"Навье"
Ивайло Иванов
63 страници
В опитите си да разнообразя начина, по който коментирам текстове тук, реших да се възползвам от познанството си с автора и набързо да скалъпим едно интервю.
Той (авторът) пита мен (читателят) каквото си иска. След като съм прочел повестта, разбира се.Целодневната мейл кореспонденция изглежда така (цензурирана и олекотена версия):
Той: Беше ли чувал преди, че навлек всъшност е зъл дух, персонаж от българския фолклор?
Аз: Не, никога. Навлек за мен винаги е означавало досадник, неканен човек. Което не му пречи да е зъл дух, мор и чума, да. Чувствам се ограмотен.
Той: Как ти се струва творбата в сравнение с други подобни творби, базирани на българския фолклор и митология. Повиши ли интереса ти към жанра, или наопаки - разочарова те. А към фолклора въобще?
Аз: Честно казано, не съм върл привърженик на българските фолклорно-исторически фантастични писания. Не ми се четат суперменски разкази с реваншистки настроени фолк елементи. Не че съм чел точно такива неща, хм. Бърз пример: с таласъмските сборници се справям бавно. Относно (под)жанра - любопитен съм. Доколко такава фантастична среда ми допада и, разбира се, как я карат хората, които пишат подобни неща. Все по-добре се справят.
Той: Колко ти е близка/чужда тази действителност, която се пресъздава в Навье? Смяташ ли, че е автенчина, интересна, романтична?
Аз: Близка ми е по особен, сантиментален начин. Като спомен за отминало приказно време, в който обаче образите не са скопени черно-бели герои.
Той: Как преценяваш повестта спрямо други произведения от същия автор, които си чел? Различна ли е и как? Ако не - защо? Смяташ ли че този жанр и тематика са най-удачни за автора или обратно? Мотивирай се.
Аз: Абе, ти като в лексикон ми говориш и за себе си в трето лице, ще ме скъсаш. Правилният въпрос е: Я кажи, тази повест как я усещаш в сравнение с другите мои? Различава ли се (освен, че е по-добра)? И си признай - това ли е моя жанр или не?
Отговор: Това е най-доброто, което съм ти чел. Говоря за разказваческо умение - чете се лесно, интересно. Образите са много плътни и запомнящи се. Умело разказана, с умна развръзка, със силни герои. Какво повече? Мен ако питаш - продължавай. Най-малко с продължението.
Той: Какво ядеше докато чете повестта?
Аз: Мусака и ябълка. Разказът го прочетох между обедното хапване и следобедната закуска, на един дъх. На една хапка, един вид. Най-умело разказаната ти история досега.
Той: Завършена ли е повестта, или има отчайваща нужда от продължение?
Аз: Повестта има завършек. В момента, в който "забравих-и-името" отведе навлека, за да го обикне и усмири, всичко си беше на мястото. След това обаче ти си се изкушил и си започнал да пишеш какво става със Зайрян впоследствие. И след визията на съвременна София и хлапето в парка, трябва да пишеш още. Няма начин просто.
Той: Смяташ ли, че има нужда от множество бележки под линия за да бъде разбрана? Например - класическата представа за змеят (космически медиатор между битовото и трансцеденталното) не случайно играе роля на тиранин, който контролира цялата магическа сила на земята. Много читатели вероятно не биха разбрали защо на финала той помага на този който го низвергна...
Аз: От бележки под линия няма нужда. Не и ако се чете от българи. Не че ние знаем повече, просто ще се намерят хора, които ще мрънкат "Какво ми говори тоя за змейове, да не съм от Швейцария". И така.
Той: На кои читатели би препоръчал произведението и на кои не би?
Аз: E, тук е сложно. Ще го препоръчам на всички, които биха чели непредубедено повест в този жанр, както и такива, които нямат особен интерес, но са склонни да ми се доверят, че си заслужава.
Това беше. Спестих си няколко въпроса, но и така се усеща желанието на Ивайло да изпипа нещата, да разбере кое и как се е получило, а което не се е - защо и поради какви причини.
Така и не съм чел целия сборник, не мога да дам и линк (засега) за повестта.
Ако ми повярвате, че са се появили няколко десетки добре написани страници, в които става дума за България преди няколко века, група вещери и изчезваща магия, намерете начин да се снабдите с текста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар