август 29, 2007

Хищните вещи на века


Хищните вещи на века
А. и Б. Стругацки
библиотека ГАЛАКТИКА






Хубавите работи стават случайно. Или бавно, как беше точно?
Няма значение. Тази стана случайно. И много бързо.

Стоя си, значи, преди няколко дни и се чудя какво да чета. Оглеждам библиотеката, позабавям се на рафта с по-старите книги и - оп! - изваждам "Хищните вещи на века". Заради заглавивието, забележете. Бях забравил, че е на Стругацки. Ако се бях сетил, сигурно нямаше да я взема.
Истината е, че няколко пъти съм започвал техни книги и така не успях да стигна до края. "Охлюв по склона" май я изгубих, а "Трудно е да бъдеш бог" зарязах след двайсет страници.
Бях предубеден. Мислил съм си това, което и много от вас (навярно) са мислили - че пишат за неща, които не ме интересуват, с политическа окраска, с тоя досаден соц език, пропагандиращ мухлясали идеи.
Мислил съм си, че не стават, честно казано.

А тази книга ми хареса много. Имам предвид много.
И което ме изненада най-приятно - написана е по чудесен начин. Супер четивна (за две вечери я прочетох), с много балансиран изказ откъм диалози-описание, с много ярки и запомнящи се герои. Ама наистина ярки - помня всички, които са казали повече от две думи, помня прякорите им, погледа им, поведението, всичко.
А главният.. Главният герой е симпатяга. Наистина. Това е думата. Имам навика да чета на всеослушание култовите реплики, които срещам в книгите. За да им се порадват и околните. От "Хищните вещи на века" четох доста, да ви кажа.
Ако Иван Жилин беше частен детектив, щеше да остави зад себе си доста известни колеги, сигурен съм. Остроумен, забавен, мъжкар. Но по оня ненатрапчив начин, който е много по-реалистичен и истински.
С две думи - книгата е написана добре. Много добре дори. Диалози, описания, герои, структура. И финалът си е на място.

Романът е писан през 65-а година. Мисля си за този факт и няма как да не призная, че написаното вътре никак, ама НИКАК, не звучи като от 65-а. Нито е демоде, нито идеите са в паяжина (поне 92% от тях, де), нито хората са едновремешни.
Заглавието на английското издание е 'The Final Circle of Paradise' и няма да е лошо да тръгнем от това, ако ще си говорим за сюжет.
Хедонистичният, безделен и безметежен живот ли е това, към което всъщност се стремят хората?
Някои казват, че това е книга за хората в условия на пълна задоволеност. Други - че е за наркотиците, ескейпизма и за факторите, които водят до това. Трети намекват, че си е критика на западното общество, което тъне в безпросветност, леност и деградация. Четвърти ще говорят за застой, регрес и упадък сред хора, чиито единствени мисли са свързани със стомаха, блаженството и измамните илюзии.
Сигурно всички са прави по малко.

Всъщност всичко опира до избора. Избор на реалност, на среда, на начин на живот. Избор да се бориш или не с изкушението, с тълпата, с времето си. С начина, по който мечтите стават реалност и със самите мечти.

Ако ви звучи твърде психо-задълбаващо - лъжете се. Книгата се чете леко и бързо.
Четивност и възможност да се замислиш след последната страница. Какво повече му трябва на човек?

Препоръчвам с две ръце.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/10 - общодостъпни изкушения

11 коментара:

lindyhopper каза...

От първия прочит не извадих толкова мъдрост. Дали да не я попрегледам на увряла глава?

Хедонистичният, безделен и безметежен живот ли е това, към което всъщност се стремят хората? - само за сведение Пикник край пътя завършва с 'Щастие за всички даром и нека никой не си отиде обиден'.;)
Ако се наемаш, опитай с Понеделник започва от събота - консервиран концентрат от хубавиня.

Цонко каза...

Аз, да си призная, я четох едва ли не по задължение, защото тогава се бях емнал да събирам поредицата, пък и братята задължават. И като цяло останах с някакво впечатление, че е по-различна, но веднага забравих с какво. Дори, затънал в това си неведение, мислех да не я припрочитам никога.:)

А за "Понеделник започва от събота" гласувам с две ръце и два крака! Към нея за десерт може да се добави и "Нашите марковски процеси (застрахователен трилър за младши научни сътрудници)" на Иван Попов.

Bla каза...

Не съм чел нишо тяхно, но имам един friend, който им е заклет фен още от хлапе. Догодина на кино се очаква да излезе екранизация по "Обитаемият остров", руска продукция на Фьодор Бондарчук. Предубеден съм, но може и да се окаже сносна, кой знае...

nousha каза...

@lindyhopper: "Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат", според превода на Милан Асадуров. И започва с цитата: "Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма вече от какво друго да се прави."

Прочетох "Охльов по склона" на инат, нищо не разбрах, сега съм я оставила, за да я прочета пак по-късно. Но "Пикникът" ме разплака - ужасно силна книга.
Мислех, че съм чела Хищните вещи, но не мога да си спомня - явно това ще се чете скоро :)

alvin каза...

Ами, излиза, че съм от малкото, на които "Хищните вещи.." е направила впечатление. Уцелил съм времето, настроението и точния ъгъл светлина от нощната лампа, явно :)

Следващата мисля да е "Обитаемият остров", похвалиха ми я почти единодушно. Както и "Понеделник започва от събота".
Абе, в тоя понеделник нямаше ли една копейка (копейки?), които се появяваха пак, след като ги похарчиш? Или греша сериозно? :)

nousha каза...

Да, точно така, за копейките.
Дано ти хареса и Пикника, ако решиш да го прочетеш.

Александър Кръстев каза...

Лелеее, оставил си книга по средата? Срамота, Алвине, трябва да четеш до края, колкото и мазохистично да е! А понякога е доста, де... ;)

alvin каза...

Кръстев, това ми е редовния номер - зарязани книги още в началото. Аз съм от оня тип прeтенциозни читатели, които трябва да се 'коткат' със супер четивни страници и прочие. Приличам на масов консуматор, но всъщност съм труден за задоволяване в един по-особен смисъл :))

DarkLight каза...

Абе,какви фенове на фантастиката е довлякла котката тука?Вие на колко години сте?Стругацки са НЕОСПОРИМО ВЕЛИКИ,запишете си го някъде.Жалко,че руснаците не могат да снимат като Холивуд.

alvin каза...

Какви котки, какви години, какви НЕОСПОРИМИ величия?

Aozora каза...

Позволявам си да препоръчам "Куца съдба", издателство "Инфо дар".
Оставя те без дъх.
А към "Понеделник" има и продължение - "Приказка за тройката (Сказка о Тройке)". Толкова е реална (във всяко служебно събрание, най-малкото;)) и актуална.
Блогът много ми допадна. Благодаря.