Човекът във водата

Човекът във водата
Робърт Шекли
ИК Мириам - София (Абагар Холдинг?)
цена 5
страници 191




Преди години прочетох в увода към един сборник с разкази на Шекли, че ако искаш да видиш този автор по най-истинския начин, трябва да прочетеш "Човекът във водата".
Малка, нефантастична книга. Позабравена и в САЩ, непреиздавана, филмирана преди повече от 40 години в нещо, чийто сценарий е далече от истината.

Видях Робърт Шекли на Еврокон 2004 в Пловдив - остарял и някак тъжен човек, поуморен. Ако сте чели негови разкази, ще усетите контраста. И се попитах дали всички хора, които умеят да забавляват, са такива. Или стават такива с времето, докато пръскат веселие наоколо.
След година Шекли почина, а аз се почувствах най-тъпия пич на света, защото така и не успях да взема автограф на една от любимите ми книги - "Недокоснат от човешки ръце".

"Човекът във водата" не прилича на другите му неща. Няма усмихнати експлозии. Няма леки фойерверки. Никой не отваря консерва с пергел.
Вярвам, че това е истинския Шекли.
Интересното обаче е, че книгата е писана през 1962. Long time ago.

Един човек е заседнал на о-в Свети Тома и се опитва да се върне в Ню Йорк, откъдето да вземе пари за собствена яхта. На този остров хората с яхти са различни. Без значение каква е - малка или голяма, скъпа или счупена. Яхтата е символ, за който си заслужава да направиш много неща, защото всъщност ги правиш за себе си и за живота, който винаги си искал.
На какво си готов за този живот? Риск? Убийство?
Спомените се изкривяват, виждаш себе си по друг начин, искаш да си друг, да започнеш отначало, сега. Искаш да си някой, да си бил някой.
И като в книга на Хемингуей този човек се бори със себе си и врага в морето на повече от сто страници. С човека във водата, със съвестта си, с мечтите, с условията, с поражението.

Четох книгата на странни места. С удоволствие.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 33/40 - капитан