септември 15, 2007

Когато един мъж е на колене


Когато един мъж е на колене
Андрея Илиев
ИК Аргус
6 лв.
192 стр.




И така, поредната книга на Андрея, която чета за 1 (една) вечер. Защото думата, която най-точно описва стила му, е четивен. Ясно, стегнато, без излишни завои и натруфени фрази. Каквито са нещата и в действителност.

А в трите повести става дума точно за действителността. За нашата българска реалност, която може да е сурова, брутална и жестока. И в която все пак има място за любов и справедливост.
Криминалните загадки не са от онзи тип, които се решават с лула в устата и дълбоки мисли пред камината. Ще трябва да се пътува из затънтени родни градчета, да се общува с мутри, мръсни ченгета и политици. А гърба на главния се пази от хора с минало, за което НПК дава няколко години награда.
Реализъм и неподправеност.

А забавното и сериозното се преплитат постоянно. Сладко и горчиво. Сълзи от смях и от мъка. Неща, на които да се смееш, и такива, които те натъжават. И колкото и да е било забавно, финалът е съвсем истински - без тържествена музика, конфети и усмивки.

Ще цитирам съвсем малък пасаж , за да добиете представа за начина, по който е написана цялата книга:

В такива моменти човек забива в девета глуха и се вторачва в нещо дребно, странично. Както когато навремето станах световен шампион... Бях се сдавил на финала с един руснак, вече бяхме станали само воля и дух... Издържах един миг повече и го туширах. Чух свирката, съдията ме отмести от него. Отпуснах се по гръб, трибуните кънтяха, станало бе нещо голямо, треньорът ми скачаше един бой край тепиха, а аз учудено гледах стотиците лампи по тавана и мислех: "Колко ли ток гълтат, мамка му..."

Препоръчвам. Няма да спрете, докато не прочетете и последната страница. Дали ще ви допадне сюжета и нещата, които се споменават - не знам. Но със сигурност ще се усмихнете на места, а на други ще ви стегне гърлото.

/ясно е, че съм пристрастен заради приятелството ни с автора, затова - без оценки/

3 коментара:

Bla каза...

Откъсът е мн. як.

Цонко каза...

Току-що я довърших. Хубава е книгата, на един дъх се чете. Много емоционална работа, силна. Не претендира за друго - само екшън и какво чувства един мъж, когато е смачкан от обстоятелства, които не зависят от него.

vlad каза...

А аз тази, същата книга навремето видях в 5то районно полицейско... и ми трябваха още месеци докато я открия, започна и прочета - точно така, на един дъх. От което, признавам си - малко и заболя.