голяма победа - всичко е тук. Поднесено по един така детински невинен (наивен?) начин, че човек се умилява. Пък и е пълно с междуметия, което предава една много отрудена народна атмосфера. Ох, ай, айде, хлъц, леле, божке, дзъннн, тц, тюх и прочие.

Това е детска книга. Ако приемете това, ще ви хареса. Иначе ще ви се стори несериозна и като ви пита някой защо се нервирате, ще се оплачете, че сте очаквали нещо по-така, а то се е оказало детска книга. А аз ще злорадствам с "Знам, че не е гот да го чуеш, ама аз казах ли ти?"

А, да - някой разбра ли какво е Фрей? Прахосмукачка, метла или стъпки на хората по килима?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - налимеразбиийшхрхрхррр

6 коментара:

alvin каза...

Сега се сещам, че по онова време реших да обясня на родителските тела манията си по Пратчет и дадох на стария да чете "Килимените хора". На другия ден ми я носи и казва "Ходят някакви по килима, от крака на стола до не знам къде си. Ебаси ташака."

На негово място и аз щях да кажа така ;)

hazel каза...

"Килимените хора" кърти и избива. Аз обаче първо прочетох трилогията на номите и тази малко ми бледнееше. Оставам завинаги фен на Рязко Смъкнати Цени, вместо на Фрей.
Но благодаря за офертата, приема се, имам я само на английски:)

alvin каза...

Трилогията за номите верно е по-добра. Аз започнах с втора част.

Любим клан в магазина - Дел Икатеси ;)

skoklyo каза...

Щом си тръгнал да си задаваш въпроси дали героите са хора, какво точно е Фрей и ползваш думи като "умилявам", значи определено си надраснал възрастта за тая книга :)

Kopo каза...

Фрей е прахосмукачка. А съществата в килима ще да са акари - това обяснява и "истински хора" като възприятие на всеки отделен вид.

alvin каза...

@skoklyo
Ами, да, май си прав. Обаче няма лошо и децата да се питат какво е Фрей, както и да търсят разните му аналогии от рода на земите на Ед Нопе Ни, под които има гигантски надпис "изабет II", нали? :)

@копо
За Фрей не може да си сигурен, въпросът и досега е оставен отворен. А и едва ли са акари, щото уеър е колкото една точка (лично ТП го е казал, значи 'хау!'), па няколко хиляди акари няма да се съберат на такова място. Ама това от чисто практическа гледна точка, която няма място във фентъзи. Все едно да се чудиш дали номите си палят кецовете като се движат 10 пъти по-бързо от хората ;)