Светът, денят, нощта, аз
Уилям Сароян
ИК Фама
240 страници
10 лв. (подарък)
Тази книга си я 'поръчах' за рожденния ден. Не държа на изненадите.
¬Какво би искал за празника? ¬Е, как какво, книга. ¬Ама, ти имаш доста, подскажи ни. ¬Тогава... Разкази на Сароян, да; и О'Хенри; и Удхаус; каквото си изберете.
Четат ми се разкази напоследък. Оруел се чете бавно, предимно вечер, и се налага да разнообразявам.
За пръв пръв път четох разказ на Уилям Сароян преди доста години, в една стара преддемократична История на хумора с твърди корици. Страхотни истории за арменци в Америка, за лудориите на децата, за училището, цирка, дома, за странния и забавен чичо, дядо, татко.
В "Светът, денят, нощта, аз" има съвсем малко подобни истории. Затова останах леко разочарован.
Сароян пише много добре, няма какво да се лъжем. И в историите му има житейска мъдрост, но не е предадена по обичайния начин. Което си е плюс, но понякога разказът тръгва в скучна посока, прави завой и свършва.
Четеше ми се нещо по-бодро, по-весело. Нещо, което прилича повече на онези 2 (1?3?) разказа в стария сборник отпреди 20-30 години.
Последните разкази ги подкарах като Георги Димитров (според митовете на другарката от втори клас) - от горния ляв до долния десен ъгъл за 15 секунди.
6 разказа от тази книга може да прочетете свободно в литернет, сами проверете колко ще ви харесат.
За мен авторът и формата са подходящи, но не и времето, в което се захванах със този сборник. Във всеки разказ има по няколко пасажа, които си заслужават цитата, но за съжаление книгата сега не ми е под ръка. Ще пиша скоро в коментарите.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/5 - хм
ИК Фама
240 страници
10 лв. (подарък)
Тази книга си я 'поръчах' за рожденния ден. Не държа на изненадите.
¬Какво би искал за празника? ¬Е, как какво, книга. ¬Ама, ти имаш доста, подскажи ни. ¬Тогава... Разкази на Сароян, да; и О'Хенри; и Удхаус; каквото си изберете.
Четат ми се разкази напоследък. Оруел се чете бавно, предимно вечер, и се налага да разнообразявам.
За пръв пръв път четох разказ на Уилям Сароян преди доста години, в една стара преддемократична История на хумора с твърди корици. Страхотни истории за арменци в Америка, за лудориите на децата, за училището, цирка, дома, за странния и забавен чичо, дядо, татко.
В "Светът, денят, нощта, аз" има съвсем малко подобни истории. Затова останах леко разочарован.
Сароян пише много добре, няма какво да се лъжем. И в историите му има житейска мъдрост, но не е предадена по обичайния начин. Което си е плюс, но понякога разказът тръгва в скучна посока, прави завой и свършва.
Четеше ми се нещо по-бодро, по-весело. Нещо, което прилича повече на онези 2 (1?3?) разказа в стария сборник отпреди 20-30 години.
Последните разкази ги подкарах като Георги Димитров (според митовете на другарката от втори клас) - от горния ляв до долния десен ъгъл за 15 секунди.
6 разказа от тази книга може да прочетете свободно в литернет, сами проверете колко ще ви харесат.
За мен авторът и формата са подходящи, но не и времето, в което се захванах със този сборник. Във всеки разказ има по няколко пасажа, които си заслужават цитата, но за съжаление книгата сега не ми е под ръка. Ще пиша скоро в коментарите.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/5 - хм
Няма коментари:
Публикуване на коментар