май 18, 2010

Български хроники - 3 том

Български хроники - 3 том

Стефан Цанев
ик труд / ик жанет-45
страници 551
лева 14.99




Фенският огън става все по-буен, поглъща мебели и завеси. След историческата книга от журналист, следва историческа книга от писател. Явно хората, които са свикнали да бъдат четени (или поне искат да са такива), се различават от тези, които пишат учебници. Защото моите асоциации за историята са само и единствено от училищно време, което не ми е оставило ясни спомени. Кой беше Фердинанд, кой беше Батенберг, а Стамболов и Стамболийски как се омотаха, а оня Цанков какъв беше, ами сърбите последно прецакаха ли ни или ние тях?..
А пък може и просто да забравям и училището да не ми е виновно за нищо.

Третият том от Хрониките обхваща времето от Освобождението (1878) до един момент през Втората световна война (1944), когато заровете май вече са хвърлени. И картите са раздадени. Ние сме all-in. Резултатът е ясен.
В далечната 1878-а година обаче българския народ започва да се опитва да бъде европеец, да гради дръжава, да се обединява, да кове закони. Да сплетничи в парламента, да фалшифицира, да се опиянява от властта, да прави преврати и контрапреврати, да убива противниците си.
Този период в историята ни е толкова шарен, че докато четях, казах на някой (не помня кой, иначе щях да го линкна) "Няма такова фентъзи като нашата история, целият екшън е вътре и не е банален, защото няма хепи енд".

Има нещо очарователно в това да научаваш факти за отдавна отминали събития, да откриваш взаимовръзки, да съзираш възходи и падения. Да усетиш как хората са искали да стане едно, пък то станало съвсем друго. И да се убедиш, че народите не са приятели - има само интереси, сфери на влияние и лични интереси.
Остава горчилката след всеки повод за гордост да виждаш поне две грозни и кървави неща, които те връщат на земята.
И не е вярно, че българската армия не е губила битка. Губили сме. Лошото е, че след спечелените не сме знаели къде и как да спрем, за да се утвърдим.

В голямата си част книгата се върти около личността на Стамболов, чиито действия са комай прекалено идеализирани. Защото хората около него изглеждат странно непоследователни, а постъпките им - нелогични и ирационални. Явно си имаме пристрастия. Но по-добре интересна история с лека украса, отколкото суха хронология, която отвращава четящия.
Всеки прави изводите си сам, затова трябва да се чете повече. Информацията оттук и оттам, а заключенията - на ум.

С ръка на сърцето препоръчвам книгата, историята трябва да се знае. Наистина.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - двама ходят, един спи

3 коментара:

kathryn каза...

Отдавна я заглеждам, а червея на любопитството ме гризе отвътре. Притесняваше ме автора, но вече е ясно - ще чета.

Shannara каза...

На мен лично ми дойде много кървава тази част от хрониките и си правя пауза от всичките политически убийства.
В повечето случаи Цанев е едностранчив в тезите си (особено в тълкуванията на събитията от Средновековието), обаче с удоволствие му простих. Пише наистина увлекателно, щом и освободителното движение ми беше интересно.

kathryn каза...

Аз вече си взех първия том от библиотеката. Очаквам да е едностранчив, но това може да е повод в последствие да прочета и нещо друго и да потърся различна гледна точка.