Самотните вятърни мелници
Станислав Стратиев
70 страници, 11 разказа
12.99 лв. за целия сборник (над 700 стр.)
Четях тези разкази и си спомнях за моето детство.
Чудих се как точно да ви опиша усещането, затова само ще се опитам да изброя какви спомени извикаха в главата ми тези редове. Набързо:
сладко от вишни върху палачинки
развалената водна помпа до бараката
ракетата, конструирана от арматура и негасена вар
прашката със стрели
разходка на кучето в пороен дъжд
хляб, масло и цял домат
пирони за колибата в гората, скрити в багажника на колелото
септемврийски плаж
военна димка в ресторанта
футбол на игрището по тъмно
излет на палатки с капки за разширяване на зениците
първата бутилка вино
непознатият, който заспа върху нажежена огнеупорна тухла
и още, и още..
Страхотни разкази, написани по прекрасен начин.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 - Човекът, който не лъже
юли 24, 2007
Самотните вятърни мелници
Етикети: детство мое, лайф ис лайф, народна младеж, разкази, релакс
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Стратиев беше много голям. Като хлапе бях чел "Пейзаж с куче" и част от "Самотните вятърни мелници". Учител по сатира, несъмнено. И преди всичко съвестен образ.
Едни се транслират във времето с четене, други - с чистене. Падна ми се шкафче, постлано с вестник Старт от 1986г. С едното си проверих хороскопа и за 29 октомври 1992 в Отечествен вестник. Намериха се още:
-дръжка за сефертас,
-хартиени знаменца за първомаиска манифестация,лепени в инвалидната кооперация,
-ръчна месомелачка марка Aleksanderwax,
-патрони за сифон за газирани напитки, внос от Полша,
-кожен език от обувка за жилка,
-кърпени дъждобрани (Пирин, Пирин, планино),
-един плик копчета:)
-...
В голяма част от изброените ми ярки детски спомени има един човек, Пешо, мой съученик, който от вчера не е сред нас.
rip
Мамка му. Тъпо е.
Публикуване на коментар