август 21, 2010

Звездна вълна се надига

Звездна вълна се надига
Дейвид Брин
ик Бард
цена 3000 лева
страници 463




О, да!
Припомних си какво е да четеш хубава фантастична книга на нощна лампа и да не ти се спи, и да искаш да прочетеш още няколко страници, а после още няколко...
Книгата ми я даде hazel, която заслужава благодарности и бира. Аз също заслужавам подобни неща, задето не се отказах в самото начало, където има списък с имена на местности, раси и герои, както и схема на космически кораб. Сега и вие се стреснахте, знам, но спокооойно! Няма нищо излишно.
С известна трудност успях да преборя първите 17 страници, след които книгата си заприлича на съвсем прилична страховита класика.

Вселената, в която властват правилата на Ъплифта, се появява в написната по-рано (но у нас издадена впоследствие) "Потапяне в слънцето". Споменаха ми, че последователността не е задължителна и аз се съобразих.
Накратко: всяка разумна раса може да ъплифтне друга раса, проявяваща наченки на разум. Процесът включва генетични промени, които отключват процеси и създават условия за пълноценен разум. Расата-патрон властва над починената раса точно 100'000 години, след което сметката е платена.
Появява се обаче раса, която си няма патрон и сякаш е еволюирала сама на принципа на безброй проби и грешки, оставяйки в историята си бурни и срамни моменти, обвити в неяснота. Тази раса-скитник, разбира се, сме ние хората. Най-вече мразени, по-малко харесвани и донякъде изучавани с любопитство от останалите извънземни, хората успяват да приложат ъплифт на делфини и шимпанзета, без да прилагат на практика обичайния експлоататорски патронаж.

И така, имаме един изследователски кораб "Стрийкър", неголям, пълен с вода, в който разнороден екипаж от делфини (няколко дузини), хора (половин дузина) и шимпанзе (един брой) попада на загадка - големи колкото луни космически кораби, пълни с трупове, за които земния клон на Библиотеката не знае нищо.
Всички познати раси, особено по-фанатизираните, се нахвърлят върху "Стрийкър", за да изкопчат координатите на находката, защото смятат, че това ще ги отведе до прародителите, първата раса.
"Стрийкър" успява да се измъкне и каца на малка водна планета, която се превръща в скривалище и капан.
Книгата започва някъде тук.

Всичко, което се случва след това, е много класно изпълнение по всички параграфи - с много идеи, точен поглед върху детайлите, напълно изграден правдоподобен свят със свои правила и закони, обещаващи разклонения на сюжета, въпроси и отговори, разказ за цяла една вселена през погледа на хора (ок - същества), забързваща и разплитаща се история, лингвистика и делфинска поезия, напрежение.
Действието прескача кинематографично от един герой към друг, като от време на време включва дори дебнещите в орбита извънземни. Докато четях си мислех колко велик филм би се получил от всичко това, ако някой успее някак да създаде образите на делфини с присадки, механични накрайници и доловим диалект. Техният свят е описан по уникален начин - с всички езици, които ползват или са използвали, начина им на живот и поведение, социални контакти и приспособяване, сънища и поезия.

"Звездна вълна се надига" е за всички, които някога са харесвали фантастична книга. Може би не е най-подходяща за първа sci-fi любов, но за вече изкушените е абсолютно задължителна.
А аз съм толкова възхитен, че смятам някой ден да дам още един шанс на Килн хора, както и на останалите неща на Брин.

ОЦЕНКА НА ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 39/40 - Неговото Име Е Том Орли

10 коментара:

Lazy каза...

Все пак според мен беше по-добре да прочетеш първо "Потапяне в Слънцето" - много стегната и приятна книжка, освен това след прочитането й навлизаш по-лесно в плетеницата от раси в следващата книга (което твърдиш, че ти е било проблем в първите страници). Лично на мен навремето "Звездна вълна се надига" ми хареса много, а при втория прочит наскоро - не чак токова. Частта с нашите хора и делфините си е ок, но контрастът с частите, където се разказва за извънземните, е прекалено голям. Като твърде големи дебили са описани. Вярно, има някаква логика, това подчертава колко дълбоки корени сред разумните раси е пуснала системата с патроните и "прислужващите", и все пак това са космически цивилизации, чак пък толкова да са малоумни...

alvin каза...

На първите страници по-скоро ми беше трудно с постоянно местещата се гледна точка. И с идеята, че ще чета книга, в която има азбучник и схеми :))
Прав си, че по-добрата част е там, където става дума за нашите, но извънземната дебилщина си има обяснение - фанатизъм, засилено подчинение на ъплифтнатите и т.н. Въпреки това картините от орбита си бяха попресилени, както и Том Орли/Рамбо в края, обаче той такъв ореол има, че му отива :)

Ще зачитам Потапянето..

Стоян каза...

Страхотно! И мен много ме грабна, наистина е много изпипана.:)

Много ми хареса делфинската поезия, напомня на нещо далекоизточно, но като че ли малко по-разбираемо и достъпно.

А номерът с измъкването на кораба на финала направо ме възхити. Не че беше кой знае какво прозрение, обаче така бях заобичал "нашите", че никак не ми се щеше да загинат, пък макар и за благородна кауза.:)

И с риск да ти досадя, пробвай някой път Войната на ъплифта. Не е чак толкова всепоглъщаща като тази, но за мен лично развръзката там също беше много емоционална.:)

alvin каза...

Мисля първо "Потапяне в слънцето" да прочета, но ще стигна и до тази, Цонко :)

Lazy каза...

Много ми е интересно какво ще ти е мнението за Потапянето - гледам по форумите някои специалисти вече са я оплюли, но за мен си е много ценна книга. Даже покрай този разговор я разлистих тези дни да си припомня някои неща и може след твоето ревю и аз да напиша нещичко за нея в моя блог. Но засега няма да казвам нищо повече, за да не ти повлиявам по никакъв начин. :)

lana каза...

Боже , хлапе, не вярвам че те намерих.Преравях едни стари пощи,отпреди 10 години,и едни писма там от алвин...
Толкова се радвам , че още пишеш:)
Ако е останал някой от #анкх-морпорк, например Паганел - поздрави;)

lana каза...

http://ankh.hit.bg/netscape.html

И дори това работи!
Ще ми простите офтопика..

Стоян Пешев каза...

"Потапяне в Слънцето" също е добра. Както и "Войната на ъплифта". Втората трилогия на мен много ми харесва, въпреки че има малко повече философия и научни екстраполации. Брин е гений и блестящ футурулог. Жалко, че книгата, в която най-много от пресказанията му са се сбъднали - "Земя" - не е издадена на български.

Схмендрицк каза...

3k няма как да дам за тази книжка....

alvin каза...

лана, за много години! :)
ехее, ти какви пощи четеш? актуалната ми е алвинатор в алвинатор.нет
пиши два реда :)