юни 13, 2012

Сто години самота

Сто години самота
Габриел Гарсия Маркес







Опитите да пиша за тази книга са поредица от провали, които трия вече почти месец. Причината е ясна - "Сто години самота" е толкова силен текст, и толкова пълен с литература, че ми е тъпо-тъжно-смешно (в тоя ред) да се изказвам по въпроса.
Всяко изречение е пределно изпълнено с най-точни думи и смисъл. Плътността на информацията на страница понякога е убийствена, хора и животи се появяват и изчезват, оставили след себе си хубава, цветна следа. Като съотношение текст/история (и не само) ми напомня на Павич. Но се чете много по-лесно и по-леко, и си казваш "Ей това е да ти личи, че си майстор".

Преди да я започна, си мислех, че е някаква трудна и тегава книга, която най-малко ще ме депресира. Пълна заблуда. Ще се посмеете, ще ахнете, ще препрочитате изречения и страници, ще се опитвате да запомните поколенията и в един момент ще се предадете пред родословното дърво на семейство Буендия.
Всичко започва със стегнати девически гащи и спечелен бой с петли. После идва един тъжен дух, преселението на няколко семейства и основаването на малък град.
Макондо.
Като чуя това име, се сещам за пътуващите цигани, които идват всяка година в града с капани за мечтатели. Металотърсач. Машина за лед. Алхимически комплект. Тайната на живота и смъртта. А после.. после тази картина се оказва само малък фрагмент от огромно платно. Платното расте и се променя, някои нишки се късат, друг се появяват, уж трудно разпознаваеми, но много различни.

Вашият живот - този който имате, а и този, който искате - е вътре.
Мистичен, важен, самотен, част от всичко останало.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/9 - да чакаш Мелкиадес

9 коментара:

alvin каза...

абзац:
"В дванайсет, когато на Аурелиано-Хосе му изтече всичката кръв, а на Кармелита Монтиел не й излезе пасиансът за собственото бъдеще, над четиристотин мъже бяха минали пред театъра и изпразнили револверите си в захвърления труп на капитан Акилес Рикардо. Нужен беше цял патрул, за да постави в ръчна количка натъпканото с олово тяло, което се ронеше като накиснат хляб."

bukvite каза...

И на мен това ми е много любим момент. Изобщо книгата и Маркес са велики!

shannara каза...

Много ми хареса този роман, но никога не бих могла да обясня за какво се разказва в него. Също както всичко друго, коеот съм чела от Маркес.

Chivas каза...

Успя да ме подкукоросаш. Ето с какво ще се захвана веднага щом сесията премине!

sun каза...

Най-добрата и "правилна" рецензия за Маркес, която съм чела :) Май е време за четвърти прочит на "Сто години самота".

Jeeves каза...

Започнах "One hundred years of solitude" на английски - подарък от едни аверчета - колумбийци :)
Нали Макрес е колубиец?!
Стигнах до около 50-60тина страници и се отказах - много родословни дърва - много нещо!
Не беше лоша, обаче не успя да ме грабне - а си мисля, че 50тина страници са повече от достатъчно за това.
Една от малкото книги, които съм започнал и не завършил! Срамота!!

Jeeves каза...

Грешка!!!
Книгата, която започнах и оставих незавършена и получих като подарък, е биографията на Маркез!
Стоте години - най-добрата му книга казват - не съм ги почвал изобщо.
А може би трябва :)

alvin каза...

давай на български, чуден е преводът :)
(не че не е фраш с родословие, де..)

Анонимен каза...

каква е тази оранжева скала?