Какво сънуват псиборгите

Какво сънуват псиборгите
Пиер Барбе
библиотека Галактика
1 лв.
188 страници




Тук началото е ясно, измислих го още след петата прочетена страница:

- Какво сънуват псиборгите?
- Не знам, не разбрах.

Изясни се, че не довърших книжлето, нали? Реших да се откажа още в началото, но продължих. После още малко, и още малко. Стилът е лековат до полуда, за малко да се подхлъзна. И сигурно щях да я довърша, ако не бях захванал нещо по-сериозно.
Това не е ли сериозно, ще попита някой?
Ето, цитирам:

— Благодаря ви, Ваше величество! — възкликна последният. — Много съм радостен, че съм задължен на един толкова смел воин. Бога ми, много храброст е нужна, за да нападнеш рицар без шлем и ризница. Наричам се Юон дьо Бордо… - И с тези думи той ми протегна ръка.
— Братко — забръщолевих аз, — аз съм само един беден скитник, тръгнал за абатството Клюни. Господ повелява да помагаме на ближните си, изпаднали в беда. Това, което сторих, съвсем не е някаква заслуга. Името ми е Окасен дьо Серн.
— Да, но за един скитник ти прекрасно владееш изкуството да се сражаваш с меч. Струва ми се, че този конник е мъртъв!

О, не думай, храбри рицарю! Ето още малко:

— Благодаря, благородни господине! Ето кое ще ме подкрепи.
— Добре! Щом пожелаеш, бихме могли да подновим това приятелско състезание.
— Приятелю, изобщо нямах такова намерение и съвсем не притежавам твоята ловкост в изкуството на ездата. Единственото ми желание беше да те настигна, за да те поразпитам за това прочуто джудже, чиято власт е толкова голяма. Аз съм от едно много далечно село и тези чудеса не са достигнали до слуха ми. Знаеш ли къде живее то?
— Господи, братко, малко хора могат да отговорят на този въпрос. Вълшебното джудже благоволи да ми помогне на няколко пъти.

Устроен съм да не понасям подобни текстове, простете за което.
Началото е като в някоя посредствена книга-игра. Развитието на сюжета - също. Героят е избран да иде на странна планета, където среща странни хора и същества, но благодарение на съобразителността си, успява да се измъкне от всяка ситуация. И се приближава до истината.
Към замъка на тайнствения господар ли ще поемете (епизод Х), или към бушуващата река на изток (епизод Y)?
Към финала, мерси, моля.

Сега, трябва да споменем, че книгата е писана преди повече от 30 години, по времето когато са се наливали някои основи (според непотвърдени източници) и, бидейки рожба на времето си, може би трябва да съм по-снизходителен. И, хмм, аз... съм?
Разбрах за какво става дума накрая, но не мога да преглътна толкова страници, изписани от-до в подобен стил.
За невярващите има десерт:

— Бога ми — извика той, — ти ме измами… Ти само приличаш на скитник. Ако трябва да вярвам на джуджето-магьосник, ти всъщност си могъщ вълшебник! Независимо от това, аз съм твой длъжник, ти ми спаси живота и аз никога няма да те изоставя! Това е честната дума на Юон дьо Бордо!
— Благословен да си, ваше величество! Може би скоро ще ми се наложи да се обърна към теб…

И т.н.
Не е фентъзи, но слабите такива дразнят по същия начин.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/5 - О! А! Велики, Премъдри, сбогом!