юни 10, 2011

Нещо зло се задава

Нещо зло се задава

Рей Бредбъри








Месецът е октомври, училището вече е започнало, а следващото лято е след век. Момент на безвремие за всички 13-годишни момчета.
Продавач на гръмоотводи вещае мрачна, есенна буря.
През нощта със стар влак пристига пътуващ цирк. Тайно, неочаквано, сред скърцане и зовяща мелодия.
Шатрите са издигат сами, сляпа вещица полита над града с балон, улиците осъмват с плакати, които карат момчешките сърца да танцуват.

Който е чел Бредбъри, знае как умее да те завърти и запрати назад, назад във времето. Там където сладкият сироп на закуска се влива направо във вените ти, където летните поляни са безкрайни, а до теб тичат най-добрите приятели.
Романтичен и приятнострашен, носталгичен до болка и екстаз.
Защото всяко момче знае колко иска да стане голям, а всеки мъж поглежда към летните ваканции на своето детство и мечтае за тях, за още поне ден под онова по-истинско слънце.

Две момчета разбират колко злокобен е цирка - с неговия примамлив огледален лабиринт, в който хиляди различни твои отражения искат да те отвлекат; със странната въртележка, която може да те прати назад или напред във времето; с уродливите хора, които дори нямат спомен за миналото си.
Но съкровените желания са по-силни от разума, от страха, а понякога и от приятелството.

Всички други неща на Бредбъри, които съм чел, не помня като история, а само като усещане. Тук сюжетът е изненадващо ясно оформен, простичък и по детски разбираем - и като случки, и като внушение.
Само глупаците искат всичко. Не можеш да си на 13 и изведнъж да станеш на 21, да си силен, да имаш момиче и да отпътуваш. Не можеш и да си на 50, а да се събудиш отново млад и жизнен, само защото го желаеш толкова силно.
Само глупаците искат всичко. Изкушението си има цена.

Книгата е свръхвъздействаща и в типичния стил на Бредбъри - красиви описания и забравени думи, които се появяват, за да ти припомнят нещо отдавна изчезнало.
Нямам представа дали твърде момчешката тематика би се харесала на жена. Мисля, че да. Всеки има нужда да вземе страна и да знае как трябва да изживее живота си, преди да започне да копнее за детството.

Препоръвам от сърце! (и смятам да си я купя на хартия, защото заслужава)

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 63/67 - "Кугър & Дарк"

9 коментара:

Точка каза...

Заинтригува ме силно. :) И мисля, че независимо от какъв пол е, който е харесал "Вино от глухарчета" и "Дървото на вси светии", няма как да не хареса и тази книга. :)

nousha каза...

Един брой жена потвърждава :) Имам я на хартия и отдавна смятам, че е страхотна.

cinemascrotum каза...

Наистина много добра книга. Прочетох я наскоро по препоръка и изобщо не съжалявам.
Преводът на Любо Николов също е голям плюс.

Точка каза...

Скротуме, съвсем ме убеди. :) Не съм чела всичките му преводи, но на каквото съм попадала, определено има голяма заслуга да заобичам книгата.
Има няколко такива имена, за които преводът на книги не е просто работа, а талант и призвание. Има (за съжаление) и на другия полюс и то не малко, затова вече гледам и това, освен автора.

alvin каза...

скротум,
Любо Николов е точно за този род книги - и той е един такъв пасторален и приказен. И вместо "обещание" казва "обет", така че.. перфектен избор :)

Kopo каза...

Принципно не харесвам много Бредбъри, обаче тази книга адски ме грабна.

Стоян каза...

Аз пък обратно на Копо толкова много харесвам Бредбъри, че не смея да посегна към тази. Нещо ми се чини, че ще е по-различна.

Анонимен каза...

Посягай спокойно, покрива очакванията :)

А

Точка каза...

Ако някой си търси книгата, "Бард" все още прави страхотна промоция - подарява я към един друг шедьовър. :)