май 17, 2006

Килн хора




Килн хора
Дейвид Брин
ИК "БАРД"
осем и петдесет лв.








Не я дочетох. Изкушавам се да кажа ебаси.
Случват ми се и такива неща - да ми е трудно да дочета книга, която ми харесва в много отношения. Най-пресния спомен е "Параграф 22", чиито последни сто страници така и не можах да покоря. Но пък съм чел два пъти "Нещо се случи", така че недейте да ми обяснявате колко е велик Хелър - вече го знам.

А историята в "Килн хора" си заслужава и го казвам искрено, а не като реверанс-компенсация към Брин, който, признавам си, ми беше непознат. И все още е.
За 158 прочетени страници успях да се убедя, че въпреки началното впечатление за малко несериозна детинска идея - науката и свободния пазар са го докарали дотам, че всеки човек може да си изпече глинен двойник, който съществува един ден, до края на който трябва да се прибере и да прелее спомените на оригинала - нещата са много добре написани и обяснени.
И, като да не повярваш, споменатия на задната корица черен хумор наистина присъства и то все на място.

На няколко места идеите ми се сториха много свежи и изцяло в тон с времето, в което човек си прави зелен, сив, черен или друг на цвят глинен двойник, който да свърши дневната работа вместо него. Има политика, бизнес интереси и немалко неща за социалната страна на въпроса.
Не знам защо, но много добре си спомням една реплика по повод наблюденията на зеления дубъл върху глинените демонстранти, борещи се за правата на братята си еднодневки: понякога ти остава единствено да се възхищаваш на страстта на напълно побърканите.

В основата си цялата история е криминална (или поне до 158-а страница беше такава), главният герой - г-н Морис - е частно ченге, което всеки ден пуска глинените си двойници на мисия, като същевременно събира информация с аватарите си из мрежата или сглобява записите на безбройните градски камери. Всъщност тези последните неща много по-добре може да ги свърши един черен дубликат.
Не мога да кажа, че си падам по сместа фантастика-крими. Авторът има предимството да е единственият, който познава средата, в която се заплита и разплита случая. Не познавам хората в бъдещето, мисленето им, нещата с които се занимават, и така оставам само страничен наблюдател, който оценява по достойнство свежите хрумки и остроумните диалози.

Не можах да се справя с четирите успоредно развиващи се истории - една на истинския човек, на двата сиви дубъла и на зеления. Дори Пратчет ми е труден, когато започне с три паралелни истории. В такива случаи просто се моля героите на отделните сюжетни линии да се срещнат час по-скоро, иначе си разпилявам мислите, започвам да се отнасям в някакви подробности и после трудно превключвам на вълните на другата история. Ебаси.

Обещавам си някога да я започна пак. Отначало.

7 коментара:

Hazel Baggins каза...

Трябва да се прочете. Цялата.
Аз съм фен на Брин от книгите за ъплифта, но тази е тип "бяла мечка виждал ли си? еми нищо общо няма". И я прочетох едва тази година;)
Идеята за големите ми допадна зверски, едно защото се връзва с любимото ми разделение на личността, второ, защото демонстрира до каква степен животът на човека се състои от множество полуизолирани една от друга части, които могат да имат, а могат и да нямат нещо общо помежду си. Едни хора те познават в една светлина, други - в друга, и ако седнат да те обсъждат, може да не разберат, че си говорят за един и същ човек. Все едно за сивия и белия голем;)

А иначе историите се навързват чудесно в края, който никак, ама никак не прилича на крими. Вервай ми!

Айде аз отивам да отпочвам Лукяненко:)

Мордред каза...

Хе, аз пък изчетох почти целия Брин :) Много пълен с идеи автор, когото комерсиализма здраво е хванал за гушата, което се отразява на големината на книгите положително, а на впечатлението на читателя от тях - леко отрицателно.

Kil'n People е доста нетипична за Брин книга наистина - май никъде не се споменаваше нищо за никаква екология (но пък от друга страна има странно общество, което май е другата му любима тема). Чака се втора от серията - Kil'n Time :)

alvin каза...

Писателите, които пишат фантастика и са обсебени от комерсиализма, са мечтатели-реалисти, та по тоя повод звучат земно и разбираемо :)
Както казах, обещавам си да се справя с Брин в скоро време.

Hazel Baggins каза...

Както си гледах техническия английско-български речник и открих, че kiln означава "пещ за изпичане, сушилня".
Човек се учи, докато е жив.

alvin каза...

Е, това, предполагам, обяснява всичко ;)
Но не мисля, че е трябвало да се превежда. "Изпечени люде" не е много готино :)

easy каза...

Бях сложил като заглавие "Големи" с ударение на О, ама не се е харесало... Иначе книжката много ме изкефи, докато я превеждах. Въпреки че Брин ми е непознат (имам предвид серията за Ъплифта).

alvin каза...

Ехее, Самият Преводач! :)
Аз вече я позабравих, но скоро май ще му дойде времето и на Брин. Ти нищо друго негово ли не си чел/а? (книгата не ми е подръка и не мога да сверя пола (с ударение на О :Р), сори) :))