Седем честни бандити (Potshot)
Робърт Паркър
ИК Обсидиан
255 страници
6 лв. корична цена
Въпреки, че на задната корица Робърт Паркър е обявен за доайенът на американския криминален роман, аз продължавам да попадам на по-леки книги, в които остроумните диалози са толкова много, че оставят всичко останало на заден план. Много свеж доайен, честно.
Може би тъкмо заради това Спенсър ми харесва. И защото обича да мисли, преди да стреля, разбира се, което пък ни лишава от повечко веселие.
Резюменце в 6 изречения: (copy-paste)
Градчето Прашвил е като излязло от уестърн. Всички знаят кои са лошите - скитниците, които живеят в изоставената мина и изнудват честните жители. Те са убили и Стив Бъкман, съпруга на чаровната и доста състоятелна Мери Лу. Само че никои не може да го докаже. Вдовицата наема Спенсър да открие убиеца, а местните богаташи му възлагат да прогони натрапниците. И той събира една великолепна седморка - все честни бандити.
Всичко е вярно. Освен името на града, което по света е Potshot, а у нас - Прашвил. Нали е демокрация.
Най-хубавото на тази книга е, че членовете на въпросната седморка са от предишни книги на Паркър и сериозният фен би се изкефил истински. Аз съм чел само Версия Торнадо и познах единствено Теди Сап - русият гей с много мускули и чувство за хумор. Останалите също са весели образи, скоро ще прочета какви са ги дробили преди това.
И, в общи линии, Спенсър ми допада. Веселяк и половина, симпатяга, моногамен при това. Знаете какви са мадамите в тия книги, сигурно е много трудно да устояваш на всички.
Финалът е малко прибързан. Или пък на мен ми се искаше да се позабавлявам още малко.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - спенсариум
1 коментар:
Е, не може да има 0 коментара за книга на Робърт Паркър! Просто няма как да стане.
Това е един от любимите ми автори
(ако попадна сам на остров, бих си взел - на английски - всичко от него и от Джон льо Каре).За свой срам ще кажа, че се запознах с творчеството му на база българския превод на "Пудъл Спрингс"... трябва да е било преди хиляда години.
Какво може да се каже за него?
Добре образован - много над средното ниво за успял писател :)
Има докторска степен по английска литература, а дисертацията му е анализ на образите на частните детективи в произведенията на Хамет, Чандлър и (Рос) Макдоналд. В Интернет (личният му сайт е www.robertparker.net) може да се намерят много любопитни факти за него и живота му. Например въпреки мъжките образи, които изгражда, и двамата му синове са гейове. Не че това е толкова важно, колкото факта (също добре известен, но винаги заслужаващ да се спомене), че е избран от наследниците на Чандлър да допише останалата недовършена повест (вече спомената) "Пудъл Спрингс", а впоследствие и да напише продължението на "Големия сън" (Perchance to Dream).
Серията произведения за Спенсър е на над 35 години и ако съжалявам за нещо, то е, че вече не мога лесно да си купувам всичко новоизлязло от него. Интересен е и по-новият му герой Джес Стоун (вече 6 романа), като един от романите дори е филмиран (с Том Селек в ролята) - сега се сещам, че е време да изгледам този отдавна свален от Интернет филм.
Общо взето бих могъл да пиша много за Р. Паркър, но само ще кажа, че успях да зарибя с него жена си, когато я напъвах да учи английски. Сега и двамата сме му големи фенове и сигурно скоро ще почнем да го препрочитаме (както се казва, една книга, ако не заслужава да я прочетеш два пъти, не заслужава да я прочетеш и веднъж). А, една уговорка: нищо не знам да преводите му (сегашните) на български, но за да се почувства пълното наслаждението от неговите произведения, те трябва да се четат в оригинал, защото атмосферата в тях е непредаваема. Наистина!
Публикуване на коментар