февруари 02, 2007

Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни




Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни
Time Considered as a Helix of Semi-Precious Stones

Самюел Дилейни (Delany, Samuel)


И така, говорим си ние напоследък за награди, за разкази, за претенциозни стилове.
Моля, заповядайте.
Награда Хюго през 1970 за къс разказ.

Представете си симпатичен престъпник от средна класа, който сменя името и облика си постоянно, запазвайки само инициалите си - ХКЕ. Добавете една симпатична дама от специален отдел в полицията, който се занимава с доста точно прогнозиране на събитията. Представете си сега свят, в който съществуват Певците - хора, които могат да приковат вниманието на хиляди хора, когато говорят или пеят. Хората ги боготворят, дават мило и драго да се насладят на присъствието им, да ги чуят, да се докоснат до същността на нещата.

Прочетох "Времето..." два пъти. Първият път помислих, че някой от принтираните листове и изпаднал от купа или просто са пропуснати абзаци. Не съм знаел какво да очаквам.
Не че не го разбрах. Аз просто нямам възможност да го разбера.

Потърсих и прочетох почти всичко от Delany: Nuances of a Theme by Stevens, което си е цяло постижение за мен, въпреки че ползвах диагоналната система на много места. Въпросният сериозен поглед върху разказа е дело на Адам Робъртс, за чийто роман "Сол" пък съм писал в блога преди време. Колко е малък нета, а?

Оказва се, че въпросният разказ е пълен с препратки към напълно неизвестния за мен поет Wallace Stevens. Не съм чувал за него. Не съм запален по поезията.
Ето затова смятам, че "Времето..." е доста претенциозен разказ.
Не че човек не би могъл да го хареса, ако не е на ти с американските поети. Има приятен стил, който помага да стигнеш до финала без да се забавиш на нито една страница. Има намигвания, свързани с неизменните инициали на главния герой. Има свежи фантастични визии, които те карат да се замислиш. Има и хубав финал, на който се насладих като прочетох последния абзац на английски, защото българския превод е повече от творчески точно на това място.

Прочетете го и вие, онази странна картинка в началото е и линк.
Аз оставам с противоречиви чувства.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: (1~3) /(4~6) - за тренирани сетива

26 коментара:

Boby_ каза...

Честно казано, едва ли някога ще успея да се насиля да прочета още дори ред от Дилейни - арогантен, надут стил, почти пълна липса на идеи, тромаво и накъсано повествование, прекомерна описателност... Казано с две думи, стилът, издигант в култ, стилът като самоцел, но доведен до пълна липса на съдържание.
Е, който иска да се пробва, за мен Дилейни не струва хартията, на която е издаден, не струва и електричеството, изхабено за показването на текста му на екрана.

alvin каза...

Ами, тук не е кой знае колко описателно, пък е и кратко, така че не е тромаво или лепкаво. Но стилът е издигнат в култ. От феновете му, предполагам ;)

Иначе сега чета Буковски и хич не ми пука за хомонегрите :)

armydreamer каза...

Препратките към Стивънс не са ключ към разбирането на разказа. Те само правят текста по-плътен и са поредното доказателство, че Дилейни е единственият *литературен* фантаст. Мисля, че така е най-добре да се цитира. Иначе би било претенциозно, защото, решавайки, да дадеш знак "Тук четеш Едикойси" на читателя си, ти показваш, че за теб е доста вероятно читателят ти да не знае къде какво чете и да им нужда от обяснение. Ти го каза в поста си за Симънс ;).

С останалото съм съгласен. Не ми е любимо произведение, но съм убеден, че си заслужава Хюгото, Небюлата, присъствието в списъка с най-велики разкази на Локус, задълбочените анализи от преподаватели по литература и фантасти три десетилетия след написването му. А и без него нямаше да имаме Уилям Гибсън и сетинга и героите на киберпънка. Пък казват, че Бил & Co. били върха на сладоледа. Не знам :).

Преводът има съвсем малко общо с оригинала, както си забелязал. Става въпрос за пропуснати, неправилно разбрани (и то в разказ, в който се казва, че информацията има смисъл само когато е споделена :/) и ИНТЕРПРЕТИРАНИ от преводача изречения. Същото важи и за Вавилон-17. Има места, където нито смисъл, нито стил са на Дилейни.

пп: някой беше сравнил блогърите с Певците. много точно :).

пп2: това със стила беше забавно. и абсолютно невярно, разбира се :))

Boby_ каза...

аrmydreamer said..
"А и без него нямаше да имаме Уилям Гибсън ..."

И може би светът щеше да е мъничко по-добър, а фантастиката - малко повече литература. :-)

Това в рамките на шегата.
Всеки има право на мнение, разбира се. За мен лично Дилейни няма стойност и не пише литература, а самоцелни упражнения. За теб, казваш, бил единственият литературен фантаст... Е, сигурно си чел много, но въпреки всичко това изказване е доста... хм, ще използвам думата силно, за да не кажа нещо по-остро.

armydreamer каза...

@boby_: Аз също не харесвам Гибсън :). Казах го това за него, защото името му има някаква тежест. Иначе, виждам, че е способен писател, но ми е прекалено помпозен и празен. Силно претенциозен :). Затова мога да си представя какво мислиш за Дилейни и как го усещаш, но този писател е много повече от няколкото романа и разказа, които е написал преди да навърши 25, в първите 5 години от 45 годишната си кариера. Ако нямаше идеи, а само стил, днес едва ли някой щеше да го знае. И никой нямаше да се събира на семинари и да издава сборници с анализи точно на идеите му. Ако той е безидеен, не знам как трябва да определим Ле Гуин, Силвърбърг, Зелазни, Дик и всички останали автори на "мека" фантастика? Брайън Олдис е казал, че най-добрият пример за стил без никакво съдържание във фантастиката е Господарят на светлината. У нас пък Зелазни е пътят и истината, и животът.

А в литературен, може и да влагаме различни значения - за мен това е писател, който е в час с литературните течения, похвати, стилове, хуманитарните теории, модерната философия и всичко, което изгражда т.нар. литературознание. Какъвто Дилейни е, защото това му е работата - да го преподава. Затова го смятам за литературен. И наистина не виждам друг, който му е конкуренция в това отношение. Не че е нужно да има такава.

armydreamer каза...

Забравих: Тази седмица предаването на www.starshipsofa.com е посветено на Дилейни. Може да се слуша онлайн или да се свали. Много добър обзор.

alvin каза...

Аз не съм казал нищо лошо за начина, по който пише (като похват, стил, изказ), а по-скоро за начина, по който комуникира с читателя.

Феновете на фантастика по принцип са си специфична таргет група и явно сци-фи писателите не искат да кажат нещо на целия свят. Но пък да се ограничиш и прицелиш само в една малка група (пък била тя и пълна с отракани критици и начетени привърженици), не ми се струва много cool.

Оттук иде и въпросът - ако дадена поема не е ключът към един разказ, а само доказателство за литературната му стойност в дълбочина, то този разказ елитарен ли е или претенциозен? :)

armydreamer каза...

alvin, ще започна с един въпрос, който ме вълнува от много време и все не мога да му намеря отговор: защо, по дяволите, навсякъде като се заговори за фантастика феновете казват колко елитарен, интелектуален, идеен, нечалгарски и върховен е жанрът, а пък дискусиите за интелектуалците, които пишат в жанра, предизвикват такива реакции СРЕЩУ елитарното, интелектуалното, нечалгарското и т.н.? Ако ми отговориш, ще съм ти много благодарен. Този парадокс ми е интересен от доста време. Защото ние и чалга си нямаме, ние сме умни и Менса с нас се храни. Ама, нека не се занимаваме с по-сложни неща от Бюджолд, моля. Как фантастиката хем е елитарен жанр, хем не трябва да е, защото не е хубаво?

След това ще споделя, че намирам за някак странно двама писатели (а и каквито и да е други творци) да ми говорят за претенциозното и да се възмущават от него :P. Искуството не е ли най-голямата претенция? ;)

И последно (затова ще е малко по-дългичко) за Дилейни - на мен тези препратки ми помагат да видя произведенията му. Правят ги конкретни. Дават им място, контекст. И тогава ми се виждат логични, естествени. Защото Дилейни прави централна сцена на Бруклинския мост в своя повест, където Ню Йорк е сравнен с Атлантида, а идеята е за преминаването от свят с едни знаци и смисли в свят с други, и допълва образите с поезията на Харт Крейн, възпял Бруклинския мост като място на връзка в своя поема, писана по същото време, в което се развива действието на повестта на Дилейни. Това е начин, похват. (И Пратчет го използва.) Можеше да го направи като просто напише, че главният герой е чул някъде най-популярната песен от онова време. Пак ще е същото. Но Дилейни няма аудиторията на Стивън Кинг и затова може да си позволи по-дискретни 'линкове'. Няма нужда да се напъва да опростява текста си, защото тогава, хората, които ще са купили книгата му, ще останат разочаровани (това са, все пак, група университетски преподаватели и техните докторанти), а тези които ще оценят присъствието на песничката (те нас съвсем не ни интересуват, защото са масовата публика, която слуша чалга и се диви на Дан Браун), така или иначе няма да стигнат до книгата на Дилейни. За същата повест е направен подробен рисърч до най-малката подробност - дали е валяло или ръмяло в дните, в които героят върви по улиците. Значи, имаме образ на истинския Ню Йорк и на литературния. Само първото е напълно достатъчно, но, и сигурно аз съм сбъркан, не виждам нищо лошо и обидно в присъствието и на втория образ. Няма какво, освен неспособността да чете, да спре читателят от разбирането на проблемите на героя в книгата и на идеите на автора. Все едно да гледаш исторически филм и в момента, в който разбереш, че една-две от думите в речта на героите са истински жаргон от описваното време, да кажеш, че не разбираш филма и всичко е ненужно претенциозно.

Не съм чел поезията на Стивънс, но сега ще попрочета нещо - толкова шум се вдигна, че няма как :). Но предполагам, че ще има връзка между идеите на Дилейни и образите в поемите. Винаги е така. Дилейни е толкова самоцелен писател, колкото Бритни Спиърс е оперна прима.

Та, елитарен или претенциозен е разказът - за първото, както казах, не знам. Объркан съм :). За второто - не. Писах кое за мен е претенциозно. Може би е просто добър ;).

alvin каза...

Ами, armydreamer, аз имам добро мнение за хората, които четат фантастика, защото им се налага да мислят. И да знаят какво е 3g.
Сега, ако щеш вярвай, обаче като написах последниия си коментар, седнах (легнах) и се замислих точно за тая пуста чалга, която май някакси е проявлението на "достига до всички". И реших, че не е точно така.

Приказвало се е за това много пъти, не мисля, че има консенсус. За мен има граница, след която литературата става прекалено литературна и комуникцията се губи.
Не мога да го обясня по друг начин.

armydreamer каза...

За мен чалгата не е нещо, което достига до всички, а нещо вторично и повърхностно. Има я навсякъде и това, че e вторична и повърхностна, не значи, че е непременно лоша. И аз имам добро мнение за четящите фантастика. Но не виждам как може да е по-приемливо да знаеш какво е 3g и парсек, но не и митопоезис или означаващо, например. Мисля, че ако знаеш на колко е равна една астрономическа единица, спокойно можеш да понесеш идеята за разширена метафора. Физиката и математиката са част от науката, но не я изчерпват. Защо е ОК жаргонът на една дисциплина да е част от фантастичния текст, а от друга - не? А и фантастиката е първо литература и след това лайфстайл, популяризатор на науката, певец на прогреса и т.н. Някои хора се радват, че фантастиката им е помогнала да си научат по-лесно уроците по химия, аз се радвам, че Силвърбърг ме запозна с Конрад. Това е :).

За границата и комуникацията съм напълно съгласен. Не мисля обаче, че точно "Времето..." е отвъд нея. Джойс сигурно е. Ако не беше попаднал на статията на Робъртс, нямаше да разбереш, че Хоук се самонаранява, че Дилейни описва свят на престъпници и поети, че главният герой е сирак ли? И други подобни щрихи, които правят произведението различно от останалите фантастики от онова време. И се чудя за колко от прочелите "Музика на душата" всички музикални препратки са били ясни и дали се е осъществила комуникация между читателите и Тери Пратчет въобще. Би трябвало тази книга да е достигнала до съвсем малък брой хора - много добре запознатите със западната поп- и рок-култура. Тук дори е по-сложно - защото песните не звучат като отвориш страниците, а Пратчет само намеква за изпълнителите. И ако не ги усетиш, се губи хуморът.

alvin каза...

Темата става прекалено обширна за тясната колонка, в която се публикуват коментарите :)

Истината е, че ако напишеш нещо, основано на двигателя с вътрешно горене, имаш по-малък шанс да се мериш с някой, който е използвал за основа ранните стихове на някой известен поет.
Освен ако не намесиш дзен и древни философи :)

Критиците харесват такива неща. Защото не са учили за двигатели, а за поети.
И, мамка му, не знам какво е митопоезис ;)

Lady каза...

Алвине, факт е, че 90% от тези, които намесват терминология достойна за двигтелите с вътрешно горене във фантастиката, го правят неадекватно и с идеята, че щом е фантастика, значи могат да си позволят каквито си поискат псевдонаучни терминологии.
Подозирам, че именно това е, което дразни критиците в подобни случаи, някак си го чуствувам ;-)

Нека не забравяме, че литературознанието е наука като всяка друга и това, че ти не я разбираш е твой, а не неин проблем.


Армидриймър, въпросът ти за елитарната следа във фантастиката е много точен и съвсем на място!
Подозирам, че имаш отговор на него, както имам и аз, но ми се струва, че би обидил доста хора тук :-(

alvin каза...

Lady, говорим за различни неща. Просто го чувствам.
Споменах знанията за двигателите като алтернатива на мотипоезиса. Можеше да са кисели краставички или плетене на една кука.
Знаеш мнението ми за прекалено научната научна фантастика. Не ми беше това думата.

Иначе за литературнознанието може и да си права. Въпреки, че не се смятам за чак такъв ламер в областта. Все едно аз да ти кажа, че твоето неразбиране относно геологията си е твой проблем, а не неин. РАЗБИРА СЕ, че е така. Защо го споменаваш?

Пък и спокойно можеше да си кажеш какво ти е на душата. Точно тук не би обидили никой.

Между другото, в последния постинг на hazel има много интересна позиция, свързана със сприятеляването м/у читател и писател (произведение).
В тоя ред на мисли, Дилейни няма да ми е голям приятел. Какво толкова?

Ааа, забравих нещо.
armydreamer, нали Стърджън беше литературен фантаст бе? Сега пък единствен Дилейни.. :) Защо така? За тежест ли? ;)

armydreamer каза...

Значи Х може спокойно да използва в книгите си "бяло джудже" и да има предвид нещо различно от ниско, бледолико човече, нещо, което може да бъде разбрано само при определени знания от областта на дадена наука, и всичко си е, някак, ОК, а Дилейни написва едно изречение с препратка към неизвестна поема и НЕ обвъзрва разбирането на смисъла на изречението с познаването на въпросната поема и става елитарен, претенциозен. За да разбереш какво става с героите на Дилейни не е нужно да знаеш поемата, но да разбереш какво правят героите на Х, ТРЯБВА да си запознат поне малко със значението на "бяло джудже" или "черна дупка". (В смисъл, героят на Гейтуей просто през много кофти и депресарски период в живота си ли минава, или трябва да знам повече за другите значения на "черна дупка"?) Кой автор поставя повече изисквания към читателите си? Кой е по-големият снобар?

За Стърджън ще ти отговоря, когато ми отговориш за Пратчет и Музика на душата :).

Съгласен съм с постинга на Lady, а статията в блога на hazel е супер, наистина.

(а който не знае коя е Фей Дънауей, ще разбере ли Буковски? :P)

alvin каза...

Сега, аз колкото и да съм бос в литературознанието, усещам, че да говориш за бяло джудже или черна дупка в една книга, не е като да закодираш тук-там по някое стихче. Много ви се моля :)
Да опишеш в разказ четирите такта на двигателя с вътрешно горене (чисто механично), същото ли е като да разкажеш за живота на някой джентълмен, наслагвайки го върху същите тези 4 стъпки без дори да споменаваш работния цикъл? Не, нали? :)
Спирам с тия двигатели, аз дори не ги харесвам. Мразя ги. Току що си припомних колко бяха етапите в цикъла. No more ДВГ! :)

Веднага ти отговарям за Буковски - със или без асоциацията с Дънауей или Рурк (която можеш да направиш само ако си гледал филма или услужливия преводач го е споменал под линия. Въпреки че Рурк се познава, де), книгата си е там - истинска и неподправена. Дали ще го харесаш и без да си гледал нещо на Дънауей? Разбира се. А ако си я гледал? Пак същото. Тя пък едва ли ще ми хареса повече.

При Пратчет нещата са по-различни. Там пластовете са много. Има за по-знаещите, има и за хората с по-бедна обща култура. Аз познавам хора, които са влюбени в Пратчет, само защото се смеят като го четат. Познавам и такива като теб, на които им харесва да вникват по-дълбоко.
Музика на душата ми е малко мътна, чел съм я много отдавна. Ще я погледна пак, ако настояваш.

armydreamer каза...

Ама, много фантасти въобще не описват какво е бялото джудже, нито червения гигант. Те предполагат, че ти ще го знаеш.

Другите ти два абзаца казват точно това, което аз пиша във всеки мой постинг до този момент - със или без Фей Дънауей или Стивънс, произведението си е там :). Само не знам какво имаш предвид под истинска и неподправена - нали имената на известните са завоалирани някак. Произведенията на Дилейни са в голяма степен автобиографични. Винаги. Хората си мислят, че убедителността и сложността на героите му се дължат главно на умението му да пише като мейнстрийм автор, но истината е, че той описва реални човешки същества. С което искам да кажа, че той е много близко до Буковски, ако това, което съм чувал за Буковски (защото не съм го чел), е вярно :). Буковски явно се е мотал из Холивуд, Дилейни е живял основно с музиканти и поети. Бил е женен 20 години за поетеса, в дома им често е преспивал Хосе Фелисиано, гостувал им е Одън. В Dhalgren диалозите върху изкуството между Хлапето и нобеловия лаурет за литература Ърнест Нюбой въобще не са плод на упражнения по стил... Нормално е препратките му да са такива. И понеже героите на Дилейни са най-обикновени хора, които можеш да срещнеш по улиците на Ню Йорк - от поети и певци до проститутки, бездомници, наркомани, сутеньори и престъпници, произведенията му се четат внимателно.

Вече нямам какво да кажа по темата. Само този цитат от Уикипедия:
"The Homeric parallels in Ulysses are of marginal importance to the reading of the work but are of fundamental importance to the writing of it. . . . Writers have certain ordering compulsions, certain ordering habits, which are part of the book only in the sense that they make the writing possible. This is a widespread phenomenon."

Само да уточня за Пратчет: аз съм от първия тип фенове. Прочетох книгата, на български, без да уловя почти нищо от препратките, въпреки че слушам доста музика. Беше ми забавна. После в дир-а имаше тема за това колко дълбок е Пратчет и Калин, ако не се лъжа, беше дал линка с всички изредени препратки.

А Стърджън е литературен, защото пише добре. Дилейни е *литературен*, защото е вътре в нещата повече от всеки друг фантаст. Покажи ми друг жанров писател, започнал кариерата си в пълп списанията, който е поканен да преподава литература (и води факултет), без да е завършил университет и с никаква диплома, и ще престана да го наричам единствен :).

alvin каза...

Ooo, не, не! Буковски е човека, който живее с поезия, бездомници, проститутки, алкохолици и всякакви обиновени хора. Никакъв Холивуд :)

Айде стига с тая тема. Явно имаме различни представи за нещата. Може и аз да греша. Ама вкусове - какво да ги правиш! :)

armydreamer каза...

Не бе, Буковски е поназнайвал нещо от Холивуд, за да напише романа. Това имах предвид. За проститутките и бездомниците знам. Дилейни също живее с такива, даже в момента :). Абсолютно толкова са близко двамата, че чак неприятно да ти стане :P.

Приключваме, наистина. Благодаря за дискусията и предоставеното място за нея - беше приятно :).

Kopo каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Kopo каза...

"alvin, ще започна с един въпрос, който ме вълнува от много време и все не мога да му намеря отговор: защо, по дяволите, навсякъде като се заговори за фантастика феновете казват колко елитарен, интелектуален, идеен, нечалгарски и върховен е жанрът, а пък дискусиите за интелектуалците, които пишат в жанра, предизвикват такива реакции СРЕЩУ елитарното, интелектуалното, нечалгарското и т.н.?"
Влади, отговорът е сравнително прост: мнозинството фенове виждат в себе си личности над нивото на "Планета мюзик" и "Шок" (т.е. на фона на средностатистическия обитател наТатковибната ни са почти интелектуалци), отдруга страна баш интелектуалците, които лепват етикет "фантастика" на произведенията си са неазбираемми за тях (т.е. карат ги да се чувстват тъпи, колкото охлоса наоколо). Опростявам, разбира се. ;-)

Lady каза...

Ахааааа!

Копо, за какво ти говори това? Освен, че очевидно самомнението на т.н. фенове е просто въздух под налягане, щом се запъват така, когато някой им заговори наистина на ниво?

И по какво тези фантастични фенове, които виждат в книгите просто продукт за потребление, се отличават от обикновенните чалга фенове?

С какво липсата на желание да хванеш принципите на написаното, четейки фантастика, се отличават от липсата на желание да откриеш реалната музиклна стойност, слушайки чалга?

Не, не приравнявам чалгата и фантастиката. Приравнявам отказът да придобиеш реално разбиране за същността на нещата у феновете на едното и другото. Само дето на едните самочуствието им е до небето :-/. То и на другите, ама това е тема на друг разговор.


Алвине, аз разбирам геологията ;-)

Kopo каза...

Слънце, надали ще те открехна на тема "топла вода", ако кажа че над 50% от фантастиката всъщност си е чалга.
За самомнението на феновете - аз на теб ли да ти говоря за нещата, които ни отличават/извисяват (предимно в собствените ни очи)? Дали ще са книгите или цвета на шалчето - въпрос на избор или стечение на обстоятелствата.
Друг е въпросът, че елитарната фантастика е също толкова краен вариант, колкото и хард-sf (за разбирането на едното ти трябва магистърска степен по американска/английска/руска/друга литература, за второто - докторат по физика). Просто и двете са предназначени за много тесен кръг хора.Ставайки известни благодарение на критиците, неизбежно привличат "неподготвени" читатели, а нататък е схемата е ясна ("ебати болкука, нищо не му се разбира" или " мноо е яка!, ся ша я чета втори път, да вида кво стааше вътре")

alvin каза...

Благодаря ви за участието! :)

Темата се измества, а тук си говорим за разказа на Дилейни. Ако някой се напъне да го прочете - да заповяда тук и да ми обясни какво мисли.
Ама ей така наизуст да си говорим за чалгата и простите фенове и великите писатели, които ползват за скелет на произведенията си разни стихове - не, мерси :)

Очаквам отзиви за "Времето, разгледано като...", нали.

Crash Davis каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Crash Davis каза...

Тц. Не става за четене. Хавая амортизирахте клавиатурите с тия коментари. Язък...

Калин каза...

Виж ти, виж ти...

Владо, защо не предложим една тема за Дилейни другото тримесечие в Ефремов? Или първо да изчакаме да подготвиш почвата с няколко статии в Старлайтъра?

(Кеф ми е да те виждам във вихъра на страстта ти. Ето това е комуникация. Ето затова е голям Стърджън - защото не се бои да пише с кръвта си. Аман от "умерени" автори и "златни среди".)

П.П. А "Препратките към Стивънс не са ключ към разбирането на разказа." ще си го адаптирам по повод на един наш разказ...