Чисто злато

Чисто злато (Good As Gold)
Джоузеф Хелър
изд. АБАГАР
страници 444
цена 7.50 (не е на старо!)




Играта на думи в заглавието е непреводима, защото главният играч се казва Брус Голд.

Брус Голд, преподавател в колеж.
Брус Голд, писател и публицист.
Брус, неверен, отегчен съпруг.
Бруси, най-малкият син, най-умният във фамилията, най-обижданият на семейните сбирки.
Доктор Голд, запътилият се към президентската администрация автор на вцепеняващи мозъка прозрения.
Док, сервилен и удобен автор на несъществуващи доклади.
Голдщайн, бъдещ зет на мултимилионер – антисемит.
Бруси, застаряващ годеник и любовник, оценен на /6 минус/
Брус Голд – Good As Gold.

Тази книга ми харесва повече от “Параграф 22”, повече дори от “Нещо се случи”. Привидно безсюжетна, изпълнена с безсрамно добри диалози, абсурдни ситуации и второстепенни герои, които искаш да удушиш.
И голд, като Йосарян и Слоукъм, изглежда най-нормалният луд в свят от безумци.
“Чисто злато” би трябвало да се нарече политическа сатира, но подправките са толкова много – социални, битови, образователни, икономически, дипломтически, журналистически и т.н., че ястието в никакъв случай не заслужава само един етикет. Не заслужава никакъв етикет.

Брус Голд не харесва (и дори мрази): съпругата си заради безропотното си примирение; дъщеря си заради неприязънта и; баща си заради всичко; мащехата си заради лудостта и; големият си брат заради заяждането му; сестрите си заради безумните препирни; издателят си заради лепнещият му конформизъм; подопечните си колежани заради съществуването им; съученикът си във Вашингтон заради влудяващата му оксиморонистичност; Кисинджър заради всичко, което е; младата си годеница заради пробивната и ограниченост, от която се нуждае; бъдещият си тъст заради жилещата му, властна уста; любовницата си заради нечестната и честност.
Мисля, че Брус Голд харесва (или поне няма нищо против) единствено агентът от ФБР, с който винаги можеш да се свържеш, говорейки на стената.

В неговия свят, на негово място щях да мразя повече хора.
Нямаше да олижа толкова подметки, задници, длани и устни, но пък и никога нямаше да имам сили да се опомня след това. Или да си го призная.
Брус Голд е роб. Роб с добри шансове за успех (това го откраднах от преводача Добрев в края на книгата)
А Хелър е голям.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 – "Не знам!"