Петте реки на живота

Петте реки на живота
Виктор Ерофеев
издателство:
страници: 184
цена: липсва (!?)




Продължаваме на руска вълна.
Но тази вълна е много особена - многоцветна, с неясна форма, неопределима посока и влачи със себе странни предмети (например: шише от индийска бира, дървена съветска значка, окървавена капитанска шапка, надпис от градска баня на немски език, снимка на хипопотам с надпис "Мали" и т.н., и т.н.)
Описанието на книгата вкратце включва думите "шантава", "интелектуална", "забавна", "странна", "трудно смилаема", "лесно смилаема" и "умозрителна".
Умозрителна, а, а?

Това е пътешествие по течението на пет големи реки - Волга, Рейн, Мисисипи, Ганг и Конго. Пътешествие в нечие съзнание, пътешествие в търсене, пътешествие-небивалица, навярно почиваща на лични прежвявания. Авторът сам съчинява обстановката и спътниците си, чийто брой непрекъснато се променя в зависимост от сюжетната нужда: постоянно изникват жени, странични наблюдатели, моряшки екипаж, революционери, предани приятели, алигатори, капитан и помощник-капитан. Появяват се от нищото, където и изчезват след няколко страници.
Въображаеми герои в нечий ум, който се шегува и надсмива, подиграва се и се примирява, сквернослови и ругае.

Както се вижда, не е лесно да се пише за тази книга. Бих я препоръчал, ако искате да сръчкате литературния дял в мозъка си, което в случая ще ви докара най-разнородни мисли: про-и-анти-славянски, геополитически, физико-физиологични, географско-исторически, еротично-интелектуални, приключенско-домошарски и др.
Жанрово е мелез. Нещо като скеч пътеписи.
Има много смях, някои редове се четат по 3 пъти.

Представям си Ерофеев като в сън. Седнал е на маса за вечеря, отворил е черепа си и ровичка нещо вътре. Непрекъснато говори, бързо и стегнато, все разказва за поречията на реки и за хора. Разказът е объркан, но с посока.
Накрая се събужда.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - (Бог): Бог е един.