ПътятКормак Маккарти
ИК Новелон
Страници 244
Цена 12.90 лв.
Никога не съм попадал на друга книга, чиято рекламно-гъделичкаща част да е оформена от издателя толкова обемно и натрапчиво.
Двете страни на предна и задна корица, както и няколко страници от самата книга са нафрашкани с цитати от вестници и списания. Велика, грандиозна, връх, неповторима, задължителна, разтърсваща.
Хайде посмей да не я прочетеш.
Представете си Америка след неизвестен катаклизъм. Няма животни. Няма храна. Топлината е лукс. Фин сив прах поглъща настоящето и бъдещето.
Баща и син пътуват на юг, бутайки пазарска количка по пътя. Носят дрехи, пистолет с два патрона, пътна карта, случайно намерена храна и мъждукащата факла на надеждата. Промъкват се между болести, сив сняг, канибали и мисли за края.
Без завръзка, развитие, заплетен финал. Просто баща, който има син и момче, което има своя татко. Буря е и всеки е спасителна котва за другия.
“Пътят” не е първия постапокалиптичен роман, който съм чел. Но този е по-различен; силен и сериозен. Много чувствен. Болезнено нежен.
Текстът те кара да си представяш всичко, да усетиш пепелта и тишината, страхът и стенанието, потопената наполовина яхта и срутващите се черни стволове на умрели дървета.
Къси изречения, понякога трудна за различаване пряка реч, най-най-точните думи.
Трудно можеш да заобиколиш такава книга. И повечето силни думи за нея са верни.
Ако се чудите откъде ви е познато името на автора – той е писал и “Няма място за старите кучета”, с която братя Коен ме накараха да гледам без да мигам.
ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Помним нещата, които искаме да забравим и забравяме нещата, които трябва да помним.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 – прясна вода
4 коментара:
Тук натискам 'like' (и обещавам да спра фейсбука).
Радвам се, че и в превод е толкова силен.
хм, напомни ми за Сблъсък на Кинг. там една бъдеща майка водеше дневник с писма до неродената си дъщеря и към личната част добавяше едни такива покъртителни послания "помни едисикакво...", които само подчертават разрушеността на света, в който тези неща вече ги няма.
ще я прочета :) пиша си я в списъка за отпуската на море.
Тази книга дълго я гледах в Хеликон-а преди 3-4 седмици, когато си търсех "книга против излитане на самолети". Все пак се спрях на "Вино от глухарчета", която отнесе толкоз хвалби напоследък в разни други блогове ;-) Реших, че може би като тематика се пропикрива твърде много с "Орикс и Крейк", за която твърдя, че е най-добрата в жанра и се притесних да не ме разочарова. Като гледам обаче колко възхвали си наредил, май ще се изкуша ;-)
Публикуване на коментар