Коронация

Коронация
Борис Акунин
ик Еднорог
8.5 лева
366 страници




Оценката я пиша в края, но отсега ви казвам, че ще е малко над 9.5 по десетобалната, така че продължавайте смело.
Ще пиша доволно и с настроение.

Царска Русия, 1894 година.
Предстои коронацията на Николай II ("николай-две", както би казал Димитър Пенев) и благородни люде от всички краища се изсипват в Москва за церемонията.
Сред тях, разбира се, е фамилията на Георгий Александрович, чичо на бъдещия руски цар.
Освен августейши особи свитата включва всякакви придворни длъжности - камерюнкери, хоффуриери, камериери, гувернантки, майордоми, камердинери, лакеи, форейтори и др.
Този строен оркестър от служещи (а не прислужващи) на Негово Височество си има диригент и той се казва Афанасий Зюкин. Още в самото начало за него стават ясни три неща - има внушителни бакенбарди, службата му е безупречна и непорочна и разказва историята в първо лице.

Не съм чел друга книга на Акунин, но знаех, че главният му герой е Ераст Фандорин (гледал съм Турски гамбит). Статският съветник в оставка е мистичен образ, за който никой не знае твърде много, но всеки е чувал.
След като племеникът на бъдещия цар е отвлечен дни преди коронацията, Фандорин се появява и тук - бързо и решително, придружен от мълчалив японец. И действието се завихря около него, въпреки че разказва Зюкин.
Това на пръв поглед не изглежда странно - приключението да се описва от страничен наблюдател, който невинаги е в центъра на събитията и който най-често разказва за главния герой през собствената си призма. Обаче придворният Зюкин е толкова различен от Фандорин, че на човек му иде да се смее с глас. Просто призмата е непоносимо забавна.
Придворният е класически иконом, който пестеливо се възмущава от всяка нерегламентирана постъпка, от всяка волност и неподходяща дума и действие. Възпитан и консервативен до дъното на душата си, царското семейство за него е по-важно от всичко на света, а удобството и благоденствието на членовете му са доживотна мисия. Тесногръд и вдървен от предразсъдъците си, Афанасий Зюкин е чудесен художник на времето, което си отива с последния Романов.
Фандорин от друга страна е праобразът на петдесетарския детектив. Мълчалив, винаги на точното място, майстор на преобразяването, не лиже височайши задници, не цепи басма и дамите го харесват. На всичко отгоре заеква, което само го прави още по-симпатичен.

След отвличането на малкия Михаил Георгиевич на сцената започва истинско приключение - из тъмни московски улици, в бавни и мъгливи реки, в стаите на Ермитажа и из подземията на педерастки сборища, в паркове и карети, в тъмни стаи сред князе и царе.
Всичко става бързо, всичко е интересно, а Зюкин винаги е възмутен от "безпардонното" и "кощунствено" поведение на някой от участниците.
Хуморът е на страхотно ниво - в големи количества, но хитро и ненатрапчиво поднесен.
Четях вечер, четях през деня, четях с кеф и с планове да чета още.

Този Акунин е много добър, да. И как умело е вплел разказа си в истинската история. Или обратното.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 22/23 - coffret