Кървава музика

Кървава музика
Грег Беър








В такива книга се вижда научното на научната фантастика.
И върви по-бавничко само в началото. Нататък четеш и пееш, и си мислиш, че вече си в час с генното инженерство.

Романът всъщност е канибализиран разказ, който на много хора се е сторил толкова идеен, че посъветвали Беър да го развие в роман. Речено - сторено, кой отказва на издател?
Саможив учен прави пробив в извънработно време, успявайки да създаде "умни" клетки, които с поведението си демонстрират интелект. Работодателите му обаче усещат, че се пързаля по опасна плоскост и го уволняват. При напускането си ученият успява да изнесе част от клетките, инжектирайки ги в собственото си тяло.
Това е частта, която е предвидима и пълна с много информация за ДНК, РНК, ензими, левкоцити и прочие понятия, за които които никой от вас не знае много.

Мислещите клетки завладяват тялото на домакина си. Внимателно, необратимо. Изчезват диоптрите, умората. После тялото започва да се променя - мускули, костна структура. Малките любопитковци искат да опознаят и другите хора. И са толкова добри в това, че разпространението им заприличва на чума, която обезлюдява Северна Америка за няколко дни.
Главен герой няма. Много хора се докосват до закадката, почти всички от тях биват трансформирани в нещо, което е или зараза, или откровение. Защото новите клетки не могат да мислят за звездите и космоса, а се вглеждат в човешкото тяло, навътре в микровселената, в най-малките частици. И откриват страхотни неща.
Цената е тотална промяна. Плашеща, безвъзвратна и трудно разбираема.

А, в книгата има и теоритична физика. Много интересно, между другото.

Препоръчва се само на sci-fi фенове. Неизкушените няма да открият нищо кой знае колко литературно, а сигурно няма да оценят научния елемент.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/19 - нооцити