ноември 23, 2009

Закуска за шампиони

Breakfast of Champions
Kurt Vonnegut
RosettaBooks LLC
227 stranici
0 lv. (pirat)




13 страници на ден.
Това е оптималната скорост, с която се движа в книга на английски. Включвам авторовите илюстрации, разбира се; тук те са доста.
Повече текст в оригинал на LCD дисплей леко ме напряга (засега), а пък и пречи на работния ми процес, кхм-кхм. От друга страна, по-малко десет страници на ден ме карат да се чувствам по-несериозен, отколкото всъщност съм.
Но пък план-графикът за прочитане на Вонегът беше ясен и категоричен - до края на месеца. И така - с дисциплина, желание и помощта на сбития, но съдържателен Кърт, първата книга на англицки вече е зад гърба ми.
(детски глас зад кадър: "ти успя, мамо!")

Има реална опасност да разказвам за въпросния си първи път, вместо за книгата.

Вонегът твърди, че всеки писател трябва да подхвърли някаква кукичка на читателите си, която да гъделичка любопитството им до финала. Пред студентите си дал пример с монахиня, която има зъбобол, който не и дава мира. И без значение какво се случва, човек постоянно се пита какво стана с проклетия кариес в устата на жената.
В "Закуска за Шампиони" стръвта е издайнически детайл от заключителната част на книгата, сервиран в самото начало - единият герой ще срещне другия, вследствие на което той ще полудее и ще нарани много хора.
В останалото време разстоянието между тях бавно се стопява.
Килгор Траут, култовият и абсолютно неизвестен писател на фантастични истории, пътува на стоп към малко градче.
Дуйн Хувър, богат търговец с дялови участия в какво ли не, изкукуригва със сигурни темпове.
Накрая ще се срещнат, знаете, Дуейн съвсем ще изгуби разсъдъка си и много хора ще пострадат.

Използването на речник налага една особена скорост, която превиших безвъзвратно в трети клас. Не смятам, че е голям минус. Така имам време да осмисля думите, да ги потъркалям в главата си, да им се насладя.
Нямам никаква идея как би протекъл целият процес, ако четях на хартия, с томче английско-български речник в ръка.
Сигурно и в това има чар.

Вонегът разказва кротко, мъдро и дори малко примиренчески за вече променената Америка, чиито пейзажи се редуват пред очите на Килгор Траут. Хората изкривяват средата с абсурдните си действия, след което се адаптират към нея, правейки още по-неразбираеми неща. Нещо като лавинообразна лудост, която можеш да видиш само със специални очила.
Накрая Дуейн Хувър ще реши, че всички освен него са роботи и ще започне да ги наранява безмилостно.

Иронично, носталгично, притихнало, но с усмивка - така Вонегът пише реквиема си.
А рисува малко по-цинично.

Ако трябваше да го изиграя позьорската, щях да завърша с:
И така нататък.

Вместо това - картинка:








ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - leaks

9 коментара:

Христо Блажев каза...

Звучи наистина интересно. Не съм я чел, но харесвам Вонегът, така че е неизбежно това да бъде променено.

inhmn каза...

книгата засяга страшно много теми - рекламите и консуматорския начин на живот ("в америка дори телепатичните съобщения съдържат някакви реклами"), религията, която се е свела до продаването на чудеса и сувенири, хората-роботи, хората-животни, обществото-клетка и пр. и пр. Нещото, което обаче най-много ме порази е правдината, с която е обрисувал алиенирания човек от модерния свят, който бавно полудява от вакума около него, но никой нищо не забелязва, защото толкова точно са възприели светът с неговите програмирани действия, че всичко извън нормата, те отказват да приемат.
Също така - типично за Вонегът - стопява амплитудата сълзи-смях за едно изречение. Безпощаден е - както си се опънал в някаква усмивка и следващият абзац смразява душата ти.

edit: тааа - друга тема, която продължаваше почти през цялата книга беше тази за расизма - за негрите и за отношението на белите към тях (и vise versa - черният готвач, който предложи на Уйен да погледа животните в зоопарка) ... и разбира се бруталният в типичен Вонегът стил - Дуейн Хувър трябваше да полудее, за да превъзмогне расизма си и в крайна сметка да заключи, че всички са роботи, поради което е безпредметно кожата им да е определящ принцип.

доста американски са и прелестите на книгата, но въпреки това - в заключение мога да кажа, че Закуската определено е една от най-добрите книги, с които съм се запознавал. И повявай ми - добре, че я прочете в оригинал. Превода (по време на комунизъм) е изгубил към 90% от произведението.

Lazy каза...

А сега може да продължиш с...
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/9/91/Venusonahal.gif
:D

alvin каза...

@христо
Чети, чети! Само хубави неща ще ти се случат с тая книга :)

@inhmn
Добре си го казал. На мен ми е трудно да опиша вкратце книга, която описва вкратце цял живот, цяла нация и четвърт век :)
За расизма забравих да спомена, а беше важна нишка. И онова прозрение на лудналия Хувър, че и черните, и белите машини просто правят това, за което са програмирани, е много запомнящо се. Дори на английски :)
Ти как усети епилога? Когато самонапомпалия се с адреналин Вонегът успя да се измъкне от неизбежния сблъсък с измисления от него доберман, настигна Траут, 'пусна го на свобода' и т.н.?

@Lazy
Чувал съм за тоя случай, май по повод Стърджън/Траут и т.н.
Трябва да се поразровя :)

Lazy каза...

Да ти помогна малко в ровенето - това е роман на Филип Фармър. :) Вонегът лично му е дал разрешение - наистина, много неохотно. Въпреки приказките за Стърджън, Вонегът е казал на Фармър, че той идентифицира себе си с Траут. Фармър също се е идентифицирал с Траут - затова толкова е държал да напише Venus on the Half-Shell...

Malinov каза...

Има и филм по книгата. Режисьор Алан Рудолф от 1999 г., няма висок статус, но не е лош. Брус Уилис в ролята на Дуейн Хувър, Албърт Фини като Килгорт Траут. Появява се и Ник Нолти.
Брус Уилис е великолепен Хувър. Пълна откачалка.
Абе, филмът си струва

alvin каза...

Лейзи,
това го прочетох в Уики, ама не разбрах какво се е получило от книгата всъщност? :)

Жоро,
знам, че има филм, събирам смелост и време да го гледам. Спомням си корицата на българското издание на книгата, там се мяркаха някои американски актьори и аз си мислих, че Нолти ще е Хувър :)

Lazy каза...

Хихи, в интерес на истината това ти го препоръчах малко на шега. Зачитал съм го, но не го дочетох. Става за четене, но... Накратко - Килгор Траут не е толкова добър писател, колкото Кърт Вонегът. Ако ти се причете Фармър, по-дорбе си изчети цялата поредица за Речния свят. :)

alvin каза...

Значи нищо не се е получило, ясно :)