юни 13, 2006

Тортила Флет


Тортила Флет (Tortilla Flat)
Джон Стайнбек
НАРОДНА КУЛТУРА - 1983 г.
цена не се вижда




Това е историята на Дани, приятелите на Дани и къщата на Дани. Тая история разказва как тия три неща станаха едно, така че, ако в Тортила Флет заговорите за къщата на Дани, никой не ще мисли, че имате предвид само дървената постройка, отдавна измазана с вар и обрасла в листата на древната, неподрязана кастилска роза.
из Предговора


На рафтовете у дома томовете на Стайнбек стояха редом с останалите харесвани от нашите "по-сериозни" автори - Ъруин Шоу, Хемингуей и Ремарк. "Нашите" са родителските тела, нали. Имаше и Цвайг, но неговото присъствие там е било по-скоро дизайнерска хрумка; не мисля, че го тачеха кой знае колко, но може и да греша. Важното е, че си пасваше с другите над телевизора.
Много пъти съм ровил в тия книги, чоплил съм тук-там и сега не знам със сигурност какво точно съм чел. Нито пък от кой автор. Не съм харесал някой от тях дотолкова, че да изчета всичките му писания.
Това обаче ще се промени, защото започвам бавна и упорита атака по отношение на Стайнбек. Като имам време, де. Затова е бавна.

Дадоха ми да чета "Тортила Флет" и като взех томчето (което не е никак дребно и съдържа и други по-къси неща, както и откъси от по-големи), се сетих че я имам. Не лично, но все тая - книгите в нашата рода ги ценя само аз и с чиста съвест им лепя етикети за притежание. Най-хубавите тайно подпечатвам, о да.

"Тортила Флет" ми хареса.
Най-вече стила.
Историята ми се стори прекалено накъсана, съставена от отделни случки и някак съкратена. Много ми напомни за "Белю Пушилката" на Джек Лондон, само че там нещата бяха по-взаимосвързани. Книгата била замислена от Стайнбек като леко четиво, което пишел за забава. Непретенциозно така. Въпреки това аз си мисля, че тая накъсаност е в резултат на редакторско кастрене. Споменава се, че книгата е излизала два пъти в България - един път през 60-те и втори път - със значителни редакторски поправки - през 83-а година. Значителни редакторски, мда.
Авторът сам обяснява, че цялата история е базирана на легендата за крал Артър/Артур, само че аз не си падам по тая история, не я помня и съответно не открих аналогии с нея. Но щом човека казва, значи има. Според собствените му думи в писмо до една собственичка на литературно бюро, всеки би трябвало да разпознае структурата на легендата и героите - Ланселот, Галахад и прочие.

Иначе в книгата няма никакви рицари. Става дума за група приятели, които пият, пеят и се веселят заедно. Харесва ми атмосферата и начина, по който е описана. Безгрижието, приятелството, другарските сбивания, диалозите, хлапашките хрумки. Като чета, ми се ще да взема галон винце, да се излегна на сянка и да чакам утрешния ден. С приятели обаче.
Финалът е малко тъжен и много истински. Наистина хубава книга.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/12, с вкус на вино и живот

2 коментара:

Hazel Baggins каза...

Чела съм я два пъти, първия път на 16 г., втория на два пъти по 16. И двата пъти много ме трогна. Което идва да покаже, че колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите.

Спомням си как учителят ми по философия в гимназията говореше разпалено за "Тортила Флет", шкембето му се тресеше, мустаците му подскачаха... Как да не зачетеш Стайнбек после.

Спомням си как преподавателката ни по американска литература в университета намрази и бойкотира групата ни, забравих точно за какво и по какъв начин, но от Стайнбек в конспекта имаше само "Гроздовете на гнева", щото е пролетарски роман, нали разбираш,нищо, че бяхме началото на 90-те... Това, че е пролетарски роман не му пречи да е чудесен, разбира се. Препоръчвам също "Улица Консервна" и "Благодатния четвъртък" сега, после може "За мишките и хората". "На изток от рая" чак след като си изградиш мнение за писателя, за да може да ти го срине:)

Ех, Алвине, направо ме върна години назад. Благодаря:)

alvin каза...

Няколко човека в един глас ми препоръчаха след Торила Флет да започна нещо с Чарли.
"Пътешествия с Чарли"?
Трябва ми само свободно време. Матрял има :)