Камуфлаж

Камуфлаж
Джо Холдеман
ик Бард
обем:319 стр.
цифра: ~11 лв.




След кратък застой в плиткото блато на умерената посредственост (така поне твърди Всеядният за Стрийбър, Хамънд и Уат-Евънс), Бард зарадваха феновете на Холдеман с една от последните му книги, която си върви с етикетче Небюла'2005. Или поне са ги зарадвали когато са анонсирали заглавието, след прочит въпросът е спорен. Аз не съм сред тези фенове, все още не.

Книгата е добра, наградена и явно успешна, но не е нищо свръх. Просто приятна. Без големи трески за дялане, но и без специфичния култов блясък. Въпреки това авторът ми е симпатичен и смятам да прочета "Вечната война", за да видя защо толкова народ ми я пропоръчва. Вече си я намерих, хм, на абордаж, и е готова за усвояване.

В началото историите са две, дори две и половина.
В едната ръка, близкото бъдеще, имаме намерен странен обект в океана около Самоа. Неголям, но тежащ толкова, че менделеевата таблица да мълчи виновно. Изровен е изпод корали на по няколко хиляди години. Група учени го паркират на сушата (с много усилия) и започват да го изследват с блеснал за слава и пари поглед.
В другата ръка историята започва десетки години преди това. Странно същество, прекарало сума време като акула, излиза на сушата, убива местен жител и приема неговия образ. И започва да живее сред хората, да имитира, да се учи, да опознава. Да спи с мъже и жени, да. Отива на война, учи в университети, жени се за хермафродит от цирка. Наред с Изменчивия (така е наречен) на сцената се появява и Хамелеонът - подобна твар, която обаче обръща повече внимание на унищожението и убийствата.
Още от първите страници става ясно, че тия две ръце ще си кажат едно 'здрасти' по някое време.

Действието по точка "странен предмет от дълбините, ебати сензацията" не е много интересно. Тук-там зрънца наука за народа, няколко практически фокуса, нагледни схеми и лишена от кой знае какво напрежение история. Предимно се пие в бара и се мечтае за милиони.
Другата, паралелна история (паралелна чисто механично на страниците, иначе развиваща се назад във времето) е много по-интересна и повечето плюсове на цялата книга са там. Изменчивият, това дете на чуждата природа, успява да се приспособи сред хората и безпристрастно да наблюдава какви ги вършим помежду си. Престава да убива, съобразява се с болката, дори се влюбва.

Ако идеята е била да се представи как Хамелеонът и Изменчивият опознават хората по два различни начина - единият разрушавайки, а другият разбирайки ни - не се е получило. Но едва ли това е била целта. Около Хамелеонът има много малко текст, набързо се обяснява колко е лош и как иска да затрие всички врагове. Просто не е интересен, а що за злодей е тогава?
И двете същества са привлечени от откритието край Самоа и се насочват натам. Изменчивият вече ни е симпатичен и познат, другият е просто Лошия, който трябва да се появи изневиделица, преобразен в някой неочакван герой. Voila!

Развръзката е много бърза и лека, приятна поради което. Въпреки елементът deus ex machina във финалния акорд, малко след издишването с облекчение. Обаче я предхожда едно детайлно ухажване и подробно приближаване на съществото към хората около обекта, разположени на десетки страници, което в полунощ по средата на работната седмица не ми влезе под кожата. Дори ми създаде усещане за неритмичност в разказа, тъй като дотогава всичко се описваше бързо и ясно, без ненужни подробности, със съвсем различна стъпка.

Наистина почвам "Вечната война", да. Или съм забелязал капацитет у Холдеман, или хвалбите си казват думата.

Още едно мнение за книгата (по-позитивно и някак по-проникновено) - в Сивостен.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/24 - сфера/контакт/терминатор