юни 21, 2007

Хелиополис


Хелиополис
Хаим Оливер
"Народна младеж" 1968
284 стр.
1,52 лева



Прочитането на тази книга има предистория. Опитът за прочитане, всъщност; предадох се преди края.

Когато стане дума за добър български фантаст, винаги се сещам за Хаим Оливер. Да, този е българин. От Кюстендил (уики).
Сигурно много от вас имат книгата "Енерган 22" из рафтовете. Малък формат, никак не тънка, изглежда така. За мен това е един от най-добрите български фантастични романи. Добре измислена история и добро изпълнение. Препоръчвам.
Така. В dir.bg се случи дискусия на тема 'абе, кой е тоя Х.Оливер?', след което си поговорихме и по-подробно за автора, филмите, евреите и комунизма във форума на Ефремов - тук.
Между другото, той е писал сценария на "Рицарят на бялата дама".

Реших, че е нужно да попрочета още нещо от същия автор. Започнах да ровя из прашните рафтове с по-стари книги и си намерих "Хелиополис".
За какво става дума? Благодарение на новооткрита специална материя един млад български физик и неговият колега - професор стъпват на радиоактивен остров, който е бил бомбардиран преди години. Странни факти и случки ги карат да слязат под земята, където Димов е заловен и заставен да работи за целите на Хелиополис - подземен град на учени, който издига слънцето в култ и разработва нови технологии в почти всички области. Обществото долу е строго йерархично, доста стерилно и с предначертано бъдеще - да наложи волята си на хората на повърхността.

Това си е приключенска книга, за деца и юноши. Народна младеж, ясно.

Хората, които твърдяха, че 'Хелиополис' прекалява с червената пропаганда, са прави само наполовина. Да, има места, на които човек може да се подразни, но те не биха ви промили мозъка. Заровиш ли се в подробности, могат да се видят както критики към капитализъма, така и към по-авторитарното управление, което през 68-а е ясно къде вирее. Освен ако в края нещата не се обръщат наопаки и тия подземните се оказват добрите. Но едва ли.
Политическите възгледи обаче не са основното. Може би трябва да има няколко щипки пропаганда, за да може написаното да види бял свят, знам ли. Кое тогава ме накара да оставя книгата преди края?
Хуманност до гушата. Мисли за човечеството, за поколенията, за намерили смъртта си цели семейства. Свръхемоционални реакции, съчувствие, силна привързаност, милостивост и какво ли още не. Ех, тая богата славянска душа...
Алек Димов се оказва ебаси чувствителния тип. И романтик.

Идеята за героя, който попада сред врагове, но благодарение на воля и непреклонност успява да спаси света и родината си, не ме кефи. Защото нещата не стават така.
Обаче! Книгата е написана добре. Четивна, с добро темпо и добри описания. Виж, диалозите са малко по-слаби.
Подобно разминаване между замисъл и изпълнение е с ясен резултат - започната, но недовършена книга.

Така че ако ви се чете хубава българска фантастика, потърсете "Енерган 22". Писана е 20-30 години след "Хелиополис" и си заслужава отвсякъде.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/20 - хелио-по-добре-недей

3 коментара:

Магдалина каза...

По-добре "Как станах кинозвезда" на Х. Оливер :)
като детски писател той е в пъти по-добър.

Таня каза...

Хм, чела съм и двете и много добре си ги спомням, въпреки че беше преди мноооого години, което рядко ми се случва, защото обикновено ги забравям. Дори не съм запомнила, че са от един автор, но иначе има моменти, които страшно са ме впечатлили.
И още не знаех, че авторът е българин.
За Енерган 22 винаги съм си мислела, че е страшно пророческа книга.

Силвия каза...

Аз също съм чела Хелиополис като ученичка и ми беше направила страхотно впечатление, но мислех, че е на Ернст Юнгер, немски писател, защото така и не запомних автора, когато я прочетох. Наскоро се разтърсих из интернет и се опитах да открия книгата и попаднах на испански pdf файл на немския Хелиополис. Започва по същия начин, в лодка, както и българската. Много, много ми е чудно дали има взаимстване. Намерих българската на интернет и ще я купя, и след това ще сравня двете, за да разбера...