Дългът към отмъщението (Cold Service)
Робърт Паркър
ИК Обсидиан
254 страници, 61 глави
9 лева
Поредната доза свежи диалози. И в точния момент, разбира се. Четох друга книга, доскуча ми по средата и разведрих с изпитаната марка 'Спенсър'. Сега продължавам със започнатата, до няколко дни ще пиша и за нея. Евентуално.
Няма да се лъжем, този път сюжетът беше плосък. Прострелян приятел, накърнена гордост, саморазправа с морални нотки. Нищо особено.
Диалозите представляват около 95% от целия текст. Разпознаваемият стил на Робърт Паркър е на лице - всяка от многото глави започва на определено място, което се щрихова с абзац описание, после следват многото приказки и закачки. И образите се получават. Човек свиква с изказа и поведението на всички замесени и би могъл да ги разпознае без пояснение, обаче не се налага, защото страниците са пълни с 'каза еди-кой-си'. Ама пълни ви казвам.
Спенсър не е типичен частен детектив. Първо, моногамен е. Второ, жена му е интелигентна харвардска възпитаничка, която знае всичко за случаите и помага с каквото може. Трето, тоя тип готви като луд.
В историята имаше и други нетипични неща. А именно задълбаването (на фона на всичко останало) върху отношенията в една сериозна връзка, компромисите, желаният образ на партньора, опитът за префасонирането му и прочие. Добре се получи.
Лошите са украинци. Умилява ме да чета за някой си Ванко. Ванко и другите обаче са безпощадна банда свръх студени бандити, така че не са много симпатични. И не пускат лафове.
Следващият път като чета Паркър, ще си записвам забавните реплики и ще напълня целия постинг с тях. Хем да не се чудя какво да пиша, хем и вие да усетите за какво става дума.
Сигурно звучи като повърхностна кримка, но не е.
Други прочетени книги от същия автор - Версия Торнадо и Седем честни бандити.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/10 - Спенсариум
ИК Обсидиан
254 страници, 61 глави
9 лева
Поредната доза свежи диалози. И в точния момент, разбира се. Четох друга книга, доскуча ми по средата и разведрих с изпитаната марка 'Спенсър'. Сега продължавам със започнатата, до няколко дни ще пиша и за нея. Евентуално.
Няма да се лъжем, този път сюжетът беше плосък. Прострелян приятел, накърнена гордост, саморазправа с морални нотки. Нищо особено.
Диалозите представляват около 95% от целия текст. Разпознаваемият стил на Робърт Паркър е на лице - всяка от многото глави започва на определено място, което се щрихова с абзац описание, после следват многото приказки и закачки. И образите се получават. Човек свиква с изказа и поведението на всички замесени и би могъл да ги разпознае без пояснение, обаче не се налага, защото страниците са пълни с 'каза еди-кой-си'. Ама пълни ви казвам.
Спенсър не е типичен частен детектив. Първо, моногамен е. Второ, жена му е интелигентна харвардска възпитаничка, която знае всичко за случаите и помага с каквото може. Трето, тоя тип готви като луд.
В историята имаше и други нетипични неща. А именно задълбаването (на фона на всичко останало) върху отношенията в една сериозна връзка, компромисите, желаният образ на партньора, опитът за префасонирането му и прочие. Добре се получи.
Лошите са украинци. Умилява ме да чета за някой си Ванко. Ванко и другите обаче са безпощадна банда свръх студени бандити, така че не са много симпатични. И не пускат лафове.
Следващият път като чета Паркър, ще си записвам забавните реплики и ще напълня целия постинг с тях. Хем да не се чудя какво да пиша, хем и вие да усетите за какво става дума.
Сигурно звучи като повърхностна кримка, но не е.
Други прочетени книги от същия автор - Версия Торнадо и Седем честни бандити.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/10 - Спенсариум
1 коментар:
Като стана въпрос за готвенето - пробвай Рекс Стаут. :D
Публикуване на коментар