януари 30, 2008

Обреченият град

Обреченият град
А. и Б. Стругацки
Инфодар
440 страници
10 лева




Хора от различни националности участват доброволно в голям експеримент без да знаят какъв ще е резултата. Живеят заедно, незнайно как говорят един и същ език, слънцето над главите им бива включвано и изключвано по график, всеки сменя професията си периодично. Каква е целта? Никой не знае. Експериментът си е експеримент.

Книгата е издадена през 88-89 (макар и започната преди дълги години) и това си личи. Критиката към цял един строй е смела, явна и нескрита, и поне в началото се набива на очи на всяка страница. Налице е шегата с плановостта, с 'всички сме равни', с идеята че вождът някъде там горе знае отговорите на всички въпроси.
Професорът недоволства, че работи като боклукчия. Астрономът не става за следовател. И всички се чувстват тъпо, задето са герои в чужда пиеса. Каква е целта обаче? Никой не знае. Експериментът си е експеримент.

Главният герой Андрей Воронин, зелен и надъхан, вярващ в експеримента и Сталин, е по младежки наивен. Ама типично. Разкрива богатата си руска душа на чаша водка. И израства с всяка страница, но всичко около него е осеяно с толкова много символи и (вероятно) препратки към време, в което не съм живял, че не ми се понрави.
Андрей не ми хареса. Не ми хареса и експеримента.
Смисълът на голяма част от книгата ми убягна.

Всичко започна на 100% с художествени хватки, по средата нещата се задръстиха и накрая умозрителното беше завзело всички страници. Мисли, фантазии, разсъждения. Много философия, която не ме докосна. Сякаш някой ми показваше текст на шведски.

Много по-различно от Хищните вещи на века. С много по-абсурдни ситуации. И финал, който няма да задоволи търсещите отговори.
Не бях настроен за подобен роман.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: като се изясни експеримента



2 коментара:

alvin каза...

Реших да зачекна темата във форума на dir.bg, защото книгата ми се изплъзна, а със сигурност има хора, които са я усетили по-добре.
Ако някой може да сподели нещо - моля.

Анонимен каза...

Странна книга, нещо като идейно продължение на "Охлюв по стръмното". Два пъти съм я чел и двата пъти с удовослтвие. Не, че нещо разбрах, но страшно харесвам (или се кефя) на стила им. Просто си чета описание и диалози. Уникални са.
Иначе в личната ми класация е по-назад от "Сталкер", "Бръмбар в мравуняка" и "Трудно е да бъдеш бог". А, забравих и "Понеделник започва в събота" и ... Ми то май ще изброя всичките... Майтап. Стругар съм, но не крия, че някои неща трудно ги дочетох, а други изобщо не довърших, но те се броят, както се казва на пръстите на стар дърводелец. :)
Ако искаш да ставаш стругар, надникни в "Сталкер" (Пикник край пътя) или "Трудно е да бъдеш бог"