Шапка от небето
Тери Пратчет
За мен Пратчет има добри и много добри книги. Тази спокойно я слагам сред вторите.
Отново нова книга е на разположение на всички ни благодарение на аматьорски превод и алтруизъм. Официалният издател (Вуzzzев) нека се офлянква в омаята на договорите си с агентите на Пратчет, нека пуска нескопосани преводи и обещава темпо.
Книгата е самостоятелно приключение, но директно продължение на Дребнио волен народ. Доколкото схващам от официалните схеми, поредицата за Тифани е с етикет "детска", не зная защо.
Може би защото главната героиня е малко момиче.
Може би защото сюжетната линия е само една, без многоточков старт с разнообразен вкус.
Може би защото главознанието е още по-достъпно, а поученията - внимателни и топли.
А може би защото пластовете за разбирането й са по-малко на брой и едно дете няма да се обърка, докато дъвче многослойната лукова глава.
Но това е без значение - книгата е 100% Пратчет, при това (както казах) от по-добрите. Умна и смешна, уютна и мъдра.
Тифани напуска родното Варовитище и местния фийгълски клан, за да учи вещерския занаят. Който се оказва не толкова атрактивна смесица от битовизми - доене и чистене, помагане на стари хора, тук-там малко акушерство.
Но вече втърде много очи са се втренчили в Тифани - както тези на самата Баба Вихронрав, така и на едно безплътно същество (без очи, разбира се), което търси поредното си тяло. Кой може да победи ефирна мъгла?
Книга за корените, израстването и природата на всеки от нас.
Плюс първокласен шопски превод на ирландски диалект.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - бабаягуване
P.S. корицата горе е от изданието на английски, както добре се вижда
За мен Пратчет има добри и много добри книги. Тази спокойно я слагам сред вторите.
Отново нова книга е на разположение на всички ни благодарение на аматьорски превод и алтруизъм. Официалният издател (Вуzzzев) нека се офлянква в омаята на договорите си с агентите на Пратчет, нека пуска нескопосани преводи и обещава темпо.
Книгата е самостоятелно приключение, но директно продължение на Дребнио волен народ. Доколкото схващам от официалните схеми, поредицата за Тифани е с етикет "детска", не зная защо.
Може би защото главната героиня е малко момиче.
Може би защото сюжетната линия е само една, без многоточков старт с разнообразен вкус.
Може би защото главознанието е още по-достъпно, а поученията - внимателни и топли.
А може би защото пластовете за разбирането й са по-малко на брой и едно дете няма да се обърка, докато дъвче многослойната лукова глава.
Но това е без значение - книгата е 100% Пратчет, при това (както казах) от по-добрите. Умна и смешна, уютна и мъдра.
Тифани напуска родното Варовитище и местния фийгълски клан, за да учи вещерския занаят. Който се оказва не толкова атрактивна смесица от битовизми - доене и чистене, помагане на стари хора, тук-там малко акушерство.
Но вече втърде много очи са се втренчили в Тифани - както тези на самата Баба Вихронрав, така и на едно безплътно същество (без очи, разбира се), което търси поредното си тяло. Кой може да победи ефирна мъгла?
Книга за корените, израстването и природата на всеки от нас.
Плюс първокласен шопски превод на ирландски диалект.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - бабаягуване
P.S. корицата горе е от изданието на английски, както добре се вижда
3 коментара:
Няма ги вече истинските пратчетовисти, да пляскат с пяна на уста :)
А
ПП. И как те не беше грях да сложиш 1/1?
Верно, гледам старите са 6/6, тука не знам какво ми стана ;) На този човек мога да му пиша 100% всеки път.
Иначе коментари има като не съм сложил линк, аре дай ни, искаме, ее къде е файла, и т.н. :)
Хубава е тази инициатива с превода, но като пробвах да чета Going Postal, не издържах и се замислих дали да не издиря който организира хавата и да му предложа да редактирам текста. После ме домързя и си го четох на английски, както вероятно ще направя и с тази. Ако тръгнат обаче да превеждат "Нация", ще се наложи да се размърдам - страшно съм впечатлена от този роман на Пратчет.
Публикуване на коментар